№ 471
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900036 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 1531 от 21.01.2022г., уточнена
с молба вх.№ 6189 от 14.03.2022г., на Ц. Д. П. с ЕГН ********** от ****, чрез
пълномощника адв.Н. Д. АК-Шумен, с която срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Възраждане, ул.Света
София №7 е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и
чл.86 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 100 000 лева (сто хиляди), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на неговата баба К.П. П.а, настъпила в резултат на ПТП от 22.07.2021г. по вина на
водача П. С. С. на лек автомобил Митцубиши „Паджеро“ с рег.№ **, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва върху
размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.11.2021г. (датата на
уведомяване на застрахователя на осн. чл.429, ал.3 от КЗ), както и законна лихва върху
общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както
обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ), на основание
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от 04.11.2021г. (датата на отказа за изплащане на
застрахователното обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.
В исковата молба ищецът излага, че на 22.07.2021г. в гр.Варна между лек автомобил
Митцубиши „Паджеро“ с рег. № **, управляван от П. С. С. и пешеходката К. П.а – баба на
ищеца, в резултат на неправомерно управляване на лекия автомобил и нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, според които водачите на МПС са
длъжни да пропускат пресичащите пешеходци, по вина на П. С. С. е настъпило ПТП. При
1
инцидента е пострадала К. П.а, като в пряка причинно-следствена връзка от ПТП са й
причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на таза, две счупвания на едната
ръка, едно счупване на другата ръка, счупване на лакътна става, натъртвания и охлузвания
по цялото тяло и други травми. В резултат на претърпените телесни увреждания
пострадалата е приета по спешност в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където е претърпяла
няколко операции, като лечението е продължило от 22.07.2021г. до 24.08.2021г., когато К.
П.а по препоръка на лекарите е откарана в хоспис в гр. Варна – при постелен режим. В
резултат на залежаването, причинено й от тежките травми от ПТП-то и развилата се
двустранна гнойна интестициална бронхопневмония, пострадалата е починала на
30.08.2021г.
Ищецът сочи, че във връзка с процесния инцидент е образувано ДП №273/2021г. по
описа на ОД на МВР – гр.Варна Сектор Пътна Полиция, като понастоящем преписката е
изпратена на ОП-Варна. Посочва, също така, че към датата на събитието е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със ответното застрахователно дружество, както и че на
02.11.2021г. е отправил застрахователна претенция, наред с всички налични документи, до
застрахователя-ответник.
Настоящата искова претенция е за търпените от ищеца Ц. П. болки и страдания в
резултат от смъртта на неговата баба, на която той е единствен законен наследник.
Акцентира върху особено близката връзка, която е имал с баба си. Посочва, че отношенията
между тях са били като между син и майка, тъй като бащата на ищеца и син на К. П.а е
починал преди много години. Ц. П., който няма свое семейство е бил всеки ден на гости у
баба си или тя е ходила у тях. Живеели са близо един до друг. След като в деня на
катастрофата ищецът е разбрал за инцидента веднага е отишъл в болницата, като през
всички дни от събитието на катастрофата до фаталния изход той е бил в болницата,
впоследствие и в хосписа, който самият той осигурява. Носил е консумативи в болницата,
след което пострадалата е настанена в хосписа с цел оказване на постоянни медицински
грижи и наблюдение. Ищецът е положил всички необходими усилия, за да запази живота на
баба си.
Излага, че периодът от момента на ПТП-то до смъртта на баба му е бил ужасяващ и
мъчителен за него. Гледайки баба си в това състояние, както и след настъпване на смъртта
й, психиката му е разклатена, започва да посещава психолог, пие медикаменти за сън,
затваря се в себе си, не излиза с приятели като преди, тоест не е същият човек. Смъртта й му
нанася изключително дълбока психическа травма. Само седмица преди трагичния инцидент
двамата са отпразнували 81-вия рожден ден на К. П.а. Посочва, че при трагични
обстоятелства преди години пострадалата е изгубила съпруга си, единствения си син (баща
на ищеца) и другия си внук, което е оказало още по-силно влияние върху дълбоката връзка с
единствения й останал близък-ищеца, който й бил като син. Въпреки възрастта си
починалата е била здрава, силна, дейна и жизнерадостна жена. Няколко пъти в седмицата се
е събирала със своя внук, участвала е в общия семеен живот, помагала е в домакинството,
2
чувствала се е полезна и щастлива. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* е депозирал писмен отговор, с който излага съображения за недопустимост, а в
условията на евентуалност оспорва иска както по основание, така и по размер.
Счита, че не е спазена предвидената в чл.498, ал.2 от КЗ процедура, тъй като пред
застрахователя не са представени нужните доказателства, което следва да се приравни на
липса на надлежно отправено искане за определяне на застрахователно обезщетение.
Намира, че не дължи обезщетение за смъртта на К. П.а, тъй като тя не е в причинно-
следствена връзка нито с процесното ПТП, нито с противоправното поведение на водача на
лекия автомобил П. С. С.. Твърди, че пострадалата е изписана от болницата за амбулаторно
лечение, а не за постелен режим, като липсват данни какви процеси в здравословното
състояние на пострадалата са се развили след като е напуснала болничното заведение.
Посочва, че дори да се приеме обратното, то ищецът не е правоимащ да получи
обезщетение, тъй като той не е претърпял вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Оспорва наличието на особено близка връзка с починалата. В тази връзка твърди, че ищецът
и пострадалата не са живели нито в едно домакинство, нито пък в близост един до друг,
като единият е живял в ж.к. Васил Левски, а другият в ж.к. Трошево. Посочва, че нищо не е
налагало настаняването на К. П.а извън дома й. Подчертава, че договорът с „Алекс и сие
2017“ ЕООД, който стопанисва дом за стари хора „Доверие-2“, който не е хоспис по смисъла
на закона, е подписан от различно от ищеца лице, а именно от С. Д.а П.а, като от това лице
са заплатени и необходимите такси, включително и разноските за погребението. Оспорва
твърденията на ищеца досежно неговото психо-емоционално състояние и връзката му с
починалата както и че е посещавал психолог, за да преодолее психическата травма от
случилото се. Оспорва съдържанието на представеното по делото медицинско направление
от психиатър от 27.10.2021г., като счита, че то е съставено за целите на настоящото
производство. Намира, че водачът на лекия автомобил няма вина за инцидента, а още по-
малко за настъпилата смърт. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Последната е пресичала пътното
платно на нерегламентирано за пешеходци място, без да се огледа и при липса на
осветление. Посочва, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е лимитирана до максимален размер от 5000 лева. Счита, че претенцията на
ищеца по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ съставлява по същността си искане за заплащане на втора
лихва, поради което е недопустима.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
лек автомобил Митцубиши „Паджеро“ с рег. № **, собственост на Добрина Желева
Сотирова, към момента на настъпване на застрахователното събитие, нито факта на ПТП-то,
реализирано в гр.Варна, автоподлез на ул. „Мир“ с бул. „Васил Левски“ с водач П. С. С.,
при което е пострадала К. П.а. Последната е подала застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка по щета №
3
0411-185-0001/2021г., като на пострадалата е указано да представи допълнителни
документи. След като тя е представила част от тях, с уведомление Ц. П. е информирал
застрахователя за смъртта на пострадалата и е встъпил в рекламационното производство.
Застрахователят е постановил отказ поради липсата на достатъчно доказателства, които да
установяват основателността на претенцията. Впоследствие ищецът уведомява
застрахователя, че встъпва в производството за търпени от смъртта на неговата баба болки и
страдания и че за него в качеството му на наследник на К. П.а е налице отделна преписка. В
настоящото производство ищецът визира претенцията с вх.№ 99-15386/02.11.2021г., по
която е постановен отказ с изх.№ 99-15429/04.11.2021г. поради липса на особена близка
връзка с починалата.
Моли за отхвърляне на претенцията, евентуално за намаляване размера на
обезщетението при отчитане процента на съпричиняване, както и за присъждане на
направените разноски.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба и
оспорва наведените твърдения и възражения с отговора на исковата молба. Счита, че е
представил пред застрахователя необходимия набор от документи по чл.496, ал.3 от КЗ.
Подчертава се, че по настоящото дело ищецът действа на собствено основание в качеството
му на внук на починалата. Счита, че посоченият лимит на отговорност противоречи на
приложимото Общностно право.
С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
въведените с ОИМ възражения.
В съдебно заседание ищецът настоява за уважаване на исковата претенция в цялост, а
ответникът – за нейното отхвърляне.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 и
52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на лек
автомобил Митцубиши „Паджеро“ с рег.№ ** със застрахователя - ответник към момента на
увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а
именно реализирането на противоправно деяние (виновно причинено ПТП от водача П. С.
С., управлявал л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег.№ **), от което като пряка и
непосредствена последица е настъпила смъртта на К. П.а – баба на ищеца, като за последния
са настъпили твърдяните вреди в заявените размери, включително като установи
твърденията си за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, както и че
търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания. Ищецът следва да установи и
твърдението си, че е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното
дружество и е представил всички документи пред застрахователя. Единствено субективният
4
елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи наведените правоунищожаващи, правопогасяващи
или правоотлагащи твърдения, в това число и наведеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като установи неговото противоправно
поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
Установява се от влязлата в сила на 17.09.2022г. присъда № 46 от 01.09.2022г.,
постановена по н.о.х.д. № 678/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, че на 22.07.2021г. в
гр.Варна, при управление на МПС – лек автомобил марка Мицубиши модел Паджеро с рег.
№ ** по ул.Мир в района на автоподлеза на ул.Мир и преминаващия над него булевард
Васил Левски нарушил правилата за движение по пътищата по Закона за движение по
пътищата чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с … характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие“ и по непредпазливост причинил смъртта на К.П. П.а, починала на
30.08.2021г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ
на пострадалата. На осн.чл.343а, ал.1 б.б, вр. Чл.343, ал.1 б.в от НК, чл. 58А, ал.1 от НК и
чл.54 от НК С. е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението, на което
наказание на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. На
осн.чл.343г от НК е постановено лишаване от право да упражнява определена професия или
дейност по чл.37, ал.1, т.7 – лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед това и тези
горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени в присъдата
по н.о.х.д. № 678/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Варна.
От представеното удостоверение за наследници на К.П. П.а, изд.от Община Варна с
изх. № 32068 от 09.09.2021г., се установява, че П.а е оставила единствен наследник –
ищецът Ц. Д. П..
По делото не е спорен и въпроса относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на лек автомобил марка Мицубиши модел Паджеро с
рег. № ** и ответника по застраховка „Гражданска отговорност, за което е съставена
застрахователна полица № 02113000987884 със срок на валидност от 13.04.2013г. до
12.04.2014г. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
За доказване на твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и за
настъпили в резултат на нейната смърт сериозни /като интензитет и продължителност/
морални болки и страдания в производството са ангажирани гласни доказателства и СПЕ.
5
Св. Д. Г.ев е приятел на майката на ищеца от 10 години; работи заедно с ищеца.
Сочи, че ищецът заедно с майка си живее в кв.Трошево, а П.а живеела в дом на
ул.Клокотница в кв.Левски. Изнася, че познава К. П.а добре, тъй като често посещавал дома
й, за да извършва ремонти по ел.инсталацията, както и да й да носи хранителни и други
покупки от колхозния пазар и Лидл, които правел заедно с ищеца. Според свидетеля П.а
била доста общителна и жизнена. Жилището й било винаги подредено и почистено, „като
аптека“. В отношенията си Ц. П. и К. П.а били много близки. След смъртта на сина й, негов
баща, и по-големия й внук, брат на ищеца, последният останал единствен внук. Виждали се
често по празници; ищецът ходел в дома й и понякога оставал да нощува там; тя му се
обаждала, когато имала нужда от помощ.
Св. С. П.а, майка на ищеца, изнася, че Ц. първи научил за катастрофата, при която
баба му е пострадала, след обаждане по телефона от Бърза помощ. Ц. бил „разтреперан, в
некондиция“. Двамата веднага отишли в Окръжна болница, но не били допуснати до
пострадалата, поради ограниченията от ковид епидемията. В болницата П.а пролежала
повече от месец, през който период двамата не успели да я видят, но й носели консумативи;
търсели кръводарители при необходимост.
Св.П.а споделя, че след смъртта на своята баба ищецът бил психически сринат, тъй
като за него това била трета загуба на близък човек от страна на баща му. Посещавал лекар;
пиел антидеперсанти, но те го правели отпуснат и неадекватен на работното място. Когато
внуците й били малки, П.а се грижела за тях; водела ги на градина и на училище; двамата
имали ключ от дома й, както и собствена стая в него. Според свидетеля пострадалата
непрекъснато ходела в дома й, където живеели с Ц., защото по цял ден била сама. След
катастрофата решили да я настанят в дом, за да бъде под наблюдение и ежедневни грижи,
тъй като двамата с ищеца нямало да могат да се справят с нейното обгрижване предвид
тежките увреждания на таза и другите рани. По време на престоя й в хосписа не са я
посещавали, тъй като имали уверението на персонала, че за нея ще бъде полагана адекватна
грижа. Преди катастрофата П.а била много активна; сама си пазарувала, тъй като не искала
да бъде в тежест на близките си.
Св. Г. А. е управител на дома, в който била настанена П.а. Според него тя била
изписана от болницата с много рани. Не си спомня да е посещавана от някого по време на
престоя си.
Свидетелят П. С., водач на л.а. Мицубиши Паджеро с рег. № **, изнася, че жената се
блъска в автомобила, когато същият вече е навлязъл в тунела на ул.Мир. Тя носела много
багаж – количка с голяма чанта в едната ръка и още една голяма част в другата ръка, както и
чадър. След като свидетелят й помогнал да се съвземе, тя каза, че не го е видяла.
Св. Г. Г. е управлявал автомобил по бул. Левски в посока към ул. Мир, когато видял,
че в момента, когато другият автомобил се изравнил на нивото на автоподлеза, жената
тръгнала да пресича и директно се блъснала в колата.
Св. С. Я., работи към „Патронажна грижа – Варна“ Програма „Асистентска
6
подкрепа“. По тази програма през периода 2020-2021г. П.а била обслужвана като ежедневно
й се доставяла храна до дома. В програмата били включвани лица, социално слаби, без
достатъчно доходи, и липса на близки, които да им помагат у дома като им готвят или се
грижат за тях. П.а била записана в обществената трапезария от дълго време, а по проекта
веднага започнали да й носят храна, въпреки, че било необходимо да се изчакат
административни процедури. Като социален работник свидетелката й носела храната до
вратата на дома й, откъдето П.а излизала, за да я вземе. Според свидетеля тя не изглеждала
добре: непрекъснато се оплаквала, че има афти в устата, не вижда с едното око, трудно се
придвижвала; винаги слизала по терлици пред блока, като казвала, че краката й се подуват и
не може да обуе обувки. Ползвала два бастуна. Настоявала да й дават повече хляб, тъй като
й било по-лесно да го дъвчи; отказвала солена храна поради афтите в устата. Свидетелят
споделя за случай, при който П.а помолила социалните работници да й отремонтират
кранчето на чешмата и комарник на прозореца. След като влезли в дома й, свидетелката и
неин колега видели доста неугледно жилище; имало хлебарки.
За обследване психическото състояние на ищеца след смъртта на баба му, по делото е
назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице изнася, че по време на
психиатричното освидетелстване липсват симптоми и оплаквания, които да са достатъчни за
психично разстройство. Психиката на ищеца е напълно възстановена. След снемане на
анамнезата – по данни на ищеца и от приложените по делото материали, вещото лице
докладва, че смъртта на П.а е причинила на ищеца значима психотравма и ответна реакция
на скръб, вид депресивно разстройство от реактивен тип.
По делото са приети медицинско направление, изд. от д-р И.В., психиатър абм. №
666/27.10.2021г., с диагноза посттравматично стресово разстройство и рецепта за Тритико и
Зофолт, за които ищецът е споделил пред вещото лице по СПЕ, че е приемал за кратко
време.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи :
Искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ,
съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест
на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно
следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира
отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност"
възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва
между страните. Налице е и влязла в сила присъда, която има за гражданския съд
задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието,
противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат
пререшавани. Смъртта на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-
транспортното произшествие. С влязлата в сила присъда водачът е признат за виновен за
причиняване на смъртта на пострадалия поради непредпазливост, поради което този въпрос
не може да бъде пререшаван от гражданския съд.
Кръгът от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди
7
от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството
на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на
правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени в задължителните за
спазване актове на Пленума на Върховния съд – П. №№2/1982 г., 5/69 г. и 4/61 г., които са
въвели ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение.
С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на обществените отношения, задължението за
синхронизиране на българското законодателство с европейското / в частност Д.
2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС и Х. за основните права в ЕС/ и съвременните изисквания за
справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в П.
№4/1961 г. и П. №5/1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В посоченото тълкувателно решение ВКС приема, че в традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, като когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания. Горното предполага установяването и на оправдани очаквания за взаимна грижа
и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, като тяхното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД.
В конкретния случай не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е
легитимиран да получи застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на неговата
баба по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., ОСНГТК, ВКС.
8
Ангажираните по делото доказателства не налагат извода за наличието на особено близки
отношения между ищеца и неговата баба, надвишаващи по степен и интензитет нормалните
отношения между двама родственици.
Конкретно се установи от показанията на социалния работник, че ежедневната
прехрана на П.а е осигурявана по социална програма. Установи се, че домът й е бил доста
занемарен; имало хлебарки; като се наложило по молба на възрастната жена, социалните
работници да поправят счупено кранче и комарник по нейна молба, след като споделила, че
нямало към кого да се обърне за помощ. Доколкото показанията на св. Я. са дадени от трето,
незаинтересовано от спора лице, то със същите следва да се приеме, че опровергават тези,
дадени от ищцовия свидетел Д.Г.ев, приятел на майката на ищеца, а именно, че П.а била със
запазена физика, общителна; че домът й бил като аптека; че двамата с Ц. били в много
близки отношения. Напротив, установява се, че възрастната жена не изглеждала никак
добре, винаги се оплаквала от афти в устата, не виждала с едното око, а на другото имала
глаукома, трудно се придвижвала, залитала, движела се с два бастуна и не можела да си обуе
обувките, защото краката й били надути.
Това налага извода, че възрастната жена не е била обгрижвана от своите близки, в
частност – ищеца в ежедневни и непосредствени контакти, както се твърди в исковата
молба.
Действително след ПТП в продължение на повече от месец, когато К. П.а била в
болницата, ищецът и неговата майка не били допускани за посещение, но след
настаняването й в хоспис, също липсват данни ищецът да е посещавал баба си. Видно от
приложените по делото писмени доказателства всички административни процедури и
разходи, свързани с лечението, а впоследствие и с погребението й, са поемани не от ищеца, а
от неговата майка – св. С. П.а.
Обстоятелството, че ищецът е единственият жив кръвен роднина на пострадалата К.
П.а не обосновава присъждане на обезщетение, поради недоказване на постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, както и че в резултат на нейната смърт ищецът е понесъл
дълготрайни и интензивни болки и страдания.
Не следва да се отрича, че ищецът е търпял, предвид създадената положителна
емоционална връзка, обич и привързаност, душевни болки и страдания от загубата на баба
си, но същите не са от вида на тези, които подлежат на репариране по изключение.
Към момента на смъртта на баба му ищецът е пълнолетен, води самостоятелен живот,
живее отделно. Изживял е неусложнена траурна реакция, представляваща
нормалпсихологична реакция в ситуация на загуба на близък, която е своевременно
преодоляна, без да доведе до продължаващи негативни психологични изживявания.
Предвид гореизложеното съдът приема, че ищецът не установява в производството
своята материално-правната легитимация да получи обезщетение за изживени психични
болки и страдания от загубата на своята баба, т.к. не доказва наличието на особена близка
привързаност - изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която да е
породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за
родствената връзка. С оглед горното и следва да се приеме, че принципът на
справедливостта не налага включването на ищеца в кръга на най-близките лица, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата баба. Предявеният
главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид неговата неоснователност,
неоснователен е и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, също подлежащи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед резултата по делото и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сторените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК в общ размер от 4 930
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Д. П. с ЕГН ********** от ****, чрез пълномощника
адв.Н. Д. АК-Шумен, срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Възраждане, ул.Света София №7 осъдителен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на
сумата от 100 000 лева (сто хиляди), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговата баба К.П.
П.а, настъпила в резултат на ПТП от 22.07.2021г. по вина на водача П. С. С. на лек
автомобил Митцубиши „Паджеро“ с рег.№ **, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва върху размера на обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 02.11.2021г. (датата на уведомяване на застрахователя на
осн. чл.429, ал.3 от КЗ), както и законна лихва върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди,
така и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ), на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от
04.11.2021г. (датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение) до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Ц. Д. П. с ЕГН ********** от **** да заплати на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Възраждане, ул.Света София №7, съдебно-деловодни разноски в размер на 4 930
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10