Решение по дело №1543/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 251
Дата: 18 февруари 2016 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20155300501543
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    251

     Гр.Пловдив, 18.02.2016 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на 18.11.2015 г. в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ                                                           НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N1543/2015 г., констатира следното:

Производство по чл.435, ал.4 и чл.462 от ГПК .

          Постъпила е жалба вх.№16464/3.6.2015 г., от А.Б.Т.  с ЕГН: ********** – трето лице срещу действията на ЧСИ рег.№825 –С. Г. с район на действие –ПОС по ч.изп.д. №398/2011 г. – срещу извършената публична продан на недвижим имот и разпределение, предявено с протокол от 15.06.2012 г., за който жалбоподателят твърди, че не е уведомен за извършването на публичната продан, както и за датата на предявяване на разпределението. Иска от съда да се отменят обжалваните действия. Изложени са оплаквания и за незаконосъобразно извършване на продан и на частта на бившия съпруг-недлъжник, който към момента на извършването на проданта е бил в качеството си на обикновен съсобственик; счита, че при разпределението той като съсобственик е следвало да получи стойността на неговата част от продадения имот.

          Постъпила е жалба вх.№ 9672/18.06.2012 г. по описа на ЧСИ Г. от С.П.Ж. с ЕГН:**********- лично и в качеството си на ЕТ”С.-Т-С.Т.”, ЕИК ****- длъжник срещу действията на ЧСИ рег.№825 –С. Г. с район на действие –ПОС по ч.изп.д. №398/2011 г. – срещу извършеното разпределение на сумите постъпили от публичната продан, предявено с протокол от 15.06.2012 г., за който жалбоподателят твърди, че не е извършено законосъобразно. Изложени са още оплаквания, че имотът, изнесен на ПП е съсобствен с А.Т., който е бил уведомен  за извършване на описа на имота, но не и за последващите изпълнителни действия; след прекратяване на брака, не е  възможно ЧСИ да извърши ПП и на частта на бившия съпруг- недлъжник, който към момента на извършване на ПП е имал качеството на обикновен съсобственик.

          Взискателят по изпълнението „Банка Пиреос България”АД-гр.С., ЕИК **** –  чрез адв.П.М. взема становище, че жалбите са недопустими и неоснователни.

Длъжникът по изпълнението С.П.Ж. с ЕГН:**********- лично и в качеството си на ЕТ”С.-Т-С.Т.”  взема становище, че жалбата на Ат.Т. е основателна. Поръчителят Б.А.Т. – счита жалбите за основателни.

Съдебният изпълнител – излага мотиви, че жалбите са недопустими и неоснователна.

          Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените доводи, намира за установено следното:

Жалбите подадени в срок по чл.462 ал.2 ГПК, поради което са допустими.

По жалбата на третото лице Ат.Т.:

Обжалва се от 3-то лице на ИД, че не е уведомено за извършената ПП на процесния недв.имот, за който твърди, че е съсобственик, поради това, че имотът е СИО като придобит по време на брака, прекратен с вл. с. съдебно решение.

От приложения по делото НА за учредяване на договор на ипотека №45,т.V,д.804/2007 г. на нотариус №229 на НК Н. Х. –С. е видно, че за обезпечаване на вземането на „Банка Пиреос” от кредитополучателя „АС-6”ООД, представлявано от С.Т., ЕТ”С. Т-С.Т.”  и съпругът й А.Т. са учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху процесния недвижим имот придобит от търг.предприятие на ЕТ с НА №121,т.30,д.9753/1992 г. по време на брака на С.Т. и Ат.Т..

В ТР № №2/27.12.2001 г. на ВКС по гр.д.№2/2001 г. на ОСГК е казано, че СИО е непопротивопоставима на кредиторите на съпруга –ЕТ, за разлика от уредените в ГПК особени правила за изпълнение на вземане срещу един от съпрузите, насочено върху вещи СИО – чл.389а – 389д ГПК; взискателят насочващ изпълнението върху вещ СИО може да бъде кредитор на ЕТ като последния ще отговаря с цялото си лично имущество, с половината от имуществото –СИО, извън търговското предприятите, а също и с цялото имущество-СИО, което е включено в предприятието му. Ето защо ПОС намира, че третото лице Ат.Т. не е собственик на процесния имот, тъй като макар и придобит по време на брака му с Т., той е собственост на търговското предприятие на ЕТ. Съгл.чл.435/4 ГПК трето лице може да обжалва действията на ЧСИ само, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната или предаването се намират във владение на това лице; жалбата не се уважава ако вещта е собствена на длъжника при налагане на възбраната.

