Р Е Ш Е Н И E
№ 426 01.11.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на четвърти
октомври две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
522 по описа за 2015 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на А.С.Б., ЕГН **********, С.А.Б., ЕГН **********
и П.А.Д., ЕГН ********** и тримата с посочен
постоянен адрес *** чрез пълномощника им адв. Светлозар Нойков с адрес
на кантората гр.Пловдив, ул.“Парчевич“ № 2, против „Старт инвест“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: село Войводиново, облст Пловдив,
община Марица, ул. „Христо Ботев“ №53 и „ККП 77“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Герлово“ №24, ет. 6, ап. 16,
с която се претендира по отношение на ответниците да бъде обявена относителната
недействителност на апорт, извършен от „Старт инвест“ ЕООД в „ККП 77“ ООД,
вписан по партидата на втория ответник на 27.08.2014 год., а в Служба по
вписванията гр.Несебър с акт №126, том 25/01.09.2014 год., на следните
недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сгради с идентификатори:
51500.506.637.3.34 по КККР на гр.
Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, за
търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, Амадеус лукс,
ет. 1, обект М2, площ 181, 29 кв.м.; 51500.506.637.2.125
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1,
обект 1-6, площ 43, 36 кв.м.; 51500.506.637.2.126
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1,
обект 1-7, площ 43, 36 кв.м.; 51500.506.637.2.127
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1,
обект 1-8, площ 43, 36 кв.м.; 51500.506.637.2.128
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1,
обект 1-9, площ 89, 19 кв.м.; 51500.506.637.2.129
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет.1,
обект 1-10, площ 147, 66 кв.м.; 51500.506.637.3.144
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 0,
обект 0-3, площ 337.86 кв.м.; 51500.84.8.1.4
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес гр. Несебър, м.“Кокалу“,
ет.2, ап.4, с площ от 46,90 кв.м. и прилежащи части.
От фактическа и правна страна ищците
поддържат, че до 30.12.2013 г. те и Ю.Б. са били съдружници в „Старт инвест“
ООД. Заявява се, че на 08.10.2013 г. ОС на първия ответник взело
решение, вписано в ТР на 30.12.2013 г., да изключи А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д. като
съдружници, съотв. дяловете им да бъдат поети от оставащия съдружник – Ю.П.Б..
Считат, че от същата дата са придобили правото да получат полагащите им се
дружествени дялове от имуществото на „Старт Инвест“ ООД, съотв. от тогава са придобили
и качество на кредитори спрямо дружеството за стойността на активите по
последния счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2013 г. Ищците твърдят, че
съгл. обявения в ТР годишен финансов отчет, приет и заверен от 31.12.2013 г.,
включващ и баланс към тази дата, нетната стойност на активите възлизала на
6 598 000 лв. Стойността на дружествените дялове на тримата ищци била
¾ от нетната стойност на активите или общо 4 948 500 лв. Сочи
се още, че никаква част от стойността на дружествените дялове не била
изплатена. Освен това А.С.Б. на отделно основание разполагал с изпълнителни
листове срещу „Старт инвест“ ЕООД за над 5 млн. лева, от която сума сборът на
главниците бил отразен в балансите на дружеството към 31.12.2013 и 31.12.2014
г. като по-голяма част от общия дълг от 4,4 млн. лв. По отношение на увреждащия
характер на сключените от първия ответник сделки, ищците сочат, че от самото
начало на 2014 г. до настоящия момент всички действия на „Старт инвест“ ЕООД
били насочени към успешно укриване на активите на дружеството. Уточняват, че на
27.08.2014 г. в ТР по партидата на „ККП 77“ ООД е бил вписан апорт от „Старт
инвест“ ЕООД на 4 поземлени имота и 87 самостоятелни обекта в сгради в к.к.
Слънчев бряг. На 01.09.14 г. апортът бил вписан и в Служба по вписвания – гр.
Несебър. По този начин длъжникът „Старт инвест“ ЕООД придобил дружествени
дялове от капитала на втория ответник, които били прехвърлени на 05.09.2014 г.
на К.И.Н., като в обявения в ТР договор за продажба на дружествени дялове цена
не била посочена. Твърдят, че извършеният апорт ги уврежда, че те са кредитори
за стойността на дружествените си дялове, считано от датата на прекратяване на
участието им като съдружници в „Старт инвест“ ООД, а А.Б. – и по вземания за
връщане на заеми с падежи далеч преди края на 2013 г. Допълват, че на датата на апорта дружеството чрез неговите
органи – Ю.Б. като едноличен собственик и управител, е било наясно със
задълженията към кредиторите си, както и увреждащия характер на апорта, а
такова знание от приобретателя не се изисква.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител, поддържат претенцията, ангажират доказателства.
