Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,
____.02.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №861 по описа за 2016г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове /уточнени с молби от 01.02.2016г. и 19.02.2016г./ от «ФАРКОЛ» АД,
гр.Бургас срещу «СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ» ЕООД, гр. Варна и И.Х.Ч., за приемане за
установено, че ответниците дължат солидарно на «ФАРКОЛ» АД, гр. Бургас сумата
от 30 000лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 15.07.2015г.,
с падеж на 20.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №6613/27.10.2015г. по ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти
състав, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на издаден от ответника „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ”
ЕООД, гр.Варна запис на заповед от 15.07.2015г. с падеж на 20.07.2015г.,
авалиран от И.Х.Ч.. Твърди се, че ответниците не са изпълнили задълженията си
за заплащане на сумата по записа на заповед на падежа след предявяването му, поради
което въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти
състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците. Излага се
още, че срещу издадената заповед са депозирани възражения от длъжниците, което
обосновава интереса от предявените искове.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. С депозирани писмени
становища поддържа предявените искове. Твърди, че по делото са събрани
доказателства, от които се установява основателността на същите. По същество
моли съда да уважи исковете и му присъди направените по делото разноски.
Ответникът
«СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ» ЕООД, гр.Варна, редовно призован, не е депозирал писмен
отговор и не изразява становище по предявените искове. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
И.Х.Ч., с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
обстоятелството, че записът на заповед е бил обезпечен от физическото лице,
като солидарно отговорен поръчител с твърдения, че подписът положен за
«ПОРЪЧИТЕЛ» в ценната книга не е изпълнен от него, поради което записът на
заповед не е автентичен документ в тази му част. Твърди още, че сумата по
записа на заповед е била заплатена от издателя му. По същество моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове съдът се е
произнесъл с определение №2476/20.07.2016г.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе
предвид следното:
Съгласно т.17 от ТР
№4/2013г. На ОСГТК на ВКС при въведено от ищеца с исковата молба по чл.422 от ГПК твърдение, че вземането му по записа на заповед произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения
запис на заповед, не се променя предметът на делото. Кредиторът сочи
обезпечителната функция на записа на заповед, спрямо каузалното правоотношение,
като доказва вземането си основано на менителничния ефект, изрично заявено в
молба вх.№9006/19.02.2016г. При заявени релативни възражения от ответника,
следва да се приложат общите правила за разпределение на доказателствената
тежест.
Предвид изложеното и
липсата на отговор от ответника – издател на записа на заповед и страна по
каузалното правоотношение, съдът намира, че последното не е въведено в процеса,
поради което не подлежи на установяване в хода на настоящото производство.
Същото не може да бъде
въведено и от ответника И.Х.Ч., който в качеството си на авалист не може да
противопоставя на приносителя на менителничния ефект
възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат
– както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, така и неговите
лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. / Р №
17/21.0.42011г. по т.д. № 213/10г. на ВКС- ІІ т.о.;
Р № 120/30.07.2010г. на ВКС, ТК,ІІ т.о.; Р №5/09.02.2010г. на ВКС по т.д. №
268/09г., ТК , ІІ т.о./. Възражения във връзка с каузалното правоотношение
авалистът може да противопоставя в хипотезата,
когато той също е страна по това правоотношение, какъвто не е настоящия случай,
или при твърдения, че поемателят е бил
недобросъвестен при придобиване на ефекта или е злоупотребил с права, каквито
не са наведени в срока за отговор на исковата молба.
С оглед така очертания
предмет на спора, на осн. чл. 154, ал.1 ГПК ищецът
дължи доказване на твърдените от него факти, а именно наличието на редовен от
външна страна запис на заповед, по който ищецът е поемател, с издател „СВЕТИ
ИВАН РИЛСКИ” ЕООД, гр. Варна и авалист И.Х.Ч..
В тежест на ответника „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ”
ЕООД, гр. Варна е да установи, че е изпълнил поетите по записа на заповед
задължения.
В тежест на ответника И.Х.Ч.
е да установи твърдените от него обстоятелства: за неавтентичността на записа
на заповед, по отношение на авалирането му, поради неподписването му от лицето
посочено като поръчител И.Ч..
Въз
основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира подлежащата на установяване
парична претенция като иск за изпълнение на задължение, поето по гаранционен
запис на заповед - чл.
538 от ТЗ.
Предвид липсата на
депозиран от ответника „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ” ЕООД, гр. Варна отговор по делото
няма факти и обстоятелства, които са безспорни между страните и не подлежат на
доказване.
От
приложеното по делото ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав, се установява
проведеното заповедно производство в което е уважено заявлението на кредитора, като
е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК
№6613/27.10.2015г., с която „Свети Иван Рилски” ЕООД и И.Х.Ч. са осъдени да заплатят
солидарно но „Фаркол” АД, сумата от 30 000лв., дължима по запис на заповед
от 15.07.2015г., с падеж на 20.07.2015г., издател „Свети Иван Рилски” ЕООД и
поръчител И.Х.Ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 26.10.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1600лв., разноски в заповедното производство,
от които 600лв. – държавна такса и 1000лв. – адвокатски хонорар.
Установен
е и факта на подадени в срок възражения от длъжниците, с които е оспорено
вземането на кредитора по процесния запис на заповед, което е обусловило и
интереса от предявяване на иска с правно основание чл.422 от ГПК.
Към
заявлението е представен запис на заповед от 15.07.2015г., издаден от „Свети
Иван Рилски” ЕООД за сумата от 30 000лв., с падеж на 20.07.2015г., платима
по посочената в записа на заповед банкова сметка. ***рова и И.Х.Ч..
С
определение №2476/20.07.2016г., на основание чл.193 от ГПК, е открито
производство по оспорване автентичността на записа на заповед от 15.07.2015г.
по отношение подписа положен за „ПОРЪЧИТЕЛ”, като не изпълнен от И.Х.Ч..
Със същото е допусната
съдебно- графологична експертиза за установяване дали
подписът положен след текста
„ПОРЪЧИТЕЛ” за лицето И.Х.Ч. в запис на заповед с дата на издаване 15.07.2015г.
е изписан И.Х.Ч..
С
протоколно определение от 25.01.2017г., след предоставената на ответника И. Ч.
възможност за представяне на доказателства за заплатен депозит и изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза в продължение на пет месеца, както и
след изрично дадени на същия указания по чл.158 от ГПК /в с.з. от
21.12.2016г./, определението за допускане на експертизата е отменено и същата
заличена.
По делото, въпреки
предоставената от съда възможност, не се събраха доказателства, от които да се
установява, че подписът положен
след текста „ПОРЪЧИТЕЛ” за лицето И.Х.Ч. в запис на заповед с дата на издаване
15.07.2015г. не е изписан И.Х.Ч., поради което
оспорването на представения по делото запис на заповед от 15.07.2015г.
не е проведено и документът следва да
бъде ценен като доказателство, на основание чл.194 от ГПК.
Процесната
ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа всички
съществени реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът валидно удостоверява поето
задължение от ответниците – издател и авалист за заплащане на определена сума –
30 000лв., с уговорен падеж за плащане –
20.07.2015г., като същите са солидарно
отговорни и задължени по ефекта на основание чл.513 ТЗ във вр. с чл.537 от ТЗ.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.10.2015г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК и направеното искане ответниците „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ” ЕООД, гр. Варна и И.Х.Ч.
следва да бъдат осъдени да заплатят на „ФАРКОЛ” АД, гр.Бургас сумата от 600лв.,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса.
Съобразно разрешението дадено с ТР №
3/2014г. на ОСГТК (т. 12) съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не се изменят разноските по издадената заповед. Дължимите такива са в общ
размер на 1600лв., от които 600лв. за заплатената държавна такса и 1000лв. за
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че «СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ»
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул.»Академик Курчатов» №23, представлявано от
управителя В.Я.С. и И.Х.Ч., ЕГН ********** ***, дължат солидарно на «ФАРКОЛ» АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.»Сан Стефано» №28, сумата от 30 000лв., представляваща
неизплатена главница по запис на заповед от 15.07.2015г., с падеж на
20.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.10.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, по реда на чл.417 от ГПК, №6613/27.10.2015г. по
ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «СВЕТИ ИВАН
РИЛСКИ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Одесос, ул.»Академик Курчатов» №23, представлявано от
управителя В.Я.С. и И.Х.Ч., ЕГН ********** ***, да заплатят на «ФАРКОЛ» АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.»Сан Стефано» №28, сумата от 600лв., представляваща направените
пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ» ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул.»Академик Курчатов» №23, представлявано от
управителя В.Я.С. и И.Х.Ч., ЕГН ********** ***, да заплатят на «ФАРКОЛ» АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.»Сан Стефано» №28, сумата от 1 600лв. /от които 600лв. за
заплатената държавна такса и 1 000лв. за адвокатско възнаграждение/,
представляваща разноски в заповедното производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение № незабавно изпълнение
на парично задължение, по реда на чл.417 от ГПК, №6613/27.10.2015г. по
ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав и изпълнителен лист въз основа на
същата.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: