П Р О Т О К О Л № 1155
30.07.2020 година
град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХV
наказателен състав
На Тридесети юли
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЕЛКА ГЕОРГИЕВА
ЗВЕЗДАЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар: Сийка Радева
Прокурор: Д. КОСТОВ
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 4136 по описа за 2020 година
На именно повикване в 09:30 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 248 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ
Г.П.Ц. – редовно призован, явява се лично, доведен от Ареста – Пловдив и с
адвокат Д.П., служебен защитник от досъдебното производство.
РП ПЛОВДИВ - изпраща
представител.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ВИБО 94“ ЕООД – редовно призовано чрез управителя,
не изпраща процесуален представител.
По делото
е постъпила изисканата Справка съдимост за подсъдимия Ц., актуална към
настоящия момент.
По делото
е постъпила Молба от подсъдимия Ц., с която моли да бъде изменена взетата му мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека, като излага съображенията
си за това.
ПРОКУРОР: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Ц.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, след
съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
Г.П.Ц. - роден на ***г***, …, български
гражданин, неженен,
с основно образование, работещ, осъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Разясниха се на подсъдимия правото му да участва в
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание и с правата му по
чл. 55 от НПК.
ПОДС. Ц.: Разбрах
правата си.
ПРОКУРОР: Получих
съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от
разпореждането на съда и съм уведомен за
въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди вече от 7 дни.
АДВ. П.: Получих съобщение
за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на
съда и съм уведомен за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.
ПОДС. Ц.: Получих препис
от обвинителния акт и съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно
с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите
по чл. 248 ал. 1 от НПК.
СЪДЪТ разясни на
страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания
за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания
за отводи.
ПОДС. Ц.: Нямам искания
за отводи.
ПРИСТЪПИ
СЕ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248 АЛ. 1 НПК, като СЪДЪТ разясни
на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, а именно че в съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, на
чл. 248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното
заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени.
ПРОКУРОР: Намирам,
че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив, както и, че няма основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство. Не е допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което да засяга правата на подсъдимия или ощетеното юридическо лице. Считам,
че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила
доколкото към момента няма надлежно изявление от страна на подсъдимия. Считам,
че не следва делото да се разглежда при закрити врати. Няма нужда от
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването съдебно-следствени
действия по делегация. Нямам искания и няма да соча нови доказателства. Относно
молбата на подсъдимия за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
в по – лека аз считам, че не са налице основания за нейното изменение.
АДВ. П.: Нямам
никакви възражения относно въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК. Делото е подсъдно
на съда. Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство. Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да засяга правата на подсъдимия или
ощетеното юридическо лице. Считам, че не следва делото да се разглежда при
закрити врати. Няма нужда от привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването съдебно-следствени действия по делегация. Нямам искания и няма да
соча нови доказателства. Поддържам молбата на подсъдимия за изменение на
взетата му мярка за неотклонение в по-лека.
ПОДС. Ц.: Делото
е подсъдно на този съд. За това дали има основания за спиране или прекратяване
на наказателното производство Вие ще решите. Относно това дали на досъдебното
производство са допуснати нарушения, които да засягат правата ми, да, такива са
допуснати. Начинът, по който ме обвиняват, че съм извършил престъпление не
съответства на истината. Самото обвинение не е правилно. От начина, по който е
написано обвинението, аз не го разбирам. Това са твърдения само на служители,
които аз даже не познавам. Не съм виждал тези хора. Не зная какви свидетели
могат да бъдат тези хора, след като не съм ги виждал. А. К. бил провел беседа с
мен. Аз не съм разговарял с такъв служител. Това нещо не се е случило. Исках снемане
на отпечатъци, за да се установи кой е извършител на това нещо. Казаха, че това
са глупости. На следващия ден разбирам, че е намерена някаква тел. Аз не зная
за тази тел. В съдебно заседание, от съдията научих, че има тел. Къде е
намерена, как е намерена, не зная за такова нещо. Пишеше, че е била намерена
някъде там, а аз не съм присъствал там. Ако бяха намерили нож за убийство ли
щяха да ме обвинят. Близо час и половина стоях в районното управление и бях
задържан. Не искам друг защитник. Не ми трябва преводач или тълковник. Нямам
против този състав да гледа делото. Моля да ми измените мярката за неотклонение
в по - лека поради простата причина, че до 8-ми Август ще си загубя работата. В
същото време, има опасност вуйчо ми да ме остави на пътя, защото не знае, че
съм задържан. Не съм му казал, защото, ако му се обадя и разбере, че съм в съда
и съм задържан ще си имам проблеми. Искам делото да се гледа по общия ред.
СЪДЪТ, след
съвещание, като изслуша становището на страните и като обсъди въпросите,
предмет на разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно на съда. Не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По
отношение на въпроса дали в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия съдът е на мнение, че такива безспорно са
допуснати.
На
първо място, от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
не става ясно защо прокурорът приема, че владелец на вещите, които се е опитал
да открадне подсъдимият, така както се твърди в обвинителния акт, е свидетелят
В. М. Б. Във фактическата обстановка е записано само едно единствено изречение,
в което е отразено, че „кафе – машината, монтирана в град Пловдив на ул. „Любен
Каравелов“ № 10 е собственост на „Вибо 94“ ЕООД и обслужвана от свидетеля В. Б.
М.“. Обслужването на една кафе – машина в никакъв случай не може да доведе до
безспорния извод, че посоченият от прокурора В. Б. М. е владеел вещите и именно
от негово владение подсъдимият се е опитал да ги открадне. Обслужването е
дейност, която обичайно се свързва с поддръжката на една вещ, но не и с
упражняване на фактическа власт върху нея. Според Закона за собствеността
владелец е това лице, което не е собственик на вещта, но упражнява фактическа
власт върху нея и се ползва от нея, така сякаш е неин собственик. Безспорно
прокурорът дължи излагане на фактите очертаващи извършеното престъпление от
обективна страна ясно и точно, и в съответствие на повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. В тази връзка следва да се отбележи че е налице
противоречие между посочения владелец в обстоятелствената част на обвинителния
акт – В. Б. М., и посоченият владелец в диспозитива на повдигнатото обвинение –
В. М. Б. За съда не става ясно прокурорът кой твърди да е владеещият вещта, дали
посочения като обслужващ машината в обстоятелствената част В. Б. М., или
посочения като владеещ веща в диспозитива на обвинението В. М. Б.
На
следващо място, следва да се отбележи, че спрямо подсъдимия Ц. е повдигнато и
предявено обвинение за това, че чрез използване на техническо средство –
саморъчно направено кепче, и по специален начин, чрез манипулиране на монетния
апарат на кафе – машината, е направил опит да отнеме чужди движими вещи. В
обстоятелствената част на обвинителния акт обаче, механизмът на престъплението за което е внесен
обвинителен акт е неизяснен и остава абсолютно неясен за съда. Съвсем
разбираемо е, че и подсъдимият не е могъл да разбере в какво точно го обвинява
прокуратурата. Относно техническото средство, посоченото от прокурора като
използвано – „кепче“, не става ясно каква е тази вещ, какво е нейното
предназначение и как точно тя е била използвана именно по предназначението си,
за да може да се приеме, че престъплението е извършено именно чрез използване
на техническо средство. Техническото средство е всяка вещ, която при обичайното
си предназначение служи за осъществяване на технически операции или, която
деецът в конкретния случай е използвал за такава операция. По отношение на
специалния начин също не става ясно какъв е този специален начин, който е бил
използван от подсъдимия, за да може да осъществи престъплението. В обстоятелствената
част на обвинителния акт е отразено едно единствено изречение, касаещо
изпълнителното деяние, в което прокурорът е написал „След като пристигнал на
място обвиняемият отворил кафе – машината и чрез използване във вътрешността на
същата на запалка, хартиено картонче от цигари и чрез използване на саморъчно
направено кепче манипулирал монетния апарат на същата“. От така направеното
описание никой не би могъл да разбере посоченото техническо средство „кепче“
как е било използвано за манипулиране на монетния апарат на кафе – машината,
нито пък да разбере посоченото в диспозитива на обвинението и липсващо във
фактите манипулиране на монетния апарат на кафе – машината по специален начин в
какво точно се изразява. С техническото средство ли е манипулирал монетния
апарат и това ли всъщност е специалният начин. Обвинителният акт следва да е
пределно ясен и когато подсъдимият го прочете да може да разбере какъв е
механизмът на извършеното деяние според прокурора и установените от него факти,
което в настоящия случай безспорно не е така. Следва да се отбележи по
отношение на техническото средство, посочено от прокурора – кепче, че видно от
справка в речника на думите в българския език „кеп“ е дума с две значения –
рибарска принадлежност с мрежа и дръжка, с която по – големите уловени риби се
изваждат от водата и двуколка. Какво точно е имал предвид прокурорът,
посоченото от него техническо средство какво е, за какво служи и как е било
използвано по предназначение, следва да бъде безспорно ясно.
На
трето място, от описанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт не става безспорно ясно престъплението, за което е внесен обвинителен акт
довършено ли е или не. И по отношение на това обстоятелство прокурорът се е
задоволил с написване само на едно единствено изречение, в което казва „В
резултат на манипулацията в отделението за връщане на ресто постъпили общо 24
броя монети с номинал 50 стотинки“. Изобщо, обаче, не става ясно какво се е
случило с тези монети впоследствие. Дали те са били взети от подсъдимия или не.
Едва при излагане на становището на прокурора относно престъплението за което е
внесен обвинителен акт, от обективна страна, което не може да се приеме за
излагане на факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, е посочено, че
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Това
обстоятелство обаче не може да бъде установено, с така описаната от прокурора
фактическа обстановка, която той приема за установена.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., ОСНК на ВКС, непосочването в
обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието и
пострадалото лице, когато става въпрос за елементи от състава на
престъплението, какъвто е настоящия случай, винаги е съществено процесуално
нарушение, водещо до връщане на делото
на прокурора за отстраняването на същото.
По
отношение на диспозитива на обвинението, за което е внесен обвинителен акт в
съда следва да се отбележи, че липсва елемент от състава на престъплението,
който неминуемо следва да намери място в него. Цифровата квалификация на
деянието е чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.
29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 ал. 1 от НК. При словното описание на
престъплението е записано, че същото е останало във фазата на опита, но липсва
уточнение каква е причината за това. Дали подсъдимия сам се е отказал от
довършване на деянието или пък деянието е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини, както е записал прокурорът при излагане на деянието от
обективна страна. Както е посочено в чл. 18, ал. 1 от НК, опитът е започнатото
изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е
довършено или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. Ако подсъдимия
се е отказал сам от довършването на изпълнителното деяние, то съгласно чл. 18,
ал. 3, буква „а“ от НК, той изобщо не трябва да бъде наказван. Безспорно,
посоченото обстоятелство следва да намери място в словното описание на
престъплението и е абсолютно недопустимо да съществува несъотевтствие между
цифровото и словното описание на твърдяното за извършено престъпление,
доколкото цифрово е посочен чл. 18, ал. 1 от НК, а словно нищо не е
конкретизирано.
Всичко,
изложено по – горе представлява съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно го обвиняват и срещу
какви факти следва да се защитава, поради което делото следва да се върне на
прокуратурата за отстраняване на същите.
Що
се отнася до молбата на подсъдимия за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ настоящият състав намира, че същата следва
да бъде оставена без уважение. От събраните по делото доказателства настоящият
състав намира, че не е разколебано обоснованото предположение. До настоящия
момент, подсъдимия многократно е искал изменение на взетата спрямо него мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, като молбата му е оставяна
без уважение и от съставите на РС и от възивните състави разглеждали жалбите
му. За последно ОС Пловдив, с определение на 04.06.2020г. е потвърдил отказа на
РС Пловдив да измени взетата мярка за неотклонение. Настоящия състав напълно
споделя доводите на съставите разглеждали исканията за изменение на взетата
мярка за неотклонение, като с оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия и
обстоятелството, че само преди година е излязъл от затвора след поредното
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, недвусмислено следва да се направи
извод, че подсъдимият е личност с трайно утвърдени престъпни навици, склонна да
реализира доходи по нетрудов начин и очевидно опасността подсъдимият да извърши
престъпление е налице. Поради изложеното, съдът намира, че не са налице
основания за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по – лека и направеното от същия искане в тази насока
следва да бъде оставено без уважение.
По
отношение продължителността на задържането следва да се отбележи, че делото е в
съдебната фаза на процеса, в която фаза сроковете по чл. 63 ал. 4 от НПК не
текат. За съда съществува задължението да разгледа и реши делото в разумен
срок, за което именно следва да оцени наличието или отсъствието на опасност
подсъдимия да се укрие или да извърши престъпление, за да може да спази
основното начало на чл. 22 от НПК. Това задължение на съдилищата е свързано с правото на справедлив
съдебен процес в чл. 6 т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. Както ВКС в Решение № 40-09 на ІІІ н.о. приема „Разумният
характер на продължителността на производството се преценява според конкретните
обстоятелства по делото и съгласно установените критерии в практиката, а именно
сложността на делото, поведението на подсъдимия и органите на досъдебното
производство и съда“. Изхождайки от тези критерии и съобразявайки посоченото в
тях и данните по делото, настоящият състав приема, че задържането на подсъдимия
Ц. все още е в границите на разумния срок. Към настоящия момент не е изтекъл и
срока по чл. 63, ал. 4 от НПК, относим към продължителността на мярката за
неотклонение в досъдебната фаза на процеса, доколкото не е изтекъл осем месечния срок, от
задържането на лицето до внасяне на делото с обвинителен акт в съда.
Поради
изложеното по – горе настоящият състав не следва да се произнася по останалите
точки на чл. 248 ал. 1 от НПК с оглед стабилизиране на определението за
прекратяване на съдебното производство.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 4136/20г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV н.с. на
основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство,
довели до ограничаване правата на подсъдимия, подробно описани в мотивната част
на настоящото определение и ВРЪЩА
делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстравянане на същите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на подсъдимия Г.П.Ц. за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по – лека.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ОС – Пловдив.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 10:40 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
/п/
2.
/п/
СЕКРЕТАР: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.