Ответниците са депозирали писмени
отговори, с които оспорват иска.
Ответникът „Старт инвест“ ЕООД оспорва
кредиторовото качество на ищците, тъй като вземането им не било съдебно
признато и е трудно определяемо по размер. Сочи още, че сделките нямат увреждащ
характер, тъй като „Старт инвест“ ЕООД е разполагало с достатъчно друго
имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредиторите му. Освен това
вземанията на ищците за изплащане на ликвидационен дял били изцяло обезпечени
по предявения иск по чл. 125 от ТЗ по т.д. №306/2014 г. пред Окръжен съд – гр.
Пловдив, където е наложена възбрана на над 200 имота, собственост на „Старт
инвест“ ЕООД. Следователно обезпечителна нужда от предявяване на иск по чл. 135
от ЗЗД не била на лице. Ответникът твърди и липса на знание и намерение за
увреждане, като уточнява, че А.Б. бил кредитор на дружеството по договори за
заем, сключени преди повече от 5 години, които били подписани приживе от
тогавашния управител Рангел Б.. Тези договори никога не били показани пред
прокуратура или НАП-Пловдив. Към момента на апорта настоящия управител не знаел
за тези вземания. За тези претенции дружеството научило едва към 09.05.2014 г.,
когато са били получени съобщенията за отговор по арбитражните дела. Фактът, че
тези суми били осчетоводени, не означавал, че управителят знае за заемите, тъй
като Ю.Б. управлявала дружеството едва от 30.12.2013 г. Рангел Б. като
заемодател бил подписал приложена по делото декларация, съгл. която средствата,
предоставени под формата на заем, на собственото му дружество, не следва да му
се връщат. Твърди, че договорите за заем били фалшифицирани и арбитърът е
отсъдил неправилно. През последните
години ищците водели искове по чл. 74 от ТЗ с цел да се върнат в дружеството,
поради което Ю.Б. не е предполагала, че те искат да им бъде заплатена
равностойността на дружествения им дял. Поддържа, че към датата, на която е извършен апорт, „Старт инвест“ ЕООД
притежавало достатъчно друго имущество, както и че вземанията на кредиторите
били обезпечени в степен да покрият вземанията им, поради което счита, че
липсва намерение или знание за увреждането им.
Ответникът „КПП“ ООД твърди, че
кредиторовите интереси били защитени в достатъчна степен, тъй като „Старт
инвест“ ЕООД разполага с достатъчно друго имущество. Твърди, че управителят на
„ККП 77“ ООД не е наясно с отношенията между първият ответник и бившите му
съдружници, не му е било известно, че последните желаят да им бъде заплатен
ликвидационен дял. Твърди, че апортът бил организиран изцяло с оглед
търговските цели на „Старт инвест“ ЕООД и нямал нищо общо с ищците.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че ищците
са били съдружници в „Старт инвест“ ООД
заедно с Ю.Б. – сега едноличен собственик на капитала на дружеството, с равни
дялове. Безспорно е също, че на 08.10.2013 г. общото събрание „Старт инвест“
ООД е взело решение, вписано в ТР на
30.12.2013 г. след отмяна на отказ на длъжностното лице от АВ, да изключи А.С.Б.,
С.А.Б. и П.А.Д. като съдружници, съотв. дяловете им да бъдат поети от оставащия
съдружник – Ю.П.Б.., както и да бъдат сменени управителите А. и С. Берберови с Ю.Б..
Не се спори, че на 27.08.2014 г. в ТР по партидата на „ККП 77“ ООД е вписан
апорт от „Старт инвест“ ЕООД на 4 поземлени имота и 87 самостоятелни обекта в
сгради в к.к. Слънчев бряг. На 01.09.14 г. апортът е вписан и в Служба по
вписвания – гр. Несебър. Впоследствие дружествените дялове от капитала на „КПП
77“ ООД, придобити от „Старт инвест“ ЕООД, са прехвърлени на 05.09.2014 г. на К.И.Н..
Видно
е от партидата на втория ответник в Търговския регистър, че дружеството
„КПП“ ООД е вписано на 25.07.2014 год., с едноличен собственик на капитала и
управител на същото К.К.. На 12.08.2014 год. едноличният собственик на капитала
е взел решение за съдружник на бъде приет „Старт инвест“ ЕООД.Към заявление А4 20140821154652 е приложено решение на едноличния
собственик на капитала на първия ответник „Старт инвест“ ЕООД от 12.08.2014
год. да бъде извършена непарична вноска на земя и самостоятелни обекти в
сгради, подробно описани в решението, собственост на „Старт инвест“ ЕООД.
Приложен е протокол от 12.08.2014 год. от заседание на общото събрание на съдружниците
на „КПП“ ООД – „Старт инвест“ ЕООД и К.К., за ефективно увеличение на капитала
на дружеството от 2000 лв. на 7 374 090 лева чрез издаване и
записване на нови 7 374 090 равни дяла с номинална стойност
1 лев всеки, които нови записани дялове се поемат изцяло от „Старт инвест“
ЕООД, и срещу които този съдружник прави непарична вноска (апорт), като внася в
капитала на „КПП“ ООД земя и сгради, част от които – предмет на настоящите
искове. Както е видно от документите,
приложени към заявление А4 20140901163450, придобитите
от „Старт инвест“ ЕООД дружествени дялове са били продадени на трето лице на
01.09.2014 год. и от 05.09.2014 год. „Старт инвест“ ЕООД е заличен като
съдружник в „КПП“ ООД.
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействително спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, като обявената относителна недействителност
възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние
на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото,
предмет на разпореждането, е служело за общо удовлетворение на кредитора по
арг.от чл.133 от ЗЗД.
За да бъде уважена претенцията с правно
основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, необходимо е ищецът да притежава действително
вземане, възникнало преди атакуваното действие, действието да има увреждащ
характер, както и да е налице определено субективно отношение – знание за
увреждането.
Съдебната практика със задължителен
характер за настоящия съд приема, че когато кредиторът предяви само павловия
иск, без да предяви вземането си, правоотношенията, от които произтича
вземането, не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да
преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като
кредитор (така решение №552/15.07.2010 год. по гр.д.№171/2009 год. ІV г.о.
ВКС). Страната, която е поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД, следва да установи
качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно
и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес (решение
№328/23.04.2010 год. по гр.д.№879/09 год. ІІІ г.о. ВКС), като съществуването на
правата се извлича от твърдените факти. С оглед така застъпеното от ВКС
задължително тълкуване на закона, в настоящия случай следва да се приеме, че с
факта на изключването на ищците като съдружници от „Старт инвест“ ООД за тях е
възникнало материално право по чл.125 ал.3 от ТЗ, вр.чл.123 от ТЗ да получат
равностойността на дружествените си дялове, които са били поети от оставащия
съдружник, т.е. те са придобили качеството на кредитори на „Старт инвест“ ЕООД.
Не може да бъде проверявана основателността на тяхното твърдение, т.е. дали
тяхното материално право съществува, включително да се обсъжда величината на
вземането, именно поради обезпечителната функция на иска по чл.135 от ЗЗД,
понеже кредиторът може да получи обезпечение както след като разполага с
изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Освен това, единият от
ищците се легитимира като кредитор на първия ответник и на още едно основание –
в негова полза са установени вземания с решения на Арбитражния съд ad hoc от 24.10.2014, 03.11.2014 и 05.11.2014 год.,
произтичащи от договори за заем. Както се посочи по-горе, в настоящия процес не
се изследва съществуването на вземането, като съдът следва да отхвърли
твърденията на ищеца относно съществуването на вземането само в случай, че то е
отречено със сила на пресъдено нещо. Съдебната практика приема, че в
производството по павловия иск длъжникът не може да се брани с възражения,
произтичащи от отношенията, които легитимират ищеца като кредитор (цитираното
по-горе решение №552/15.07.2010 год. по гр.д.№171/2009 год. ІV г.о.), ето
защо не следва да бъдат обсъждани
възраженията на първия ответник, че договорите за заем са неистински, както и
че средствата по тях са предоставяни безвъзмездно от Рангел Б., а отделно от
това тези възражения са обхванати от силата на пресъдено нещо по арбитражните
решения.
Възражението, че ищците нямат интерес
от предявяването на исковете, тъй като претенцията им вече е обезпечена чрез
налагане на възбрани, е неоснователно. Както е видно от съдържанието на
определение №623/31.03.2014 год. по т.д.№368/2014 год. по описа на ПАС,
допуснато е обезпечение на претенция с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ чрез
възбраняване на недвижими имоти, различни от процесните. Ето защо не може да се
приеме, че обезпечителната функция на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД
вече е реализирана посредством обезпечителната възбрана и така е отпаднал
интереса от воденето му.
С оглед на изложеното по-горе съдът
приема, че е доказана първата от предпоставките за обявяване на атакуваното
действие за недействително по отношение на ищците, а именно тяхното кредиторово
качество.
Увреждане на кредитора е налице когато
длъжникът се лишава от свое имущество, имуществото му намалява или в случаите,
когато длъжникът не се обеднява, но с действието си затруднява
удовлетворяването на кредитора си. Актът на апортиране на недвижимо имущество в
търговско дружество също следва да бъде възприет като действие, с което
значително се намалява възможността на кредитора за принудително удовлетворяване
(решение № 57 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
695/2009 г., ВКС, ТК, І т.о.). Срещу
внесените права в капитала на приемащото дружество длъжникът придобива дялове
или акции, но те са лесно отчуждими, което в случая е очевидно, тъй като около
месец след придобиването на дяловете първият ответник ги е продал на трето за
спора лице. Освен това, дори и тези дялове да не бяха отчуждени, възможността
за осъществяване на принудително изпълнение върху тях е по-трудна, съпоставена
с възможността да се изпълнява върху конкретно обособено и ликвидно имущество,
а и стойността на тези дялове е динамична величина и не може да се очаква, че насочването на изпълнението върху дялове
на дружество, създадено 1 м. преди апорта, ще гарантира на кредиторите
удовлетворяване на вземанията им.
В производството по чл.135 от ЗЗД длъжникът
не може да противопоставя възражение, че
атакуваното действие не уврежда кредитора, тъй като разполага с друго имущество,
от което последният да се удовлетвори. Както се приема с решение
№149/12.11.2013 год. по т.д.№422/2919 го. І т.о. на ВКС, противното би
означавало да се насърчи недобросъвестният длъжник и да му се даде възможност
за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудителното
изпълнение. С определение №814/21.07.2016 год. неправилно е било указано на
ответниците, че носят тежестта да докажат възражението си за друго разполагаемо
имущество, но тази грешка на съда не е оказала значение върху предмета на доказване,
тъй като никой от ответниците не е предприел действия и не е направил
доказателствени искания във връзка с твърдението за наличие на друго имущество,
достатъчно за удовлетворение на кредиторите.
Знанието на длъжника за увреждащия характер на
действието винаги е предпоставка за упражняване на потестативното право по
чл.135 от ЗЗД, без значение дали разпореждането е възмездно или безвъзмездно.
За юридическото лице-длъжник това знание
е налице ако физическите лица от състава на съответния орган или съответните
отговорни служители знаят за него. В конкретния случай непаричната вноска е
осъществена след изключването на ищците като съдружници, а решението за
осъществяването на апорта е взето от едноличния собственик на капитала Ю.Б.,
която е и управител, на 12.08.2014 год. Както е видно от заявление А4 20131101133517
по партидата на „Старт инвест“ ЕООД в ТР, управителят Б., чрез адвокат с
изрично пълномощно, е заявила за вписване промени, изразяващи се в заличаване
на ищците като съдружници, освобождаване на управителите и вписване на нов
управител, като последица от изключването на ищците като съдружници в „Старт
инвест“ ООД. Както заявяването на горните промени за вписване, така и решението
за непарична вноска в капитала на „КПП“ ООД и придобиването на дялове от това
дружество, са осъществени от едно и също физическо лице, съвместяващо
качествата на едноличен собственик и управител на длъжника. Дори и към момента
на вземането на решение за внасянето на имотите в капитала на „КПП“ ООД ищците
да са водили дела по чл.74 от ТЗ за отмяна на взетите решения за изключването
им, това не означава, че управителят и едноличен собственик на капитала Ю.Б. е
била добросъвестна, тъй като не е знаела, че ищците имат имуществени права по
чл.125 ал.3 от ТЗ. Правото за ликвидация на имуществените отношения между
дружеството и напусналия или изключен съдружник по чл.125 ал.2 от ТЗ безусловно
възниква от датата на изтичането на предизвестието, респ.изключването му и
вписването на решението в ТР (чл.140 ал.4 от ТЗ). След като самият управител Б.
е поела инициатива за вписване на промени по партидата на „Старт инвест“ ООД,
включително е представила документи за изключването на ищците, свидетелски
показания за установяване на нейното незнание за наличие на вземания по чл.125
ал.3 от ТЗ се явяват недопустими по арг.от чл.164 ал.1 т.6 от ГПК. По отношение
знанието за вземанията на ищеца А.Б., установени с решенията на арбитражния
съд, в отговора на първия ответник се съдържат твърдения, че новоизбрания
управител Ю.Б. не е подозирала за договорите за заем и узнала за тях едва на
09.05.2014 год., когато получила съобщения по арбитражните дела. Поддържат се
две взаимно изключващи се твърдения – че тези договори никога не били показани,
както и че били представени по делата пред арбитража. Ищците от своя страна
поддържат твърдение, че задълженията на дружеството по договорите за заем са били отразени в балансите за 2012 и 2013
год., включително са поставили въпроси по чл.176 от ГПК към управителя на
„Старт инвест“ ЕООД Б., но тя не се е явила в съдебното заседание, за да
отговори, дори и след указанията на съда за възможните последици от неявяването
ѝ. Както се установява от ГФО за 2012 и 2013 год., обявени по партидата
на първия ответник, в пасива на баланса за 2012 год. и 2013 год. са отразени
задължения над 1 година в размер на 4 400х.лв. Сборът от всички вземания
по договорите за заем, присъдени в полза на ищеца А.Б., възлиза на
4 137 400 лв., което прави достоверно твърдението на ищците, че
вземането на единия от тях е отразено в пасива на баланса като задължение над 1
година. Освен това процесуалното поведение на първия ответник и неявяването на
управителя, за да отговори на поставените въпроси, мотивира съда да приеме за
доказано обстоятелството, че именно вземанията на ответника А.Б. са отразени по
баланса на „Старт инвест“ ЕООД към 31.12.2012 год. и към 31.12.2013 год.,
когато Ю.Б. вече е била управител, а това прави свидетелските показания за
опровергаване знанието на управителя недопустими по арг.от чл.164 ал.1 т.6 от ГПК. Несериозно е да се твърди, че управителят Б. не е знаела за задължения на
дружеството, поети преди избора ѝ,
тъй като това твърдение се намира в пряко противоречие с принципа за валидност
на оборота и със задълженията на управителя по чл.141 ал.1 от ТЗ. С оглед на
изложеното по-горе съдът приема, че към датата на извършване на атакуваното
действие длъжникът е бил недобросъвестен, тъй като неговият едноличен
собственик на капитала и управител Б. е знаела за задълженията на дружеството
към изключените съдружници за заплащане равностойността на дяловете им и към
съдружника А.Б. по договорите за заем.
По въпроса за необходимостта от знание
за увреждане у третото лице – приемащото дружество, като предпоставка за
успешното провеждане на иск по чл.135 от ЗЗД, е формирана задължителна
практика, но само по отношение на учредителния апорт в акционерно дружество. С
решение №122/21.07.2016 год. по т.д.№3484/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че при учредяване на
акционерно дружество не е необходимо изследване на знание за увреждане по см.на
чл.135 ал.1 от ЗЗД от страна на новоучреденото дружество, в чиято полза е
учредена апортната вноска, нито от страна на неговите учредители, с изключение
на учредителя, който извършва апортната вноска. Като причина за горното
разрешение се посочва, че учредителната
апортна вноска при учредяване на дружество има характер на сделка-решение,
която е насочена към постигане на една цел – учредяване на дружество, и когато
непаричната вноска се извършва преди дружеството да е учредено, за настъпване
на транслативния ефект не е необходимо волеизявление от страна на
нововъзникналото дружество. Макар, че задължителното тълкуване на закона е
дадено в твърде стеснена хипотеза, според настоящия съд това разрешение може да
бъде отнесено и към конкретния случай. Процесният апорт не е учредителен и не
представлява сделка-решение , но не може да се приеме, че е осъществено
договаряне в същинския смисъл на понятието, употребен в чл.135 ал.1 изр.второ
от ЗЗД, като две насрещни и съвпадащи волеизявления на договарящи лица, всяко
от които обещава насрещна престация.
Извършването на апорта е предшествано от приемането на първия ответник
като съдружник в „КПП“ ЕООД, вземането на решение от едноличния собственик на
капитала на „КПП“ ЕООД за това, вземане на решение на двамата съдружници за увеличаване
на капитала чрез непарична вноска и едва след това изпълнение на поетото
задължение от „Старт инвест“ ЕООД. Двамата съдружници са приели нов дружествен
договор за участието на всеки един в капитала на дружеството, т.е. осъществено
е договаряне между съдружниците, а не между новоприетия съдружник “Старт
инвест“ от една страна и приемащото дружество „КПП“ ООД от друга. Поради това
следва да се приеме, че апортът е едностранно действие с вещен ефект, което се
предприема от съдружника, внасящ съответното право на собственост в капитала на
приемащото дружество, като за завършване на фактическия състав не е необходимо
съгласие за приемане от дружеството, нито воля за предоставяне на насрещна
възмездна престация, а само съвпадащо волеизявление от другия или останалите
съдружници за извършването на непарична вноска. Подобно разрешение е дадено и в
решение №57/19.07.2010 год. по т.д.№695/20019 год. на І т.о. ВКС – предпоставки
за уважаване на претенцията по чл.135 ал.1 от ЗЗД са действие-апорт, увреждащо кредитора и знание за същото у
длъжника, понеже апортът е особен вид отчуждаване, имащо едностранен
характер.
В обобщение съдът намира, че
непаричната вноска в капитала на „КПП“ ООД с имуществени права, принадлежащи на
съдружника „Старт инвест“ ЕООД, включително върху процесните недвижими имоти, е
недействителна по отношение на кредиторите-ищци, като увреждащо действие,
извършено със знанието на техния длъжник. Претенцията с правно основание чл.135
от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена.
В полза на ищците следва да се присъдят
сторените разноски в производството по представен списък, с изкл. на разходите
за вписване на исковата молба, доказателства за които се представят след
приключването на устните състезания с писмената защита. В полза на ищеца А.Б.
следва да се присъдят разноски в общ размер от 18 772 лв., включващи
заплатената държавна такса, адвокатско възнаграждение, други такси по сметка на
БОС и БАС; в полза на ищеца С.Б. – разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 6 500 лв. и в полза на ищцата П.Д. – разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 6 000 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за относително недействителна спрямо А.С.Б.,
ЕГН **********, С.А.Б., ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН ********** и тримата с
посочен постоянен адрес *** чрез
пълномощника им адв. Светлозар Нойков, по претенцията им против „Старт инвест“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село Войводиново, област
Пловдив, община Марица, ул. „Христо Ботев“ №53 и „ККП 77“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Герлово“ №24, ет. 6, ап.
16, непаричната вноска (апорт), извършена
от „Старт инвест“ ЕООД в капитала на „ККП 77“ ООД, вписана по партидата на
втория ответник на 27.08.2014 год., а в Служба по вписванията гр.Несебър с акт
№126, том 25/01.09.2014 год., на следните недвижими имоти, представляващи
самостоятелни обекти в сгради с идентификатори: 51500.506.637.3.34 по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед
№РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, за търговска дейност, с адрес: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, Амадеус лукс, ет. 1, обект М2, площ 181, 29
кв.м.; 51500.506.637.2.125 по КККР
на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК,
изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК – Бургас, за
търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1, обект 1-6,
площ 43, 36 кв.м.; 51500.506.637.2.126
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1,
обект 1-7, площ 43, 36 кв.м.; 51500.506.637.2.127
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1,
обект 1-8, площ 43, 36 кв.м.; 51500.506.637.2.128
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1,
обект 1-9, площ 89, 19 кв.м.; 51500.506.637.2.129
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет.1,
обект 1-10, площ 147, 66 кв.м.; 51500.506.637.3.144
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 0,
обект 0-3, площ 337.86 кв.м.; 51500.84.8.1.4
по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК –
Бургас, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес гр. Несебър, м.“Кокалу“,
ет.2, ап.4, с площ от 46,90 кв.м. и прилежащи части.
ОСЪЖДА
ответниците „Старт инвест“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: село Войводиново, област Пловдив,
община Марица, ул. „Христо Ботев“ №53, представлявано от управителя Ю.Б. и „ККП
77“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Герлово“ №24, ет. 6, ап. 16, представлявано от управителя К.К., да заплатят
поравно на ищците разноски в настоящото производство, както следва: на А.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** – разноски в размер на 18 772 (осемнадесет хиляди
седемстотин седемдесет и два) лв.; на С.А.Б., ЕГН **********, с адрес *** –
разноски в размер на 6500 (шест хиляди и петстотин) лв.; на П.А.Д., ЕГН **********,
с адрес *** – разноски в размер на
6 000 (шест хиляди) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: