Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново , 11.03.2020 г.
Великотърновски районен съд,
гражданска колегия, осми състав в
публично заседание на 25.02.2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА
при
секретаря Димитринка Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 720 по
описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взема предвид:
Осъдителен иск с правно
основание чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение,
ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът М.И.Д. излага
твърдения в исковата молба, че считано от 03.10.2011 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника, възникнало
от сключен трудов договор №1380/03.10.2011 г., впоследствие прекратено от
работодателя на 06.02.2018 г. Сочи, че в трудовия му договор няма изрично
посочена дата за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, но в ответното
ООД приетата практика е да се заплаща по банков път в срок до 12-то число на
следващия месец. Твърди, че през м.
юни 2012 г.
работодателят му бил задължен от ЧСИ с рег.№781 с район на действие СРС да
прави удръжки от трудовото му възнаграждение, поради негово задължение по изп.дело
№20127810400179, както и съответно работодателят бил задължен през м. февруари 2013 г. от ЧСИ с рег.№809 с
район на действие ВТОС да направи удръжки от трудовото му възнаграждение,
поради негово задължение по изп.дело №20138090400154. Вторият запор бил вдигнат от ЧСИ на 20.04.2017 г.,
като работодателят му получил за това съобщение от съдебния изпълнител. Изтъква, че след 26.06.2015 г. работодателят
му е бил длъжен стриктно да спазва нормата за несеквестируем трудов доход,
съгласно разрешението в т.3 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. ОСГТК на
ВКС, съгласно което трудовия доход до размера на МРЗ, утвърдена за всяка година
от МС е несеквестируем с твърдения, че за исковия период м.февруари 2016 г. - м. януари 2018 г. вкл. работодателят не
е спазил тази норма. В резултат на горното ищецът не е получил поради направени
от работодателя удръжки от трудовото му възнаграждение над несеквестируем
трудов доход полагащото му се трудово
възнаграждение в размер на 1259,28 лв. общо за 2016 г.; за 2017 г. общо в
размер на 1080 лв. и за 2018
г. общо в размер
на 72 лв. За целия исков период не е
получил трудово възнаграждение в размер
на 2411,28 лв. Претендира да бъде осъден ответника да му заплати исковата сума от 2411,28 лв.,
представляваща полагащо му се трудово
възнаграждение за целия процесен период, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. След допуснато
изменение на иска, чрез неговото намаляване, претендира заплащане на сумата от
общо 2336,65 лева, от която за 2016 година претендира сумата от 1256,62 лева, а за 2017 г. - сумата от 1008
лева. В съдебно заседание се явява
лично. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове и да
отхвърли като неоснователно направеното от ответника възражение за
прихващане.
Ответникът
"Савимекс" ООД, гр. Варна, чрез пълномощника си адв.К. *** е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. Оспорва изложените в обстоятелствената част
на исковата молба фактически твърдения от ищеца. Релевира възражение, че
удръжките от трудовото възнаграждение на ищеца са правени с негово знание и
съгласие и по негово искане, както и че трудовото възнаграждение на ищеца за
процесните 2016 г.,
2017 г.
и 2018 г., съответно секвестируемата част от
възнаграждението му е била по-голяма. Навежда, че сочените от ищеца като
удръжки суми са били превеждани на ЧСИ по наложени от тях запори на трудовото
възнаграждение на ищеца за погасяване на негови задължения по изп. дела. Излага,
че дори и да се приеме, че удръжките или част от тях са били в по-голям размер
с паричните средства от тях са удовлетворени вземания на кредитори /взискатели/
на ищеца, при което на практика неговият патримониум не е намалял вследствие
тези удръжки. Релевира евентуално възражение за прихващане на ищцовото вземане
с негово насрещно парично вземане в размер на сумата от 2339,28 лева,
представляваща сбора от преведени на ЧСИ парични средства, с които са погасявани
задължения на ищеца по изп. дела, по които е бил длъжник. След допусната
конкретизация сумата по предявеното евентуално възражение за прихващане се
предявява в размер от 2411,28 лева. В
съдебно заседание не изпраща представител.
След като се запозна със становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника видно от приложения трудов договор № 1380/3.10.2011 г., което е прекратено със заповед № 23/6.02.2019
г., считано от 7.02.2018 г. Представени
са ведомости относно начисляваното на ответника трудово възнаграждение през процесния период. По делото е назначена съдебно- икономическа
експертиза, от заключението на която се установява следното: по образувано
срещу ищеца изп.дело № 20127810400179 при ЧСИ Г.Дичев
до работодателя /ответник/ е изпратено запорно
съобщение изх.№ 09648/14.06.2012 г. и е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника за присъдени
суми и издаден изп.лист
от 16.02.2012 г. по гр.д.№ 3858/2008 г. на СГС.
По същото изп. дело до работодателя е изпратено запорно
съобщение № 08425/22.05.2014 г. относно суми, присъдени с изпълнителен лист от
8.04.2014 г. по гр.д.№ 12546 и гр.д. №
106/2013 г. на СГС. Изпратено е запорно съобщение до
работодателя изх.№ 2509/1.02.2013 г. въз основа на изп.лист
от 4.11.2003 г. по ч.гр.д.№ 1427/2003 г. на ВТРС и по изп.д.№
20138090400145 , както и уточнително запорно съобщение изх.№ 15824/25.06.2014 г. от ЧСИ С.Косева, видно от което изп.д.№
20148090400445 е присъединено към изп.д.№
20138090400154. С писмо изх.№ 9454/20.04.2017 г. ответникът работодател е
уведомен от ЧСИ С.Косева, че вдига запора, наложен
върху трудовото възнаграждение на ищеца по изп.д.№
20138090400154. След приспадане на дължимите върху месечното трудово
възнаграждение на ищеца данъци и осигуровки през процесния
период м. февруари 2016 г.-
м. януари 2018 г.
чистата сума за получаване от ищеца е 5360,74 лева общо; за 2017 г.- 5906,63 лева; за 2018 г.- 467,78 лева. В
табличен вид помесечно са посочени начислените на
ищеца трудови възнаграждения, направените удръжки , чистата сума за
получаване след задължителните удръжки
за данъци и осигуровки, сумите по запор и получените чисти суми от ищеца за
целия процесен период. Съобразявайки установените с
ПМС размери на МРЗ за 2016 г.-
420 лева; за 2017 г.
- 460 лева и за 2018 г.-
510 лева , както и разпоредбите на чл. 446,ал. 1 и ал.2 от ГПК , за 2016 г. на ищеца е удържана
сума по запори над несеквестируемия минимум в размер
на 1142,17 лева; за 2017 г.
удържаната над несеквестируемия минимум сума е от
1008 лева, а за 2018 г.
е 72 лева. Ако се приеме, че за м. ноември
2016 г.
при получено БТВ от 1100,80 лева сумата, която е следвало да се удържи по
правилото на чл. 446,ал.1,т.2 от ГПК е 431,46 лева, при удържана сума по запори
от 144 лева, общата удържана сума над несеквестируемия
минимум за 2016 г.
би била от 854,71 лева. При получено БТВ
от 1225,16 лева за м. декември 2017
г. , ако се приеме , че сумата, която би следвало да се
удържи по чл.446,ал.1,т.2 от ГПК е
477,78 лева, при удържана сума от 72 лева общата сума, удържана над несеквестируемия минимум за 2017 г. би била 602,22 лева. В табличен вид са представени преводите по съответните запори , като по изп.д.№ 20127810400179 са преведени 1728 лева, а по изп.д.№ 20138090400154- 1008 лева, или общо сумата е в размер на 2736
лева. В съдебно заседание вещото лице
поддържа изложеното заключение и заявява, че е проверила бордерата, с които са
правени удръжки по наложените запори, а по отношение начислените допълнителни
възнаграждения на ищеца за м. ноември 2016 г. и за м. декември 2017 г. същите са съгласно
заповеди на управителя, цитирани в заключението, без да е конкретизирано точно
за какво е това възнаграждение. Приложени са извлечения от сметката на ищеца в "Райфайзенбанк"
, според които на 11.11.2016 г. ответникът е наредил по сметка на ищеца сумата
от 305,52 лева, а на 12.12.2017 г. - сумата от 380,48 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим.
По същество е частично основателен.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение
по силата на сключен между тях трудов договор, който е прекратен. В качеството
си на трето задължение лице по смисъла на чл. 507 от ГПК до работодателя са
изпратени запорни съобщения по цитираните
изпълнителни дела. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, кредитирано от съда като компетентно и
обосновано се констатира, че работодателят е правил удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца за процесния период м. 02.2016 г.- м. 01.2018 г. по наложените
запори и е превеждал съответните суми на
ЧСИ Г. Дичев по изп.дело № 179/2012 г. и на ЧСИ С.Косева по изп.д.№ 154/2013 г. Спорният въпрос е дали работодателят е изпълнил законовите изисквания и е изчислил
правилно сумите, които могат да се удържат от трудовото възнаграждение на
работника по наложените върху него запори,
респективно дали ищецът е получил дължимото му трудово възнаграждение за процесния период в пълния му размер. Разпоредбата на чл.
