Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13 март 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, 6-ти състав, в
публично заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря …… Наталия
Георгиева………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 260…… по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118
от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е след жалба от А.Я.Г. срещу решение
№ 2153-17-52/ 23.04.2018г на Директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено
разпореждане № 2140-17-56 от 05.02.2018г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване. С последното е отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ(осигурителен стаж и възраст).
Жалбоподателят
счита, че при постановяване на атакувания от него административен акт са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй
като ПО(пенсионният орган) не бил изяснил достатъчно точно и ясно отделните
категории труд, неправилно е отчел като цяло общия трудов и осигурителен стаж. Конкретно
възразява срещу категорията труд, която му е определена за периода 08.11.1979г.
до 01.06.1986г. при работата му като „секционен
майстор“ в предприятие „Вела Пискова“, сега „Ирис“ АД, гр. Русе и за периода
01.06.1986г до 01.10.1989г на длъжност „апретурист шпанрама“, като счита ,че
същият следва да бъде зачетен от първа, а не от втора категория, тъй като
според него длъжностите са идентични и съпоставими с характера и тежестта на
извършваната от него работа като“ водач на сушилен агрегат“ и „бояджия на
плат“, които са зачетени като първа категория труд. Претендира и за погрешно посочване и зачитане
на трудов и осигурителен стаж за времето, през което е бил регистриран като безработен. Твърди ,че
в оспореното решение липсват мотиви, че не са събрани от АО доказателства за
времето, през което е бил безработен, че му е ограничено участието в
административната фаза. Иска от Административния
съд да отмени процесното решение, ведно с законните последици от това и съдът да му признае правото на пенсия за
ОСВ.
Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ-Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли
съдът да я отхвърли като неоснователна и да постанови решение в тоя смисъл.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Съдът
намира жалбата за допустима, тъй като с нея се оспорва административен акт, за
който закона (чл. 118 от КСО) изрично предвижда възможност за оспорване, т.е
налице е годен предмет на обжалване.
Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Със заявление вх. № 2113-17-2546 от
14.02.2017г. А.Я.Г. е поискал от ръководителя
на пенсионно осигуряване при РУ “Социално осигуряване”-Русе отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.69б, ал.2 от КСО, като приложил
притежаваните от него документи за осигурителен стаж и доход, подробно описани
в самото заявление. Към датата на заявлението по отношение на жалбоподателя
вече е било постановявано Разпореждане за отказ да му бъде отпусната лична
пенсия за ОСВ по предходно негово заявление вх. № ОП-13196/29.05.2012г,
потвърдено с решение ПЕО №134 от
16.10.2012г. на ръководителя на ТП на НОИ Русе, предмет на обжалване по
приложеното а.д.388/2012г на Адм.Съд-Русе. С влязло в сила решение по
посоченото адм.дело, потвърдено с решение 15660/26.11.2013г. по
адм.д.9262/2013г. е отхвърлена жалбата на Г. срещу решение
ПЕО №134 от 16.10.2012г. на ръководителя на ТП на НОИ Русе, с което е
потвърден отказ да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ.
Представени по заявлението били и съответните
документи- трудова книжка № 1916/15.02.1977г, трудова книжка № 021
/05.02.2007г.,военна книжка, регистрационна карта, отказано е ползване на УП-2.
По повод на предходното заявление приложил притежаваните от него
документи за осигурителен стаж и доход, подробно описани в самото заявление,а именно удостоверение образец УП-3, с изх. №397/01.12.2010г., УП-3, с
изх. №398/01.12.2010г.,/ приложено по а.д. 388/2012г на АДмС-Русе/ и двете
издадени от „Ирис“ АД гр. Русе, доказващи наличието на определен осигурителен
стаж, който бил за положени първа, втора категория труд. От представената
трудова книжка №021/05.02.2007г и от информация за признатия трудов и
осигурителен стаж за работата на заявителя при работодатели ДОЗ-Русе-
17.09.1999г.-31.12.1999г., „Елстрат“ ООД-Русе -01.09.2000-20.12.2000г.,
„Генезис“ ООД, гр. Габрово- 20.11.2006г-05.02.200г. и „Проконструкт“ ЕООД-Русе
за периода 08.06.2007-10.12.2007г. е признат осигурителен стаж 3-та категория-3г.
11месеца 15 дни
С разпореждане №2140-17-56 от
05.02.2018г . на жалбоподателя било отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Разпореждането било мотивирано и обосновано от
издаващия го орган с аргумента, че А.Г. отговаря на част от условията, които
следва да са налице за отпускане на такава пенсия, т.е. навършил е необходимата
възраст, отговаря и на условието за осигурителен стаж от втора
категория-минимум 15 години, но няма сбор от осигурителен стаж и възраст, равен
на 100(Сто), какъвто би трябвало да бъде сборът, съгласно изискването на чл.69
ал.2 на КСО. При направените
изчисления от съответните длъжностни лица било установено, че жалбоподателят
има осигурителен стаж: първа категория- 6 години 7 месеца и 23 дни, втора
категория -13 години ,4 месеца и 18 дни и трета категория 3 години 11 месеца и
15 дни, или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд-31години,
девет месеца и 6 дни, които събрани с неговата възраст към датата на
заявлението -62години, 11 месеца и 19 дни дават сбор 94год., 7 месеца, 25 дни,
но не отговаря на изискването за общ сбор от осигурителен стаж и възраст -100г .
В законоустановения срок А. Г. обжалвал така издаденото разпореждане, с което му било отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пред директора на ТП на НОИ-Русе.
Съображенията, на които се основава неговата жалба са свързани с неточното
определяне от ПО на „всеки един вид работа“ към съответната категория трудов
стаж, както и на липсата на отразяване, че от 26.02.1997г. до момента
оспорващият е регистриран като безработен и времето следва да се зачете за
трудов и осигурителен стаж, но това не било взето предвид при сумарното
изчисляване на трудовия и осигурителния му стаж.
В
решението си, предмет на контрол пред настоящата съдебна инстанция, административният
орган е разгледал подробно документите на заявителя, свързани с трудовия и
осигурителен стаж, който и е бил зачетен, както и условията, на които трябва да
отговаря, за да има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Служебно е съобразил и удостоверение УП-3 № 397/01.12.2010г, издадено от „Ирис“
АД-Русе и представено по повод на предходното заявление № ОП-1396/29.05.2012г и
данните по трудовата книжка № 1916/15.02.1977г , включително и служебна бележка
от агенция по заетостта за периодите на регистрация като търсещо работа лице,
както и данните по трудова книжка № 21/05.02.2007г. и военната книжка.
В него Директорът на ТП на НОИ обосновано и мотивирано
изложил съображения за необходимостта на няколко кумулативно съществуващи
условия, въведени от законодателя, за да възникне правото на молителя за
отпускане на пенсия. При липсата на условието, при което сбора от осигурителен
стаж и възраст на А. Г. не достигал 100, правото на такава пенсия не би могло
да възникне и поради това с решението си
ръководителя на ТП на НОИ потвърдил обжалваното разпореждане, а жалбата
отхвърлил. В обстоятелствената част на административния акт Директорът отговорил
подробно и обосновано на възраженията, направени с жалбата до него.
Недоволен от така постановеното
решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, жалбоподателят подава жалба пред настоящата инстанция. Съображенията
му в жалбата, предмет на настоящето дело отново касаят изчислената
продължителност на осигурителния стаж от втора и първа категория, като отново
оспорва зачитането на втора категория труд на осигурителния стаж положен на
длъжността „секционен майстор“ и на длъжността „апретурист шпанрама“,вместо
твърдяната от него първа категория труд,поради идентичност и съпоставимост на
характера и тежестта на извършваната работа,зачетена от първа категория на
длъжност „водач на сушилен агрегат“ и „бояджия на плат“
При така изложените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Зачетеният
осигурителен стаж в цялост и съответният му осигурителен доход могат да бъдат
предмет на проверка от настоящия съд единствено с оглед преценка на законосъобразността
на издаденото от директора на ТП на НОИ – Русе по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО
решение. Актовете на органите на НОИ са издадени от компетентни по
материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и
съдържат правни и фактически основания.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган по чл. 117 от КСО в кръга
на службата му и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и правни
основания за произнасянето и при постановяване
както на решението на горестоящия орган, така и на потвърденото с него
разпореждане, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до
неправилно приложение на материалноправните разпоредби.
В производството по обжалването на административния акт по съдебен ред,
съобразно с представените от жалбоподателя доказателства за трудовия му стаж,изисканите служебно
длъжностни характеристики от „Ирис“АД,ведомости и служебни бележки за стажа, идентични и в пенсионната преписка, представена от АО и
приета от съда, настоящият състав приема за установено, че е доказан осигурителен стаж I категория - 6 г., 07 м. и 23 дни, осигурителен
стаж II категория - 13 г., 04 м. и 18 дни и осигурителен стаж III категория - 3 г., 11 м. и 15 дни, или общ осигурителен стаж преобразуван по реда на
чл. 104, ал. 2 от КСО в III категория
равняващ се на 31 г., 09 м., 6 дни. Възрастта на заявителя към подаване на заявлението за отпускане
на исканата пенсия е 62години, 10 месеца и 19 дни.Признато е и времето,през което
е получавал обезщетение за безработица.
Съгласно разпоредбата на чл.69б ал.2 на КСО право на лична пенсия за мъжете за осигурителен стаж и възраст през 2017година, се придобива при следните условия: да са работили 10 години при условията на първа категория
труд или 15 години при условията на втора категория и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 100 за мъжете и са навършили възраст 58 години за мъжете при
втора категория труд. Към момента на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателя има навършена изискуема възраст, има общ сбор без превръщането съгласно чл.69 б ал.6 КСО от първа и втора категория стаж –повече от 15 години, но не отговаря на
изискването за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст -100г.
Видно от доказателствата по делото е, че
две от трите кумулативни предпоставки, които въвежда законодателят като изискване, за да възникне правото на
едно лице да се пенсионира, са налице към
датата на подаване на заявлението от А. Г. за получаване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а именно: навършена възраст и осигурителен стаж
при условията на втора категория - 15 години, но не е налице третата предпоставка - сборът от продължителността
на осигурителния стаж и възрастта да е равен на 100 или по-голям от 100, а в случая той е 94 години 7 месеца и 25 дни. Заключението на пенсионните
органи, отказали отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст е аргументирано точно с този факт-липсата на една от трите
предпоставки-сборът от продължителността
на осигурителния стаж и възраст е под изискуемия по чл.69 б ал.2
на КСО.
Неоснователни и недоказани са
възраженията на оспорващия за категорията труд, която неправилно според него
била определена за периода 08.11.1979г. до 01.06.1986г. при работата му като секционен майстор в предприятие „Вела
Пискова“, сега „Ирис“ АД, гр. Русе като втора категория. Видно е от издаденото
му удостоверение, образец УП-3, под №397/01.12.2010г., че според неговият
работодател и осигурител за времето, през което А. Г. е работил като секционен
майстор е полагал труд от втора категория. В раздел Втори от ПКТП(отм.),
посочващ видовете длъжности и професии от втора категория труд, в т.31,
находяща се в подраздел, озаглавен „Текстилна,
кожаро-кожухарска, обувна, коженогалантерийна и каучуково-обувна промишленост“
е записано, че попада длъжността „секционен майстор“. Не се спори и по
общоизвестния факт, че дейността на
предприятието „Вела Пискова“, сега „Ирис“ АД, гр. Русе е сред тези, чиято
дейност е свързана с текстилната промишленост. Ето защо правилно в издаденото
удостоверение, УП-3 е записано, че за времето на работа като секционен майстор
в това предприятие, трудът на А. Г. е от втора категория. Посоченото
удостоверение е официален удостоверителен документ, с материална
доказателствена сила на отразеното в него. Той се ползва с тази сила до
оспорването му по надлежния ред и доказване на противното, което не е сторено. Поради
което съдът приема, че правилно и законосъобразно АО е преценил категорията
труд на А. Г. за периода 08.11.1979г. до 01.06.1986г. при работата му като секционен майстор в предприятие „Вела
Пискова“, сега „Ирис“ АД, гр. Русе като втора категория, съобразно записаното в
удостоверение, образец УП-3, под №397/01.12.2010г. Всъщност самата длъжност,
която е отразено в трудовата книжка, че е заемал оспорващия в посочения период
–„секционен майстор“ попада в .31 от ПКТП с шифър 09030-работник по обслужване
на текстилна техника.
Също неоснователни и недоказани са
възраженията на оспорващия за категорията труд, която неправилно според него
била определена за периода 01.06.1986г. до 01.10.1989г. при работата му на
длъжността „апретурист шпанрама“ като втора категория в същото предприятие.Тази
длъжност е посочена с шифър 09001 в т.31 от ПКТП , която категорично отнася
трудът на работници на длъжност „апретурист“ към втора категория труд
От
изисканите длъжностни характеристики за длъжността“ секционен майстор“ и
„апретурист ,съпоставими с изисканите такива и за длъжностите „работник
багрилна кухня“ е видно липсата на
идентичност и съпоставимост на характера и тежестта на извършваната
работа, а и разпоредбите на т. 31 съпоставима с т. 6к от ПКТП сочат на
нееднозначност на характера и тежестта на извършваната работа като „апретурист“
/респ.“секционен майстор“/ и „бояджия на плат“/респ.“водач на сушилен агрегат“.
За първа категория по т.6 к се признава само длъжността „апретурист –перач на
персийски килими“, каквото ноторно не е било производството на бившата
„В.Пискова“. Отразените шифри в УП-3 № 397/01.12.201г съответстват на
длъжностите и по трудовата книжка и на разпоредбите на т.31 ПКТП(отм.),
посочващ видовете длъжности и професии от втора категория труд
На следващо място, остава
неоснователно искането на оспорващия, на което отговор е дал и директорът на ТП
на НОИ Русе за признаване на трудов и осигурителен стаж на времето, през
което е бил регистриран в Бюрото по
труда, от 1997г. до настоящия момент. Като такъв стаж е признато времето, през
което оспорващият е бил регистриран в БТ и е получавал обезщетение за
безработица. Разпоредбата на чл.9, ал.2, т.4 КСО признава само това време за
осигурителен стаж-„ през което лицето е получавало обезщетение за безработица“. Периодът за
получаване на такова обезщетение е бил 8 месеца се извлича и от официалната
справка, събрана като доказателство по делото, изходяща от Дирекция „БТ“ гр.
Русе.
При така изложените
обстоятелства и направени правни изводи, административният съд счита издадените от пенсионните органи актове - разпореждане
и потвърдително решение за законосъобразни, а жалбата срещу тях-неоснователна и недоказана.
Мотивиран така и на
основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А.Я.Г. срещу решение № 2153-17-52/ 23.04.2018г на
Директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане № 2140-17-56 от
05.02.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Съдия: