Решение по дело №1686/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                    Р Е Ш Е Н И Е  № 1253

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение, на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на  осми октомври 2019 година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                        СВЕТОСЛАВ  УЗУНОВ

 

при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя  въззивно гр. дело № 1686  по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба от страна на ответника в първоинстанционното производство  „Йоза“ ЕООД, гр. Калофер, с управител Л.Н.Г., чрез процесуалния представител адв. П., с които изцяло се обжалва решение № 143 от 18.04.2019 г., постановено по гр. дело № 1935/2017 г.  на Районен съд – Карлово, с което изцяло са уважени предявените, по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК,  във връзка с чл. 232, ал. 2 от  ЗЗД обективно - съединени претенции, като е признато за установено съществуване на вземането на ищеца „СТРАННОПРИЕМНИЦА СТРАЖАТА“ ООД, по отношение на ответника „ЙОЗА“ ЕООД, както следва: - сумата от 4 000 лв., представляваща неизплатени наемни вноски за месеците от февруари до септември 2017 г., включително, всяка по 500 лв., дължими по силата на Договор за наем от 01.06.2014 г. на следния недвижим имот: Сграда - магазин, масивна тухлена и каменна зидария на 1 етаж, находящ се в гр. К., община К., област Пловдив, ул. „***“ № 3, целият с площ от 42 кв. метра, както и въз основа на Анекс към договора от 02.06.2014 г. и Анекс от 01.01.2015 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.10.2017г. до окончателното плащане; за което по ч. гр. дело № 1586/2017 г. по описа на Карловски районен съд е издадена Заповед № 1028/17.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и е осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 885.00 лв. (осемстотин осемдесет и пет лева), от които 500 лева в исковото производство и 385 лева в заповедното.

Излагат се оплаквания в жалбата, отнасящи се до неправилност на обжалваното решение,  като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,  като се счита, че за процесния период - месец февруари до месец септември 2017г. не е доказана  от ищеца облигационната връзка- наемно отношение между страните по делото. 

Заявява се, че ответникът за този период е владял имота за себе си, което се потвърждавало изрично от  свидетелските показания на свидетеля М. Х., като се обсъждат показанията на свидетеля,  в тази насока, както и на св. Е. Д.. Освен това се сочи, че издадените фактури от ищцовото дружество,  представени по делото, като основание за плащане на наемни възнаграждения, всъщност,  не доказвали нищо, тъй като касаели периода 2016 г. и, отделно, от това нямало подпис на получателя, а само издател; поради което се счита, че ищецът не може да докаже, че е била налице  облигационна връзка, както за периода 2016 г.,  още по малко пък доказва облигационна връзка за процесния период - от месец февруари до месец септември 2017г. Заявява се, че видно от представения договор за наем между страните, както и от  анексите към него било видно, че  наемът е прекратен на 01.01.2016 г. и от тази дата повече не е продължаван срокът на  договора. Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело.

Моли се, съдът, в тази насока, да отхвърли изцяло исковата молба,  като отмени първоинстанционното  решение по делото.  Моли присъждане на разноски, за настоящата инстанция.

С писмен отговор, въззиваемата страна „Странноприемница Стражата“ ООД, чрез адв. П. – К., оспорва като неоснователна  въззивната жалба,  като се излагат доводи, във връзка с изложените в същата  оплаквания. Моли се в тази насока  въззивната жалба  да се остави без уважение, като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение. Приложен е договор за  правна защита и съдействие и пълномощно по въззивното дело. Претендират се разноски. Не се ангажират нови доказателства.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, ответник в първоинстанционното производство, в законния срок по чл. 259 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна,поради следното:

За да постанови обжалваното решение, с което уважава като основателен предявения установителен иск за заплащане на наемни вноски, дължими по договор за наем сключен между страните, районният съд приема, че наемното правоотношение между страните е било налице до м.септември 2017г., вкл., тъй като ответникът е продължил да ползва имота и след 01.01.2016г., /когато е било последното писмено продължаване на действието на наемния договор между страните/, както и че ответникът е продължил да плаща наемни вноски до м.януари 2017г.,вкл.; при което продължилото ползване на имота от наемателя и непротивопоставянето на наемодателя води до извода, че договорът се е трансформирал в такъв за неопределено време на основание чл. 236, ал.1 ЗЗД, поради което искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Въззивният съд намира за правилен крайния извод на съда за основателност на предявения иск, както и изложените от него мотиви.

От своя страна, въззивният съд след като взе предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, съгласно чл.269 изр.второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно, установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:

Между страните е бил сключен на 01.06.2014г. договор за наем на недвижим имот: сграда-магазин, на етаж първи, в гр. К., ул.“***“№ 3, който е предвиден да се използва от ответното дружество, наемател, за търговска дейност,като наемодателят, ищец, предоставя на наемателя имота срещу наемна цена в размер на500 лв, месечно, авансово платими наемни вноски до 5-то число на текущия месец, в брой, срещу издадена от наемодателя фактура. Договорът е сключен за една година, като е уговорено неговото продължаване само след изричното му писмено преподписване от страните, след изтичането на наемния срок.. Посочено е, че договорът може да бъде изменен или допълнен, само,по взаимно съгласие между страните,и изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора. С Анекс към договора за наем, от 02.06.2014г. се променя точка 3 от договора за наем, като остават в сила всички останали клаузи на договора за наем на недвижимия имот. С Анекс към договора за наем, от 01.01.2015г., се приема, считано от датата на подписването на анекса, че започва нов период на действие на договора за наем от 1 календарна година. Посочва се, че точка 3 отдоговора за наем се променя – като дължимите наемни вноски за периода от 01.01.2015г- до 30.06.2015г. ще се изплатят наведнъж до 5-то число на месец юни 2015г.;плащането ще се извърши в брой, срещу фактура; като от 01.07.2015г. наемните вноски стават дължими ежемесечно до пето число на текущия месец;останалите клаузи на договор за наем остават в сила.

Изпратена е от наемодателя до наемателя нотариална покана за дължимите наемни цени, получена от ответника срещу разписка, /лист 10-11 от делото/. Съдържанието на договора за наем и на сключените към него два броя анекси не се оспорва от страните по делото.

Имотът, предмет на наемния договор, е собственост на трето лице- Потребителна кооперация,“Наркооп“ гр. К., съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 1от15януари 2002г.,на Станка Ранджева, нотариус в Карловски съдебен район,рег.№099; като имотът е прехвърлен на купувач М. Д.Х.на на 08.09.2017г., видно от справка по лице на СВ-Карлово за периода от 01.01.1992г.до 06.02.2018г.

Въпросът за собствеността на процесния имот не е спорен по делото. В случая, ищецът е имал възможността да предостави ползването на процесния имот, в качеството си на наемодател, на ответника, в качеството му на наемател. По делото са налице безспорни данни и че към момента на сключване на процесния договор за наем, самият ищец, е осъществявал владение върху имота, който му е бил предаден от тогавашния собственик ПК “Наркооп“ гр. К., по сключен между тях предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 01.08.2014г.;като това владение на имота от страна на „Старнноприемница Стражата“ ООД  е било посочено до 27.08.2017г., когато последно посоченото дружество е следвало да предаде владението на ПК „Наркооп“ гр. К. по сключено между тях споразумение за прекратяване на предварителен договор на покупко-продажба на недвижим имот  от дата 01.08.2014г.

Безспорно се установява, че за процесния период от м.февруари до м.септември 2017г. ответникът е ползвал процесния имот, като това се установява и от показанията на разпитаните по делото двама свидетели. Ползването на имота от ответника след 01.01.2016г. не се оспорва, като това е признат от съда безспорен факт. От показанията на свидетеля на ищеца М. Д. Х. е видно, че той познава обекта, тъй като този обект,вече,е негов от 08.09.2017, като е закупил имота от“Наркооп“-К.. Преди да закупи обекта свидетелят - този обект се е стопанисвал от Й.К., /управителя на ищцовото дружество/, а обектът се ползвал от Л.Г.; Л.Г. бил още в обекта през м. септември 2017г. и започнал процес на освообождаване и на края на годината 2017г. освободил обекта. Л. имал в този обект магазин „Изипей“ за плащане на сметки и сувенири се продавали; Л. бил в обекта и в началото на 2016г.. Л.Г., най-вероятно, е имал отношения с Д. К.. От разпита на свидетеля на ответника,св. Е. Х. Д. е видно, че същият познава страните по делото. Л. държал обекта до миналата 2017 г, свидетелят му е карал багаж през м. август. Имало конфликти между страните с наемите, наемите били непосилни за Л.; карали се не само заради наемите. Л. стопанисвал обекта и 2016г., 2017година до месец август Л. стопанисвал обекта, работил като магазин. Кавгите им започнали месец януари, а през месец август изнесли багажа. През 2016г. взели обекта заедно, откакто се изпокарали – месец декемвври 2016г. Л. започнал самостоятелно да работи, след месец август 2017г. Л. освободил магазина.

От последно изложените обстоятелства въззивният съд намира, че при доказателствена тежест за ищеца, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, по делото са налице доказателства, от които следва да се приеме, че за исковия период ответникът е ползвал процесния имот, в качеството му на наемател, тъй като ползването е продължило след изтичане срока на писмения договор за наем  - датата 01.01.2016г., със знанието и без противопоставяне на ищеца, наемодател. Поради което и ответникът дължи за исковия период заплащане на договорената наемна цена от 500 лева, месечно, на ищеца, съгласно чл. 232ал. 2 предл. първо вр. чл. 236 ал. 1от ЗЗД. В тази насока, необосновано при което и неоснователно е оплакването, че ответникът за исковия период „владеел имота за себе си“; гореизложените доказателства, сочат на друго; като, само, ищецът е имал качеството на владелец относно имота и то за времето, през което владението му е било предадено от собственика с горецитиран предварителен договор за покупко-продажба на имота, през който период е имал действие и договорът за наем между страните по делото. Необосновани са оплакванията във въззивната жалба, че издадените фактури от ищеца, представени по делото, като основание за плащане на наемни възнаграждения нищо не доказвали, тъй като нямали подпис на получател, а само на издател; тъй като, от една страна, подписите във фактурите не са задължителни реквизити, съгласно чл. 7 ал. 1 от Закона за счетоводството, а от друга страна, тези фактури – за период от 2016г., както и за м.01.2017г. са счетоводно отразени и в аналитичен дневник на ищцовото дружество, наемодател; като същите не са оспорени като доказателства в първоинстанционното производство. Поради което при съвкупна преценка на тези писмени доказателства ведно с данните от показанията на разпитаните двама свидетели на страните, следва да се приеме от съда, че и за периода преди исковия, респ. период от 2016г., както и за м.01.2017г., страните са били в наемни правоотношения, по които ответникът, наемател, е заплащал наемна вноска, месечна, от 500 лева на ищеца, като наемодател. Важното е в случая, че при доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, по делото не са налице доказателства за заплащане на наемна цена от ответника в полза на ищеца, за исковия период, за който период съдът приема, че ответникът е продължил ползването на имота като наемател. Поради което и въззивният съд намира, че предявеният иск за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за плащане на наемна цена за исковия период, се явява основателен, при което и следва да бъде уважен от съда.

Предвид изложеното обжалваното решение на районния съд като правилно следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици – разноски, съобразно изхода от спора.

Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. отчл.78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение от 650 лева, платимо от жалбоподателя.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 259 ал. 1 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                               Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 18.04.2019г. Решение № 143 на Карловски районен съд, втори граждански състав, по гражданско дело № 1935 по описа за 2017 година, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, съществуването на вземане на ищцовото дружество „СТРАННОПРИЕМНИЦА СТРАЖАТА“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. К., обл. Пловдив, ул. „***“ №3, представлявано от управителя Й.А.К. по отношение на ответника „ЙОЗА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Калофер, обл. Пловдив, ул. „9-ти септември“ №7, както следва:- сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща неизплатени наемни вноски за месеците от февруари до септември 2017 г., включително, всяка по 500 лв., дължими по силата на Договор за наем от 01.06.2014 г. на следния недвижим имот: Сграда - магазин, масивна тухлена и каменна зидария на 1 етаж, находящ се в гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, ул. „9-ти септември“ № 3, целият с площ от 42 кв. метра, както и въз основа на Анекс към договора от 02.06.2014 г. и Анекс от 01.01.2015 г.;- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.10.2017 г., до окончателното плащане, за което по ч. гр. дело № 1586/2017 г. по описа на Карловски районен съд е издадена Заповед № 1028/17.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; и с което ОСЪЖДА „ЙОЗА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Калофер, обл. Пловдив, ул. „9-ти септември“ №7, ДА ЗАПЛАТИ на „СТРАННОПРИЕМНИЦА СТРАЖАТА“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Калофер, обл. Пловдив, ул. „9-ти септември“ №3, представлявано от управителя Й.А.К., направените по делото разноски в размер на общо 885.00 лв. (осемстотин осемдесет и пет лева), от които 500 лева в исковото производство и 385 лева в заповедното.

ОСЪЖДА „ЙОЗА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Калофер, обл. Пловдив, ул. „9-ти септември“ №7, ДА ЗАПЛАТИ на „СТРАННОПРИЕМНИЦА СТРАЖАТА“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Калофер, обл. Пловдив, ул. „9-ти септември“ №3, представлявано от управителя Й.А.К., направените по въззивното дело разноски в размер на общо 650.00 лв./шестстотин и петдесет лева/, заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                               2/