446, ал.1 от ГПК определя като несеквестируем дохода
от трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд или пенсия , които са до размер от минималната работна
заплата, като съгласно ал.2 месечното трудово възнаграждение , върху което може
да се насочи принудително изпълнение се
определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски. В конкретния случай ограниченията относно размера на трудовото
възнаграждение, върху което може да се насочи принудително изпълнение са приложими спрямо ищеца, тъй като вземанията
на взискателите по изпълнителните дела не са за
издръжка. Накратко при изчисляване размера на удръжките от трудовото
възнаграждение, които работодателят е правил по наложените запори последният е
следвало да съобрази дали за конкретния месец ищецът е получил доход, който по
смисъла на закона е несеквестируем и ако същият го
надвишава да изчисли правилно сумите, които подлежат на принудително изпълнение съобразно разпоредбите на чл. 446 ,ал.1 и ал.2
от ГПК. От детайлно изготвените таблици в констативно-съобразителната част на
СИЕ, както и направените заключения се
установява, че МРЗ установена за
страната с ПМС № 375/28.12.2015 г. за 2016 г. е 420 лева, при което на ищеца за
периода м. февруари 2016 г.-
м. декември 2016 г.
въз основа на чистият доход след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки е удържана сума над несеквестируемия минимум в размер от 1142,17 лева. С ПМС №
141/13.12.2016 г. се определя МРЗ за 2017 г. от 460 лева, следователно за периода м. януари 2017 г. -м. декември 2017 г. на ищеца е удържана
сума над несеквестируемия минимум в размер на 1008
лева. С ПМС № 316/20.12.2017 г. се определя МРЗ за 2018 г. от 510 лева, тоест за м. януари 2018 г. е удържана сума над несеквестируемия минимум в размер на 72 лева. Общо
удържаната сума от работодателя над несеквестируемия
минимум по наложените запори за процесния период м. февруари 2016 г.- м. януари 2018 г. е в размер на 2222,17
лева. До този размер претенцията на ищеца се явява основателна и доказана и следва да се
уважи, като за разликата от 114,48 лева до пълния предявен размер от 2336,65
лева следва да се отхвърли, като неоснователна. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на
иска - 8.03.2019 г. до окончателното
изплащане. Следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно дължимото трудово
възнаграждение на основание чл. 242,ал.1 от ГПК. Що се отнася до направените
от ищеца оспорвания за начислените заплати
за м. ноември 2016 г. и м. декември 2017 г. следва да се
отбележи следното: в представените
ведомости и в заключението на вещото лице е посочено, че за м. ноември 2016 г. БТВ е 1100,80 лева,
при което на основание чл.
446,ал.1,т.2 от ГПК е следвало да бъде удържана сума по запор в размер на
431,46 лева, а удържаната сума е от 144 лева.
За м. декември 2017 г.
БТВ е 1225,16 лева, като на основание чл. 446,ал.1,т.2 от ГПК е следвало да се
удържи сума по запора от 477,78 лева при удържана сума от 72 лева. Видно от
заключението на ВЛ за тези два месеца ищецът е ползвал платен отпуск, за което
му е начислено трудово възнаграждение и отделно му е начислено допълнително
възнаграждение съгласно цитираните в заключението заповеди на управителя. От своя страна ищецът възразява, че е получил
тези суми в съдебното заседание, в което е прието заключението на вещото лице и
представя извлечения от сметката си в "Райфайзенбанк" за м. ноември 2016 г. и за м. декември 2017 г., според които му е
преведена сума от 305,52 лева на 11.11.2016 г. и сума от 380,48 лева на 12.12.2017 г. Твърди, че не знае за процесните заповеди на управителя и че не е получавал такива
суми. Представените от него извлечения от сметките му за м. ноември 2016 г. и за м. декември 2017 г. не доказват тезата
му, тъй като самият ищец твърди в исковата молба , че според установената при
работодателя практика трудовите възнаграждения се плащат до 12-то число на
следващия месец. Логично в този ред на мисли е да се приеме, че приложените от него извлечения показват
чистата сума преведена от работодателя по неговата сметка за дължими заплати за
м. октомври 2016 г. и съответно за м. ноември 2017 г. Макар ответникът да
не е провел доказване относно начислените и реално получени суми за трудови
възнаграждения от ищеца за цитираните месеци съдът намира горното обстоятелство
ирелевантно. Предметът на делото определен от ищеца
цели да бъде установено каква сума над несеквестируемия
минимум е удържал работодателя за процесните периоди
през 2016, 2017 и 2018 г.,
респективно искането е да се осъди
ответника да заплати тези суми, явяващи
се разлика над заплатеното му трудово възнаграждение. В този аспект СИЕ показва
стойността на сумите над несеквестируемия минимум,
които реално са удържани от трудовите възнаграждения на ищеца и са превеждани
по сметките на двамата ЧСИ по наложените
запори. С тези суми реално ищецът е ощетен, като не му е заплатено в пълен
размер дължимото трудово възнаграждение. Каква точно сума е следвало да се
удържи по наложените запори за процесните да месеца /
според ВЛ за м. ноември 2016 г.
- 431,46 лева, а за м. декември 2017
г.- 477,78 лева/ е ирелевантно обстоятелство
към настоящия спор, доколкото удържаните
в по-нисък размер суми, вероятно в резултат на неправилно изчисление, не са над несеквестируемия
минимум и не влияят на претенцията на ищеца.
По направеното евентуално възражение за прихващане на
ищцовото вземане с насрещно парично
вземане на ответника в размер на сумата от 2411,28 лева, представляваща сбора от преведени на ЧСИ
парични средства, с които са погасявани задължения на ищеца по изп. дела, по
които е бил длъжник: по допустимостта на това възражение съдът се е произнесъл
в свои определения, поради което не е необходимо да се преповтарят изложените от съда мотиви. По същество възражението е неоснователно. С
Решение № 295 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 251/2012 г.
на ВКС четвърто г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК е дадено
разрешение, според което не е допустимо прихващане срещу вземане за трудово
възнаграждение, върху което не се допуска принудително изпълнение без съгласие
на работника. Тъй като вземането за трудово възнаграждение е частично
несеквестируемо според чл. 446,ал.1 от ГПК, компенсация с несеквестируемата
част от такова вземане без съгласието на
кредитора е забранена от материалния закон - чл. 105 от ЗЗД. В случая
ответникът иска извършване на съдебно прихващане срещу несеквестируемо вземане
на ищеца, като при релевираните от ищеца възражения не доказа пълно и главно дадено от ищеца
съгласие за това. С оглед горното наведеното от ответника евентуално възражение
за прихващане на вземането на ищеца със сумата от 2411,28 лева, представляваща
сбор от преведени от ответника пари по сметки на ЧСИ, с които са погасявания
задължения по изп.дела е неоснователно и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на чл.78,ал.6 от ГПК ,вр.с чл. 1 от Тарифа за ДТ,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС в размер от 88,90
лева, както и сумата от 95,10 лева направени от съда разноски за депозит на вещо
лице по СИЕ, ведно с 5 лева такса в случай на
служебно издаване на ИЛ. Ищецът не претендира разноски и такива не му се
дължат. На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска,
които следва да се изчислят върху сумата от 802 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение от 700 лева и внесен от ответника депозит за вещо лице от 100
лева и 2 лева банкова такса. /Претендираните в списъка по чл. 80 от ГПК 160,74 лева, представляващи пътни разходи за
гориво не се дължат като разноски по делото./ На основание чл. 78,ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 39,29 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "САВИМЕКС"
ООД с ЕИК ********* , седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул. " Владислав Варненчик"
№ 281 по иск с правно основание чл.128,т.2 от КТ, вр.
с чл.86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от общо 2222,17 / две хиляди двеста двадесет и два лева и 17 ст./, представляваща несеквестируемия
минимум по наложените запори от трудово възнаграждение за период м. февруари 2016 г.- м. януари 2018 г. , ведно
със законната лихва върху главницата от 8.03.2019 г. до окончателното изплащане,
като за разликата от 114,48 / сто и четиринадесет лева и 48 ст./ до пълния предявен размер от 2336,65 /
две хиляди триста тридесет и шест лева и
65 ст./ ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание
чл.242,ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта
относно присъденото трудово възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
направеното от "САВИМЕКС" ООД
с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. "
Владислав Варненчик" № 281 евентуално възражение за
прихващане на вземането на М.И.Д. с ЕГН ********** с негово насрещно парично
вземане в размер на сумата от 2411,28 / две хиляди четиристотин и единадесет
лева и 28 ст./ представляваща сбора от преведени на ЧСИ парични средства, с
които са погасявани задължения на ищеца по изп. дела, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК "САВИМЕКС" ООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул." Владислав Варненчик"
№ 281 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата от 88,90 / осемдесет и осем лева и 90
ст./ дължима държавна такса и сумата от
95,10 / деветдесет и пет лева и 10 ст./ разноски направени от бюджета на съда, ведно с
5 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на "САВИМЕКС" ООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул. "Владислав Варненчик"
№ 281 сумата от 39,29 / тридесет и девет лева и 29
ст./ направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок, считано от
11.03.2020 година, съгласно разпоредбата
на чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: