№ 3524
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110128954 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 от КЗ за сумата от 1645,99 лева
главница представляваща остатъчна, неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение по щета № ..... за вреди на лек автомобил с рег. № .... от
ПТП, настъпило на 07.02.2022. в проход ... по вина на водач на лек автомобил с рег.№ .... със
сключена при ответника застраховка „....“, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 01.06.2022г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахованото имущество на стойност 5669,21 лева. Твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди. Твърди, че ответникът е
застраховател по застраховка „....”, сключена за увреждащия автомобил, спрямо когото
възниква вземане за платеното обезщетение. Поканил ответникът да погаси задължението
си, но последвало само частично погасяване за сумата от 4023,22 лева, като в настоящото
производство претендира остатъка от 1645,99 лева.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че размерът на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишен и не отразява действителната стойност на
причинените от процесното ПТП щети. Твърди, че определеното от него обезщетение
съответства на реалните вреди от ПТП. Не оспорва механизма на ПТП, вината на водача,
предизвикал ПТП-то, изплащането на обезщетение от ищеца на застрахованото лице и
наличието на застрахователни правоотношение между ищеца и водача на увредения
автомобил и между ответника и виновния водач.Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
1
Не е спорно между страните, че на 07.02.2022 г. в проход ... е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „.....“ с рег. № .... и лек автомобил „.....“с рег. № ...., настъпило
по вина на водач на лек автомобил с рег. № ...., в резултат на което са причинени щети на
лекия автомобил „.....“. Не е спорно, че вина за процесното ПТП има водачът на лек
автомобил „.....“. Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения
към датата на ПТП – между ищеца и собственика на „.....“с рег. № ...., по застраховка
„Каско на МПС“ и между ответника и собственика на увреждащия автомобил по
застраховка „....“. Не се оспорва и че по образуваната при ищеца преписка по щета № ..... е
определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 5 669,21 лева за
претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да
възстанови на ищеца платеното обезщетение – 5 669,21 лева, както и че преди завеждане на
делото, ответникът е погасил частично претенцията на ищеца до размера на сумата от
4 023,22 лева.
Следователно, не се оспорва по делото наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗАД „ФИРМА“ АД в
качеството му на застраховател по застраховка „....” на прекия причинител, за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”, изплатено от
ищеца на увреденото и застраховано от него лице. Този извод се подкрепя и от извършеното
от ответника погасяване преди завеждане на делото, съставляващо извънсъдебно признание
на фактите свързани с основанието на заявената претенция.
Правният спор в настоящото производство се свежда до размера на дължимата от ЗАД
„ФИРМА“ АД сума, т.е. до размера на суброгационното вземане по чл. 411 от КЗ на ищеца
„ФИРМА“ АД.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411 от КЗ, който постановява, че
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
За установяване на спорните обстоятелства е прието заключение на САТЕ, съгласно
действителната стойност по средни пазарни цени на вредите нанесени на лек автомобил
„.....“ към датата на ПТП се оценява на 5 946,32 лева, а действителната стойност на вредите,
оценена чрез необходимите и достатъчни средства за алтернативен ремонт към датата на
ПТП, съобразно общата конюнктура в доверените автосервизи е 4 353,92 лв.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна
застраховка „.... на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на
2
чл. 499 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 от
КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава действителната стойност
на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН Наредба за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче
не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената
вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл. 4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този
смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС
по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./.
При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е
равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези
вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на
автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент
за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката – следващото
се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените две условия,
тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или
отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна
сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната
стойност на имуществото. В настоящия случай се установява, че увреденото моторно
превозно средство, застраховано към ищцовото дружество, е с първа регистрация от 2018 г.,
както и че видно от приложеното възлагателно писмо ремонтът на същото е извършен в
официален сервиз .... ООД. Застрахователното събитие е настъпило на 07.02.2022 г.
В тази хипотеза ответното дружество не дължи възмездяване на вредите при по-
3
високите цени на официален сервиз, ако същият резултат би бил постигнат и чрез ремонт в
обикновен сервиз по средни пазарни цени.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното
ПТП, ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 5669,21 лева.
Заключението на САТЕ дава че стойността, необходима за възстановяването на увредения
автомобил е 4 353,92 лева при средни пазарни цени в доверените автосервизи към датата на
ПТП. Поради това и при наличие на изрично наведено от ответника възражение за
завишаване на цената за обезвреда, съдът намира, че следва да съобрази като адекватна тази,
посочена от вещото лице. По тези съображения и предвид извършеното извънсъдебно
плащане в размер на 4 023,22 лв., съдът приема, че за платеното от ищеца застрахователно
обезщетение следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка
„ГО” на прекия причинител, при предявената срещу него регресна претенция до сумата
330,70 лева и искът като основателен до този размер следва да се уважи, като над него до
пълния предявен размер от 1 645,99 лева, следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно – отхвърлената част от претенцията.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 146,87 лева съразмерно на уважената част от иска, от общо направените разноски
в размер на 731,04 лева (от които 65,84 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за вещо
лице по САТЕ и 415,20 лева – адвокатски хонорар).
На ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 239,79 лева съразмерно на отхвърлената част от иска, от общо направените
разноски в размер на 300 лева (от които 200 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: .... да заплати на от ФИРМА АД, с ЕИК: .....,
на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата от 330,70 лева представляваща остатъчна,
неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение по
щета № ..... за вреди на лек автомобил „.....“с рег. № ...., причинени в следствие на ПТП,
настъпило на 07.02.2022 г. в проход ... по вина на водача на лек автомобил „.....“ с рег. № ....,
4
със сключена при ответника застраховка „....“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
146,87 лева - съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 330,70 лева до пълния предявен размер от 1645,99 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ФИРМА АД, с ЕИК: ..... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да плати на ЗАД
„ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: .... сумата от 239,79 лева – съдебни разноски
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5