Решение по дело №272/2024 на Административен съд - Кюстендил

В. С. Ш. от [населено място], [жк], [улица], вх. А, ет. 8, ап. 24, лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните М. М. Ш. и В. М. Ш., чрез пълномощника си адвокат Г. Ю., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, оспорва Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-002/24.04.2024 г. и Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-003/24.04.2024 г. на Директора на Д. „Социално подпомагане“ – Бобошево. Развиват се съображения за незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон, несъответствие с целта на закона, основания по чл. 146 т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.

Ответникът – лично и чрез процесуалния си представител юр. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспорения административен акт. В приложено по делото писмено становище се претендират разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилския административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Със Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-002/24.04.2024 г. и Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-003/24.04.2024 г. на Директора на ДСП – Кюстендил, на основание чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, във вр. с чл. 5 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е предприета мярка за закрила спрямо непълнолетното дете М. М. Ш. и В. М. Ш. – настаняване в семейството на роднини /леля и съпруга й по бащина линия на децата/ за срок до промяна в обстоятелствата или до произнасяне на съда с Решение по чл. 28 от ЗЗД. От този момент децата живеят при леля си и съпруга й по бащина линия – Е. Г. И. и С. М. И., които полагат грижи за тях.

Децата са родени от брака на В. С. Ш. и М. Г. Ш. по времето, през което са пребивавали в Норвегия. След завръщането си в България през 2021 г. се установяват в [населено място], община Кочериново. От м. 01.2024 г. взаимоотношенията между съпрузите се влошили. По искане на г-н Ш. в РС – Дупница е образувано дело за настаняване за принудително лечение на г-жа Шушкова, разгледано на 16.04.2024 г. Н. 19.04.2024 г. е издадена Заповед за незабавна защита № 14 от РС – Благоевград по гр. дело № 10127 от 2024 г. спрямо пострадалите лица – бащата и двете му деца, с наложени мерки за защита срещу домашното насилие осъществено от майката. Н. 22.04.2024 г. по искане на г-жа Шушкова е издадена и Заповед за незабавна защита № 16 от РС – Благоевград по гр. дело № 1043 от 2024 г. спрямо пострадалите лица – майката и двете й деца, с наложени мерки за защита срещу домашното насилие, осъществено от бащата. С двете заповеди за незабавна защита се забранява на двамата родители да приближават жилището им и децата си, както и детската градина, която посещават, до приключване на цитираното гр. дело.

Н. 22.04.2024 г. децата са настанени в семейството на своите леля и чичо по бащина линия – Е. и С. И. по реда на ЗЗД.

След провеждане на съответната процедура, на основание чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, във връзка с чл. 5 ал. 1, чл. 25 ал. 1 т. 4 от ЗЗДетето, Директорът на ДСП – Бобошево издал процесните Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-002/24.04.2024 г. и Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-003/24.04.2024 г., с която са настанени временно непълнолетното дете М. М. Ш. и непълнолетното дете В. М. Ш. в семейството на роднини – леля и чичо по бащина линия Е. Г. И. и С. М. И., за срок до промяна в обстоятелствата или до произнасяне на съда с Решение по чл. 28 от ЗЗДетето.

Мотивите на органа са свързани с изразено желание и доказани възможности на лелята и чичото по бащина линия да се грижат за отглеждането и възпитанието на децата М. М. Ш. и В. М. Ш..

В хода на социалното проучване е изготвен социален доклад, от който се установява, че малолетните М. и В. се явяват от категорията „деца в риск“, тъй като фактически остават без родителска грижа.

Изводът на социалните работници е, че сем. Е. и С. И. имат необходимия капацитет да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на децата в семейството им, до произнасяне на съда с решение. Привързани са към племенниците си и са наясно с отговорността, която поемат по опазването на живота и здравето им. И двамата са подписали декларации за съгласие по чл. 24 ал. 3 от ППЗЗД и е изготвено положително становище за тяхната годност на осн. чл. 24 ал. 2 от ППЗЗД.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу актове, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимни субекти и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

По своята правна същност Заповед № ЗД/Д-КН-БЩ-002/24.04.2024 г. и Заповед № ЗД/Д-КН-БЩ-003/24.04.2024 г. на Директора на Д. „Социално подпомагане“ – Бобошево са индивидуални административни актове. Същите са издадени от компетентен орган по арг. от чл. 27 ал. 1 от ЗЗДетето и при спазване изискванията за форма и процесуалните правила. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието им, съдът констатира, че същите съдържат изложение на фактически и правни основания за издаването й, поради което се явява мотивирана.

Оспорените административни актове са постановени при правилно приложение на материалния закон.

Основанията за прилагане на мярка за закрила „настаняване на дете в семейство на роднини и близки“, предвидена в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДетето, са изчерпателно посочени в чл. 25 от закона. Оспорената заповед е издадена на осн. чл. 5 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 4 от ЗЗДетето. Съгласно тези разпоредби, може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува реална опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Според чл. 2 от ЗЗДетето за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Съобразно практиката на ЕСПЧ домашното насилие може да възникне дори в резултат на един единствен инцидент /виж дело А.Е. срещу България, жалба № 53891/20. С оглед на представените по делото Заповед за незабавна защита № 14 и № 16 от РС – Благоевград, съответно по гр. дело № 1027/2024 г. и гр. дело 1043/2024 г. спрямо пострадалите лица, касаеща и двамата родители и двете им деца, за съдът е безспорно, че децата – М. Ш. и В. Ш. са станали свидетели на влошените взаимоотношения и конфликтите помежду им, което неминуемо създава опасност от увреждане на техните физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В този смисъл съдът намира, че са налице и двете кумулативно изискуеми по чл. 25 ал. 1 т. 4 от ЗЗДетето предпоставки за настаняване на дете извън семейството.

Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ, че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най – добър интерес /[интернет адрес] ben and Others v. [интернет адрес], § 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, § 135; X v. Latvia GC, § 96/. Най – добрият интерес на детето в зависимост от неговото естество и сериозност надделява над тези на родителите /Sabin v. G. GC, § 66/. Видно от доказателствата по делото, лелята и чичото на децата се грижат за децата и те самите се чувстват добре при тях. С оглед спешността на производството съдът намира, че административният орган е осигурил най – добрия интерес на децата, като ги е настанил временно при леля им и чичо им по бащина линия. Сем. Илиеви са подписали декларации по чл. 24 ал. 2 от ППЗЗДетето и е изготвено положително становище за годността им, на осн. чл. 24 ал. 2 от ЗЗДетето.

Настаняването на дете за отглеждане по административен ред е временна мярка, която ЗЗДетето предвижда. Настаняването извън семейството се налага като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане /арг. от чл. 23 ал. 1 от ППЗДДетето/. Според изискването на чл. 33 ал. 1 от ППЗДДетето, спешно настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. По делото са налице множество данни, че към конкретната дата – 24.04.2024 г., са били налице обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че съществува риск за живота и здравето на непълнолетните М. и В. Ш. и съответно нуждата от предприемане на такива спешни мерки. В случая това е извършено от административния орган.

Административният орган е издал оспорените административни актове по чл. 25 ал. 1 т. 4 от ЗЗДетето, като правилно е преценил фактите и обстоятелствата от значение конкретно за защита на най-добрия и висш интерес на децата, преценявайки обективно всички предпоставки, заложени в разпоредбата на § 1 т. 5 от закона и прокламирани в чл. 3 т. 3 от същия, респективно – в чл. 3 от Конвенцията за защита на детето. Приоритет в случая е съхраняване на физическото и психично здраве на детето, а с оглед поведението, чувствата и емоциите му, установени в хода на административната процедура. В чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.

По горните съображения съдът ще отхвърли жалбите против Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-002/24.04.2024 г. и Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-002/24.04.2024 г. на Директора на Д. „Социално подпомагане“ – Бобошево.

С оглед изхода на делото ще присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. Ш. – лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните М. М. Ш., [ЕГН] и В. М. Ш., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк] [улица], вх. „А“, ет. 8, ап. 24, чрез адв. Г. Ю., със съдебен адрес: [населено място], [улица]ет. 2, против Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-002/24.04.2024 г. и Заповед № ЗД/Д-КН-БШ-003/24.04.2024 г. на Директора на Д. „Социално подпомагане“ – Бобошево.

ОСЪЖДА В. С. Ш., с посочен по – горе адрес, да заплати на ДСП – Бобошево сумата от 100 /сто/ лева, направени разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото.