Присъда по дело №151/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 18
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 7 август 2021 г.)
Съдия: Лазар Йорданов Мичев
Дело: 20213300200151
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Разград , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
СъдебниДимитър Петров Петров
заседатели:Маринка Димтрова
Белчева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
и прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Наказателно дело от общ
характер № 20213300200151 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. С. Г., родена на 02.09.1975 г. в гр. Варна, обл. Варна,
български гражданин, с основно образование, безработна, разведена, неосъждана, ЕГН
**********, за ВИНОВНА в това, че за времето от 20.12.2017 г. до 21.12.2017 г. в гр.
Завет, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен
инструмент - дебитна карта № 4748 ХХХХ ХХХХ 6948 с титуляр Янк. Й. Янк. от гр.
Завет, обл. Разград, издадена му от “Банка ДСК“ - АД, като е извършила шест
транзакции - плащане и изтегляне на суми в общ размер 1000 лв., без съгласието на
титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.
249 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с
чл. 58а, ал. 1 НК от НК я осъжда на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и на ГЛОБА в
размер на 1000 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, С. С. Г., ЕГН **********, да заплати по
сметка на ОД на МВР-Разград сумата 212.10 лв., представляваща разноски на досъдебното
производство.
Вещественото доказателство – CD с надпис АТМ 57003 Завет, да се съхрани, като
остане по делото, а вещественот доказателство Дебитна карта с № 4748 ХХХХ ХХХХ 6948
1
с титуляр Янк. Й. Янк. от гр. Завет, да се върне на титуляра, след влизане на присъдата в
сила..
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред Варненски апелативен
съд, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 18/22.07.2021 г. по нох дело № 151/2021 г. по описа на ОС-
Разград, съдия-докладчик Лазар Мичевб

ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура–Разград
обвинителен акт, против подсъдимата С. С. Г. за престъпление по чл. 249, ал.1 вр. чл. 26,
ал.1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че за периода от 20.12.2017 г. до 21.12.2017 г. в гр.
Завет, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление използвала платежен
инструмент – дебитна карта № *** с титуляр Я.. Й. Я.. от гр. Завет, обл. Разград, издадена
му от “Банка ДСК“ - АД, извършила транзакции – плащане и изтегляне на сума в общ
размер 1000 лв. без съгласието на титуляра.
Подсъдимата Г. чрез своя защитник заяви, че желае съдебното производство да се
развие по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
С определение съдът одобри изразеното от подсъдимата признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура–Разград поддържа
обвинението срещу подсъдимата така, както е предявено в обвинителния акт. Предлага на
подсъдимата Г. да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, като приема,
че следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимата интензитета и
броя на изпълнителните деяния, чрез които е осъществено продължаваното престъпление.
Предлага да бъде определено наказание "лишаване от свобода" в размер на три години,
който да бъде редуциран с 1/3 до размера на две години, съобразно правилата на чл. 58, ал.1
от НК. Приема, че по отношение на това наказание може да се приложи разпоредбата на чл.
66 от НК и изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Предлага
на подсъдимата да бъде наложено и кумулативно предвиденото от законодателя наказание
глоба, като нейния размер да бъде еднократния размер на инкриминираната сума – 1000 лв.
Пострадалия Я.Я. заявява, че няма претенции към подсъдимата, иска делото да свърши
по-скоро, тъй като най-много страдат децата.
Защитникът на подсъдимата предлага размерът на наказанието "лишаване от свобода"
да се определи при условията на чл. 58а ал. 1 от НК. При определяне вида и размера на
наказанието съдът да вземе предвид като смекчаващи вината обстоятелства, че тя е
неосъждана, процесуалното й поведение, семейното й състояние, и да й наложи в
минимален размер предвиденото за това деяние наказание. След като съдът редуцира
наказанието с 1/3, да приеме наличието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК и да отложи
изпълнението му за изпитателен срок. Защитата счита искането на прокурора за налагане на
кумулативното наказание глоба за законосъобразно и предоставя на съда да прецени.
Подсъдимата С. С. Г. се явява лично в съдебно заседание. Признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не желае да се
събират допълнителни доказателства за тях, катосе признава за виновна. Моли да бъде
извинена и заявява, че това повече няма да се повтори.
В последната си дума подсъдимата заявява, че няма какво да каже.

1
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимата С. С. Г. е родена на 31.07.1975 година, българска гражданка, с основно
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
В края на 2017 година 84 годишния пострадал Я.Я. живеел в своята къща находяща се в
гр. Завет, обл. Разград, ул. “Паисий Хилендарски“ № 35. Той притежавал и апартамент в
същия град на ул. “Освобождение“, където живеел неговия син Юлиян в съжителство с
подсъдимата С.Г..
Я.Я. притежавал дебитна карта с № ***, издадена от Банка ДСК, където получавал
пенсията си. Със същата дебитна карта на 14.12.2017 г. за последно той изтеглил сумата в
размер на 100 лева, като след това я оставил в своята стая до телевизора.
Тъй като нямала парични средства, един ден подсъдимата С.Г. взела дебитната карта на
свидетеля Я. за да я ползва, като узнала и ПИН-кода.
На 20.12.2017г. в 12:48 часа, използвайки посочената дебитна карта, подсъдимата Г.
изтеглила сумата в размер на 200 лева, от банкомат собственост на ЦКБ-АД находящ се в
гр. Завет.
След това е посетила игрална зала на “Мега шанс груп“ ЕООД гр. Завет, където играла
хазартни игри. От ПОС-терминала на игралната зала изтеглила сума в размер на 100 лева за
игрите в 14:46 часа. Тъй като тазу сума не й стигнала, посредством същата дебетна карта, от
същия ПОС-терминал, в 15:11 часа подсъдимата изтеглила още 300 лева. След като
проиграла парите тя се прибрала.
Сутринта на другият ден, в 9:41 часа, посредством същата дебитна карта, подсъдимата
Г. изтеглила сума в размер на 300 лева, но този път от банкомат на Инвестбанк-АД в гр.
Завет. След това в 9:44 и в 9:46 часа, посредством същата дебитна карта, изтеглила още два
пъти по 50 лева.
Така в рамките на около 24 часа, посредством дебитната карта на свидетеля Я., чрез
шест транзакции, подсъдимата Г. изтеглила парична сума в общ размер 1000 лева, без
съгласието на Я..
Подсъдимата Г. скрила дебитната карта, а на мястото й до телевизора на свидетеля Я.
сложила друга дебитна карта - таза на наскоро починалата дъщеря на свидетеля Я..
В началото на 2018 година, свидетелят Я. взел дебитната карта, която била до
телевизора и отишъл да тегли пари от банкомат, без да подозира, че тя не е неговата. Тъй
като опитите му за теглене на пари били неуспешни, той влезнал в банката, където разбрал и
за неправомерните транзакции. Впоследствие направил оплакване в местния полицейски
участък.
Подсъдимата Г., която живеела с мъжа си в апартамента на свидетеля Я., отсъствала от
гр. Завет за период от две седмици.
В последствие подсъдимата била установена от полицията, като тя отрекла да има нещо
общо с процесната дебитна карта.
През месец март 2018 година, за да отклони полицейските подозрения, подсъдимата Г.
написала писмо от името на чужд гражданин, че е направил посегателства по домовете.
Сложила писмато в плик, ведно с инкриминираната дебитна карта и ги хвърлила в двора на
свидетеля Я., който ги намерил и предал в полицията.
2
Видно от назначената графическа експертиза: ръкописният текст в обекта - писмо
вероятно е изписан от С.Г..
Назначена е видеотехническа експертиза, която сочи, че няма видеофайлове, а снимки с
дата и час. Свидетелят Я. по тях разпознава подсъдимата Г..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка бе изведена от съда, въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Я.Я., Стоян Йовчев,
Айсел Халил, заключенията по графическа и техническа експертизи, извлечение за период
от Банка ДСК, извлечение по смехтка, писмен ръкописен текст под формата на писмо, обект
на графическата експертиза, CD и фотоснимки, обект на техническата експертиза, протокол
за доброволно предаване, обяснения на подсъдимата и др. писмени документи.
Посочените доказателства бяха анализирани от съда в тяхната съвкупност и поотделно
и ценени като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, а така също и като
изготвени и приобщени към доказателствения материал при спазване изискванията на НПК.
При анализа съдът констатира, че доказателствата са логични, последователни и се намират
във взаимовръзка, изяснявайки по този начин в хронология очертаната фактическа
обстановка.
Съдът не констатира съществени противоречия между доказателствата, налагащи
излагането на допълнителни съображения по смисъла на чл. 395, ал. 3, предл. 2 от НПК.
Съдът се съобрази с обстоятелството, че подсъдимата признава фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае събиране на допълнителни
доказателства за тях, поради което не извърши допълнителни действия по събиране на други
доказателства относно фактологията на обвинителния акт. С нарочно определение съдът
обяви, че ще се ползва от самопризнанията на подсъдимата при постановяването на
присъдата си.

ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението:
С деянието си подсъдимата С. С. Г. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за периода от
20.12.2017 г. до 21.12.2017 г. в гр. Завет, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление използвала платежен инструмент – дебитна карта № *** с титуляр Я.. Й. Я.. от
гр. Завет, обл. Разград, издадена му от “Банка ДСК“ - АД, извършила транзакции – плащане
и изтегляне на сума в общ размер 1000 лв. без съгласието на титуляра.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от обективна страна, че
подсъдимата, през посочения от прокуратурата период от време, лично е извършила шест
транзакции на парични суми от различни АТМ, използвайки процесната дебитна карта.
Приложените по делото писмени доказателства категорично установяват както размера на
изтеглените суми, така и от чия сметка те са били изтеглени. Видно от приложените по
делото писмени доказателства, използваната от подсъдимата дебитна карта принадлежи на
пострадалия Я.Я.. Тази карта, се явява платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от
НК, защото съгласно §1, т.30 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи,
тя следва да се третира като платежен инструмент, доколкото е персонализирано устройство
3
и набор от процедури, договорени между ползвателя на платежната услуга (в конкретния
случай – пострадалия Я.) и доставчика на платежни услуги (в конкретния случай – Банка
ДСК) и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно
нареждане. Подсъдимата е използвала тази карта, доколкото посредством АТМ е подала до
обслужващата картата банка т.е. до доставчика на платежна услуга, шест платежни
нареждания от името на титуляра на картата. Използването на платежния инструмент от
страна на подсъдимата е станало чрез използване на данни за този инструмент, а именно
ПИН-код, благодарение на който платежния инструмент може да бъде активиран.
Видно от показанията на пострадалия Я., а и от обясненията на подсъдимата,
последната не е имала разрешението на собственика на картата, да я ползва, както и да тегли
и свои получените по този начин парични суми.
Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление – всяко едно
ползване на чуждия платежен инструмент и данните за него от страна на подсъдимата,
представлява самостоятелно престъпление по чл. 249, ал.1 от НК. Доколкото обаче всяко
едно от тези престъпни деяния е извършено при еднородност на вината и при една и съща
фактическа обстановка, а всички те заедно са извършени през непродължителен период от
време, се налага извода, че последващите деяния, се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, затова наказателната отговорност на подсъдимата
следва да бъде ангажирана за извършено продължавано престъпление по чл. 249, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимата Г. при форма на вината - пряк умисъл. Същата е
знаела, че използваната от нея дебитна карта е собственост на пострадалия, както и че той
не й е разрешавал да я използва, респективно да тегли парични суми, нито пък да свои тези
суми. Въпреки това, подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние. Ето защо следва да
се приеме, че подсъдимата е съзнавала обществено опасният характер на деянието си,
предвиждала е и е искала настъпването на обществено опасните му последици и е
направила всичко зависещо от нея за това..
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура,
стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
ІІ. По наказанието:
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата Г. обстоятелства, съдът прецени
чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни и липсата на други
наказателни производства, водени срещу нея, а така също и изразеното от тея съжаление за
извършеното престъпление. Съдът не отчете самопризнанията на подсъдимата за
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за разглеждане на
делото по благоприятната за подсъдимите процедура по глава ХХVІІ от НПК. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът прие броя на транзакциите начина по който
подсъдимата се е разпоредила с по-голямата част от парите – участие в хазартни игри.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимата, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Съобразно всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимата Г.
обстоятелства, съобразявайки се с и обществената й опасност, съдът прие, че следва да
определи наказанието на подсъдимата по правилата на чл. 54 от НК, доколкото не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.
Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална
превенция, съдът на основание чл. 249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК определи на
подсъдимата наказание лишаване от свобода в размер под средния, към минималния,
4
определен от закона, а именно – три години лишаване от свобода. Съобразно процедурата,
по която се развива и приключва наказателното производство в неговата съдебна фаза,
съдът приложи разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК и редуцира определеното на подсъдимата
наказание с една трета. Така наложеното окончателно наказание в размер на две години
лишаване от свобода, бе отложено за изпълнение за изпитателен срок от три години,
доколкото съдът прие, че целите на специалната и генерална превенция ще се постигнат и
без ефективно изтърпяване на наказанието, а и самата подсъдима е с чисто съдебно минало.
С оглед разпоредбата на чл. 249, ал.1 от НК, предвиждаща кумулативно наказание
глоба, съдът наложи на подсъдимата Г. и наказание глоба в размер на 1000 лв. Размерът на
това наказание бе определен от съда, като се съобрази стойността на отнетото движимо
имущество от патримониума на пострадалия и останалите обстоятелства имащи отношение
към отговорността на подсъдимата, обсъдени по-горе..
Така определените наказания съдът счита за справедливи и за съответстващи на
обществената опасност на подсъдимата и на извършеното от нея престъпление.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимата Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Разград сумата
от 212.10 лева за направените разноски по делото.
Съдът разпореди веществените доказателства, приложени по делото, а именно 1 бр. CD
с надпис АТМ 57003 Завет да се съхрани, като остане по делото, а дебитната карта да се
върне на титуляра Я.Я., след влизане в сила на присъдата.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
5