Р
Е Ш Е Н И Е
№ 23/8.2.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На шестнадесети
януари 2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. М.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 220 по описа на 2018 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на
Д.К.И. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, *, чрез адв. П.К. против Решение № 2153-28-3/24.08.2018г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против
Разпореждане № 2113-28-367#5/25.07.2018г. на ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.
В жалбата се сочи, че оспорваният
административен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон и подззаконовите
октове имащи отношение към правилно определяне на действителния осигурителен
стаж., след незаконосъобразно извършена проверка и съставен констативен акт. Прави
се искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и връщане на преписката
на адм. орган за ново произнасяне, като бъдат
присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, оспорващата
редовно призована изпраща процесуалните си
представители, които поддържат жалбата и направените в същата искания. Сочат,
че контролният
орган при ТП на НОИ е формирал незаконосъобразно заключение, че жалбоподателката няма изискуемия за 2018 г. осигурителен
стаж - 35 години и 6 месеца, като съгласно констативния протокол не е зачел
определен стаж, което е незаконосъобразно и в противоречие с чл.46, ал.10 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл.6 от КСО. При издаването на
разпореждането за отказ е налице безкритично приемане и позоваване на
констатациите в констативния протокол, което е
довело до нарушаване и на чл.35 от АПК. Твърдят, че евентуалното
невнасяне на осигурителни вноски и липсата на редовно подаване на данни, не
може да бъде вменено като вина на работника и
тъй като за периода 2004-2011 г.
е положен труд по трудово правоотношение, то за този период трудов и
осигурителен стаж следва да бъде зачетен. Представят писмени бележки.
Ответната страна - редовно призована изпраща процесуален
представител юрисконсулт С., която
пледира за неоснователност на жалбата.
Прави се искане за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на представляваното учреждение.
Представя подробни писмени становища.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните
по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за
установено следното:
Оспорващата Д.К.И. е подала заявление
до ТП на НОИ гр.Ямбол за отпускане на пенсия за ОСВ с вх. №
2113-28-367/30.04.2018 г., прилагайки към заявлението документи за осигурителен
стаж. С писмо с изх. № 2113-28-367-1/02.05.2018
г. на основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС) от И. са изискани удостоверение обр. УП-3 с осигурителния й стаж в ДМ „В. К.“
гр.Тополовград за периода от 11.08.1975г. до 08.07.1981 г. , както и заверена
осигурителна книжка от ЕТ
„***“ за периода от 01.01.1993г. до 31.12.1999г. С друго писмо с изх. №
2202-28-159/04.05.2018г. във връзка с подадено заявление е поискано да бъде
извършена проверка/ревизия на осигурителния стаж и осигурителния доход за
периодите 01.01.1993г.- 07.03.2001г. и 08.02.2002г.-30.11.2012г.
вписани в трудовата книжка на И. от ЕТ „***“. След извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ„***“ -гр.Ямбол е съставен от старши инспектор по осигуряването Констативен протокол №
КВ-5-28-00436577/12.07.2018 г., в който е отразено следното:
Осигурителят
ЕТ„***“ е
регистриран с Решение № 1949/30.06. 1992 г.
на Ямболски окръжен съд, със
собственик и управител И.Й.И., за когото от справка в ГРАО се установява, че е
съпруг на Д.К.И., като последната се осигурява като съпруга на ЕТ от 01.01.1993г. Съгласно чл.1 ал.4 от Наредбата за обществено
осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи
без трудово правоотношение, отменена от 01.01.2000 г.
осигуряват се за пенсия или за всички осигурителни случаи, без трудова
злополука и професионално заболяване, физическите лица, които са съпруг (съпруга) и възходящите
на работодателя и на съпругата (съпруга) му, когато работят в неговото предприятие или
стопанство. На това основание за периода 01.01.1993
г. – 31.12.1999 г. на лицето е заверена осигурителна книжка (отрязъци № 1, приложени в досието). От намиращите се в досието на осигурителя
ревизионни документи е видно, че на ЕТ „***“ е извършена финансова ревизия по
приходите и разходите на ДОО за периода от 01.01.1999
г. до 30.10.2000 г. – приключила с ревизионен акт за начет, който е погасен. По
време на ревизията на Д.И. е заверена осигурителна книжка за периода от 01.01.2000 г. до 31.10.2000 г., като лице, наето по трудов
договор във фирмата. Предвид гореизложеното за периода от 01.01.1993 г. до 30.10.2000 г. на Д.И. следва да бъде зачетен
осигурителен стаж и доход по заверена осигурителна книжка. По повод
извършваната проверка осигурителят е предоставил платежно-разчетни ведомости за
периода от 2000 г. до 2012 г., от които е видно, че брутното трудово възнаграждение за периодите от 01.11.2000 г. до
31.01.2001 г., от 08.02.2002 г. до 30.09.2002 г., и от 01.11.2003 г. до
31.12.2012 г. на Д.И. е начислено и изплатено. Положени са подписи в
платежните ведомости от лицето. От месец 09.2002 г. до месец 12.2012 г. Д.И. е
единственото наето по трудов договор лице, фигуриращо в разчетно-платежните
ведомости. Личното досие на Д.И. не е представено, с такова не е разполагал
осигурителят. След извършената проверка в информационната система на НОИ,
Регистър трудови договори, Регистър на осигурените лица и справка за направени
вноски във фондовете на ДОО за периода от 01.11.2000 г. до 30.11.2012 г. се е
установило още, че: към момента на извършване на проверката от осигурителя са
вписани 129 договори с 78 лица, от които 91 договори с 51 лица до 31.12.2012 г.
(справка актуално
състояние на всички трудови договори, вписани от осигурителя). В представените разчетно-платежни
ведомости липсват данни за тези лица.
Видно от Регистър на трудовите договори Д.И. е назначена на длъжност
„Квалифицирани работници по производството на хлебни и сладкарски изделия“ в
осигурителя от 10.11.2003 г. с трудов договор № 1, сключен като безсрочен.
Уведомлението по чл. 62, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) за този договор е подадено в ТД на НАП на
10.11.2003 г. Подадено е уведомление по чл.62, ал.4 от КТ на 03.10.2011 г. за
сключен договор от 02.10.2011 г. на длъжност „Общ работник“, основно трудово
възнаграждение – 80.00 лв. Изменение на договора от 20.09.2012 г. – длъжност
„Технолог“, основно трудово възнаграждение – 275.00 лв. Договорът е прекратен
на 04.11.2013 г., подадено уведомление по чл.62, ал.4 от КТ – 06.11.2013 г.
Подадено уведомление по чл.62, ал.4 от КТ на 16.12.2013 г. сключен договор от
същата дата на длъжност „Техник-технолог на хляб и хлебни изделия“, основно
трудово възнаграждение – 140.00 лв. Същият е прекратен на 26.04.2018 г.
Подадено уведомление по чл.62, ал.4 от КТ – 27.04.2018 г. Сключеният с дата
10.11.2003 г., трудов договор между проверявания осигурител и лицето е активен.
Преди тази дата няма регистриран трудов договор.
В Констативен протокол №
КВ-5-28-00436577/12.07.2018 г. е посочено още, че от ТД на НАП е извършена
проверка по спазване на осигурителното законодателство от осигурителя, във
връзка писмо изх.№ 1029-28-7315/26.09.2017 г. При извършване на същата са
представени заверени копия на трудови договори между лицето и осигурителя: №
3/01.01.2000 г., № 4/01.01.2001
г. и № 5/10.11.2003 г. Видно от констатациите на инспектора по приходите не е
ясно кога лицето започва работа – трудовият договор е с дата 01.01.2000 г., а лицето се задължава да постъпи на работа –
01.01.2001 г. За периода от 01.2006 г. до 09.2011 г. Д.И.
всеки месец е внасяла вноски за здравно осигуряване по код 560405 „Здравни
осигуровки за безработни“ (п-л №
П-0200287185551-073-001/23.02.2018 г.). За периода от
01.2012 г. до 11.2012 г. лицето е назначено на непълен работен ден и дължимите
осигуровки са изчислени и внесени на база отработено време.
Към момента на извършване на проверката, осигурителят ЕТ „***“ е подал
данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за горепосоченото лице за периодите от 01.2000
г. до 01.2001 г., от 08.02.2002 г. до 30.09.2002 г., от 01.2003 г. до 04.2003
г., от 10.11.2003 г. до 31.12.2003 г., и от 03.10.2011 г. до 30.11.2012 г. и
след издадени задължителни предписания № ЗД-1-28-00396880/04.04.2018 г. за периода от 01.2004 г. до 09.2011 г.
При съпоставка на подадените от осигурителя данни в регистъра на
осигурените лица и данните от разплащателната ведомост са констатирани следните
различия: В осигурителния доход за 2004 г. в регистъра на осигурените лица е
подаден осигурителен доход с вноски – 275.00 лв. за месеците 01-10 и 12, а за
м.11 – 278.00 лв. Брутното трудово възнаграждение за всеки от месеците по разчетно-платежна ведомост е 211,83 лв. Минималният
осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи
професии за квалифицирани производствени работници в производството на хляб,
хлебни изделия и други хранителни продукти е 165,00 лв.;
В осигурителния доход за 2011 г.
в регистъра на осигурените лица са подадени данни, както следва:
м.10 – на 15.11.2011 г. с осигурителен
доход 80.00 лв. и отработени часове на ден - 1 час, при законоустановено
работно време - 8 часа;
м.11 – на 28.12.2011 г. с осигурителен
доход 80.00 лв. и отработени часове на ден - 1 час, при законоустановено
работно време - 8 часа;
м.12 – на 15.01.2012 г. с осигурителен
доход 80.00 лв. и отработени часове на ден - 1 час, при законоустановено
работно време - 8 часа, като брутното трудово възнаграждение за всеки от
месеците по разчетно-платежна ведомост е 450.00 лв.
Видно от справка „Приходи за фонд ДОО“ за периодите от 01.11.2000 г. до
31.01.2001 г., от 08.02.2002 г. до 31.08.2002 г., и от 10.11.2003 г. до
31.12.2003 г. осигурителят е внесъл дължимите осигурителни вноски на наетото по
трудов договор лице. Липсват осигурителни вноски в нарушение на чл.7, ал.1 от КСО, внесени от осигурителя по параграф за работниците, родени преди *** г. за
периодите месец 09.2002 г., 01.2004 г. – 10.2006 г. За периода от 11.2006 г. до
31.12.2011 г. са внасяни осигурителни вноски по параграф за работниците, родени
преди *** г., но липсват за Д.И.. За 2012 г. осигурителят е внесъл дължимите
осигурителни вноски за всички наети по трудов договор лица.
Предвид изложеното в
Констативния протокол № КП-5-28-00436577 от 12.07.2018 г. е формиран извода, че
не може да бъде зачетен осигурителен
стаж и доход на Д.И. за периодите 09.2002 г. и 01.01.2004 г. –
31.12.2011 г., като наето по трудов договор лице в ЕТ „***“. На същата следва
да бъде зачетен осигурителен стаж, както следва: за периода от 01.01.1993 г. до 30.10.2000 г. по заверена осигурителна
книжка; за периодите от 01.11.2000 г. да 31.01.2001 г., от 08.02.2002 г. до
31.08.2002 г., от 10.11.2003 г. до 31.12.2003 г., и от 01.01.2012
г. до 30.11.2012 г. по подадените в РОЛ данни, които съответстват на данните в разчетно-платежните
ведомости.
Въз основа на така отразените обстоятелствата в Констативен протокол №
КВ-5-28-00436577/12.07.2018г. и направените в същия изводи, ръководителят по
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ–Ямбол е издал Разпореждане № 2113-28-367#5/25.07.2018г., с което е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Д.К.И. по подаденото заявление. В процесното
разпореждане е посочено, че общия осигурителен стаж на И. възлиза на 27 години,
1 месец и 19 дни, като осигурителния й стаж положен при осигурителя ЕТ „***“ не е зачетен за времето от 01.09.2002
г. до 30.09.2002г. и от 01.01.2004 г. – 31.12.2011 г. Посочено е също, че съобразно
разпоредбите на чл.68, ал.1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършените на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1.
до
31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари
2030 г. – с по 3 месеца за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2.
до
31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари
2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст.
Съгласно чл.68, ал.2 от КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж
по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. След като посочил нормативната уредба,
адм. орган е приел, че И. отговаря на условията по
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като има навършена възраст 61 години и 02
месеца, но няма изискуемия се осигурителен стаж за 2018 г. – 35 години и 06
месеца, с което е мотивирал отказа си.
С жалба с вх. №1012-28-62/13.08.2018г. И. е
обжалвала Разпореждане
№ 2113-28-367#5/25.07.2018г.
пред Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол,
който с оспореното Решение № 2153-28-3/24.08.2018г. е оставил същата без
уважение. Адм. орган е приел, че не са изпълнени
условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68 на КСО, поради което на И. правилно е отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Оспореното решение е получено с известие за доставяне лично от Д.И. на 28.08.2018г., а жалбата й до ЯАС е
подадена, чрез адм. орган с вх. № 2103-28-1 от 04.09.2018г.
По делото е представена цялата
административна преписка по издаване на оспорваното решение, с което е
отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-28-367#5/25.07.2018г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол. В хода на
настоящото производство са представени от страна на оспорващата заверени копия от Протокол №
П-02002817185551-073-001 от 23.02.2018г. на
ТД на НАП гр.Бургас, Задължително предписание № ЗД-1-28-00396880/04.04. 2018г. от ТП на НОИ, Разпореждане изх.№
С180028-137-0007798 от 02.07.2018г.по изп.д.
№*********/2018г. за длъжник ЕТ „**“ при публичен изпълнител М.В. ТД на
НАП-Бургас, офис Ямбол, Справка за актуално състояние на трудовите договори към
19.11. 2018г. на лицето Д.К.И., Запорно съобщение
изх.№ С180028-119-0008853 от 15.06. 2018г. до ОУ „Св.**“, по отношение на ЕТ „**“,
както и два броя трудови книжки на Д.К.И. издадени от осигурителя ЕТ „**“. По
делото е назначена съдебно икономическа експертиза, по която е изготвено
заключение, както и допълнително такова. Видно от последното, вещото лице сочи,
че след извършен анализ на всички
необходими източници на информация, които биха доказали наличието на
осигуряване за спорните периоди се установява, че за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2011г. за Д.И. са начислявани,
изплащани на основание положените подписи във ведомостите за заплати, но не са
внасяни осигурителни вноски върху начисленото и изплатено трудово
възнаграждение. Налице е
несъответствие между подадените данни в регистър на осигурените лица, вписаното трудово възнаграждение в трудов
договор, както и в двете издадени от осигурителя трудови книжки. Налице са
противоречиви данни относно това на какъв осигурителен доход е осигурявана Д.К.И.,
както и на колко часов работен ден е упражнявала трудовата си дейност по данни
от трудов договор, трудова книжка и данни в регистър на осигурените лица. Налице
са издадени документи, а именно трудови книжки за един и същ период от един и
същ осигурител с различни вписани данни относно трудовото възнаграждение. В
заключение вещото лице сочи, че предвид непълнотата на необходимите
документи и информация доказващи осигуряването на Д.К.И. в размер, дни и часове в процесния период както и различие между издадените от
осигурителя документи, експертизата не може да даде заключение какъв е
осигурителния й стаж, към момента на подаване на заявлението.
При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна
по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 2153-28-3/24.08.2018г. на Директора
на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Д.К.И. против
Разпореждане № 2113-28-367#5/25.07.2018г. на ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което и е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146
от АПК, като липсата на някоя от
посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния
акт и е основание за отменянето му. Съгласно ал.2 на чл.168 от АПК, съдът
обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това.
Оспореното решение Решение №
2153-28-3/24.08.2018г. на Директора на
ТД на НОИ-гр.Ямбол е постановено от надлежен орган в кръга на предоставена му с
разпоредбата на чл.117 от КСО компетентност, но е незаконосъобразно, като
издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е.
следва да съдържа мотиви. Трайната съдебна практика приема, че мотивите могат
да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който акта
препраща и който се намира в административната преписка. Административният акт
обаче следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания и правното
основание, въз основа на които е постановен.
Това е необходимо, не само за да
може адресатът на акта да се защити срещу него, но и с оглед осъществяването
на съдебен контрол относно наличието на
предпоставките, респективно законосъобразността на постановения отказ за
отпускане на исканата пенсия за ОСВ. В
конкретния случай видно от съдържанието на Разпореждане № 2113-28-367#5/25.07.2018г. на ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, спорния по делото осигурителен
стаж на И. за времето от 01.09.2002 г. до 30.09.2002г. и от 01.01.2004 г.
– 31.12.2011 г. не е зачетен съобразно Констативен
протокол № КВ-5-28-00436577/12.07.2018 г. изготвен след извършена проверка
от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –Ямбол. В
оспореното решение с което е потвърдено процесното
разпореждане, адм. орган изцяло е възпроизвел
констатациите и изводите направени в същия констативен протокол. В последния
отказът да се признае процесния осигурителен стаж е
мотивиран по следния начин: „1. Представени първични документи, в които
фигурира само Д.И., липсват имената на останалите наети по трудов договор лица,
видно от информационната система на НОИ; 2. Липса на редовно подадени данни в
РОЛ от осигурителя за Д.И. за периода 01.2004 – 09.2011 г.; 3.Невнасяне на
дължимите осигурителни вноски към фонд ДОО за Д.И. за периодите м.09.2002 г.
и от 01.01.2004
г. до 31.12.2011 г.; 4.Констатациите на инспектора по приходите; 5.Установените
различия при съпоставка на разчетно-платежните
ведомости и подадените от осигурителя данни в РОЛ; 6. Вписан трудов договор с Д.И.
от 02.10.2011 г., подадени данни в РОЛ без прекъсване от началото на първия
регистриран от осигурителя договор –10.11.2003 г. до 30.09.2011 г.“ Както бе посочено по горе в същия констативен
протокол е отразено, че в хода проверката осигурителят е предоставил
платежно-разчетни ведомости за периода от 2000 г. до 2012 г., от които се
установило, че брутното трудово възнаграждение за периодите от 01.11.2000 г. до
31.01.2001 г., от 08.02.2002 г. до 30.09.2002 г., и от 01.11.2003 г. до
31.12.2012 г. на Д.И. е начислено и
изплатено с оглед положените подписи в платежните ведомости от лицето.
Същото се установява и от заключението на вещото лице, съгласно което за периода
01.01.2004 г. до 31.12.2011г. за Д.И. са начислявани
и изплащани заплати на основание положените подписи във ведомостите, но не са
внасяни осигурителни вноски върху начисленото и изплатено трудово
възнаграждение. При тези фактически установявания и при действащата нормативна
уредба не става ясно защо адм. орган не е зачел
осигурителния стаж на оспорващата за процесния
период, с оглед наличието на трудов договор от 10.11.2003г., уведомлението за
който е подадено по съответния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 1, т. 1 от КСО, (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), за осигурителен стаж се зачита времето, през
което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или
дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното,
както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен
доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Оспорващата фигурира в
представените по време на проверката разчетно-разплащателни
ведомости на търговеца за процесния период, макар и
като единствено наето по трудов договор
лице. При липса на данни оборващи достоверността на отразеното във ведомостите,
следва да се приеме, че трудовото възнаграждение на И. е начислено и изплатено.
Обстоятелството, че осигурителя ЕТ „**“ не е внесъл дължимите осигурителни
вноски и не подавал редовно данни в РОЛ за Д.И., не може да доведе до негативни
последици за осигуреното лице и с оглед текста на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО този осигурителен стаж следва да бъде
зачетен. Аналогична е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НПОС която сочи, че за
осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени
осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО.
Съдът счита, че оспореният
административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и в
нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК. Съгласно този текст индивидуалният
административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Правилно при извършване на проверката от контролния орган
по осигуряването при ТП на НОИ в гр.
Ямбол е извършена проверка на ведомостите за заплати, които са предоставени от
осигурителя.
Проверката обаче не е следвало да се ограничи
само с това и с отразяване на обстоятелството, че от месец 09.2002
г. до месец 12.2012 г. Д.И. е единственото наето по трудов договор лице,
фигуриращо в разчетно-платежните ведомости. Именно
поради това и с оглед констатираното различие с регистъра на трудовите
договори, контролния орган е следвало да упражни докрай правомощията си
разписани в разпоредбата на чл. 108 от КСО и да установи, как са били оформени
разплащателните ведомости по отношение на останалите работници в ЕТ „**“ за процесния
период, а оттам и за евентуалната причина за съставяне на разчетно платежни ведомости в които фигурира единствено
оспорващата. Това обстоятелство не е изяснено в хода на административното
производство и следва да бъде установено при последващото
разглеждане на преписката от адм. орган. Следва да се посочи и правомощието на
последния по чл. 108а от КСО, с оглед установяване по безспорен начин на
автентичността на представените документи. При новото произнасяне следва да
бъдат съобразени и установените от вещото лице по назначената съдебно
икономическа експертиза несъответствия
между подадените данни в регистъра на осигурените лица, вписаното трудово възнаграждение в трудов
договор, както и противоречивите данни в двете издадени от осигурителя трудови
книжки, за един и същ период с различни
вписани данни относно размера на трудовото възнаграждение.
По изложените съображения
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ на Д.К.И., се явяват незаконосъобразни административни актове, които следва да бъде
отменени. Предвид разпоредбата на
чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество
от съда, следва да се изпрати преписката на
административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на делото и по правилото на чл. 143, ал.1 от АПК, следва
да бъдат присъдени направените разноски от оспорващата страна. Видно от договор
за правна защита и съдействие серия С № ********** от 04.09.2018г. договореното
между оспорващия и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е в размер на 500
лева, платими в срок до 10.10.2018г. По делото
липсват доказателства процесната сума действително да
е заплатена, поради което ТП на НОИ –Ямбол следва да бъде осъдено да заплати на
оспорващата страна доказаните разноски в размер на 410 лева, от които 400 лева
за възнаграждение на вещо лице и 10 лева за заплатена държавна такса.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.К.И. Решение № 2153-28-3/24.08.2018г. на Директора
на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него
Разпореждане № 2113-28-367#5/25.07.2018г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ-Ямбол.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на Д.К.И. с ЕГН ********** и
адрес ***
сумата от 410 лева (четиристотин и десет
лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл.
138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете