Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8638/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от С.К.ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу Р.К.
в качеството му на солидарен длъжник обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 92 вр. чл.
121 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания: 1./ за сумата от 4 834, 77 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено наемно възнаграждение по
договор за наем № 18 _001/08.01.2018г. на недвижим имот с идентификатор №
10135.3511.162, представляващ автосервиз и автомивка, находящ се в гр. Варна, ******,
сключен между С.К.ЕООД и „А. С.“ ООД, представлявано от Р.К., от която
1 034, 77 лв., остатък за месец ноември 2018г., а за месец декември 2018г.
и януари 2019г. от по 1 900 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; 2./ за сумата от 754, 50 лв. с ДДС, претендирана като неизплатени консумативни
разходи за доставена и потребена електроенергия по договор за наем № 18
_001/08.01.2018г., които задължения са обективирани в следните фактури: 1./ №
3982/12.11.2018г. в размер на 209, 95 лв.; 2./ № 3991/12.12.2018г. в размер на
232, 25 лв.; 3./ № 3998/11.01.2019г. в размер на 312, 30 лв.; 3./ за сумата от 5 700 лв., претендирана като
неустойка по чл. 7.2 вр. чл. 6.2 от договор за наем №
18 _001/08.01.2018г., дължима при разваляне на договора поради неплащане на
наемното възнаграждение, съизмерима с трикратния размер на наемната цена, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед от 17.01.2019г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 465/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата си молба
ищецът С.К.ЕООД твърди, че на 08.01.2018г. е сключил договор за наем, по силата
на който е предоставил на „А.С.“ ООД, представлявано от Р.К. за неопределено
време ползването недвижим имот с идентификатор № 10135.3511.162, представляващ
автосервиз и автомивка, находящ се в гр. Варна, ****** срещу задължение на
наемателя да заплаща наемно възнаграждение в размер на 1 900 лв. авансово
до 5 – то число на месеца, както и консумативните разходи.
Солидарно отговорен за
задълженията на наемателя „А. А.С.“ ООД, е ответникът Р.К., съобразно
уговореното в чл. 7.3 от него.
Поддържа се, че
наемодателят е предал държането на имота на „А. А.С.“ ООД, но наемателят не е
изпълнил основното си задължение да заплаща наемното възнаграждение в
уговорения срок за времето от месец ноември 2018г. до месец януари 2019г.,
както и консумативните разходи за електроенергия и В и К услуги, което е дало
основание на С.К.ЕООД да прекрати наемното отношение с нарочно изявление, което
ответникът Р.К., е отказал да получи на 07.01.2019г.
Наред с наемното
възнаграждение и консумативните разходи длъжникът солидарно отговорен, наред с
наемателя, дължи и неустойка по чл. 7.2 вр. чл. 6.2
от договор за наем № 18 _001/08.01.2018г. поради развалянето му, резултат от
забава в плащане на наемната цена, съизмерима с трикратния размер на наемната
цена.
Правният интерес от
предявяване на специалните установителни искове се
обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Р.К., е депозирал писмен отговор, в който оспорва да се е задължил
солидарно с наемателя да отговаря за задълженията на „А. А.С.“ ООД.
Твърди се, че С.К.ЕООД
е отдал под наем процесния имот на „А. С.“ ООД, в качеството си на пренаемател. Съществуващият договор за наем, е бил
прекратен, което има за последица и прекратяване на съглашението от
08.01.2018г., поради което изявлението за разваляне на процесното съглашение,
не е произвело никакви правни последици.
Релевирано е и
възражение за погасяване на наемното възнаграждение и консумативните разходи.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Специалните установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, след издаване на
заповед № 190/17.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 465/2019г. на ВРС за солидарно осъждане на „А. С.“
ООД и Р.К. да заплатят наемно възнаграждение и консумативни разходи по сключен
между С.К.ЕООД и „А. С.“ ООД договор за наем № 18 _001/08.01.2018г. на недвижим
имот, след редовното ѝ връчване на длъжника Р.К. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Като основание, от
което вземанията произтичат, се сочи сключен на 08.01.2018г. договор за наем, с
който С.К.ЕООД, е поел задължение да предостави за временно и възмездно
ползване на „А. С.“ ООД, представлявано от Р.К. и Ана Иванова недвижим имот с
идентификатор № 10135.3511.162, представляващ автосервиз и автомивка, находящ
се в гр. Варна, ****** за срок от 12 месеца при уговорено месечно наемно
възнаграждение в размер на 1 900 лв., платимо авансово до 5 – то число на
месеца по банков път /чл. 1, чл. 2.1 и чл. 2.2/.
С разпоредбата на чл.
7.3, страните са уговорили, че с подписване на наемния договор за всички
дължими суми, лихви, неустойки и обезщетения ще отговаря неограничено и
солидарно, като физическо лице управителят на дружеството наемател Р.К..
Договорът за наем носи
подписите на законните представители на С.К.ЕООД и „А. С.“ ООД.
С полагането на подпис върху
договора за наем от 08.01.2018г., представляващият дружеството наемател Р.К.,
което е безспорно страна по него, се е задължил и като физическо лице да носи
солидарна отговорност за задълженията на „А. С.“ ООД, съобразно постигнатите
договорки, поради което възражението на ответника за липса на основание за
ангажиране отговорността на ответника, е неоснователно.
Безспорно е, че
наемодателят е предоставил на наемателя вещта, предмет на договор, която е
използвана за автосервиз и автомивка, въз основа на което съдът приема, че С.К.ЕООД
се явява изпрана по правоотношението страна.
Плащането на наемното
възнаграждение е основно задължение на наемателя. Въведеното в процеса правопогасяващото възражение за плащане на наемната цена за
месец ноември, обективирано във фактура № **********/01.11.2018г., от което се
претендира остатък от 1 034, 77 лв., след извършено прихващане с предаден
депозит, както и тези за месец декември 2018г. по фактура №
**********/03.12.2018г. и за месец януари по фактура № **********/02.01.2019г. в
общ размер на 4 834, 77 лв. с ДДС, остава недоказано по делото, поради
което този факт съдът приема за неосъществен.
Следователно солидарно
отговорният, не е доказал изпълнение на задълженията на наемателя „А. С.“ ООД
по наемния договор за процесния период, поради което предявеният иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 121 ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 4 834, 77 лв., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Със сключване на
договора за наем, наемателят е поел задължение да заплаща консумативните
разходи, съобразно чл. 3.1.
Ангажираните писмени
доказателства сочат, че стойността на доставената и потребена в наетия обект
електроенергия, е както следва: 1./ по фактура № **********/12.11.2018г. в
размер на 291, 79 лв. за периода от 29.09.2018г. до 31.10.2018г.; 2./ по
фактура № **********/12.12.2018г. в размер на 378, 60 лв. за времето от
01.11.2018г. до 30.11.2018г.; 3./ по фактура № **********/11.01.2018г. в размер
на 554, 92 лв. за периода от 01.12.2018г. до 31.12.2018г.
В конкретния случай,
наемодателят претендира стойността на ползвана електроенергия по издадени от С.К.ЕООД
фактури за консумирана електроенергия, както следва: 1./ по фактура №
3982/12.11.2018г. в размер на 209, 95 лв. с ДДС; 2./ по фактура №
3991/12.12.2018г. в размер на 232, 25 лв. с ДДС; 3./ № 3998/11.01.2019г. в
размер на 312, 30 лв. с ДДС.
С отговора на исковата
молба, ответникът релевира правопогасаващо
възражение за плащане на консумативните разходи за електроенергия, което остават
недоказано по делото, поради което предявеният иск се явява основателен в претендирния размер.
По иска по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 92 вр.
чл. 121 ЗЗД
При сключване на
договора за наем, страните по него са постигнали съгласие, че в случай на
едностранно, виновно и/или предсрочно прекратяване на облигационното отношение
от страна на наемателя, както и при разваляне на договора, поради неплащане по
реда на чл. 6.2, наемателят дължи неустойка в размер на 3 месечни наема.
Съобразно чл. 6.2, договорът
за наем се прекратява от наемодателя при петнадесетднвено
закъснение в изплащане на наема едностранно и с писмено уведомление на адреса,
указан в договора или срещу подпис на всяко лице, което работи за наемателя в
адреса му на управление или в наетия имот.
Безспорно е, че
наемателят „А. С.“ ООД, не е заплатил уговорената наемна цена за периода от
месец ноември 2018г. до месец януари 2019г., изпадайки в забава с повече от 15
дни при изпълнение на изискуемо задължение, което поражда право в полза на
изправната по договора страна С.К.ЕООД, да прекрати облигационната връзка с
писмено уведомление.
Не е спорно, че такова
уведомление, съдържащо изявление за прекратяване, считано от 07.01.2019г. е
изпратено, чрез телепоща до адреса на наетия обект, в
който управителят Р.К., е отказал получаването му с оглед признанието,
направено от пълномощника на солидарно задълженото лице.
Следователно, изправната
по договора страна е прекратила облигационното отношение по надлежния ред - с
нарочно уведомление, достигнало до наемателя преди изтичане на срока на
договора, поради което предявеният установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен в заявения размер от 5 700 лв.
При този изход на спора в полза на „С. К.” ЕООД следва да се присъдят сторените
по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 961, 38 лв. за настоящото
производство и 579, 28 лв. за производството по ч.гр.д. № 465/2019г. на ВРС, на
осн. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „С. К.” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна срещу Р.Н.К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 232, ал. 2 вр.
чл. 121 ЗЗД, че Р.Н.К., ЕГН **********,***,
в качеството му на солидарен длъжник ДЪЛЖИ на„С. К.” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна сумата от 4 834,
77 лв. с ДДС /четири хиляди
осемстотин тридесет и четири лева и седемдесет и седем ст./, представляваща
неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем № 18 _001/08.01.2018г. на
недвижим имот с идентификатор № 10135.3511.162, представляващ автосервиз и
автомивка, находящ се в гр. Варна, ******, сключен между С.К.ЕООД и „А. С.“
ООД, представлявано от Р.К., от която 1 034, 77 лв., остатък за месец
ноември 2018г., а за месец декември 2018г. и януари 2019г. от по 1 900
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 16.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед от 17.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 465/2019г. по описа на Районен съд –
Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „С. К.” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна срещу Р.Н.К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 232, ал. 2 вр.
чл. 121 ЗЗД, че Р.Н.К., ЕГН **********,***
в качеството му на солидарен длъжник ДЪЛЖИ на„С. К.” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна сумата от 754, 50 лв. с
ДДС /седемстотин петдесет и четири лева и петдесет ст./, представляваща
неизплатени консумативни разходи за доставена и потребена електроенергия по
договор за наем № 18 _001/08.01.2018г., които задължения са обективирани в
следните фактури: 1./ № 3982/12.11.2018г. в размер на 209, 95 лв.; 2./ №
3991/12.12.2018г. в размер на 232, 25 лв. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед от 17.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение в производството по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 465/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „С. К.” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна срещу Р.Н.К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 вр.
чл. 121 ЗЗД, че Р.Н.К., ЕГН **********,***
в качеството му на солидарен длъжник ДЪЛЖИ на„С. К.” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна сумата от 5 700
лв. /пет хиляди и седемстотин лева/, представляваща неустойка по чл. 7.2 вр. чл. 6.2 от договор за наем № 18 _001/08.01.2018г.,
дължима при разваляне на договора поради неплащане на наемното възнаграждение,
съизмерима с трикратния размер на наемната цена, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед от
17.01.2019г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
465/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Р.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „С. К.” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 1 540, 66 лв. /хиляда петстотин и
четиридесет лева и шестдесет и шест ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, от които 961, 38 лв. за настоящото производство и 579, 28 лв. за производството по
ч.гр.д. № 465/2019г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: