Р Е
Ш Е Н И Е
№ 429
гр.Г.Оряховица, 12.08.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в публично
заседание на девети август през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . .
. . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№322/2011г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Обективно и събективно съединени искове
с правно основание чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.149 от СК.
Ишцата Т.И.Д.
- майка и законна представителка на Г. А.А. с ЕГН**********, представлявана от адв.Р.И.
от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с детето живеят в гр.Г. на ул.”Ш…”№…. А.Г.А.
е баща на детето. През 2003г. на ответника била наложено ефективно
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. След излизането му от
затвора настъпило влошаване в отношенията между родителите на детето. Не се
спори, че родителите на децата са разделени(2007г.), като ответникът от
2010г. не е осъществява контакт се
детето. Твърденията на ищцата, че не би могла сама да издържа детето, като
помощ за това получавала единствено от родителите си. Необходими били средства за детето(храна,
облекло, такса за детска градина и т.н.). Заедно с това, ищцовата
страна счита(според начина на живот), че ответникът има месечни доходи, които биха
и позволявали да заплаща за децата месечна издръжка. Моли съда да осъди
ответната страна да заплаща за детето по 150.00лв. месечна издръжка,
считано от датата на завеждане на исковата молба(22.02.2011г.) до настъпване на
законни основания за изменяване/прекратяване на
издръжката. Претендира се и издръжка за минало време (общо 1800.00лв.) за периода: 22.02.2010г.-22.02.2011г., също и
направените по делото разноски.
Ответникът А.Г.А., с редовно
връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен
представител адв.Н.П. от ВТАК съгласно
чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва предявените искове по размер, тъй като претенциите
не съответствали на нуждите на детето, както и на възможностите на плащащия
издръжката, за което не са били ангажирани доказателства във връзка с тези възможности към днешно време.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по делото
доказателства съобразно ГПК, приема за установено следното:
Видно от приложеното удостоверение се установява, че Т.И.Д. и А.Г.А. са родители на
малолетния Г. А.А. с ЕГН**********. Не се спори, че бащата А.Г.А.
за известен период(през 2003г.) изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. Не е
спори, че родителите на детето са разделени от 2007г. Детето посещава ЦДГ”Б…” гр.Г. през 2009/2010г. при такса съгласно
чл.9 от ЗМДТ – 50.00лв., видно от удостоверение от 15.02.2011г.
Според удостоверение от 14.02.2011г., издадено от ЕТ”Ю….” на Т.И.Д. са
били начислявани и изплащани трудови възнаграждения(в нетен размер) към
360.00лв. за периода: м.февруари.2010г.-м.януари.2011г.
Според приложения социален доклад(неоспорен от страните) по
реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето,
изготвен от Д”СП” гр.Г.Оряховица относно положението на детето Габриел А.А., се установява, че грижи за детето полагат майка му и нейните
родители. Къщата, която обитават е на три етажа и е собственост на родителите
на майката на детето. Предоставени са много добри услови за отглеждане на
детето Г.. Майката получавала и месечни помощи по чл.7 от ЗСПД – 35.00лв.
Според проведените анкети се установило, че бащата много рядко контактувал с
детето си и не давал средства за издръжка. Не са били получени сигнали за
констатирани нарушения на правата на
детето по ЗЗДетето.
От страна на ищцата са ангажирани гласни
доказателства. Св.С.П.Ч. твърди, че познава майката Т.Д. от 2008г., която
живеела с детето при родителите си
в гр.Г.Оряховица в къща при много добри
условия. От майката знаела, че се
разделили с бащата, заради негови изневери и че не се бил грижил за детето.
Първоначално родителите и детето живеели в гр.Варна, но впоследствие майката и детето се върнали в гр.Г.Оряховица.
Свидетелката твърди, че бащата не работел по трудов договор, а в
строителството. Т. Ив.Д. изкарвала по-голямата част от доходите за грижите за
детето. Майката Т. Ив.Д. работила в
магазин по трудов договор и месечните и доходи били към минималните. След
връщането на майката с детето от Варна издръжката за детето я осигурява тя.
Детето посещавало детска градина на центъра на града, като майката плащала таксите,
а в помощ на майката били нейните
родители. Майката изтеглила кредит за
ремонт в къщата на родителите си, в т.ч. и за стаята на детето. Знае, че бащата
останал в гр.Варна с друга жена в
нейното жилище. Бащата не е давал средства за детето и не е имал контакти с
него. Св.К. Г.Н.(майка на Т.Д.) твърди, че родителите на детето първоначално живеели в
Г.Оряховица на квартира, след това заминали за Варна също на квартира. През
м.юли 2007г. Т. Ив.Д. ***.Оряховица. Ответникът отишъл да живее при
друга жена и Т. Ив.Д. останала без доходи. В момента живеели в къща в гр.Г. на
ул.”Ш….”№….. Т. работи в момента в магазин и получавала 400.00лв. заплата. След
2007г. А. Г.А. не е давал никакви пари на детето. Заявява, че дъщеря и разчитала на собствените
си пари и на родителите си, които се
грижили за детето, помагали и с парични средства, тъй като не можело да се
издържа само с нейната заплата. Поемаме всички разходи в къщи, за да може тя да
се грижи за детето. Детето посещава детска градина „Бодра смяна” и се заплащали
50.00лв. от страна на Т. Ив.Д.. От
приятели научила, че бащата на детето работел в строителството и живеел е с
друга жена. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал(показанията съобразени по реда на
чл.172 от ГПК с оглед известна заинтересованост на свидетелката).
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното право
и представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейноправният характер на
издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на
издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига
удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен
срещу имуществената сфера на ответника. Според чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на малолетното
си дете.
Безспорно е установено, че родителите на
децата са разделени(2007г.), като бащата на детето от 2010г.
не е осъществявал контакти с него. В този смисъл настоящата инстанция
определя като морално и законово задължението
на бащата А.Г.А. да плаща издръжка за детето си. Що се касае до
размера на предявеният иск, съдът намира, същият за основателен съответно в
размер на по 90.00лв. месечно. Въпреки,
че същият размер издръжка не би могъл да задоволи нуждите на децата, то той е
съобразен и с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК ввр.
чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата(240.00лв.). Мотив за горния извод
дава разпоредбата на чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява доходите на родителя, като това не би
следвало да го затрудни. Присъждането на
по-висок размер издръжка би било необосновано по смисъла на чл.142 ал.1 от СК.
От друга страна не се събраха доказателства за кумулативното наличие на
обстоятелствата, които да мотивират съда да уважи в цялост ищцовата
претенция. Изложените съображения
мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди ответната
страна да заплаща месечна издръжка за детето
Г. А.А. чрез неговата майка и законна
представителка Т.И.Д. в размер на по 90.00лв., считано от 22.02.2011г./датата
на завеждане на исковата молба/ до настъпване
на законни причини за изменяването или
прекратяването и. Искът за разликата от
90.00лв. до пълния му предявен размер от 150.00лв, следва да се отхвърли като
неоснователен
Съгласно 146 ал.1 от СК паричната
издръжка се плаща ежемесечно и при забава се дължи лихва. Формата на плащане на издръжката, която е в
парични платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за изменение на
присъдената издръжка като осъдителен за повтарящи се задължения. За да се уважи такъв иск, първото плащане е
трябвало да стане изискуемо, а изискуемостта на следващите платежи настъпва
след постановяване на осъдителното решение в зависимост от срока - в случая
месечния срок. Настоящата инстанция следва да определи сума, удовлетворяваща
ежемесечните нужди, като след присъждането й могат да настъпят обстоятелства,
даващи основания за изменение или прекратяване на издръжката. При определяне на тази сума това периодично и
лично право на издръжка ще се трансформира в облигационно вземане с всички
последици, включително и обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С оглед периодичността
на вземането, законната лихва се дължи от датата, когато е следвало да се
заплати всяка вноска поотделно и това плащане е забавено.
По отношение на исканията за издръжка за минало време съдът счита същите за основателни. Идеята на
законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият
се е правил опити за доброволно
получаване на издръжката преди да
предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата
страна не следва да доказва нуждата си
за претендирания период, което прави тежестта за
доказване да бъде възложена на
ответната страна. Това прави задължение
за ответната страна да докаже, че такава нужда не е съществувала, или че
доброволно е доставяла издръжката. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства
от страна на ответника, с които би могло
да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало
време на основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена в размер на по 90.00лв. на месец за детето,
като претенцията следва да бъде присъдена съответно за периода:
22.02.2010г.-22.02.2011г., като иска за разликата до пълния предявен размер по 150.00лв. на месец следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъден да заплати по сметката на
ГОРС сумата от 172.80лв.(129.60лв.+43.20лв.), съставляваща ДТ върху присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК, сумата
100.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител, както и 5.00лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдените издръжки.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
А. Г. А. с ЕГН********** ***, и настоящ адрес: гр.В..Район
„Приморски” секция .. ул.”Е…”№…, ДА ЗАПЛАЩА за
детето Г.А.
А. с ЕГН********** чрез неговата майка
и законна представителка Т. И.Д.с ЕГН**********
***, месечна издръжка в размер на 90.00лв./деветдесет лева/, считано от датата на предявяването на исковата
молба – 22.02.2011г.
до настъпването на законни причини за изменяването
или прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка
просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 90.00лв. до пълния му предявен размер от 150.00лв.
ОСЪЖДА
А. Г.А. с ЕГН********** ***, и настоящ адрес: гр.В. Район
„Приморски” секция …ул.”Е….”№…., ДА ЗАПЛАТИ за детето Г.А. А. с ЕГН********** чрез неговата майка и законна представителка Т. И. Д.с ЕГН********** ***, месечна издръжка
за минало време за периода: 22.02.2010г.-22.02.2011г. в размер на по
90.00лв./деветдесет лева/. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 90.00лв. до пълния му
предявен размер от 150.00лв.
ОСЪЖДА А. Г.А. с ЕГН********** ***, и настоящ адрес: гр.В… Район
„Приморски” секция … ул.”Е….”№…., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Горнооряховския
районен съд сумата 172.80лв./сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, съставляваща
ДТ върху присъдената издръжка Тарифа за
ДТССГПК, сумата 100.00лв./сто лева/, представляваща възнаграждение за особен
представител, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената
издръжка.
На основание чл.315 ал.2 от ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 23.08.2011г.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: