Районен съд - гр. Бургас 57-ми Наказателен състав
На 27 юли 2021 година В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Гергана Стефанова
Като разгледа докладваното от съдия Донева НАХД № 1217 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.Н.В. против Наказателно постановление № 20-3292-000199/09.12.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР - Бургас, 04-то Районно управление - Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и е постановено отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 на МВР. Претендира се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Релевирано е оплакване, че жалбоподателят не е извършил нарушението, тъй като движението му е било на разрешен светлинен сигнал. При условията на евентуалност се излага довод, че нарушението представлява маловажен случай и са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като административно-наказващият орган не е съобразил, че е извършено за пръв път и липсват вредни последици.
В с. з. процесуалният представител-адвокат на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу Х.Н.В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 293667/17.10.2020 г. за това, че на 17.10.2020 г., около 14,30 часа, в гр. Бургас, по бул. „Захари Стоянов“ в посока от бензиностанция „Дега“ към магазин „Кауфланд“, управлява лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 350“ с peг. № ***, като навлиза в кръстовище между бул. „3. Стоянов“ и ул. „Г. Попаянов“, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, като продължава направо по бул. „З. Стоянов“ и преминава през него на неразрешаващ сигнал /червен/, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя с възражение „Не съм преминал на червен сигнал на светофарната уредба.“
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. Обобщил е извод, че по този начин жалбоподателят не съобразява поведението си със светлинните сигнали, поради което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева. Постановил е на основание Наредба № 1з-2539 на МВР отнемане на 8 контролни точки.
От изискана от Община Бургас справка, ведно със схеми с направленията, фазите и циклограмата на процесната светофарна уредба, се установява, че в часовия диапазон на нарушението уредбата е работила в режим на втора програма, като времената са за фаза 1-25 сек., фаза 2-25 сек. и фаза 3-7 сек.
Разпитаните по делото свидетели-очевидци К.И. и С.С. - полицейски служители в 04-то Районно управление - Бургас, установили нарушението, заявяват, че като автопатрул, намиращ се от ляво на МПС на жалбоподателя, са възприели преминаването му на червен светлинен сигнал през кръстовището.
Жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства, с които се домогва да установи, че не е преминал на червен светлинен сигнал. Разпитана е св. Марина Велинова - негова съпруга, която поддържа, че е пътувала в автомобила, като при преминаване през светофара не е имало полицейски автомобил, а такъв ги е застигнал преди следващия светофар. Свидетелката не е сигурна дали при преминаването сигнализацията е била жълта или зелена, но същевременно е сигурна, че не е била червена.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.02.2021 г. Жалбата е подадена на 09.02.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Админстративно-наказателното производство е проведено законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН е съставен от полицейски служител на обслужвана от 04-то Районно управление територия в гр. Бургас, компетентен съгласно овластяването му със Заповед № 251з-3505/09.09.2019 г., а НП е издадено от компетентен орган - от Началник Сектор на Районно управление, на обслужваната територия, в съответствие с разпореденото овластяване със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона - чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. В НП нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. В производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази доказателствена сила на акта чрез представяне на такива доказателства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение действително е осъществено от страна на В.. Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянието като административно нарушение по посочената в АУАН и НП квалификация, е в тежест на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, а в конкретния случай е налице само негова защитна теза, която се опровергава по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпит на полицейските служители-преки очевидци. Съдът не възприе за обективни показанията на св. Велинова, че в кръстовището не е имало автопатрул и че нарушение не е било извършено, тъй като свидетелката е заинтересована от изхода на делото на своя съпруг от една страна, а от друга - не зави категорично възприятие какъв е бил цветът на сигнализацията при преминаване - жълт или зелен. Освен това липсват фактори, създаващи съмнение в добросъвестността на полицейските служители.
Събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение, във връзка със задължението му по чл. 6, т. 1, предл. 2 от ЗДвП като участник в движението по пътищата, да съобразява поведението си със светлинните сигнали, поради което е налице основание за ангажиране на административно- наказателната му отговорност по разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, санкционираща нарушителя с административно наказание глоба в абсолютен размер от 100 лева за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Административно-наказващият орган е наложил
наказанието в посочения размер, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1
от ЗАНН.
Не се споделя аргумента на жалбоподателя за маловажност на нарушението, тъй като се касае за деяние, свързано с управление на МПС, преминаване на неразрешаващ сигнал на светофара, което създава опасност от възникване на ПТП и поставяне в опасност на живота и здравето на останалите участници в движението. Нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като административно наказание или принудителна административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
В заключение, административно-наказващият орган е издал правилно и законосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-3292- 000199/09.12.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР - Бургас, 04-то Районно управление - Бургас, с което на Х.Н.В., с ЕГН **********,*** 8, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и е постановено отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.
|
|