Определение по дело №1766/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261542
Дата: 23 август 2024 г.
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20191100901766
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

OПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.София, 23.08.2024 г.

 

     СГС, IV-4 състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д. N 1766/19 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:

    Производството е по реда на чл.690 ТЗ. Образувано е по подадено от Национална агенция за приходите възражение срещу обявения на 29.05.20224 г. в ТР списък на неприети вземания на кредиторите на длъжника „В.Е.К.“ ЕООД - в несъстоятелност.  Сочи се от кредитора, че предявеното вземане произтича от Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по чл.2 от Директива 2010/24/ЕС, издаден от Република Румъния, който документ представлява основание за събиране на вземането. Предявеното вземане не е било прието от синдика, се иска от кредитора да се включи в списък с приети вземания.

      Длъжникът не взема становище по възражението с правно основание.

      Синдикът оспорва възражението с довода, че вземането не е установено по основание и по размер от представения от кредитора документ. Сочи се, че вземането е възникнало на 13.10.2017 г., поради което е следвало да се предяви в съответните срокове.

 

      По допустимостта. Съдът констатира, че на 29.05.2024 г. е обявен в ТР списък с неприети вземания на кредитори на длъжника „В.Е.К.“ ЕООД - в несъстоятелност, в който фигурира процесното вземане, поради което подаденото по пощата на 05.06.2024 г.  възражение по чл.690 ТЗ е в срок. Видно е от молбата за предявяване на вземания от 30.04.2024 г., че кредиторът е предявил спорното вземане, което не е прието от синдика, поради което възражение по чл.690 ТЗ е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество.

      Представен е Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по чл.2 от Директива 2010/24/ЕС, издаден на 30.09.2022 г. от Република Румъния, в който се сочи, че на 13.10.2017 г. е установено вземане срещу „В.Е.К.“ ЕООД – сега в несъстоятелност в размер на общо 50555684,91 лв.  За основание на вземането е посочено – възстановявания, интервенции и други мерки, съставляващи част от системата за пълно или частично финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, включително суми, подлежащи на събиране във връзка с тези действия, както и налози и други такси, предвидени съгласно общата организация на пазара в сектора на хазарта.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на спора пред първоинстанционния съд е възражение по чл.690 ТЗ срещу неприето вземане.  

 

      Според съда вземане, удостоверено в Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по чл.2 от Директива 2010/24/ЕС, подлежи на предявяване и събиране в производство по несъстоятелност по отношение на търговец с регистрация в Република България, който извод се налага по аргумент от правилото на чл.269м ал.6 ДОПК.

      Възражението по чл.690 ТЗ е неоснователно. Това е така, защото представеният Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по чл.2 от Директива 2010/24/ЕС, издаден на 30.09.2022 г. от Република Румъния, в който се сочи, че на 13.10.2017 г. е установено вземане срещу „В.Е.К.“ ЕООД- сега в несъстоятелност, не отговаря на на изискванията на чл. 12 § 1 б. "а" от Директива 2010/24/ЕС и на чл. 269к, ал. 2 т. 1 ДОПК – не са посочени видът на отделните вземания срещу длъжника, описание и периодите, за които се отнасят вземанията.

    Нормата на чл.269к ал.1 ДОПК предвижда, че искането за събиране на публични вземания се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Посоченото изискване не е спазено, защото представеният единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки не отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание. Налице е неяснота относно първоначалното изпълнително основание, установяващо вземанията срещу длъжника.

     С оглед на изложеното съдът намира, че възражението по чл.690 ТЗ следва да се остави без уважение.

      Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл.690 ТЗ на Национална агенция за приходите срещу обявения на 29.05.2024 г. в ТР списък на неприети вземания на кредиторите на длъжника „В.Е.К.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК  ******, в който са включени вземания от 50 555 684,91 лв. – главница, и вземане за лихва от 8 992 916,01 лв. – по Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по чл.2 от Директива 2010/24/ЕС, издаден на 30.09.2022 г. от Република Румъния с реф.N на запитващия орган DIR10423.

 

      Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: