РЕШЕНИЕ
№ …150
гр.
Самоков, 12
октомври 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при
секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията
гр.
д. № 481-Н по описа на същия съд за 2020
г.
въз
основа на доказателствата по делото и закона
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
на П.С.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** срещу Р.С.С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, за постановяване на мерки по чл. 5, ал. 1, т.
1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) чрез
издаване на заповед по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за защита от акт на домашно
насилие, за който се твърди да представлява физическо и психическо насилие,
извършени от Р.С.С. на 19.07.2020 г. около 17,00 ч. в жилище на адрес гр.
Самоков, ул. „Г.
Р.“
№ ..
ОСЪЖДА
на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН П.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на РС – Самоков сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща
държавна такса за разглеждане на молбата.
След
влизане в сила на решението да се издаде служебно изпълнителен лист за
присъдената държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок, считано от
връчването на препис от него, заедно с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към
решение № 150 от 12.10.2020 г. по гражданско дело № 481-Н/2020 г.
по
описа на Самоковския районен съд
П.С.С. *** е предявила срещу Р.С.С. ***
за защита от домашно насилие с искане за постановяване на мерки за защита от
домашно насилие, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 от Закона за защита
от домашното насилие (ЗЗДН).
В молбата си молителката сочи, че
ответникът е неин син и че двамата живеят на адрес гр. Самоков, ул. „Г. Р.” № .,
като от около година ответникът упражнявал спрямо нея физически, психически и
вербален тормоз. На 19.07.2020 г. около 17,00 ч. ответникът пристигнал в
жилището на горепосочения адрес и с истерични крясъци заповядал на молителката
да се съблече гола, след което започнал да й нанася удари в бъбреците и по
главата и я повалил на земята. Казал й, че ако не му даде пари, той ще й
инжектира инсулина в големи дози, за да й причини смърт, а преди това ще й
навре шише отзад. За да се спаси, молителката дала на ответника пари, а той
заявил, че пак ще се върне за още.
В открито съдебно заседание
молителката поддържа молбата лично и чрез пълномощника си адв. Б. Г., която в хода на устните състезания
излага подробни съображения в подкрепа на нейната основателност.
Ответникът оспорва молбата лично и
чрез пълномощника си адв. П.М., който в хода на устните състезания
излага подробни съображения за неоснователност на молбата, обосноваващи искане
за нейното отхвърляне.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предметът на настоящото производство
е очертан от твърдения на молителката П.С. за осъществен спрямо нея от
ответника Р.С. акт на домашно насилие, индивидуализиран в сезиращата съда молба
по свои признаци, съответстващи на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 5
от ЗЗДН и по конкретни време, място и начин на извършване, а именно – поредица
от агресивни действия спрямо молителката, представляващи физическо и психическо
насилие и извършени от ответника - неин син на 19.07.2020 г. около 17,00 ч. в
жилище на адрес гр. Самоков, ул. „Г.Р.” № ..
Твърденията на молителката за
предходно осъществяван от ответника спрямо нея физически, психически и вербален
тормоз (от около година) могат единствено да очертаят лошите им отношения, но
не могат да бъдат годен предмет на делото – както поради тяхната неконкретност,
така и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, установяваща едномесечен
преклузивен срок за сезиране на съда с молба за защита от датата на извършване
на домашното насилие.
Извън предмета на разглеждане в
настоящото производство са и фактите, които са се осъществили след подаване на
молбата. Да се приеме обратното, би означавало да се осигури възможност на
молителя по всяко време след подаване на молбата да въвежда твърдения за нови
факти и така на практика съдебното производство по ЗЗДН да продължи за
неопределено време, а това изобщо не кореспондира с духа и смисъла на
специалния закон.
Така основание на търсената от
молителката защита съставляват единствено твърденията й за осъществен от
ответника, неин син, акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН,
изразяващ се в поредица от описани в молбата агресивни действия, представляващи
физическо и психическо насилие и извършени на 19.07.2020 г. около 17,00 ч. в
жилище, находящо се на адрес гр. Самоков, ул. „Г. Р.”
№ ..
От събраните по делото доказателства
не се установява ответникът по молбата да е извършил такъв акт на домашно
насилие на горепосочените дата, час и място.
Установи се, че ответникът работи по
трудов договор за неопределено време в „Далиа-
Съвкупната преценка на писмените
доказателства за тези обстоятелства обосновава еднозначен извод, че на
19.07.2020 г. в 17,00 ч. ответникът е бил на работа в горепосочената
бензиностанция в гр. София на изхода от града по пътя за гр. Самоков. Доводите
на пълномощника на молителката, че от тези доказателства не се установявало
мястото на работа на ответника, са основани на един фрагментарен и избирателен
анализ на тези доказателства, а и по същество не подкрепят твърденията в
молбата, че на посочените в нея дата, час и място ответникът е извършил спрямо
молителката акт на домашно насилие. Житейски недостоверно би било да се приеме,
че при работа на сменен режим в оживен търговски обект, какъвто е тази
бензиностанция, на 19.07.2020 г. ответникът самоволно е напуснал работното си
място най-малко 3 часа и половина преди края на смяната си, за да се озове в
гр. Самоков в 17,00 ч. Такова обстоятелство не е и посочено в писменото
удостоверително изявление на управителя на „Д.-.” ЕООД.
Така твърдението на молителката, че
на 19.07.2020 г. около 17,00 ч. ответникът е извършил акт на домашно насилие по
отношение на нея в жилище, находящо се на адрес гр. Самоков, ул. „Г. Р.” № .,
е опровергано от установеното по делото обстоятелство, че по това време ответникът
се е намирал на повече от
Това твърдение на молителката не
може да се приеме за доказано само въз основа на представената от нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Доказателствената сила на тази декларация
не е предустановена (т. е. предварително определена). Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита, т. е. да приеме за доказани
твърденията на молителя, единствено въз основа на такава декларация само когато
няма други доказателства. При положение, че съгласно § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН в съдебното производство по този закон се прилагат
субсидиарно правилата на ГПК (в т. ч. основните му принципи на състезателност,
равенство на страните и установяване на истината) страната, на която се
противопоставя декларация по ЗЗДН, има на свой ред право да ангажира
доказателства срещу истинността на изложените в нея обстоятелства. Ответникът е
представил такова доказателство – график за работа за периода 13-19 юли в
бензиностанция ОМВ на ул. „С.ш.”, утвърден от Д. А..
Съдържанието на този график, ако и
да е типично за подобен вид документи, е незадоволително за целите на
доказването в настоящото производство, но – съпоставен с твърденията на
ответника – този график създава индиция за недостоверност на твърденията на
молителката.
Затова съдът служебно предприе
действия за проверка на отразените в този график обстоятелства, в резултат на
която се установи посоченото по-горе – че търговският обект бензиностанция
„ОМВ” в гр. София на ул. „С.
Ш.”, в посока от кв. „Г.” към кв. „П.”
и к. к. „Б.”, зад караулката на Околовръстен и
Международен път Е-79 се стопанисва от „Д.-.” ЕООД, чийто управител е Д. А.; че между ответника и това търговско дружество има сключен
трудов договор за неопределено време; че ответникът работи на смени – дневна
(от 07,30 ч. до 19,30 ч.) и нощна (от 19,30 ч. до 07,30 ч.) и че на 19.07.2020
г. е бил на работа дневна смяна от 07,30 ч. до 19,30 ч. Дори в общия исков
процес е допустимо служебното събиране на доказателства за проверка на други
доказателства, като в тази връзка е достатъчно да се посочат разпоредбите на
чл. 171, ал. 2, чл. 173 и чл. 195, ал. 1 от ГПК. На още по-силно основание това
е допустимо в специалното съдебно производство по ЗЗДН, което освен че не е
исково, има за предмет защита на основни блага като човешкия живот, телесната и
полова неприкосновеност, самостоятелността и независимостта на личността чрез
мерки, част от които съществено, макар и временно, ограничават човешки права.
Тези особености на производството не изключват, а напротив – налагат съдът
служебно да събира когато е възможно доказателства, за да установи истината за
фактите, релевирани от страните.
Така в случая от доказателства, служебно
събрани от съда за проверка на други доказателства, се установи по безспорен
начин, че ответникът по молбата не е извършил твърдяния акт на домашно насилие,
тъй като е обективно невъзможно по едно и също време той да е присъствал на две
места, отдалечени на повече от
По всички тия съображения съдът
намери, че молбата на П.С. срещу Р.С. за защита от домашно насилие е
неоснователна и я отхвърли с решението си по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати в
полза на РС – Самоков държавната такса по молбата, дължима в размер 25 лв.
съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: