РЕШЕНИЕ
№260348/8.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане докладваното
от районния съдия гр. дело № 18877 по описа на ВРС за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба на Х.М.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която против Община В.,
ЕИК *********, с административен адрес: гр. В., ***, представлявана от
кмета И.П., е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че не е
собственик на поземлен имот с идентификатор *.*.*, с площ от 381 кв. м, с номер
по предходен план *, находящ се в гр. В., СО „К.“, при съседи: *,*,*,*,*.
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните от ищеца права.
Х.М.З. твърди,
че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., СО „К.“, представляващ поземлен
имот /ПИ/ с идентификатор *.*.*, с площ от 381 кв. м, с номер по предходен план
*, при съседи: *,*,*,*,*. Сочи, че е придобил имота въз основа упражнено
давностно владение, установено през 1982 г., след като с писмен договор от
05.08.1982 г. е закупил от В.К.К. правото на собственост върху лозе с площ от
750 кв.м. Твърди се, че веднага след придобиване на имота, ищецът е установил
фактическа власт над него. Имотът е идентичен на имоти с идентификатори *.*.* и
*.
На 27.05.1999 г.
ищецът се снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка
акт № 56, том I, per. № 2565, дело № 411/1999 г. за имот пл. № 23, находящ се в
гр. В., местност „К.“, който имот е идентичен с ПИ с идентификатор *по КККР. В
началото на 2019 г. решил да предприеме действия за снабдяване с нотариален акт
по обстоятелствена проверка и за ПИ с идентификатор *.*.*, но установил, че на
04.11.2016 г. Община В. била съставила акт за частна общинска собственост /АЧОС
№ 9258/. Същият е бил вписан в Службата по вписванията - В. - акт № 192, том
LXXV, дв. вх. peг. № 28169, вх. peг. № 28437, дело № 15998/08.11.2016 г. Процесният
имот е бил актуван от ответника на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, но АЧОС
удостоверявал несъществуващо право на Община В., тъй като тя не била придобила
правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по
някой от предвидените в чл.2 ЗОС способи.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че територията, в която попада
процесният имот е такава по §4, ал.2 ПЗРЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по силата на нарочна
заповед на областния управител на област В. - заповед
№РД-10-7706-215/28.07.2010 г. е бил одобрен план на новообразуваните имоти
/ПНИ/ за с.о.,,К.“/„В.“ - V, VI м.р. ПНИ по смисъла на §4, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ е
кадастрален план, който отразява права на собственост, такива каквито са
възникнали, без да поражда права на собственост или съсобственост. Съобразно
чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по §4к, ал.7 и при условията на §4а, 46, 4з
ПЗРЗПСЗЗ. Данни за собствеността на новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите, който е неразделна част от плана. За земи, предоставени на
граждани въз основа на актове по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се изработва помощен план и ПНИ,
като помощният план съдържа както данни за имотите, предоставени за ползване,
така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС (§4к, ал.2
ПЗРЗПСЗЗ). Сочи, че предмет на разглеждане в производствата по §4к, ал.6 ПЗРЗСПЗЗ е формалното съобразяване на
изработения ПНИ с обективираните в представени писмени доказателства права на
жалбоподателя.
Според
ответника, ищецът не е сред лицата, чиито имоти се отразяват в ПНИ. Територията, в която попада процесният имот
не е земеделска земя, а е територия по §4, ал.2 ПЗРЗПСЗЗ - урбанизирана
територия. Ищецът не е имал качеството на ползвател по смисъла на ЗПСЗЗ и
ППЗСПЗЗо - арг. §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. §63 ПЗР към Постановление №456 за ИД на
ППЗСПЗЗ. На ищеца Х.М.З. или на друго лице не било предоставено право на
ползване по реда на горепосочените разпоредби или пък за неговото
трансформиране по реда на §4а, ал.1 ПЗРЗПСЗЗ, относно имот *.*.*. Такива данни,
в това число и за стар собственик не се съхранявали в отдел „Земеделие“ към
община В.. Въвежда твърдение, че ищецът е недобросъвестен и ползва процесния
имот без правно основание.
С решение
№322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет - В. са одобрени околовръстни полигони и
са създадени 25 бр. нови селищни
образувания, в т.ч. число на м-ст„К.“. След влизане на решението в сила,
територията е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана. На
това основание процесният имот не съставлява земя по чл.19 ЗПСЗЗ - земеделска
такава - мери, пасища, ливади и др. Територията на м.„К.“ е включена в
територия по §4, ал.2 ЗПСЗЗ, за която е одобрен и е влязъл в сила ПНИ. От
момента на влизане в сила на решението на ОбС-В., респективно от създаването на
селищно образувание м-ст „К.“, земята е загубила земеделския си характер и не
съставлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Твърди, че процесната територия, в която попада
ПИ 22 съставлява земеделска земя по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ. Община В. е
придобила правото на собственост върху ПИ 22, с площ от 381 кв.м по силата на
закона. Ответникът сочи, че правото му на собственост е възникнало ех lege - по
силата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. Твърди, че не са налице данни за възстановяване
правото на собственост по реда на §4к, ал.7 ПЗРЗПСЗЗ в полза на записаното в
ПНИ лице.
Оспорва
да е налице изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Отделно, процесният
имот не представлява годен обект на давностно владение. С чл. 86 ЗС е въведен
мораториум за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост. На
осн. пар.1, ал.1 ЗР ЗДЗС, давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече
до 31 декември 2022 г. Сочи, че
тъй като ПИ *.*.* попада в територия на §4 ПЗРЗСПЗЗ, то от това следва, че е в
територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация,
образувана от първите две, т.е. земята е била обобществена.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Видно от
представен по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
05.08.1982 г., между В.К.К., в качеството на продавач и ищеца Х.М.З., като
купувач, по силата, на който страните постигат съгласие срещу заплащане на
сумата от 1200 лева, купувачът да придобие правото на собственост върху
недвижим имот – лозе, находящо се в м-ст „К.“, район „В.“, гр. В., с площ от
750 кв. м, при съседи: изток – С.В.Г., запад - К.Г.Р.., север – В.Е.Н.и юг –И.С.и
Б.И. Г..
С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №56, том I, peг.
№ 2565, дело № 411/1999 г. на О.Ш.– нотариус с район на действие РС –В., вписан в Служба по
вписванията №98, том Х, ищецът е признат за собственик по давностно владение
върху недвижим имот пл. №23, находящ се в м-ст „К.“ /„В.“/, V-ти м.р. по плана на гр. В., с площ от 389,70 кв.м, при
граници: от две страни – улици и имоти пл.№20 и №22.
На
04.11.2016 г. е съставен акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 9258 за ПИ
с идентификатор *.*.*, с площ от 381 кв.м, находящ се в гр. В., СО „К.“, при граници:
ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ * и ПИ *, на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС –
обстоятелство, което се установява от представен по делото препис от
горепосочения АЧОС.
От разписен лист към КП от 1986
г., се установя, че като собственик на имот пл. №23 – лозе, е вписан Х. М. З.,
а на имот пл. №22 – М.Г.Р..
Видно от Таблица за разпределение
на имотите на стария и новия КП към комбиниран план за кв. „В.“ V и VI м.р., за имот пл. №22, с площ от
381,38 кв. м, като собственик е вписан М.Г.Р..
С решение на ОбС – В. №
322-4/29.05.2000 г., на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА и чл.105, ал.3
ППЗТСУ, е одобрен околовръстния полигон
на териториите по §4, ал.2 и ал.3 ПЗРЗСПЗЗ, в т.ч. за селищно
образувание м-ст „К.“ /„В.“ V-VI м.р./, землище
гр. В.. Със заповед №РД-10-7706-215/28.07.2010 г., въз основа приетото решение и на основание §4 ПЗРЗСПЗЗ, областният управител на
област В. одобрява ПНИ на местност „К.“ /„В.“ V-VI м.р./, землище гр. В..
По делото е допуснато провеждане
на съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение, на която се
установява, че по КП „Северно от В.“ от 1983 г., процесният поземлен имот с
идентификатор*.*.* попада и е част от имот № 1293, записан в разписния лист –
нива на К.Р.. Имотът е земеделска територия и се намира извън стрителните
граници на гр. В.. Съгласно разписните листове към КП от 1986 г. и КП от 1998
г., процесният имот – лозе, е записан на М.Г.Р.. С утвърждаване на
околовръстните полигони на новите селищни образувания /в т.ч. за м-ст „К.“/,
извършено с решение №322-4/29.05.2000 г. на ОбС – В., теренът, в който се
намира процесният имот се приема за урбанизирана територия и се изключва от
земеделските земи. След приемане на ПНИ на СО „К.“ като собственик на имот с
идентификатор *.*.*, е вписан М.Г.Р.. В периода преди колективизацията до 2000
г., процесният имот е бил земеделски, като за същия не са открити данни да е
бил одържавен, за него да е бил съставен акт за държавна собственост, да е бил
включен в ТКЗС или ДЗС. За имота не са установени реституционни претенции;
същият не е бил предоставян за ползване по реда на §4 ПЗРЗСПЗЗ. При оглед на
място вещото лице установява, че процесният имот е ограден от три страни с
ограда, като между същия и съседния имот
с идентификатор *няма ограда, а двата имота представляват един общ имот.
Достъпът до имот *.*.* се осъществява само през имот *. В съдебно заседание
вещото лице потвърждава, че двата съседни имота са оградени като общ имот, със
стара ограда. В изпълнение на допълнително поставена задача, вещото лице сочи,
че не е налице идентичност между имот пл.№1293 и имота посочен в протокол
№16/01.02.1960 г. на ТПС комисия, а именно – хавра с площ от 1,5 дка,
собственост на К.В.Р., поради което и процесният имот не попада в границите на
имота по този протокол.
Идентично на горното е и
заключението на допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от три вещи
лица, съгласно което, имот с идентификатор *.*.* по КККР на гр. В., не попада в
границите на имота, обективиран в протокол №16 от 01.02.1960 г. на ТПС комисия
– В.. В изготвеното заключение вещите лица сочат, че тъй като територията на
местност „К.“ е пресечена местност, то е било фактически невъзможно имотите в
тази територия да бъдат обработвани като блок на ТКЗС. За процесния имот не е
установено да е била проведена реституционна процедура. Според вещите лица е
налице идентичност на имота, предмет на договор за покупко-продажба от
05.08.1982 г. и имот с идентификатор * по нотариален акт №56/27.05.1999 г.
По
искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетел - неговата сестра
И.М.Ц.. От показанията на
свидетеля, ценени като достоверни, при спазване изискването на чл.172 ГПК, се
установява, че от 1982 г. ищецът владее недвижим имот, находящ се в м-ст „К.“,
с площ от около 700-750 кв.м. Свидетелят познава добре имота, тъй като го
посещава близо 40 години. Знае, че същият е придобит въз основа договор за
покупко-продажба, продавач, по който е колежка на съпругата на ищеца. Познава
собствениците на съседните имоти, като назовава същите поименно. На свидетеля е
известно, че само ищецът владее имота, като не знае други лица да са
предявявали претенции за собственост към него.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е допустим, поради което съдът дължи
произнасяне относно основателността му.
Според разрешението дадено с т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за ищеца е налице, когато
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. Съгласно мотивите на същото ТР, правен интерес от предявяване на
този иск е налице, когато ищецът
би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание, при отричане правата на ответника върху него.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи наведените от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника, включително фактите и обстоятелствата обуславящи придобиването на
имота по силата на закона. Съответно в тежест на ответника по делото е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, основанието, от което
правото е възникнало, а именно, че е осъществен фактическият състав на
придобиването по реда на чл.25, ал.1, изр. първо от ЗСПЗЗ, вр. чл.19 ЗСПЗЗ, или
на основанията посочени в АОС.
В случаите, когато правният интерес от отрицателния
установителен иск срещу държавата или общината произтича от възможността имотът
да бъде придобит по давност при отричане на неговия държавен или общински
характер, ищецът е длъжен да докаже фактите, обуславящи правния му интерес - в
случая продължилото владение в срока по чл.79 ЗС, като при проведено успешно
доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право /решение №15 от
19.02.2016 г. по д. №4705/2015 г. на ВКС, 2 г.о./.
Разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ
определя, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата, е общинска собственост, като придобиването на правото на
собственост става по силата на закона. Посочената норма не се прилага по
отношение на земите, които не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ общинска собственост стават земите, които подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове.
От приетите по делото заключения на съдебно-технически
експертизи се установява, че територията, в която се намира процесният имот има
статут на земеделска земя, като същата не е била обоществена - не е била
включена в ТКЗС или в ДЗС. След като не е бил включен
в блок на ТКЗС /вещите лица сочат, че такова включване е фактически
невъзможно/, то този имот не подлежи на реституция. Имотът не е бил
предоставен за ползване по реда на §4 ПЗРЗПСЗЗ, не е бил предмет на
реституционна процедура, не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
При горните доводи и с оглед разместената
доказателствена тежест по предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира, че ответникът не доказа в негова
полза да е осъществен фактическият състав по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и Община В. да е
придобила процесния имот на соченото основание, а след като ответникът не е собственик
на имота, то по отношение на същия е неприложим мораториумът за придобиване на
вещни права върху общински имот въз основа давностно владение. Искът е
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, като ответникът
бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 914,68 лева, от която: 114,68
лева – държавна такса и 800 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в
отношенията между Х.М.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, ЕИК *********, с административен адрес: гр. В., бул. „О.п.п..“ №*, че Община В., ЕИК *********, с административен адрес: гр. В.,
бул. „О.п.п..“ №*,
представлявана от кмета И.П., не е собственик на поземлен имот с идентификатор *.*.*, с площ от 381 кв. м, с номер по
предходен план *, находящ се в гр. В., СО „К.“, при съседи: *,*,*,*,*, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Община В., ЕИК *********, с административен адрес: гр. В.,
бул. „О.п.п..“ №*, да заплати на Х.М.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер на 914,68 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: