Р Е Ш Е Н И Е № 2956
гр. Пловдив, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета
година , в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3919 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против
С.П.Б., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
за признаване на установено в отношенията между страните, че се дължат
сумите, както следва: 453,76 лв.- главница, представляваща дължими суми за
предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 13.07.2016 г. до
16.05.2018 г. за обект, находящ се *** и сумата от 30,02 лв.- обезщетение за
забава за периода от 30.09.2016 г. до 31.05.2018 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
10113/2018 г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че за периода от 13.07.2016 г. до 16.05.2018 г.ответникът имал
задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода в размер на 453,76 лв.
и мораторна лихва в размер от
30,02 лв. към главницата за периода от за периода от 30.09.2016 г. до
31.05.2018 г. за горепосочения
обект, като за потребените количества
вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с
посочена дата на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се
дължи сумата. Съгласно чл.31, ал.2 и 42 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор *** при неспазване на срока на плащане потребителите дължат
законна лихва по чл.86, ал.2 ЗЗД, поради което на ответника са издадени фактури
за лихви. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между
експлоатационното дружество и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия. Посочва се, че ответникът има качеството потребител, тъй като е собственик
на горепосочения водоснабден недвижим
имот.Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал. 5 на ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1,
т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ – 027 от 09.06.2007 г. и аналогичната разпоредба
на ОУ на ВиК оператор – гр. Пловдив, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г., т. 32 при условията на неизправно измервателно устройство. Сочи
се, че задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните
индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост или
които използва. Именно поради това при условията на неизправно измервателно
устройство са начислявани количества вода по тарифа за 2 ма човека, като
съгласно ОУ се начислява по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище на всеки един
обитател, като дори е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на
всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на
измервателно устройство. Твърди се, че
потребителят многократно е уведомяван устно за необходимостта от монтиране на
годно измервателно устройство, но действия от негова страна не са предприети. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 201 от Закона за водите „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД- гр. Пловдив е подало
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по ред чл.410 от ГПК срещу
ответницата за натрупани задължения . С
оглед постъпило възражение по чл. 423 ГПК, което е уважено са дадени указания
за предявяване на иск по чл. 422 ГПК, което обосновава правния интерес от
предявяване на исковете. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски
в заповедното и настоящото исково производство.
В законноустановения
едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника. Препис
от исковата молба е връчен редовно на
ответника. В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор на
исковата молба.
Ответникът
е редовно призован и за първото съдебно
заседание, но нито лично, нито негов представител се е явил, нито е направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на
чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото исково производство в
размер на 75 лв. – държавна такса и в заповедното производство в размер
от 75 лв., от които 25 лв.- държавната
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.Б., ЕГН **********,*** дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от
453,76 лв.- главница, представляваща дължими суми за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 13.07.2016 г. до 16.05.2018 г. за обект, находящ се
в *** и сумата от 30,02 лв.- обезщетение за забава за периода от 30.09.2016 г.
до 31.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10113/2018 г. по описа на ПРС
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски, както следва: сумата от 75 лв.- държавна такса гр.д. № 3919/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 75 лв.- разноски по
ч.гр.д№10113/2018 г. по описа на ПРС, от които сумата от 25 лв.- държавна такса
и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ВГ