№ 13813
гр. С., 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110101118 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. П. Л., ЕГН **********,
с адрес – град С., бул.(АДРЕС), чрез адвокат И.И., със съдебен адрес – град С., ул.(АДРЕС)
против ПЛ. Д. Т., ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к.(АДРЕС).
След като съдът е оставил исковата молба без движение, с уточнителна молба с вх.№
9548/19.1.2022 година ищцата е конкретизирала претенцията си по размер, а с уточнителна
молба с вх.№ 55753/22.3.2022 година ищцата е конкретизирала твърденията си и е посочила,
че насочва исковата си претенция срещу М. П.Д.а, ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к.
(АДРЕС).
В исковата молба е заявено искане за допускане на обезпечение на предявените
обективно съединени искови претенции, като се твърди, че без исканото обезпечение ще
настъпят вреди за ищцата. Иска се от съда да определи като обезпечителна мярка – „Запор
на вземането на ответника по изпълнително дело № 2018925040116 до размер на исковата
сума от 2593,04 лева.
Пак с исковата молба се иска от съда да се постанови съединяване на настоящето
производство с производството по гр.дело № 66834/2021 година по описа на Софийски
районен съд.
Съдът като обсъди наведените в исковата молба с искане за допускане на
обезпечение, в казуса такова по смисъла на чл.389, ал.1 от ГПК, представените с
исковата молба доказателства е мотивиран да стори следните правни изводи:
Искането за допускане на обезпечение следва да бъде отхвърлено, при следните
аргументи:
Категорично е, че по своята правна същност обезпечително производството е уредена
от закона самостоятелна форма за защита на граждански права. То от своя страна доколкото
засяга съдебна намеса в правната сфера на ответника се следва и е допустимо при
кумулативното наличие на регламентираните в ГПК предпоставки – по аргумент от
разпоредбата на чл. 391 от ГПК.
При горното съдът е длъжен да следи и прецени наличието на: допустимост на
исковата защита, вероятна основателност на същата, която следва да се изведе от анализа на
представените на този етап от обезпечителното искане писмени доказателства – и
1
обезпечителна нужда от постановяване на обезпечението, както и посочване от молителя на
адекватна на вида и естеството на охраняваното право обезпечителна мярка.
При горния анализ на характера на производството и предпоставките за допустимост и
основателност на заявеното искане за допускане на обезпечение на иск, настоящия съдебен
състав приема заявения иск за допустим.
С разглежданата молба съдът приема, че заявените конкретно обективно съединени
искови претенции са такива предявени от лице, което има правен, интерес, като последния
се извлича от твърденията в исковата молба. Несъмнено е, че в разглежданата искова молба
са посочени всички съществени елементи на основанията на които ищците основават
исковите си претенции, така, както са изискванията на чл. 127 ал.1 от ГПК. Налице е
детайлно описване на обстоятелствата, на които се основава всяка претенция, заявили са
правоизключващи възражения.
Относно вероятната основателност на исковите претенции, съдът следва да посочи, че
на фазата на обезпечителното производство не е необходимо провеждането на пълно главно
доказване по смисъла на чл.154 от ГПК. При това от приложените към молбата за допускане
на обезпечение писмени доказателства може да са направи извод за наличието вероятна
основателност, която така установена на този етап на производството не обвързва съда при
окончателното му произнасяне в решение по същество на спора.
По аргумент от разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК съдът приема, представените с
молбата писмени доказателства за убедителни такива.
Съдът прави извод, че в казуса, са налице в кумулативност всички посочени по–горе
условия. Допустимостта на сочените установителни искови претенции – такива с правна
квалификация чл.439, ал.1 от ГПК е безспорна.
Следва да се отбележи, че във връзка с твърденията и доказателствата съдът е
мотивиран да стори извод, че искането за допускане на обезпечение не е мотивирано от
наличието на доказателства за твърдяната обезпечителна нужда. Въпреки това, съдът
съобразява, че по начало обезпечителната нужда се предполага и при липсата на данни,
които я опровергават, следва да се приеме, че тя съществува, още повече, че наличието на
обезпечителната нужда не винаги следва да се доказва от търсещия обезпечителна защита.
По отношение на адекватността на обезпечителната мярка, съдът е на становище, че
поисканата такава – „запор на вземане на ответника по изпълнителното дело“ е недопустима
и в този смисъл се налага извода за отхвърляне на искането за допускане на обезпечение.
За настоящия съдебен състав, исканата обезпечителна мярка е противоречи на
императивни правни норми и не следва да се допуска такава.
По смисъла на чл.148 от Семейния кодекс – задължението за издръжка не може да се
прихваща, а по аргумент от разпоредбата на чл.446, ал.4 от ГПК – върху вземанията за
издръжка не се допуска принудително изпълнение. В този смисъл чрез запорирането на
вземане на ответника, което представлява вземане за издръжка, ще се достигне до
незаконосъобразно нарушаване на императивни правни норми, което съдът не следва да
допуска. За да се говори за адекватност на обезпечителната мярка – така по смисъла на
чл.391, ал.1 от ГПК – се следва да се съобразява, че обезпечение на иска се допуска, когато
без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението. В съдебната практика се приема – така и Определение № 460 от 30.07.2009 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 408/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б., че: „Смисълът на
определяне на обезпечителната мярка е да се подпомогне изпълнението на решението по
делото, а не чрез обезпечителната мярка да се замества решението по делото, каквото е
искането в случая.“.
С оглед на горното от една страна, съдът приема, че предложената и искана
обезпечителна мярка ще наруши императивни правни норми, а на следващо място приема,
2
че с търсената обезпечителна мярка ще се постигне решение на спора по същество –
изплащане на задължение за издръжка по размер, който се оспорва с предявения иск от
ищцата.
По искането за съединяване на настоящето производство с това по гр.дело №
66834/2021 година по описа на Софийски районен съд – съдът приема същото за
неоснователно и следва да го отхвърли. Както и се сочи в исковата молба – ответник по
гр.дело № 66834/2021 година по описа на Софийски районен съд е бащата на ответника в
това производство. На следващо място на съда е служебно известно, че производството по
гр.дело № 66834/2021 година е на фаза – насрочено съдебно заседание, а в настоящето
производство не е приключила размяната на съдебните книжа по реда на чл.131 от ГПК.
По смисъла на чл.213 от ГПК - когато в съда има висящи няколко дела, в които
участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка
помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо
решение по тях. В казуса не е установено, на страната на отвентика да са едни и същи лица,
както и не се установява със съединяването на делата да се улесни разглеждането не делата.
Съдебната практика приема – така Решение № 306 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
132/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.ЙО. и Определение № 250 от 2.06.2005 г. на
ВКС по ч. пр. т. д. № 62/2005 г., II т. о., TK, докладчик председателят К.Я., че съдът
преценява дали се следва съединяване на делата от съображения за процесуална
целесъобразност, каквито настоящия съдебен състав не установява в казуса.
Искането за съединяване на делата следва да се отхвърли като неоснователно и това не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, и на основание чл.389,
ал.1 от ГПК, и на основание чл.213 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Исковата претенция да се счита предявена срещу ответник М. П.Д.а, ЕГН
********** и се стори съответно отбелязване в ЕИСС и съдебните книжа да се
изпращат за връчване на този ответник на посочения в уточнителна молба с вх.№
55753/22.3.2022 година адрес.
Отхвърля искането за допускане на обезпечение на предявените обективно
съединени установителни искови претенции от Б. П. Л., ЕГН **********, с адрес – град С.,
бул.(АДРЕС), чрез адвокат И.И., със съдебен адрес – град С., ул.(АДРЕС) против М. П.Д.а,
ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к.(АДРЕС) с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК
и с петитум: Да се признае за установено в правоотношенията между страните, че Б. П. Л.,
ЕГН **********, с адрес – град С., бул.(АДРЕС), не дължи на М. П.Д.а, ЕГН **********, с
адрес – град С., ж.к.(АДРЕС) следните суми: - 1714.00 лв. - издръжка за м. 11 и 12.2017 г. и
01,02,03, 04, 05.2018 г.,- 879,04 лева - лихви върху издръжките, - 240.00 лв. разноски по
гр. дело 63578/17 година“ чрез налагане на обезпечителна мярка – „Запор на вземането на
ответника по изп.д. 20189250400116, до размера на исковата сума - 2593,04 лв.“.
Отхвърля искането за съединяване на производството по настоящето дело – гр.дело
№ 1118/2022 година по описа на Софийски районен съд с производството по гр.дело №
66834/2021 година по описа на Софийски районен съд – като неоснователно.
3
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за ищцата тече от връчването на определението – в частта, с която
съдът е отхвърлил искането за допускане на обезпечение, като в останалата част –
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4