Р Е
Ш Е Н
И Е
№293 02.08.2023 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка
Христова като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело №100 по
описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с
чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Б.И.И. от гр. Сливница, чрез
пълномощника му адвокат Д.С. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1228-000879/30.04.2022
год.,
издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора с която на основание чл.171,
т.1, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при
неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните
правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите предпоставки,
посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
тъй като производството в сочения като
основание за издаване на заповедта АУАН било прекратено. Твърди, че правото му
на защита било нарушено, тъй като не бил в състояние да узнае във връзка с
какво административно нарушение му била наложена принудителната административна
мярка , което административно обвинение по съществото си било отменено с факта
на издаване на мотивираната резолюция, която не била обжалвана и била влязла в
законна сила. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и се
претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Началник група в „ Сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Стара Загора , чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва
подадената жалба, като твърди, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в преписаната от закона форма и в съответствие с приложимите
правни норми и с оглед на целта на закона.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-1228-000879/30.04.2022 год.,
издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Б.И.И. е приложена ПАМ –
временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 30.04.2023
год. около 20:44 ч. в гр.Стара Загора, квартал „
Казански“ по ул. „Капитан П. войвода“ срещу блок №23 в посока север – юг Б.И.
управлява лек автомобил „БМВ“ с ***,
регистриран във Великобритания, собственост на М. С. К. като при проверка
отказва да бъде извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с номер 0701. Издаден и връчен талон за
изследване с номер 083486 със 7 броя холограмни стикери .
Заповедта е издадена въз основа на
съставения спрямо Б.И. *** АУАН серия GA №573258/30.04.2022
год. за това, че 30.04.2022г. около 20:44ч в гр. Стара Загора, кв. Казански пo yл. Капитан П. Войвода в
посока Север-Юг срещу блок номер 23 пo данни на свидетели
очевидци 1 и 2 Б.И.И. е управлявал л. a БМВ525 Д с рег. номер ***, собственост на М. С. К., като старши. полицай
С.Г.С. и полицай Д.Е.П. - служители на 02 РУ при ОДМВР' Стара Загора визуално и
непрекъснато са го наблюдавали и са видели като изравнили ПA Шкода Рапид с рег. номер *** водачът И. да намаля ;скоростта си на движение и да се премества от мястото на
водач - предна дясна седалка на задна лява седалка в дясно, a пътничката на
предна лява седалка а.п.к.да се сменя с него и заема
мястото на водач на МПС след което автомобила е спрян от служители на 02 РУ при ОД ва МВР. Водачът Б.И.
е със статус на CYMПC отнет/иззет на 18.11.2021 г. за управление на МПС с
концентрация на алкохол над допустимото съгласно ЗДвП. На мястото на
полицейската проверка посоченият от свидетелите очевидци 1 и 2 И., категорично отказва да бъде тестван за
употреба на алкохол с. техническо средство Дрегер
7510. Издаден и връчен талон
за медицинско изследване с бланков номер №083486.
По делото са приети като доказателства
административната преписка по издаването на заповедта; талон за изследване;
АУАН серия GA №573258/30.04.2022 год. , мотивирана резолюция
№ 22-1228-М000188 от 27.05.2022 година ,наказателно постановление №
22-1228-001148 от 02.06.2022 година, издадено от началник група в сектор „
Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, докладва записка от мл. автоконтрольор Т.Р.Т. , обяснение на А. К, и Б. И. и т.н..
След
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Съдът
намира, че оспорената в настоящето производство Запове№22-1228-000879/30.04.2022 год.,
издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая в заповедта
е посочено, че началниците група в сектор „ Пътна полиция“ са упълномощени, съгласно Заповед №349з-4467/23.12.2021
год да издават заповеди за прилагане на ПАМ. Това
мотивира съдът да приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Оспорената
заповед, с която е наложена ПАМ по ЗДвП, е постановена в писмена форма и
съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч.
фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на
правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на
ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния
закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр.
с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване
на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване
на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на
противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
В конкретния
случай за изясняване на фактическата обстановка по делото бяха допуснати до
разпит четирима свидетели – Т.Р.Т., С.Г.С., Д.Е.П. и А.П.К.
Бе изискан и изслушан аудиозапис
от тел. 112 относно обаждането на Б.И., приложени са снимки от спрения за
проверка автомобил От разпитите на свидетелите С.С. и К. П. се
установи, че същите на 30.04.20 2022 година са били нощна смяна. Те се опитвали
да извършат маневра на бул .“ България“ и забелязали
процесното БМВ .На светофара на ул. „ И. И. и бул „
България до чешмата на квартал „ Три чучура“ спрели на червено. След
преминаване на светофара на зелено БВМ-то с английски регистрационни табели
започнало да преминава от дясна в лява лента и обратно. Последвали автомобила
до кръговото на бул „ Цар Симеон Велики“ и включили светлинен и звуков сигнал на
патрулния автомобил за да спрат БМВ-то и да извършат проверка .Автомобилът
навлязъл в кръговото движение в дясна лента и след това намалил рязко скоростта
си , но не спрял и продължил да се движи. Изравнили се от лявата страна на
автомобила и К. П. показал стоп палка. Те видели как лице от женски пол
преминава от предна лява седалка на предна дясна седалка, а лице от мъжки пол
преминава от предна дясна седалка на лява задна седалка. Лицето от женски пол не могло да удържи
автомобила и възникнало ПТП. Автомобилът имал затъмнени задни
стъкла, на предните не били затъмнени.
Те били на около 20 метра преди кръговото като подали звуков и светлинен
сигнал. Извикали колегите си от сектор „ Пътна полиция“ да вземат отношение и
да се тестват водачите. От свидетелските показания на Т.Р.Т. се установи, че
около 20,50 минути по разпореждане на ОД на МВР гр. Стара Загора посетил сигнал
за ПТП на ул. „Капитан П. Войвода“ и установил , че има ПТП с патрулен
автомобил на Второ РУ с водач С.С. и К. П.. По данни на свидетелите очевидци П.
и С. при самото настъпване на ПТП-то
автомобилът се е управлявал от А.К., но непосредствено преди това колегите му
са видели, че БМВ-то се е управлявало от Б.И. , който категорично отричал да е
управлява автомобила и отказал да бъде тестван за алкохол. Колегите му казали,
че са подали светлинен сигнал Той съставил акта на база на показанията на
колегите си . Направени са снимки на ПТП-то, видеозапис и снимки от патрулния
автомобил на Второ РУ.Според
свидетелските показания на а.п.к.те с Б. *** към 8,30
часа вечерта .И. се връщал от Испания. Той стоял на задната седалка..Като
наближили кръговото на „ Била“ видели патрулка, която пуснала светлинен сигнал.
Тя пуснала мигач и на първото удобно място спряла. Полицаите скочили от колата, дърпали вратите ,
но не могли да ги отворят. Те изчакали катаджиите. Б. се возел отзад, имал
здравословни проблеми с краката , бил уморен, тъй като полетът му бил отложен .
В колата се возел техен познат, който го оставили в с. Ракитница Автомобилът
бил с десен волан и изцяло затъмнение стъкла. Само предното стъкло не е
затъмнено. БМВ-то имало висок подлакътник и хладилна
жабка и Б. не би могъл да премине от предна
дясна седалка на задна лява седалка. Тя се уплашила, тъй като единият от полицаите
държал пистолет. На И. му взели книжката през месец ноември за алкохол, затова купили на нейно име
електрическа тротинетка, с която Б. се
придвижва.
Показанията на полицейските служители очевидци– служители
на Второ- РУ Стара Загора са безпротиворечиви и категорични,
че Б.И. е управлявал БМВ-то и че същият не е изцяло със затъмнение стъкла ,Актосъставителят Т.
не е присъствал на ПТП-то и е съставил АУАН въз основа не техните
показания. Поради което дори да има неточности в неговите показания относно
вида на подадения сигнал, то в случая съдът
не намира, че не следва да кредитира показанията на С. и П.. От друга страна
свидетелските показания К.относно това, че И. не е
управлявал автомобила и че същият е с изцяло затъмнени стъкла си противоречат с
тези на полицейските служители и приетия като доказателство снимков материал .Те не следва да се кредитират, защото тя е в
близки отношения с И. и затова, че тя е
предубедена, защото на нея също и е съставен АУАН и е издадено НП. Дали същото
е законосъобразно подлежи да проверка в
друго производство. Да наистина е
възникнало ПТП с патрулния автомобил, но този факт не води до извода , че
полицейските служители са заинтересовани
от изхода на делото. От обстоятелството, че АУАН и издадения талон за
медицинско изследване са връчени на И. на 01.05.2022 година в 1 часа не опровергава фактическата обстановка и не означава, че АУАН е съставен на
01.05.2022 година По делото не беше
разпитан собственика на автомобила М. К., който да потвърди, че е пътувал на
предната лява седалка, а Б.И. се е возил отзад.
Съдът
не възприема наведените доводи, че заповедта за ПАМ е издадена, въз основа на
АУАН , по което административно наказателното производство е прекратено. На И.
му са наложени две административни наказания по чл. 174,ал.3 ЗДвП и по чл. 150а от ЗДвП. Видно на издаденото
въз основа на АУАН НП там изрично е посочено , че на основание чл.54,ал.1 т.7
от ЗАНН за нарушението по чл.150а,ал.1 от ЗДвП преписката се прекратява. Но не
и за отказа И. да бъде тестван за алкохол в кръвта. Поради което не може да се
възприеме тезата, че правото на защита на И. е нарушено. Той е знаел, че
управлява МПС след като СУМПС му е отнето по административен ред.
Оспорената
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.
Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния
административен акт – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Очевидно, че в настоящия случай
е налице хипотеза на законовата норма, а именно отказ за проверка с техническо
средство.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Видно от доказателствата
по делото, на Б.И.И. е съставен АУАН серия GA № 573258/30.04.2022 г..
за отказ да бъде тестван с техническото средство. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59,
т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA №573258/30.04.2022 год., макар и подписан с възражения и
доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство.
Допълнителни възражения от страна на Б.И. срещу съставения акта за установяване
на административно нарушение не са депозирани.
По
своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна
принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да
бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им,
така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност
при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това
условия.. В този смисъл процесната преустановителна
ПАМ е наложена в съответствие с приложимия материален закон и при наличието на
визираните в нея материалноправни предпоставки по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В
случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е
подписал и е получил талона за изследване, но не се е явил в срока за вземането
на биологична проба (кръв), в посоченото в талона място и е отказал да му бъде
направен тест с дрегера от полицейските органи.
Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ при наличието на отказ на водача да бъде тестван, в
съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б.“б“ от
ЗДвП, ответникът е издал материално законосъобразен административен акт.
Безспорно
е че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл.22 ЗАНН,
се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя
характер принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да
преустанови извършването на административно нарушение - управляването на
моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на
установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни
последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно
нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по
пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл.1,
ал.2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на
принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е.
преди издаване на акта, с който мярката се прилага.
Така
разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, предвижда възможността за изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство незабавно при
установяване на нарушението по чл.171, т.1, б.“б“ от
ЗДвП, т. е. само при установяване на основанията за прилагане на мярката от
органите, компетентни да установят административното нарушение, с което
посочените по-горе цели на този етап са постигнати. Това дава време на органа,
компетентен да приложи мярката, да издаде заповедта, с която юридически да
приложи мярката, при безспорно установени кумулативни предпоставки за това,
включително и в аспекта на правилото на чл.171, т.1, б.“б“
предл. последно от ЗДвП.
С
оглед на изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на
100/ сто лева/лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.И. от
гр. Сливница против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1228-000879/30.04.2022 год.,
издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.И.И. от гр. Сливница
да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора, сумата от 100/ сто/ лева, представляваща
направените разноски.
Решението е
окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
СЪДИЯ: