Решение по дело №531/2009 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 115
Дата: 15 февруари 2010 г. (в сила от 23 март 2010 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20095320100531
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         Година 15.02.2010                 Град  Карлово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски  Районен съд                                                                   четвърти граждански състав

На двадесет и шести януари                                                 две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова - Кутрова

 

Секретар: П.В.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 531 по описа за 2009 година

и за да се произнесе, взе предвид:              

             Искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

 В исковата си молба против М.Д.А. *** и В.Г.А. *** , ищцата С.Г. *** твърди, че по силата на нотариален акт № *** том ** дело № ***/*** год. на КРС със съпруга си Д. Н. Т. бивш жител ***, Пловдивска обл. починал на **** год.  продали срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Г. Г. А. 1/10 идеална част от дворно място с къща и други подобрения в него находящо се в с. ****, Пловдивска обл. съставляващо *** -**** в кв. *** по плана на селото при съседи : улица , **** - клуб ,*** -*** и ***-*** , като в последствие на 13.11.1987 год. със спогодба по гр.д. № ***/**** год. КРС - делбено , горният имот бил даден в дял на сина им Г. Г.А. , който поел задължението да ги издържа и гледа до края на живота .Твърди, че на ****** год. починал сина им Г.Г.А., като оставил законни наследници -ответниците М.Д.А. - съпруга и В.Г. .А. - дъщеря. Твърди, че след смъртта на Г. Г. А. ответниците , като негови законни наследници , отказват да изпълняват задължението да я издържат и гледат. Твърди, че Г. А. е неин син от първи брак, като не е син на Д. Т. МОЛИ съда да постанови решение, с което да бъде развален договор- спогодба от **** г. по гр. дело № ***/*** г. на КРС и на договора, обективиран в нот. акт № **том *** дело № ***/** г. на КРС относно 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с.**** ,Пловдивска обл., общ. *** с построени в него къща и други подобрения цялото застроено и незастроено от *** кв.м. съставляващо **** за който е отреден *** с площ *** кв.м. в кв. ** по плана селото при съседи : улица , *** - клуб , ***-*** и УПИ ***.

Ответницата М.А. оспорва иска. Твърди, че след като на **** г. починал съпруга й, още на погребението му, въпреки мъката си, разговаряла с ищцата относно бъдещото й отглеждане. Изразила становището си, че и след смъртта на съпруга си, има задължение към нея да я гледа и иска да изпълни това си задължение. Твърди, че ищцата й заявила, че на помена за 40те дни на съпруга й ще говорят по този въпрос. На помена й казала, че щяла да отиде при другият си син А., за да се разбере с него и да я потърси по-късно. Твърди, че около месец след това заедно с още едно лице посетила ищцата в домът й в с. *** и провела разговор относно гледането й след смъртта на съпруга си. В него й предложила да избере, как да полага грижи за нея- дали да дойде да живее при нея в с. *** и да се грижи за нея или да я посещава често в с. *** и да й помага финансово и с грижи. Твърди, че ищцата категорично отказала, като й заявила, че не желае тя да полага грижи към нея, а това щял да направи синът й А., ако му се прехвърли собствеността на въпросният недвижим имот. Въпреки всичко й казала, че има готовност и желание да я гледа и ще я посещава. Твърди, че месец след горният разговор отново посетила в домът й ищцата с цел да й разреши да се грижи за нея, така както е поетото задължение, но този път тя била груба и не я допуснала до домът си като казала, че нищо не желае от нея, само да прехвърли недвижимият имот на сина й. Твърди, че правила опити и след това да се свърже по телефона, но никой не й отговорил. Твърди, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че е отказала да изпълни задължението си спрямо ищцата - да полага грижи спрямо нея докато е жива. Твърди, че имала желание и многократно го заявявала, но ищцата категорично й отказала и на практика не създала условия да изпълни задължението си, като го възпрепятствала с действията си -отказвала да поддържа какъвто и да е контакт с нея.

Ответницата В.А. оспорва иска. Твърди, че е наследник по закон на покойният си баща Г. Г. А., който починал на **** г. С оглед на обстоятелството, че баща й и майка й били разведени от дълги години, и той от своя страна бил сключил брак с другата ответница,  тя не била живяла с баща си и  неговото семейство. Твърди, че при контактите с баща й нито веднъж не било ставало дума  за имотното му състояние и тя нямала никаква представа за сделките, извършвани между ищцата и баща й. Твърди, че не е знаела, че баща й е поел издръжката и гледането на баба й, което задължение безспорно падало и върху нея, но тя не била поискала такава от нея.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,  прие за установено следното:

Установява се от представения препис на нот. акт № ** том ** дело № ***/***г. на КРС, че Д. Н.Т. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижими имот: дворно място с къща със застроено и незастроено място от *** кв. м., находящо се в с. ***, обл. Пловдив при съседи: улица, П. Н.Т., М. И. И. и държавен имот, който по плана на селото съставлява имот пл. № *** в кв. ** и за него е отреден парцел I – ви в съсобственост с имот пл. № *** в кв. **.

Установява се от представения препис на нот. акт № *** том ** дело № ***/** г. на КРС, че *** г. Д. Н. Т. и С.Г.Т. са продали на Г.Г. А. следния недвижим имот: 1/10 ид. част от дворно място с къща и други подобрения, цялото от ** кв.м., находящо се в с. *** до съседи: П. Н.Т., М. И.И., държавен имот и улица, за който имот по плана на селото е отреден пл. № *** и за него в съсобственост с имот № *** е отреден съсобствен парцел I-ви.

Установява се от приложеното гр. дело № ***/*** г.  на КРС, че по силата на постигната и одобрена съдебна спогодба Г. Г. А. е получил в дял следния недвижим имот: дворно място с къща и други подобрения, цялото от *** кв.м., находящо се в с. *** до съседи: П. Н. Т., М. И.И., държавен имот и улица, за който имот по плана на селото е отреден пл. № …. и за него в съсобственост с имот …. е отреден парцел I в кв. ….,  срещу задължение да издържа и гледа Д. Н.Т. и С.Г.Т..

Установява се от удостоверението за граждански брак, приложено по приложеното гр. дело, че Д. Н.Т и С.Г.Т. са сключили граждански брак на ***г.

Установява се от представеното удостоверение за наследници № **/***г. на Кметство ***, че Д. Н.Т, починал на ** г. е оставил законни наследници съпруга С.Г.Т. и деца Н. Д. К. и В. Д.Г..

Установява се от представеното удостоверение за наследници № **, че Г. Г. А. , починал на *** г. е оставил законни наследници съпруга М.Д.А. и деца В.Г.А. и Т. Г.А., починала на *** г.

Установява се от представеното удостоверение № *** /*** г., че Г. Г. А. е бил в брак с М.А. от ***** г.

Съдът е допуснал и изслушал свидетели, осигурени от двете страни. От показанията на свидетеля, допуснат на ищцовата страна С.Л.Л., съсед на ищцата, се установява, че не познава ответницата М.А.. Познава синът  на ищцата Г. А.. Твърди, че той идвал при нея в началото, режел лозата. Твърди, че той самият контактува с ищцата по повод купуване лекарства. Карала го веднъж да я вдига, тъй като била паднала. Твърди, че ищцата в момента е с два бастуна, не може да се обслужва сама, трудно слизала по стълбите. Твърди, че съседите й помагали, преди да я вземат в ****, където била от лятото на 2009 г. Твърди, че не знае дали Г.и жена му са се грижили за ищцата, но докато тя била в селото, освен съседите, друг не бил виждал да идва да й помага. Твърди, че ищцата му е казвала, че е прехвърлила къщата на сина си Г., за да я издържа и гледа, но като починал, нямало кой да има да я гледа. В последно време след смъртта на Г., започнали да идват другият й син със снахата и с техния син. Твърди, че единственият му разговор с ищцата по повод имота бил, когато починал синът й Г. и тя  му каза, че е прехвърлила имота на него и сега няма да има кой да я гледа. Твърди, че не знае дали ищцата е искала от ответниците да я гледат, тъй като не бил водил с нея такива разговори. Установява се от показанията на втория допуснат на ищцовата страна свидетел С. П. Ц., че познава ищцата от повече от 10 години, тъй като са съседи. Виждала синът й Г. да идва  с млади хора. Твърди, че не познава ответниците. Ищцата сама се грижела за себе си – купувала си дърва, въглища. Тя самата й купувала лекарства. Виждала я да се връща от магазина и да не може да си носи чантите. Пращала й храна по дъщеря си. Твърди, че ищцата се движи с бастуни. Твърди, че  преди и след смъртта на Г., като че ли отношенията й със снаха й не били добри. Съди по това, че трябвало да дойдат да я изперат, а тя сама се мъчила да върши това с нейна помощ. Твърди, че ищцата падала няколко пъти и й казвала ”какво ще правя самичка, не знам”. Твърди, че понастоящем ищцата живее в **** при другия си син. След смъртта на Г., ответницата М. предлагала на ищцата да отиде да живее при нея, но тя казвала, че там стълбите са високи. Не познава внуците на ищцата и не са разговаряли за ответницата В..

Установява се от показанията на допуснатия на ответната страна свидетел Т. Г. К., дъщеря на ответницата М.А., че  след смъртта на Г. А. или тя, или майка й се обаждали по телефона на ищцата, за да се интересуват как е. Тя им отговаряла, че горе- долу е добре и  няма нужда от нищо. Твърди, че около 20 дни след смъртта на Г., ищцата се обадила рано една сутрин , поискала да разговаря с майка й и да се срещнат. През почивните дни майка й и съпругът й отишли в *****, като след това от тях разбрала, че ищцата търсила някакви документи за къщата в ****, но майка й не се била интересувала от работите на баща й. Твърди, че майка й предложила на ищцата да я вземе в дома си в с. *****, но тя категорично отказала. Казала , че предпочита да я бият по два пъти на ден, но да отиде при другия си син. Твърди, че след това още няколко пъти майка й и тя ходили в с. ****, но отново ищцата категорично отказала, като последният път дори не ги допуснала в жилището. Твърди, че майка й  не знаела за прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка. Г. А. не коментирал с майка й такива неща и затова тя била учудена, когато ищцата й поискала документите. Твърди, че познава другата ответница, но не знае къде живее тя. В. не била на погребението на баща си. Не знае дори дали  е известена, че баща й е починал. Твърди, че питала баба С. не знае ли номер на В. и не контактува ли с нея, на което й отвърнала, че нито знае къде живее, нито има контакт с нея. Твърди, че майка й и ищцата не били в лоши отношения. Твърди, че до момента, в който бабата се обадила, майки й не знаела, че има нещо от съпруга си. Майка й и мъжът й ходели в почивните дни при ищцата. Мъжът й закарал телевизор, носел й храна. Твърди, че след като била получена призовката спрели всякакъв контакт с ищцата и не са ходили в ****р. Твърди, че много пъти  молили ищцата да живее при майка й, но тя категорично отказала. Установява се от показанията на втория допуснат на ответната страна свидетел М.И.К., зет на ответницата М.А., че двадесетина дена след смъртта на Г. отишъл с М.А. при ищцата. Тя ги извикала да поговорят за някаква делба и М. да се откаже от някакво наследство. Тогава М. й казала, че не може да се откаже от нещо, за което не знае.  Тогава  ответницата предложила на ищцата да отиде да живее при нея в *****. Но тя й отговорила, че ще отиде при другия си син. Казала – „категорично не, ако трябва и по два пъти да ме бият на ден, отивам при другия си син”. Твърди, че не познава другата ответница. За нея чул при същия разговор, тъй като М.А. казала на бабата - В. нали и тя е наследница, при което ищцата хванала бастуна, размахала го и казала – „на В., само това”.

Съдът кредитира показанията на свидетелите осигурени от ищцовата страна,  доколкото със същите се установява здравословното състояние на ищцата и нуждата й от грижи. Твърдят, че помощта на ищцата за закупуване на лекарства, храна , почистване е била оказвана от съседите, преди да отиде при другия си син. Показанията на тези свидетели почиват на непосредствени впечатления, последователни са и кореспондират помежду си. Същите нямат родствени или други особени отношения със страните и няма основания да се считат за заинтересовани от изхода на делото. Съдът дава вяра и ползва показанията, на свидетелите, осигурени от ответната страна, като отчита близката им връзка с ответницата М.А., в частта , в която се установява проведен разговор между ищцата и ответницата, с предложение от последната да я вземе в дома си и отказа за това от ищцата, както и че повече не е допусната в дома й и че между ищцата и внучката й В. не са поддържани контакти. Показанията, касаещи периода преди смъртта на Г.А., съдът не обсъжда, предвид, че липсват наведени от ищцата твърдения за този период.

Съдът приема за установено, че ответниците не са живели в жилището на прехвърлителката. Същевременно прехвърлителката е имала нужда от грижи , с оглед възрастта и трудната си подвижност, предвижвала се е с помощта на два бастуна. Съседите са й помагали в ежедневието, като са й купували лекарства, носели са й храна, помагали са й при пране и почистване.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от  ЗЗД. Не се спори по делото и от представения нотариален акт № *** том *** дело № ***/***г. на КРС се установява, че е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от сключения договор, по силата на който на *****г. Д. Н. Т., приживе и С.Г.Т. са прехвърлили на Г. Г.А. по време на брака му с ответницата М.А.  1/10 ид. част от процесния имот, като същата е станала СИО, срещу задължението на приобретателите да ги издържат и гледат до края на живота, и осигурявайки им всичко необходимо при болест и старческа немощ. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е неименован, тъй като съдържанието на насрещните права и задължения на страните не е установено в закон, а се определя от постигнатото между тях съгласие.Договорът е двустранен и възмезден. По него престацията на едната страна е еднократна - прехвърляне на недвижим имот. Със сключването на договора във формата на нотариален акт прехвърлителите са изпълнили задължението си по него - собствеността върху 1/10 ид.ч. от имота е преминала върху приобретателите, тъй като самият договор има вещно действие. Престацията на другата страна е за постоянно изпълнение и е неделима - прехвърлителите трябва да бъдат и гледани и издържани. При тълкуване на волята на страните съобразно чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. За да бъдат изправни длъжниците по такъв договор, трябва ежедневно и системно,  да предоставят издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, облекло и др. и да полагат грижи за здравето, личната и битовата хигиена и домакинството на прехвърлителя. Основно задължение на приобретателите по алеаторния договор е да следят във всеки един момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престират такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Ищцата твърди неизпълнение на тези задължения след смъртта на сина си  и поради това, предмет на разглеждане в настоящото производство е изпълнението на задълженията от страна на ответниците след тази дата. Освен това, ищецът може да осъществи развалянето на процесния договор поради неизпълнението му от длъжниците до собствената си 1/2 ид. ч., както е и предявен иска. Съгласно установените правила за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор, който е породил желаните от страните по него правни последици, като не е длъжен да доказва факта на неизпълнението на задълженията по него, а и не би могъл да стори това, тъй като се касае за отрицателен факт. Тежестта на доказване относно положителния факт на изпълнението на договорните задължения лежи върху ответниците и то ако твърдят такова, при условията на пълно главно доказване. При установяването на тези обстоятелства, ищецът може да проведе насрещно и непълно доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на факта на изпълнението и разколебават сигурността в надлежното му настъпване, като по този начин, осуетят пълното му доказване. Предвид всичко изложено следва извода, че за процесния период, следващ смъртта на Георги Андреев, ответниците не са изпълнили задълженията за полагане на необходимата грижа за ищцата, която е в напреднала възраст, трудно подвижна и трудно обслужваща се, поради което се е нуждаела от ежедневни и постоянни грижи, от ежедневна чужда помощ в битовото си обслужване, като се е налагало да търси помощ от съседи. В случая от ответниците не се и твърди, че са предоставяли грижи и издръжка на ищцата, а след известяване за производството са спрели и всякакви контакти. Възраженията на М.Г. са за забава на кредитора- предлагала на ищцата да я гледа в дома си или ако не желае да я посещава, на което получила категоричен отказ, а на ответницата В.А., че не е била в известност за поетото от баща й задължение да гледа и издържа ищцата и ищцата не била искала изпълнение от нея. Относно забавата на кредитора по един такъв договор, то същата не освобождава длъжниците от задълженията им. Съгласно трайната практика на ВС в такива случаи приобретателят, за да бъде изправна страна по договора, следва незабавно след отказа на кредитора да поиска от съда трансформиране на задължението в натура, в паричен еквивалент. В настоящия случай това нито се твърди, нито  се установява. Ответницата М.А. е престанала да изпълнява поетото задължение, налице е неизпълнение на договора, което е основание за развалянето му. С горните аргументи съдът приема за доказани твърденията на ищцата, че след смъртта на сина й не е гледана и издържана от ответницата, което представлява неизпълнение  по договора за издръжка и гледане.  Относно възраженията на ответницата В.А. , то се установи, че същата не е била в известност за поетото от наследодателя й задължение, за същото обаче е била известена с получаване на исковата молба на 28.10.2009г. След този момент, нито се твърди от втората ответница, нито се установява по делото, да е изпълнява задължението си да гледа и издържа ищцата. Право на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане е да поиска развалянето му поради неизпълнение на задълженията на другата страна, която претенция в случая е основателна поради наличие на валиден договор , обективиран в нотариален акт № *** том *** дело № ****/*** г. на КРС, по който е доказано неизпълнението на ответниците и следва договора да се развали до частта, в която се претендира. Относно съдебната спогодба - както се каза по-горе, при сключване на договора обективиран в нотариален акт № *** том *** дело № ***/** г. на КРС ответницата  М.А. и Г. Г.са били в граждански брак, сключен на 14.01.1983г., поради което и имота е станал СИО. В производството по приложеното гр. дело № 723/87г. на КРС за делба на имота, приключило с атакуваната съдебна спогодба като съделители са участвали ищцата , съпругът й Д. Т. и Г.А.. В това производството не е участвала ответницата М.А., въпреки че е участвала в съсобствеността. При положение, че в делбата не е участвала ответницата А., то същата по силата на чл. 75 ал. 2 от ЗН се явява нищожна и не е породила целените с нея правни последици. Нищожните договори не подлежат на разваляне, тъй като са правно ирелевантни, поради което и искът за разваляне на съдебната спогодба следва да се отхвърли, тъй като  успешното упражняване на потестативното право за разваляне , предполага  действителност на съглашението. Ето защо и иска за разваляне на атакуваната съдебна спогодба като неоснователен следва да се отхвърли.

           Предвид изхода от процеса следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на  ищцата съобразно уважената/отхвърлената част от исковете направените от нея реални  разноски  в размер на 125 лв.

         Водим от горното съдът

                

Р    Е    Ш    И    :      

 

РАЗВАЛЯ, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, поради пълно неизпълнение, до размера на 1/2 ид.ч. / една втора идеална част/, договора сключен с Нотариален акт ***том ** дело № ***/***г. на КРС ,с който Д. Н. Т. с ЕГН ********** и С.Г.Т. с ЕГН ********** прехвърлили на Г. Г. А. с ЕГН **********, починал на 19.05.2008г. следния недвижим имот : САМО  1/10 ид. част от дворно място с къща и други подобрения, цялото от *** кв.м., находящо се в с. *** до съседи: П. Н. Т., М. И. И., държавен имот и улица, за който имот по плана на селото е отреден пл. № *** и за него в съсобственост с имот № **** е отреден съсобствен парцел I-ви срещу задължението на купувача да издържа и гледа продавачите до края на живота им, като им осигурява всичко необходимо при болест и старческа немощ, по иска, предявен от С.Г.Т. с ЕГН ********** *** против М.Д.А. с ЕГН ********** *** и В.Г.А. с ЕГН ********** ***.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.Т. с ЕГН ********** *** против М.Д.А. с ЕГН ********** *** и В.Г.А. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне, поради неизпълнение, на съдебната спогодба по гражданско  дело № ***/**** г. по описа на Карловски районен съд, по силата на която Г. Г. А. с ЕГН ********** е получил в дял следния недвижим имот: дворно място с къща и други подобрения, цялото от *** кв.м., находящо се в с.*** до съседи: П. Н. Т., М. И. И., държавен имот и улица, за който имот по плана на селото е отреден пл. № *** и за него в съсобственост с имот *** е отреден парцел ** в кв. ** срещу задължение да издържа и гледа Д. Н. Т. и С.Г.Т., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

       ОСЪЖДА М.Д.А. с ЕГН ********** *** и В.Г.А. с ЕГН ********** *** да заплатят на  С.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 125.00/ сто двадесет и пет / лева, представляваща деловодни разноски.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :      

 

 

 

 

П.В.