Р Е Ш Е Н И
Е № 485
гр. Перник, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Вероника Вескова като разгледа гр. дело №5855 по описа за 2017 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Теленор България“ ЕАД срещу Й.Б.Н. ***
- иск за установяване съществуването на част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3812/2017г. на РС-Перник, а именно: за сумата от 118,05 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор от 19.04.2011 г. за периода от 25.04.2015 г. до 24.08.2015 г.по издадена крайна фактура № **********/25.08.2015 г., платима в срок до 09.09.2015 г.,
- осъдителен иск за сумата от 489,84 лв., представляваща начислена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги поради неизпълнение от страна на абоната
- осъдителен иск за сумата от 184,20 лв.,
представляваща дължими лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy Core Dual Blue
Ищецът твърди, че Между „Космо България Мобайл“ ЕАД /понастоящем „Теленор България“ ЕАД/ и
ответника Й.Б.Н., с абонатен номер при Оператора №*********, е сключен и
валидно действал Договор за мобилни услуги от дата 19.04.2011г. за мобилен
номер 0895/464 800 и новиран с Допълнително споразумение от 26.05.2014г. по
програма Globul Web&Talk 13.99лв
+5000промо мин. за срок до 27.06.2016г. Във връзка с новирането на условията за
ползване на мобилен номер 0895/464 800 и при префернциални условия на
Оператора, абонатът сключил и лизингов
договор и е взел мобилно устройство марка Samsung Galaxy Core Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 18.42лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. По силата на
допълнително споразумение от 19.12.2014г. абонатът ползвал и втори
мобилен номер 0897/810 684 по програма Go Web Unlimited 2500 13.90лв.+2500МВ за срок до 21.01.2017г. Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №***. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Твърди, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. За
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.04.2015г. до
24.08.2015г. ищецът издал следните
фактури:
- фактура №**********/25.05.2015г. за отчетения
период на потребление 25.04.2015- 24.05.2015г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 53.44 лв./ петдесет и три лева и 44ст./, платима в срок
09.06.2015г., ведно с приложено извлечение от потреблението на всеки от
ползваните мобилни номера.
- фактура
№**********/25.06.2015г. за отчетения период на потребление 25.05.2015-
24.06.2015г. с начислена сума за плащане в размер на 109.79 лв./ сто и девет
лева и 0.79ст./, от които 53.44 лв. дължим незаплатен баланс по предходната
фактура №**********/25.05.2015г., платима в срок 10.07.2015г., ведно с
приложено извлечение от потреблението на всеки от ползваните мобилни номера.
- кредитно
известие №**********/25.07.2015г. за отчетен период 25.06.2015-24.07.2015г. за
сторнирана сума в размер на -10.16 лв./десет лева и 0.1 бст./ и отразена, след
извършените корекции по задължението, оставаща дължима сума в размер на 118.05
лв. /сто и осемнадесет лева и 0.05ст./, платима в срок 09.08.2015г.
Ищецът твърди, че
поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 118.05 лв., на основание чл. 75, вр.с чл.
196 от ОУ на мобилния оператор,
прекратил едностранно на дата 25.08.2015г индивидуалния договор на Й.Б.Н. за
ползваните абонаментни програми и е издал по абонатен номер №********* крайна
фактура №********* за отчетния период 25.07.2015г.-24.08.2015г. с начислена
обща сума за плащане в размер на 792.09 лв. Начислената сума представлявала
сбор от незаплатения от абоната- ответник остатък в размер на 118.05 лв. за задълженията по предходните фактурирани
периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 489.84 лв.
и начислена сума за оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения
погасителен план в размер на 184.20 лв.
Ищецът твърди, че
неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли
обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т.11 от индивидуалния
договор, както и в т. IV-6 от
Допълнителното споразумение за мобилен номер 0895/464 800, както и в т.Ш-4 от
Допълнителното споразумение за мобилен номер 0897/810 684. Изричната договорна
клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. В случай, че неизпълнението е по отношение на програма за
пренос на данни, неустойката е в размер на 200 /двеста/ лева.
Твърди, че наред
с това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени
към лизинговия договор дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
устройство марка Samsung Galaxy Core Dual Blue са обявени за предсрочно изискуеми. /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“ - т.12, ал.2 от Общите условия към договор за лизинг/.
Твърди, че като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо
България Мобайл“ ЕАД /понастоящем „Теленор България“ ЕАД/ Й.Б.Н. се е съгласила
и е приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Й.Б.Н. „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Ищецът сочи, че
съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те
са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза
в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди, че
ответникът Й.Б.Н. е подписала договори за услуги с мобилния оператор, ползвала
е мобилен номер 0895/464 800 и мобилен номер 0897/810 684 , задължила се е да
заплати цената на предоставеното мобилно усторйство, съгласно уговорения
погасител план и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в
забава.
В законоустановения срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В първото по делото заседание чрез пълномощника му адв. М. заявява, че оспорва „Теленор България“ ЕАД да е правоприемник на „Космо България Мобайл“ ЕАД. Признава, че между последното дружество и доверителят му са били налице твърдените договорни отношения със съдържанието, описано в исковата молба. Признава, че е потребил мобилни услуги на твърдяната цена, която не е платена в срока за това. Признава, че е получил вещта, предмет на договора за лизинг, както и че е преустановил плащанията на лизинговите вноски. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа
страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело №3812/2017г. по описа на РС -Перник, по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й.Б.Н. *** да заплати кредитора „Теленор
България“ ЕАД сумата от 792,09 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор от
19.04.2011 г. за периода от 25.04.2015
г. до 24.08.2015г. по издадена крайна фактура № **********/25.08.2015 г.,
платима в срок до 09.09.2015 г., сумата от 138,65 лв. мораторна лихва за забава върху просроченото
задължение, начислена за периода от
10.09.2015 г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
792,09 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
В срока по чл. 414 ГПК от длъжника е постъпило писмено възражение, което обуславя
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Предявеният иск има за предмет установяване дължимостта на част от сумите, за която е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, поради което е процесуално допустим.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за
доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок
на издължаването й и за неустойка при предсрочното прекратяване на договора;
приложимостта на представените с исковата молба общи условия, съответствието на
клаузите на договора и общите условия с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са
във вреда на потребителя,; потребените мобилни услуги и стойността им, надлежно
упражненото право за разваляне на договора и размера на неустоечното плащане;
наличието на валиден договор за лизинг и точното изпълнение на задълженията му
като лизингодател по него;
Ответникът следва да докаже факта на плащане, или възраженията си, ако и
доколкото същите се основават на твърдения за положителни факти.
От справка по партидата на ищеца в Търговски регистър се установява, че
„Теленор България“ ЕАД е с предишно наименование „Космо България Мобайл“, като
промяната във фирмата е вписана на 28.10.2014г., от където и по аргумент от чл.
7 и чл. 23, ал. 6 ЗТР и съвпадащия единен идентификационен код на търговеца,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е доказана
активната материална легитимация.
С доклада по делото е отделено като безспорно и от приетите като
доказателства договор и допълнителни споразумения се установява, че между
страните са били налице облигационни правоотношения с предмет доставката на
мобилни услуги и договор за лизинг, със съдържанието по исковата молба.
Ответникът признава и от приетите писмени доказателства се установява съществуването и размера на
вземането за цената на позлваните мобилни услуги за периода от 25.04.2015г. до
24.08.2015г. за сумата от 118,05 лв., поради което и съдът намира предявеният
иск по реда на чл. 415 ГПК за същата сума за основателен.
По същите съображения съдът намира за основателен и иска за неплатени
лизингови вноски за сумата от 184,20 лв.
По иска за неустойка съдът намира следното:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на
която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент – т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При
тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава
принципа за справедливост.
Предвид изложеното съдът приема, че уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този
смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за изплащане на сумата
по 489,84 лв., претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
В заповедното производство ищецът е представил доказателства за платен адвокатски
хонорар в размер от 180 лв. с ДДС, които съдът разглежда също в настоящия
процес съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Отделно от
това, ищецът е направил разноски на стойност 25 лв. за платена държавна такса в
заповедното производство. Ищецът е предявил иск за сумата от 118,05 лв. от общо
заявен интерес в заповедното производство от 930,74 лв. При това положение
ищецът има право на сумата от 26 лв. за разноски в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора пред исковия
съд ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, или
ответникът следва да бъде осъден да му плати сумата от 90,44 лв. от общо
направените разноски в размер на 125 лв. за платена държавна такса и 180 лв. за
платен адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с
чл. 38 ЗА на адв. Михайлов следва да се присъди сумата от 167,64 лв. за
предоставената от него безплатна адвокатска помощ, която сума е изчислена върху
минималния размер на адвокатското възнаграждение и съобразно отхвърлената част
от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415
ал. 1 ГПК по отношение на Й.Б.Н. с
ЕГН ********** съществуването
на вземането на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ********* за сумата
от 118,05лв за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор от 19.04.2011 г. за периода от 25.04.2015 г. до 24.08.2015
г.по издадена крайна фактура № **********/25.08.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение –23.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 3812/2017г. по описа на РС –Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 345 ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД Й.Б.Н. с ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с
ЕИК/БУЛСТАТ ********* сумата от 184,20
лв., представляваща дължими лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy Core Dual Blue по договор с абонатен № *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ********* срещу Й.Б.Н.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 489,84 лв., претендирана като начислена
договорна неустойка по договор с абонатен номер № *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Й.Б.Н. с ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, сумата от 26 лв. за
разноски по ч.гр.дело № 3812/2017г. по описа на РС –Перник и сумата от 90,44 лв. за разноските в настоящето
производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК“ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, да заплати на адв. М.Г.М.с
ЕГН ********** сумата от 167,64 лв.
за предоставената безплатна адвокатска помощ по делото в хипотезата на чл. 38
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на
решението в сила,препис от същото да се изпрати за сведение по частно
гражданско дело №3812 /2017г. по описа на РС-Перник.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: