РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 02.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
1537 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз във вр. с чл. 49 ЗЗД , а при условията на
евентуалност иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „У.Б.1.“ ЕООД сочи в исковата молба, че е
производител на вятърна електрическа енергия от възобновяеми източници, надлежно
присъединен, със сключен договор за използване на разпределителната мрежа от
производителя № ДУА-943/16.06.2008-3055-ВГ-22.07.2008-4022-ВГ-27.05.2009 от
02.06.2009 г.. По силата на сключен между ищеца и „Е.П.П." АД договор №139
от 20.04.2010 г., последният е изкупувал ежемесечно произвежданата от „У.Б.1.“
ЕООД електрическа енергия. Излага,
че Народното събрание е приело през 2013 г. Закона за държавния бюджет на
Република България за 2014 г., с нормите на който нормативен акт е въведено
изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, както и нови раздел V, в глава четвърта от
закона с чл. 35а-35в. По силата на тези промени е въведена такса от 20%, с която са обложени приходите
от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. Тези норми влизат в сила от 01.01.2014 г., а таксата е била удържана
директно от купувача на електроенергията „Е.П.П." АД, който е превеждал на
ищеца с 20% по-малко от реално дължимата цена за произведената електроенергия.
Разликата се равнявала на общо 111 357,72 лв., по издадените фактури №№
68/31.01.2014 г., 69/28.02.2014 г., 70/31.03.2014 г., 71/30.04.2014 г.,
72/31.05.2014 г., 73/30.06.2014 г., 75/31.07.2014 г., 76/26.08.2014, с падеж на
плащане, настъпил в периода 24.02.2014 г. – 23.09.2014 г. Сочи, че удържаните
суми по чл. 35а от ЗЕВИ са били внесени от „Е.П.П." АД в Държавния бюджет
в съответните срокове по чл. 35б от ЗЕВИ.
Излага,
че с решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС на
РБ по к.д. № 1/2014 г. са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6
от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които
са били създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б,
ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ.
Въпреки че законовите норми, въз основа на които таксата е била събрана, са
обявени изцяло за противоконституционни, и до момента удържаната от ищеца
разлика не му е възстановена, като не са предприети и никакви последващи
действия в тази насока, включително чрез приемане на закон от страна на
Народното събрание в изпълнение на задълженията си по чл. 22, ал. 4 от ЗКС.
Ищецът
излага, чеД. следва да отговаря за причинените му вреди по силата на чл. 4, §3
ДЕС. По подробно изложени съображения сочи, че тези норми нарушават законодателството
на Европейския съюз, тъй като противоречат на Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на
Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия, на Директива 2009/28/ЕО от 23 април 2009 година за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници, както и на чл. 63, 107,
108 от ДФЕС. Налице била и причинна
връзка между прилагането на противоконституционните норми и настъпилата за
ищеца имуществена вреда (111 357,72 лв.), изразяваща се в намалени приходи от
производството и продажбата на вятърна електроенергия.
При
условията на евентуалност претендира процесната сума на основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД, тъй като е налице отношение по възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 ЗЗД междуД. (в качеството на възложител) и Народното събрание и неговите
членове - народни представители (в качеството на изпълнители). Последното, чрез
своите народни представители, е осъществило противоправно поведение (действие и
бездействие), като е приело противоконституционните норми на чл. 35а – чл. 35в
от ЗЕВИ, а впоследствие не е уредило възникналите в резултат от прилагането на
противоконституционните норми последици, по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС и в
двуседмичния срок, предвиден в ПОДНС.
В
случай че горните искове не бъдат уважени, поддържа, чеД. следва да носи
отговорност по чл. 59 ЗЗД, тъй като ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца с процесната сума. Сочи, че въз основа на
противоконституционните норми от ЗЕВИ, сумата е удържана от „Е.П.П." АД от
ежемесечно дължимата му се за периода 24.02.2014 г. – 23.09.2014 г. продажна
цена за произведена електроенергия и впоследствие превеждана на ответника.
По
изложените съображения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
111 357,72 лв. на някое от горепосочените основания, ведно със законна
лихва за периода 31.01.2016 г. – 31.01.2019 г., равняваща се на 33 937,80
лв., както и законна лихва от датата на депозирането на исковата молба
(01.02.2019 г.) до окончателното погасяване на задължението.
ОтветникътД., представлявана от М.на Ф., оспорва изцяло исковете като
недопустими и неоснователни. По подробно изложени съображения оспорва наличието
на нарушение на сочените от ищеца разпоредби от ДФЕС и директивите, водещи до
ангажирането на отговорността наД. по чл. 4, §3 ДЕС. Поддържа, чеД. не носи
отговорност за вреди, причинени от незаконни актове или поведение на нейни
длъжностни лица, а само от правосубектния държавен орган. Поведението на
народните представители не било противоправно и от него пряко не можели да
настъпят вреди. Сочи, че действието на решението на КС, с което
се обявява противоконституционност на закон, е занапред и всичко, извършено в
периода между влизането на закона в сила и обявяването му за
противоконституционен, се явява законосъобразно, тъй като се е прилагал
действащ закон. Не било налице противоправно бездействие на Народното събрание
за преуреждане на последиците от обявените за противоконституционни норми,
доколкото предвиденото в чл. 22, ал. 4 от КС не следвало да се тълкува като
вменено на законодателния орган задължение. Обявените за противоконституционни норми, уреждащи задължението за
удържане на такси, запазват приложимостта и валидното си действие до датата на
влизане в сила на Решение № 13 от 31.07.2014 г. на KС.
Счита и, чеД.
не е пасивно легитимирана да отговаря по иск, обоснован с гаранционно-
обезпечителната ѝ
отговорност, тъй като не може да се разглежда като „възложител“ на работа на
Народното събрание, нито пък Народното събрание може да се приема за „лице“, на
коетоД. е възложила работа. Не било налице и пряко възлагане
по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Счита, че липсва вина като материалноправна предпоставка за
осъществяването на фактическия състав по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Не били налице и вреди, тъй като ежемесечното
удържане на такси за съответния период не е резултат от противоправно действие
наД., а се явява резултат от прилагането на вече приет и обвързващ със
задължителна сила ищеца закон до 09.08.2014 г.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява се,
че ищецът „У.Б.1.“ ЕООД, в качеството на производител, е страна по договор от
20.04.2010 г. , сключен с „Е.ОН България Продажби“ АД (преименувано
на „Енерго - Про Продажби“ АД ), в качеството
на купувач, за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници (вятър), по
преференциална цена, определена от КЕВР с решение № Ц-010/30.03.2011 г. По
силата на договора, производителят продава, съответно купувачът ежемесечно
изкупува електрическа енергия на база на
издадени от ищеца фактури.
ВяЕЦ на „У.Б.1.“
ЕООД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД на основание договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия от 02.06.2009 г. с „Е.ОН България
Продажби“ АД (преименувано на „Енерго - Про Продажби“ АД ).
Съгласно
чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (нов
-
ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.; обявен за противоконституционен
с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 65 от 2014 г.), за
производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира
такса в размер на 20 %.
С решение № 13 от 31.07.2014 г.
на КС по к. д. № 1/2014 г., докладчик председателят Д.Т.(обн.
ДВ бр. 65 от 2014 г.), са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109
от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4,
чл. 35б, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35
от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.).
По делото е представено писмо от Комисията за енерийно и водно регулиране,
в което е удостоверено, че „Енерго - Про Продажби“ АД е превеждало по
бюджетната сметка на КЕВР удържаната от производителите на електрическа енергия
от вятърна и слънчева енергия , такса по отменената разпоредба на чл. 35а, ал.
1 ЗЕВИ, като датите на плащанията са както следва: за първото тримесечие:
15.04.2014 г.; за второто тримесечие: 15.07.2014 г. и за третото тримесечие:
15.10.2014 г., като постъпилите такси са прехвърлени към централния бюджет при
спазване на указанията на МФ. Видно от приложената справка общия размер на
удържаната сума, представляваща 20 % такса е 111 357,72 лв. (както следва: 54 227,52 лв. - първо тримесечие; 40 898, 09 лв. –
второ тримесечие; 16 232,11 лв. – трето тримесечие), като са представени и извлеченията за извършени плащания към бюджета за
удържаната 20 % такса от всички ВЕИ производители, включително и от доставчик
„УП България
15“ ЕОД за тези тримесечия.
На
базата на събраните по делото доказателства, съдът намира че не се установява
нарушение на правото на ЕС, и по-конкретно на на Директива 2009/72/ЕО на ЕП и
на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия, на Директива 2009/28/ЕО от 23 април 2009 година за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници, което обуславя извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз.
Основателен е
обаче иска за ангажиране отговорността наД. по чл. 49 ЗЗД, поради следните
съображения:
По делото не е
спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че на
основание чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници от ищеца „У.Б.1.“
ЕООД, са удържани от страна на дружеството, изкупуващо електрическа енергия,
сума в размер на по 20 % от всяка фактура, за периода от 31.01.2014 г. до
26.08.2014 г., която месечна такса е преведена по сметка на държавния бюджет на
Република България. Впоследствие горецитираната разпоредба, представляваща
основание за удържана на месечната 20 % такса по всяка фактура по договора от 20.04.2010
г. , сключен с „Е.ОН България Продажби“ АД (за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници (вятър), е обявена за
противоконституционна с решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014 г.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с
които е причинено пряко деликтно увреждане, като в настоящето производство се
установяват всички предпоставки от фактическия състав, обуславящ ангажиране
отговорността наД.. В случая е налице приемане на противоконституционен закон
от Народното събрание, което действие е противоправно и е увредило ищеца, в
качеството му на собственик на фотоволтаична централа, който е претърпял имуществена
вреда (111 357,72 лв.), изразяваща се в намалени приходи от производството и
продажбата на вятърна електроенергия. Както е прието в решение № 71 от
06.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, решението на КС, с което се установява
противоконституционността на закон установява erga omnes ,
че законът е противоконституционен, което „не може да означава други, освен че
приемането му е във висша степен противоправно“, като в този смисъл доводите на
ответника, че поведението на народните представители
не било противоправно и от него пряко не можели да настъпят вреди, са
неоснователни.
Налице е
основание за ангажиране на отговорността наД., защото неин орган е постановил
противоконституционен закон е противоправно бездейства, защото не е уредил
последиците от отмяната на обявената за противоконстиционна разпоредба на чл.
чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници. По делото е
установено, че по издадените фактури №№ 68/31.01.2014 г., 69/28.02.2014 г.,
70/31.03.2014г., 71/30.04.2014 г., 72/31.05.2014 г., 73/30.06.2014 г.,
75/31.07.2014 г., 76/26.08.2014 г. от ищеца е удържана сума в общ размер на
111 367,72 лв.
Следователно
иска по чл. 49 ЗЗД, е основател в пълния предявен размер, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба, като основателна е и
претенцията по чл. 86 ЗЗД, заявена за тригодишен период преди депозиране на
исковата молба. С оглед основателността на претенцията на ищеца по чл. 49 ЗЗД и
изцяло уважаване на исковете, съдът не дължи разглеждане на останалите
предявени при условията на евентуалност осъдителни претенции на базата на
неоснователно обогатяване.
Относно
разноските
При този
изход на спора на ищеца се дължи общо сума в размер на 7012,08 лв., представляваща
както следва: сумата от 1190, 26 лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат; сумата
от 5811, 82 лв. държавна такса и сумата от 10 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск „У.Б.1.“
ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Р.М. и адв. О. Т., гр. София, ул. „*********,
Рейнбоу център, ет. 4 срещу Д., представлявана от М.на Ф., гр.
София, ул. „*********с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, за заплащане на сумата
от 111 367,72 лв., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
исковата молба - 01.02.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 33 937,80
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2016 г. – 31.01.2019
г.
ОСЪЖДАД.,
представлявана от М.на Ф., гр. София, ул. „*********да заплати на „У.Б.1.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Р.М. и
адв. О. Т., гр. София, ул. „*********, Рейнбоу център, ет. 4, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 111 367,72 лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба - 01.02.2019
г. до окончателното погасяване на задължението, както и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 33 937,80
лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за
периода 31.01.2016 г. – 31.01.2019 г. , както и сумата
от 7012, 08 лв. деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: