№ 3194 29.07.2019г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ти гр. състав в открито съдебно заседание на трети
юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14475 по описа на ПРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда.
Ищецът Поделение
пътнически превози София към БДЖ – Пътнически превози ЕООД с ЕИК 1754046470209
е предявил против Б.П.Б., ЕГН ********** иск за признаване за установено между
страните съществуването на парично вземане в размер на 975,66 лева,
представляваща сбора от дължими суми за разходи за обучението на ответника в
курс по придобиване на професионална квалификация- ******** по учебна програма
на Център за професионално обучение /ЦПО/- БДЖ и неустойка по сключения между
ищеца и ответника Договор № */03.02.2017 година, изчислена пропорционално за
оставащото време от срока на договора /4г. 5 м. и 19 дни/; мораторна
лихва, считано от 11.08.2017г. до 02.05.2018г., ведно със зак.
лихва върху сумата от 975,66 лева, считано от 19.02.2018г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на член 410 ГПК до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски по заповедното и исковото производство.
Ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК, като е било образувано частно
гражданско дело и е била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът
е подал възражение.
Ищецът твърди, че между Поделението за пътнически
превози- София, Локомотивно депо- София към БДЖ Пътнически превози ЕООД, като
работодател и ответника, като обучаващ се, е сключен договор за повишаване на
квалификация и за преквалификация от 03.02.2017 година за придобиване на
професионална квалификация- ********. Съгласно т. 8 от Договора, при успешно
завършване на обучението ответникът се е задължил да работи при работодателя за
срок от пет години, считано от датата на придобиване на удостоверението за
професионална квалификация.
Ищецът твърди, че съгласно т. 12 от договора, ответникът
дължи възстановяване на изразходваните от работодателя средства за обучението
му, за което се прилага справка, неразделна част от договора, съразмерно на
неотработения срок по т. 8 от договора, както и дължи неустойка от 10% от
стойността на дължимата за възстановяване сума в случай, че се прекрати
трудовото правоотношение по инициатива на ищеца преди да изтече срока на
договора.
Ищецът твърди, че трудовото правоотношение с ответника е
прекратено със Заповед от 11.08.2017 година по взаимно съгласие.
Ищецът твърди, че е изпратил писмена покана до ответника
да възстанови доброволно сумата, която покана била получена лично от ответника
на 15.01.2018 г., видно от обратната разписка, като процесната
сума не била.
В писмения отговор ответникът прави следните възражения:
Заявява, че ищецът не е надлежна страна, доколкото не е
страна по материалното правоотношение, поради което искът се явява недопустим.
В случай, че съдът приеме този иск за допустим, признава, че има сключен трудов
договор с БДЖ Пътнически превози ЕООД от 10.02.2016 година за длъжността „********”.
Твърди, че във връзка с осъществяваната от ответника дейност и след въвеждане в
експлоатация на въпросните мотриси, се наложило получаването на съответна
квалификация и обучение по отношение на мотрисите, което обаче се дължало на
изискванията на работодателя и възложените от него задължения на работника,
като ответникът намира, че е има достатъчно добра професионална квалификация,
както и че е притежава свидетелство за правоспособност за ********, поради
което не е имало необходимост от получаване на нова квалификация, а причината
да се съгласи със сключването на договора за квалификация е била настояването
на неговия работодател. Ответникът твърди, че не е посещавал курса за
квалификация, доколкото по указания на
работодателя му, чрез прекия му ръководител, е бил на работното си място и
е изпълнявал трудовите си задължения. Излага се, че е присъствал на занятията
само през първите три дни от обучението, но едва след провеждане на сутрешната
работна оперативка, която продължавала от 7,30ч. до
9,30 часа, след което отивал на теоретичното обучение до обяд, след което
отново се връщал в депото, за да продължи да работи. Заявява, че не му е било
връчено удостоверение за професионално обучение и че оспорва съдържанието му.
Оспорва се и представената справка за дължими суми и неустойка, като невярна
като съдържание. Прави възражение за нищожност на неустойката като
противоречаща на закона, както и за нейната прекомерност. Счита, че съгласно
чл. 228а от КТ, задължение на работодателя е да осигурява условия за поддържане
и повишаване на професионална квалификация на работника.
Ищецът твърди, че през месец август 2017 година е получил
устно предложение за преназначаването му на длъжността „***”, което категорично
отказал, защото това предложение представлява едностранно изменение на мястото
и характера на работата, и доколкото
работодателят му е целял да го преназначи на друга длъжност, което според
ответника съставлявало явна злоупотреба с права от работодателя. По изложените
съображения моли предявения иск за бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По
допустимостта на предявения иск.
Съгласно
заповед № **от 29.09.2017г. на управителя на БДЖ – Пътнически превози ЕООД
считано от 01.10.2017г. са закрити поделения към БДЖ-Пътнически
превози ЕООД, сред които и Локомотивно депо София с Булстат 1754056470197, като
от 01.10.2017г. се създават поделения на
БДЖ – Пътнически превози ЕООД със статут на работодател по см. на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ и на предприятие по см. на пар. 1, т. 2 от ДР на КТ, а именно поделение за пътнически
превози София със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. Кн. Мария Луиза № 102,
като дейностите на закритите образувания преминават върху новосъздадените
поделения за пътнически превози, заедно с персонала по чл. 123, ал. 1, т. 1 от КТ за локомотивното депо София, като видно от приложение 6 ППП София приема
персонала на ЛД София, съгласно утвърдената организационно-управленска
структура на ППП София – Приложение 2.
Трудовият договор е сключен между
Локомотивно депо София при БДЖ – Пътнически превози ЕООД и ищеца, като
съгласно цитираната заповед от 2017г. локомотивното депо София е закрито, като
е създадено ново поделение на БДЖ –
Пътнически превози ЕООД в лицето на ППП София, които е приело персонала на ЛД
София, поради което ищецът се явява работодател на ответника, и е материално и
процесуално легитимиран да води иск срещу работника си за вреди от неизпълнение
на договора за проф. квалификация.
Между
страните не е налице спор, че между Локомотивно депо София при БДЖ
– Пътнически превози ЕООД и ищеца е съществувало ТПО, възникнало на основание
сключен трудов договор от 10.02.2016г., по силата на който ответникът е приел
да изпълнява длъжността „**“, както и че със заповед № * ЛД от 11.08.2017г. ТПО
с ответника е било прекратено, считано от 14.08.2017г. по взаимно съгласие на
страните. Не се спори и относно обстоятелството, че между страните е сключен и
договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация № * от
03.02.2017г., доколкото ответникът признава, че е подписал този договор, както
и че е подписал заявление до ръководителя на Локомотивно депо София за
включването му в курс квалификация/преквалификация
серия *** от 22.12.2016г.
От
представения договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация № *
от 03.02.2017г. се установява, че времетраенето на обучението е от
09.01.2017г.-13.01.2017г. вкл. за теоретична част и производствена практика от
23.01.2017г.-03.02.2017г., както и
че по силата на член 12 от договора
обучаващият се дължи възстановяване на работодателя изразходваните за неговото
обучение средства /включващи стойността на курса, такси за изпит и
удостоверение, съгласно приложена справка от
ЦПО „БДЖ“, неразделна част от
настоящия договор и допълнителни разходи в това число за платен годишен отпуск,
изплатени доп. възнаграждения за обучението по време
на производствения стаж, съразмерно на неотработения срок по т.8 от настоящия
договор. Обучаващият се дължи и неустойка в размер на 10% от стойността на
дължимата за възстановяване сума в случаите, когато ТПО с Локомотивно депо София „БДЖ-ПП“ ЕООД бъде
прекратено преди изтичането на срока по т. 8 на основание: по взаимно съгласие;
от работодателя в хипотезата на чл. 330,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 6 от КТ; от обучаващият се с предизвестие на осн. чл. 326 КТ и от обучаващият се без предизвестие на осн. чл. 327, т.
2, т. 3 и т. 6 от КТ. Представя се и издадено удостоверение за професионално
обучение рег. № **/13.06.2017г., издадено на Б.П.Б.,
за завършен квалификационен курс за част
професия ******** на ел. мотрисен влак серии **,
специалност **, проведен в ЦПО БДЖ към Холдинг БДЖ ЕАД, дневна форма на
обучение и продължителност от 09.01.2017г.-29.05.2017г. От справка с рег. № **/15.08.2017г. за дължими суми за възстановяване и
неустойки по договор № */03.02.2017г. и заповед № */11.08.2017г. на **Локомотивно
депо София се установява размера на дължимите суми, разбит по пера, както
следва: за ползван платен годишен отпуск за периода от януари до юни 2017г. от
16 дни в размер на 897,25 лева, стойност на курса по фактура № ***/30.06.2017г.
в размер на 95 лева, съответстваща на неотработеното време по договор от 4г. 5
м. и 19 дни, както и неустойка 10% върху дължимите суми за възстановяване в
размер на 88,70 лева. Представена е и писмена покана до ответника за
възстановяване на сумата, като е представено и копие от известие за доставяне с
дата от 15.01.2018г. От приложеното ч. гр.д. №
7009/2018г. на ПРС се установява издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение № *** 03.05.2018г. за процесната
сума, ведно със зак. лихва от датата на подаване на
заявлението в съда, без претенция за мор. лихва, каквато е била заявена в
исковото производство, поради което съдът намира, че искът за установяване на
мор. лихва се явява недопустим и производството в тази му част следва да бъде
прекратено.
По делото
са разпитани свидетели на ищеца и на ответника, като от показанията на
разпитания св. Л.Д. се установява, че по време на обучението, ответникът е
ходил на работа, понеже се налагало да участва в комисии по разследване на
инциденти с влакове, които в този зимен период се случвали често. Свидетелят
сочи, че на ответника не му било необходимо придобиването на правоспособност на
******** на мотриси, понеже бил с висше образование и отговарял за
експлоатацията на локомотивите. Свидетелят излага, че на ищеца било предложено
да се включи в курса и същият се съгласил да го посещава, като свидетелят
казва, че целта на проведения курс била поради липсата на персонал, които да
управлява новите мотриси, а от друга страна било задължително да се обучи бъде
обучен този персонала на поделението, който няма документ за правоспособност за
******** на мотриси. Свидетелят отбелязва, че по време на провеждане на курса
през м. януари и февруари 2017г. времето било лошо и инцидентите с влакове
зачестили, което поставяло необходимостта от разследванията им, в които
участвал и ответника.
Разпитаният свидетел на ответника Д.М.казва,
че не му е било известно ответникът да ходи на курс, като потвърждава, че в процесния период го е виждал на работното му място.
От разпита на св. Д.М., работил като ***на Локомотивно
депо София, се установява, че ответникът напуснал по собствено желание, понеже
същият отговарял за изготвяне на справките, касаещи експлоатационната дейност и
по конкретно за забавените срокове на вноските по експлоатационната дейност,
като тези справки следвало да бъдат изготвени за срок от три до пет дни, а
ответникът закъснявал с изготвянето им и това било уточнено между двамата в
разговора между тях, с което ответникът бил съгласен, след което решил да напусне.Според свидетеля ответникът следвало да мине през
курс за обучение за мотриси, понеже отговарял за инспекцията им, като отделно
от това за заеманата от ответника длъжност било задължително придобиването на
квалификация за ********. Според свидетеля курсовете не се провеждат формално,
защото на лицето посещаващо курса се полага служебен отпуск, който се заплаща
от работодателя. Свидетелят заявява, че не му било известно дали ответникът е
посещавал курса.
От представен протокол
№ ***от 12.06.2017г. за окончателните резултати от изпитите за
професионална квалификация „******** на ЕМВ серии **“ се установява успешно
издържания от ответника изпит, в резултата на който същият придобива
професионална квалификация „******** на
ЕМВ серии **“. Представени са и таблици, от които е видно, че по време на курса
ответникът се е водел в служебен отпуск, като се установява и че за периода, в
който е бил в служебен отпуск му е било заплатено възнаграждение в размер на
897,25 лева.
Представени са писмени доказателства, а именно:
констативен протокол № ***** от 12.01.2017г., КП за техническото състояние на тягов подвижен състав от 10.01.2017г., констативен протокол
№ *** от 11.01.2017г., КП за техническото състояние на тягов
подвижен състав от 16.01.2017г., КП № *** от 17.01.2017г., протокол сметка за
щети от 31.01.2017г., КП за техническото състояние на тягов
подвижен от 23.01.2017г., КП за техническото състояние на тягов
подвижен от 23.01.2017г., протокол сметка за щети от 31.01.2017г., КП № *** от
01.02.2017г., от които протоколи се установява участието на ответника в комисии
по разследването на случаи с влакове. Отделно от това от представената в
заверен вид част разносна тетрадка за входящата и изходящата поща на
работодателя за процесния период се установява, че
ответникът е получавал поща на датите 12.01.2017, 13.01.2017г., 23.01.2017,
24.01.2017г., 26.01.2017г., 30.01.2017г., 01.02.2017., 02.02.2017г. и
03.02.2017г.
По отношение на сключения между страните договор за
повишаване на квалификацията и за преквалификация ** 3 от 03.02.2017г. следва
да се каже, че страните по него са се съгласили обучаващият се ответник да
получи знания и умения за повишаване на
квалификацията си като придобие правоспособност за ********, а неговия работодател да му осигури
съответното за това обучение, като при успешното му завършване да издаде на
ответника удостоверение за професионална квалификация. Понеже няма спор, че
страните са дали съгласието си за сключване на договор, този договор следва да
се счита за сключен и обвързащ страните по него, като
оттам насетне следва да се изследва изпълнението му от страните. Ответникът е
навел възражение за неизпълнен договор
от неговия работодател, изразяващо се в това, че ответникът не е посещавал
курса за обучение по вина на неговия работодател, понеже е следвало да се явява
на работа и да изпълнява възложените му задължения, като в тази връзка е оспорена и истинността на издаденото
удостоверение за правоспособност, като такова с невярно съдържание.
Действително от представените писмени доказателства –
констативни протоколи и разносна тетрадка се установява, че ищецът е ходил на
работа по време на обучението, като е участвал в състава на комисиите
разследвали инцидентите с влакове, както и е получавал кореспонденция свързана
с работата му, за което са налице положени подписи от същия за това на
съответните дати. Издаденото удостоверение за професионално обучение съгласно
член 38, ал. 3 от Закона за професионалното образование и обучение се издава за
придобиването на квалификация по част от професията и представлява официален
свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказ.
сила установява релевантния факт- правоспособността на притежаващия го да
управлява ***, което е признато от държавата. В случая доказ.
сила на документа е била оборена от ответника с представените от него писмени
доказателства. Никой от разпитаните свидетели не потвърди, че ответникът е
ходил на обучение, а двама от тях категорично потвърждават, че е ходил на
работа. От страна на работодателя е налице неизпълнение на сключения договор за
квалификация, защото негово е задължението да предостави на ответника
обучението, предмет на договора, така че той да бъде обучен надлежно, за да
изпълнява трудовите си задължения, а както се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства това негово задължение не е изпълнено пълно и точно.
След като ответникът не е посещавал курса няма и как да придобие и да приложи в
действителност знания и умения от курса, които не е получил, като на практика
същият е получил формално удостоверение за правоспособност за квалификация,
която не е придобил в действителност.
С оглед изложеното
по-горе искът се явява неоснователен, като на ответника ще се присъдят разноски
от 480 лева платено адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Поделение пътнически превози София към БДЖ – Пътнически превози
ЕООД с ЕИК 1754046470209 установителен иск против Б.П.Б., ЕГН ********** за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане в
размер на 975,66 лева, представляваща сбора от дължими суми за разходи за
обучението на ответника в курс по придобиване на професионална квалификация- ********
по учебна програма на Център за професионално обучение /ЦПО/- БДЖ и неустойка
по сключения между ищеца и ответника Договор № */03.02.2017 година, изчислена
пропорционално за оставащото време от срока на договора /4г. 5 м. и 19 дни/;
ведно със зак. лихва върху сумата от 975,66 лева,
считано от 19.02.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на член 410 ГПК до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7009/2018г. на
ХІІІ гр.с. на ПРС, като неоснователен..
ПРЕКРАТЯВА
производството досежно предявения установителен иск касателно мораторната лихва за
периода 11.08.2017г. до 18.02.2018г. като недопустимо.
ОСЪЖДА Поделение пътнически превози София към БДЖ –
Пътнически превози ЕООД с ЕИК 1754046470209 да заплати на Б.П.Б., ЕГН **********
разноски от 480 лева платено адв. възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.