След като не е собственик на имота, съгл.чл.435, ал.4 ГПК жалбата на Ат.Т. е неоснователна.

Направеното възражение, че процесният имот не служи за търговската дейност на ЕТ, а представлява несеквестируемо семейно жилище, ПОС намира за неоснователно, тъй като от една страна жалбоподателят не доказа по делото, че макар е закупен от ЕТ, процесният недв.имот не е придобит в резултат на осъществяване на търговската дейност на ЕТ и не служи за упражняване на неговата търговска дейност, а от друга страна С.Т. в качеството й на ЕТ и съпруга й А.Т. доброволно са дали съгласието си и са учредили ипотека върху този имот в полза на Банка Пиреос, поради което дори и да е имал качеството на несеквестируем, с ипотекирането му те са се съгласили да отпадне несеквестируемостта по отношение на този имот.

ПОС намира за неоснователен довода на третото лице, че ПП е незаконосъобразна, поради това, че Ат.Т. не е уведомен за нея, тъй като СИ няма задължение да уведомява съпруга-недлъжник, когато изпълнението е насочено върху имот, изцяло лична собственост на ЕТ; по тези съображения не може да бъде приложен и чл.500, ал.2 ГПК, визиращ случаите, при които изпълнението е насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобстениците.

По жалбата на длъжника С.Ж. –лично като ЕТ”С.-Т-С.Т.”:

Обжалваното изпълнително действие е разпределение от 12.6.2012 г.  на постъпилата сума по ИД предявено на 15.06.2012 г., с което са разпределени вземанията на взискателите.

Оплакването е, че разпределението е незаконосъобразно е извършена ПП на нидв.имот, половината от който е собствен на А.Т., който не е длъжник в ИД. ПОС намира, че не следва са се обсъжда това оплакване, тъй като  жалбоподателката Т. няма право да предявява чужди права пред съд /чл.26,ал.2 ГПК/ и в този смисъл за нея липсва правен интерес да жали на това основание.

           Дръги доводи в жалбата срещу разпределението не са направени.

Оплакването, че разпределението е незаконосъобразно е бланкетно - конкретни оплаквания  по същество за нарушения на закона  не са направени.

В чл.463, ал.1 ГПК е казано,  че разглеждането на жалбата против разпределението става по реда на чл.278 ГПК, т.е. по общия ред за разглеждане и решаване на частните жалби. Съгласно чл.278, ал.4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Ето защо приложение в случая намира и нормата на чл. 269 от ГПК, според която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той  е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно  ТР на ВКС № 1/09.12.2013 г., съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК,  служебната проверка на въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка на неговата правилност, с изключение на нарушение на императивна материалноправна норма,  ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая съдът намира, че не е налице нарушение на императивна правна норма, доколкото ЧСИ се е съобразил с императивната норма на чл.153 от ЗЗД.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. На осн. чл.463/2/ ГПК решението подлежи на обжалване само в частта по разпределението.

Водим от горното съдът

                                       Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№16464/3.6.2015 г., от А.Б.Т.  с ЕГН: ********** – трето лице срещу действията на ЧСИ рег.№825 –С. Г. с район на действие –ПОС по ч.изп.д. №398/2011 г. – срещу извършената публична продан на недвижим имот и разпределение, предявено с протокол от 15.06.2012 г., за който жалбоподателят твърди, че не е уведомен за извършването на публичната продан, както и за датата на предявяване на разпределението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№ 9672/18.06.2012 г. по описа на ЧСИ Г. от С.П.Ж. с ЕГН:********** -лично и в качеството си на ЕТ”С.-Т-С.Т.”, ЕИК **** срещу действията на ЧСИ рег.№825 –С. Г. с район на действие –ПОС по ч.изп.д. №398/2011 г. – срещу извършеното разпределение на сумите постъпили от публичната продан, предявено с протокол от 15.06.2012 г., за който жалбоподателят твърди, че не е извършено законосъобразно.

Решението  подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд само в частта по разпределението в 1-седмичен срок от съобщението.

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ: