Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260033 19.02.2021
ГОДИНА ГРАД ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ШЕСТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ И
ПЪРВА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР
КОНСТАНТИНА РЯДКОВА
ПРОКУРОР
ТАНЯ МАДИНА
КАТО
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА
ВНОХД
№ 645 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Присъда №260014 от 25.11.2020 година по НОХД №
18/2020 година по описа на В.ския районен съд е признат подсъдимия А.Ю.Г. за
виновен в това,че на 06.09.2019 година във В. е намерил чужда движима вещ –
мобилен телефон „Samsung
Galaxy S8“ с ИМЕИ 359038******,на
стойност 900 лева и в продължение на една седмица не е съобщил за него на
властта и на собственика,който го е изгубил – на С.А.Л. ***,като на основание
чл.207,ал.1 от НК е осъден на наказание глоба в размер на 200 лева.
Осъден е подс.Г. да заплати на С.Л. сумата от 900
лева-обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната
лихва,считано от датата на увреждането-06.09.2019 година до окончателното
изплащане на сумата.
Осъден е подс.Г. да заплати държавна такса 50 лева
плюс 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист и по сметка на ОД на
МВР-Пазарджик да заплати разноски по делото в размер на 40 лева плюс 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила
въззивна жалба от защитника на
подс.А.Ю.Г.-адв.В.А. ***.Твърди се,че обвинението не е доказано по несъмнен
начин,присъдата е немотивирана и почива само на обясненията на подс.Г..Твърди
се,че е безспорно,че процесният телефон се е оказал на процесната дата в 13,29
часа у подс.Г.,но същият не го бил намерил,както е обяснил на съпругата и брат
си,а го бил купил от пазара във В..Иска се отмяна на присъдата и
постановяването на нова присъда,с която подс.Г. да бъде признат за
невиновен,като се отхвърли и гражданския иск,като неоснователен.Не се сочат
нови доказателства.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Сочат се гласни
доказателства.
Частният обвинител и граждански ищец Л.,редовно
плизован,не се явява и не взема становище по жалбата.Не сочи доказателства.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура
поддържа становище,че жалбата е неоснователна,като следва да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Пазарджишкият
окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото доказателства,включително и от въззивната
инстанция, доводите
на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени
по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд
е приел, че подсъдимият А.Ю.Г. *** е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон „S. G.S8“ с ИМЕИ 3590383******,на стойност 900 лева и в продължение на една седмица
не е съобщил за него на властта и на собственика,който го е изгубил – на С.А.Л.
***.
За да направи този извод,съдът обосновано е
кредитирал изцяло показанията на св.Л.,р. Г. и Б.,които не си противоречат и се
допълват,както и кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства,като обосновано не е кредитирал показанията на св.А.,дадени в
хода на съдебното следствие,като е кредитирал показанията й,дадени в хода на
досъдебното производство,прочетени и приобщени по съответния процесуален ред
като доказателство по делото.Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал
и обясненията на подс.г.,който твърди,че е закупил процесния телефон,а не го е
намерил.
Настоящата инстанция приема за установена следната
фактическа обстановка:
През 2017 година св. С.А.Л. купил на изплащане
телефон „Samsung Galaxy S8“ с IМEI 35903*******,за сумата 1800
лева. Към 06.09.2019 година телефона бил в отлично състояние,без нито една
драскотина,с кафяв кожен калъф,тип тефтер. На тази дата,към 12:00
часа,посочения свидетел отишъл по работа в района на К. п. във В.. Паркирал
автомобила си на паркинга,като личния му
телефон „S. G. S8“ с IМEI 359038********* бил в джоба му,заедно със
служебния му телефон.Когато си свършил работата, тръгнал с автомобила и тогава потърсил личния си телефон,но
установил,че го няма. Веднага се върнал на мястото,където преди това бил
паркирал автомобила,но не намерил телефона си.
На 06.09.2019 година подс. А.Ю.Г. *** и когато се прибрал вкъщи – в с.А.,общ.В.,
показал на св. З. А.,с която живее на
семейни начала, телефон отдалече и й казал,че го е намерил.Това обстоятелство
св. А. съобщила на св. Б. – полицейски служител,по време на разследването.На
10.09.2019 година подсъдимият заминал да работи във Ф.,като взел със себе си и
посочения по-горе телефон. Преди това подс. Г. ползвал телефонен номер 08952******
- видно от показанията на св. А. и св. Р. Г.,както и от Справка,издадена от
„БТК“ЕАД,като освен това от същата се установява,че на 06.09.2019 година в 13:29 часа подс. Г. вече е бил поставил
своята СИМ карта в
телефона,собственост на пострадалия Л..
По време на разследването
– на 20.09.2019 година, свид. р. Г.
– брат на подсъдимия,провел разговор с него и подс.Г. потвърдил,че е намерил
телефон „S. G. S8“ във В.,но не може да го изпрати от
Ф.,тъй като в града,в който пребивава няма фирма за това ,че ще го пази и
когато се прибере в началото на м.декември ще го върне.Въпреки това подсъдимият
продал телефона на Ш.П.от с.Г.Д.за сумата 400 евро.
От назначената по делото оценителна експертиза е видно,че пазарната стойност на мобилен телефон „S. G. S8“ с INEI 359038********,към датата на извършване
на деянието възлиза на 900 лева.
По делото е прието писмо и справка от Т. Б.
ЕАД/л.23,24 от ДП/,от които е видно,че последно
в 12,03 часа на процесната дата в процесния телефон е била поставена все
още СИМ-картата на св.Л. с телефонен номер,регистриран в мрежата на Т.,като той
е бил търсен и е използвал мобилен интернет.
По делото е прието писмо и справка от В./л.29-31
вкл. от ДП/,от които е видно,че в 13,29
часа вече в процесния телефон е била поставена използвана от подс.Г.
СИМ-карта с посочен телефонен номер.Видно е от справката на стр.30,че подс.Г. между 13,29 и 13,30 часа е бил избран 9
пъти,като избиращият номер е 90009.В справката е посочено,че 90009 е служебен
номер на В.,от който автоматично се изпращат СМС за настройка на апарат,в който за пръв път влиза съответната карта на
оператора/ в конкретния случай картата на подс.Г./.Видно е от последната
графа на тази справка,че през цялото време/към
13,29-13,30 часа/,когато подс.Г.
е получавал тези СМС-и от В.,той се е
намирал в клетка на мобилния оператор в град П.,бул.“Х. Б.“№**.
Във въззивната нистанция бе разпитан като свидетел
по делото А.Б.,който установи,че познава подс.г. и работи като районен
инспектор в РУ-В..Свидетелят знае за случая с процесния телефон,като
установява,че подсъдимият е бил откаран в полицейското управление,където са му
били взети обяснения и пред св.Б. лично подс.Г.
е заявил,че е намерил процесния телефон.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция възприе въз основа на кредитираните и от първоинстанционния съд гласни
и писмени доказателства,както и въз основа показанията на св.Б..Аналогична
фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Напълно безспорно е по делото,че на процесната дата
процесният телефон е бил изгубен от св.Л. ***,като се е оказал у подс.Г..Безспорно
е,че последно към 12,03 часа телефонът е бил у св.Л.,който по това време е бил
в клетка на мобилен оператор Т. във В.,бул.“С.“,а към 13,29 часа телефонът вече
е бил ползван от подс.Г.,който по това време се е намирал вече в град Пазарджик-в
клетка на оператора В. - бул.“Х.Б.“**.
Ноторно известно на съда е,че разстоянието от В. до
П. е около 45 км и времето за пропътуване на това разстояние нормално е между
45 и 55 минути.
В обясненията си пред съда подс.Г. твърди,че е
закупил телефона на пазара във В. на процесната дата между 14 и 17 часа.Тези му
обяснения са категорично опровергани от часа,в който е активирана неговата
СИМ-карта на процесния телефон в 13,29 часа,и то не във В.,а в клетка в град
Пазарджик,докъдето на подс.Г. са били необходими нормално между 45 и 55 минути,за
да пристигне от В..Тоест,за да е бил в 13,29 часа в Пазарджик подс.Г.,*** не
по-късно от 12,44 часа/ако е пътувал 45 минути/.При това положение между
последния разговор на св.Л. от процесния телефон и тръгването на подс.Г. *** е
изминал период от не повече от 40 минути.
В обясненията си подс.Г. заявява пред съда,че ,след
като купил телефона на пазара във В.,15-20 минути след това бил сложил в него
своята карта.Видно от справката на В. тази карта е активна за първи път в 13,29
часа.Според обясненията на подс.Г. излиза,че той е закупил 15-20 минути преди
активирането й телефона на пазара във В.,което е обективно невъзможно - предвид
разстоянието от В. до П. и времето,необходимо за изминаването му/картата е била
активирана,когато подс.Г. *** и обективно няма как 15-20 минути преди това да е
бил на пазара във В./.
Същевременно подс.Г. е заявил още същия ден,след
като се е прибрал в дома си,на св.А.,че е намерил телефон и й го е показал,като
тези показания на св.А.,дадени в хода на ДП изцяло кореспондират с показанията
на свидетелите р. Г.-брат на подс.Г.,пред когото той е заявил същото,и Б..Тези
показания изцяло кореспондират и на показанията на св.Б.,разпитан във
въззивната инстанция,пред когото лично подс.Г. също е заявил,че е намерил
процесния телефон.
Развитата впоследствие теза на подс.Г.,че не бил
намерил телефона,а го бил закупил на пазара във В.,не намира опора нито в
показанията на горецитираните свидетели,нито в приетите по делото справки от
мобилните оператори Т. и В.,нито кореспондира с обективната възможност в
рамките на 15-20 минути подсъдимият да закупи телефона на пазара във В. и за
това време и да пристигне в П.,където да активира своята СИМ-карта.
Предвид гореизложеното наспълно обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приложил материалния закон,като е
приел,че подс.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.207,ал.1 от НК,като след като е намерил процесния
телефон,в продължение на една седмица не е съобщил за него на властта и на
собственика му.Напротив-подс.Г. го е продал на трето лице,след като е заминал
за чужбина.Обоснован е и изводът,че деянието е извършено при пряк умисъл.
Първоинстанционният съд е наложил наказание глоба в
размер на 200 лева на подс.Г.,съобразявайки всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства,наказанието е в среден размер и се явява
справедливо.В настоящия случай е неприложима нормата на чл.78а от НК,тъй като
подс.Г. не е възстановил щетите на св.Л..
Присъдата е обоснована и законосъобразна и в частта
относно уважаване на гражданския иск на св.Л. за сумата от 900 лева-каквато е
стойността на процесния телефон,ведно със законната лихва върху нея.
Присъдата е законосъобразна и в частта относно произнасянето
на съда по дължимите от подс.Г. държавна такса и разноски по делото.
Предвид горното същата следва да се потвърди,като
се остави без уважение депозираната въззивна жалба.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира и съществени процесуални нарушения,които да са били допуснати от
първоинстанционния съд при разглеждането и решаването на делото,и които да
налагат отмяна на присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание
чл.338 от НПК П. о.с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №260014 от 25.11.2020 година по НОХД №
18/2020 година по описа на В.ския районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.