№ 16905
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110121396 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл.
477 КЗ от А. Р. М. срещу ФИРМА за заплащане на сумата от 25 000 лева ,
частичен иск от сума в размер на 27 318,02лв., представляваща
действителната стойност на л.а. „Субару“ с рег. № ******, вследствие
реализирано на 24.03.21г. в гр. София ПТП по вина на водач на л.а.
„Мрецедес Вито“ с рег. № *******, застрахован към датата на събитието по
застраховка „ГО“ в ответното дружество .
Ищецът твърди, че на 24.03.2021 г. в гр. София, вследствие на
виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка
„Мрецедес Вито“ с рег. № ******* е настъпило ПТП. Поддържа, че към тази
дата застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът.
Твърди, че вследствие на произшествието е увреден собственият му лек
автомобил марка „Субару“ с рег. № ****** , като щетите са на стойност 35
000 лева. Поддържа, че е поканил ответника да му плати обезщетение, като
било извършено заплащане на сума в размер на 2390,38лева. Отделно от това,
по гр.д. № 59860/21г. по описа на СРС, 62 –ри състав ответникът бил осъден
да заплати по процесната щета сума в размер на още 5000лева / при предявен
от ищеца по това дело частичен иск в р-р на 5000лева от общо 32 318,02лева/.
Ответникът оспорва предявения иск, като го счита за недопустим,
поради водено и приключило между страните съдебно производство по гр.д.
№ 59860/21г. по описа на СРС, 62 –ри състав на СРС. На следващо място,
оспорва иска като неоснователен , като счита, че претендираното обезщетение
надхвърля стойността на действителните вреди.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията по чл. 380 КЗ, т.е. когато е отправило писмена извънсъдебна
застрахователна претенция до застрахователя. Според чл.498, ал.3 КЗ,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В случая между страните не е спорно / както е прието и с доклада по
делото/ и от представените писмени доказателства се установява , че след
отправена от ищеца извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение
по процесната щета, ответникът е заплатил сумата от 2390,38лева. Не е
спорно между страните и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, включително гр.д. № 59860/21г. на СРС , 62-ри състав, че въз
основа на влязло в сила решение №1848/09.03.22г. по посоченото гр.д. №
59860/21г. ответникът е осъден да заплати на ищеца по процесната щета сума
в размер на 5000лева за обезщетение за претърпените имуществени вреди по
л.а.“Субару Импреза“ с рег. № ****** в резултат на ПТП настъпило на
24.03.21г. в гр. София , в причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на л.а.“Мерцедес Вито“с рег. № ****** , чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника.
От ответника с отговора са ангажирани доказателства за заплащане на сумите
по влязлото в сила решение , което обстоятелство не се оспорва от ищеца.
Безспорно е между страните, а се потвърждава и от ангажираните
писмени доказателства настъпването на процесното ПТП със сочения в
исковата молба механизъм, както и че в причинна връзка с процесното ПТП
са нанесени твърдените щети на собствения на ищеца л.а. „Субару Импреза“ с
рег. № *******.
От заключението на първоначалната автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В. , което съдът кредитира като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че към датата на
ПТП средната пазарна стойност на процесния автомобил е в размер на 6000
лева , както и че е налице тотална щета на автомобила поради това , че
сумата, необходима за ремонтно възстановяване на автомобила по средни
пазарни цени възлиза на 24 880,92лв. Стойността на запазените части по
автомобила е определена от вещото лице в размер на сумата от 600лева .
Съдът не кредитира допълнителното заключение по автотехническата
експертиза , изготвено от същото вещо лице на базата на поставени
допълнително от ищеца въпроси, доколкото оценката на средна пазарна цена,
2
която се дава със същото заключение, касае лимитирани автомобили от
същия модел, след извършване на допълнителен тунинг на автомобила, и
доколкото заключението на вещото лице почива на допълнителни проучвания
на пазара, но не се основава на конкретни доказателства по делото, отнасящи
се до процесния автомобил. Доказателства за тунингово оборудване на
процесния автомобил не са ангажирани по делото от ищеца, чиято е
доказателствената тежест да установи това обстоятелство, като липсата на
конкретни данни за тунингово оборудване на процесния автомобил се
посочва и от вещото лице в допълнителното заключение , както и при
изслушване на вещото лице в съдебно заседание , проведено на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. С оглед отделените
като безспорни между страните обстоятелства, които се подкрепят от
ангажираните по делото писмени доказателства, горните предпоставки са
налице.
Спорен по делото е единствено въпросът относно стойността на
щетите по автомобила .
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай е налице тотална щета
по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ - с оглед на това, че стойността на разходите,
необходими за възстановяването на застрахованото МПС и привеждането му
в изправно техническо състояние / определени от вещото лице по средни
пазарни цени на 24 880,92лева/ е по-голяма от определената от АТЕ
действителна стойност на същото към момента на събитието / 6000лева/ , от
определената действителна стойност следва да се приспадне стойността на
запазените части, които не могат да надвишават 30% от действителната
стойност /в посочения смисъл – решение № 165/2013 г. по т.д. № 469/2012 г.
на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/, какъвто е настоящият
случай, в който стойността на запазените части е под 30% от действителната
стойност на автомобила съгласно заключението на изслушаната АТЕ.
3
Съобразно изложеното размерът на дължимото обезщетение при тотална
щета на увреденото МПС възлиза на сумата 5400 лв., от която, следва да
бъде извършено приспадане на заплатената извънсъдебно сума в размер на 2
390, 38 лв., както и сумата от 5000лева , присъдена с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 59860/21г. по описа на СРС, 62с-в, която също е заплатена
от ответника предвид представените от него доказателства за това.
В случая след приспадане на горните суми , предвид възприетата от
съда оценка на щетите, следва , че искът на ищеца се явява неоснователен ,
доколкото същият е получил заплащане дори в по-висок от дължимия
размер.
Предвид изложеното по-горе, искът се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляте.
С оглед изхода на спора , ищецът няма право на разноски за
производството.
Разноски следва да се присъдят на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в полза на
ответника , в размер общо на 350лева , от които 200лева за внесен депозит за
изготвяне на експертиза, и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
При горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. М., ЕГН ********** СРЕЩУ
ФИРМА, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, за заплащане на сумата от 25 000 лв. / предявен като частичен иск от 27
318, 02 лв./ , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
по л.а. „Субару Импреза“ с рег. № ******* в резултат на ПТП, настъпило на
24.03.2021 г. в гр. София, бул. ******, в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. №
*******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована
при ответника.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК А. Р. М., ЕГН ********** да
заплати на ФИРМА, ЕИК *********, сумата от 350 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4