РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500277 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., бул. „Р. чрез адвокати К. и П. против решение № 4668/23.11.2024 г.,
постановено по гр. д. № 14343/2023 г. по описа на РС -Пловдив, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя иск срещу А. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., пл.
„**, с който се претендира ответникът А. В. А. да бъде осъден да заплаща на ищеца В.
А. А. издръжка като пълнолетен, учащ във висше учебно заведение, в размер от 300
лева месечно, считано от 02.10.2023 г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А. В. А., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от В. А. А. срещу А. В. А. иск
с правна квалификация по чл. 144 СК за заплащане на издръжка в размер на 300 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване. В исковата молба се излагат
твърдения, че ответникът е баща на ищеца. Последният е завършил средното си
образование в СУ „*** през учебната 2022/2023 г. с отличен успех. На *** г. му била
издадена диплома за средно образование след успешно положени зрелостни изпити.
Кандидатствал в Софийския университет и бил приет за ***“, редовно обучение,
държавна поръчка. Започнал да посещава редовно учебни занятия на дата 02.10.2023 г.
Поради заетостта му в учебния процес не работил, нямал никакви трудови доходи или
доходи от други дейности. Не притежавал собствено жилище, живеел под наем в гр.
София, не разполагал с лични спестявания, чрез които да се издържа, като
единственият годишен доход, който получавал, била рента от земеделски имот е
размер на 541 лв. за година. Всички негови разходи се поемали от неговата майка Н.
К.. Семестриалната такса от 400 лв. за първи семестър на първи курс била заплатена от
майка му. Таксата за храна, за облекло, за учебни пособия, за учебници също се
поемали изцяло от неговата майка. С нея живеели под наем в гр. П., бул. „***. Баща му
А. А. не му осигурявал издръжка под каквато и да е форма. До момента не му бил
предоставил никакви парични суми за текущата учебна година като студент. Според
ищеца ответникът разполагал с достатъчно възможности да му заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лв. Притежавал недвижими имоти – два апартамента в гр.
П., като живеел самостоятелно в апартамент на пл. „*** Собственик бил на къща с
дворно място в с. М., като отдавал под наем част от дворното място на „БТК“ ЕАД и
получавал месечен наем. Имал магазин за промишлени стоки и за полиетиленови
изделия в същия имот, който функционирал чрез регистрираната от А. фирма ЕТ „А.
А.“. Собственик бил на земеделски земи, около 30 декара в землището на с. М., от
които получавал рента всяка година. Имал три регистрирани автомобила на негово
име.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. А., с
който се оспорва иска по основание и размер.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявените искове като неоснователни, като е приел за установено от събраните по
делото доказателства, че ответникът не може да дава търсената издръжка без особено
затруднение.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради
2
което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът
приема за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че
ответникът е баща на ищеца. Същият е родена на **** от което следва, че е навършил
пълнолетие на 03.11.2021 г. Ищецът е завършил средното си образование в Средно
училище „***, профил: хуманитарни науки, за което му е издадена диплома за средно
образование – серия ***. Видно от уверение №*** през 2023/2024 учебна година В.
А. е записан в първи курс, редовно обучение за висше образование, образователно-
квалификационна степен: „***“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
Юридически факултет.
По делото са приети множество писмени доказателства постъпили справки и
информации, както следва: изпратено на 14.12.2023 г. писмо от „Юнайтед Тауърс
България“ ЕООД, в което е упоменато какви суми е получил като наемодател
ответникът в производството; изпратено на 11.12.2022 г. писмо от „Виваком България“
ЕАД, в което се твърди, че към настоящия момент „Виваком България“ ЕАД не е
страна по договор за наем с А. В. А.. Преобразувано е дружеството и имуществото е
прехвърлено към „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД; постъпило на 30.11.2023 г. писмо
от управителя на „Крисагро“ ООД по повод на това какви суми е получил от
„Крисагро“ ООД като рента ответникът А. В. А.. Приложен е договор за наем на
земеделски земи от 2021 г., договор за наем на земеделски земи от 2022 г., както и
справка за 2021 г. – 2022 г. за изплатена рента на ответника в производството;
постъпила на 28.11.2023 г. – справка от Община Пловдив, от която е видно, че
ответникът в производството А. А. има неизплатени задължения за 2023 г. в размер на
483,98 лв.; постъпила на 27.11.2023 г. справка от ДСИ И. К. по повод това какви
изпълнителни дела има заведени срещу А. А.. Към справката са приложени справки от
ДСИ А. и ДСИ С.; постъпила на 17.11.2023 г. справка от Агенция по вписванията,
касателно партидата на В. А. А. – ищецът в производството; депозирана на 17.11.2023
г. от „ОББ“ АД извадка от електронната система на банката с общи данни за клиента –
ищецът В. А. А., както и извлечение от банковата му сметка; постъпила на 17.11.2023 г.
информация от Министерство на вътрешни работи при ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, за притежаваните от ответника в производството МПС-та;
постъпила на *** справка от ТД на НАП – Пловдив, касателно регистрираните трудови
договори, притежаваното недвижимо имущество и МПС-та от ищеца и ответника в
производството; постъпила на *** г. справка от „Крисагро“ ООД, касателно
3
заплатената рента на В. А. А., ведно с приложена разписка и пълномощно към нея,
както и договори за наем на земеделски земи от 20.07.2023 г.; постъпила на 15.11.2023
г. справка от Софийски университет „Свети Климент Охридски“ с нарочна разбивка за
това какви суми е заплащал ищецът в производството за наеми, гаранционни
депозити, семестриални такси, ток, вода и ел. енергия; постъпила на 11.10.2024 г.
справка от ТД на НАП – Пловдив, касателно регистрираните трудови договори,
притежавано недвижимо имущество и МПС-та от ответника в производството А. В.
А.; постъпило на 02.10.2024 г. писмо от дружество „ФТБ“ ЕООД в отговор на
запитване на настоящия състав; постъпила на 26.09.2024 г. справка от „ОББ“,
касателно банкова сметка на В. А. А. в посочената банка и движение по същата;
постъпила на 19.09.2024 г. справка от „ТБИ Банк“, касателно информация за лицето А.
В. А.; постъпила на 19.09.2024 г. справка от „ТБИ Банк“, касателно лицето В. А. А.;
постъпила на 21.08.2024 г. справка от „ОББ“ – София с приложен един брой CD с
файлове, които впоследствие са били разпечатани от банката и са представени на
хартиен носител; постъпила на 20.08.2024 г. справка от „Пощенска банка“, касателно
сметка на В. А. А. и движението по същата; постъпила на 20.08.2024 г. справка от
„Пощенска банка“ касателно разплащателна сметка на лицето А. В. А. и движението
по същата; постъпило на 14.08.2024 г. писмо от „Изипей“ АД, касателно банкова
сметка на В. А. А. и движението по същата; постъпила на 13.08.2024 г. справка от ТД
на НАП – Пловдив, касателно регистрираните трудови договори, притежавано
недвижимо имущество и МПС-та от страните в производството А. В. А. и В. А. А.;
постъпил на 29.01.2024 г. отговор на изпратеното от съда писмо до Министерство на
вътрешните работи, сектор БДС, с което уведомяват, че ответникът в производството
А. В. А. е излязъл от аерогара София от територията на Република България на ****и
се е завърнал на територията на Република България отново на аерогара София на **г.;
постъпила на 08.03.2024 г. подробна справка от Министерство на вътрешните работи,
сектор БДС, от която е видно, че ответникът А. В. А. е напуснал територията на
Република България през летище София на *** ч., с пътнически полет, като се е
завърнал в територията на Република България отново през летище София на *** с
пътнически самолет. Отбелязано е, че е преминал с цел задържане; постъпил на
14.03.2024 г. отговор от Софийски университет по факса, като същият отговор е
изпратен на хартиен носител на 18.03.2024 г. и от него става ясно, че ищецът В. А. А. е
записан за летен семестър на учебната 2023/2024 г. първи курс на специалност
„Право“, редовна форма на обучение, държавна субсидия. Лицето не е подавало
заявление за отпускане на стипендия по успех за летния семестър на учебната
2023/2024 г. и такава няма да му бъде отпусната. Като *** в *** В. А. А. имал право да
използва студентски купони, със стикер за хранене в студентските столове към
Софийския университет. Студентските столове на Софийския университет предлагали
само обяд, за който всеки студент заплащал сума в размер на 3 лв. за студентски купон
4
за хранене. Обядът включвал предястие, основно ястие, десерт и хляб; писмо от
Районна прокуратура – Пловдив от 29.04.2024 г., касаещо връчване на призовки на
лицето А. А., писмо от Софийски университет от дата 25.04.2024 г., като същото е
получено и по факса на 23.04.2024 г.; справка от Летище София от 23.04.2024 г.;
справка от сектор „Пътна полиция“ от 24.04.2024 г. за притежавани МПС-та и
наложени запори на ответника в производството А. А.; писмо от фирма „ФТБ“ ЕООД
и приложени към нея фактури, издадени от ЕТ „А. А.“ за периода от 01.06.2023 г. до
12.04.2024 г., ведно с представена декларация, издадена от Ф. Б., собственик и
управител на „ФТБ“ ЕООД от 22.04.2024 г.; писмо от ЧСИ Д. М. за актуалния размер
на дължимите суми от ответника А. А. към момента на изготвяне на справката –
10.05.2024 г.; уведомление по изп. дело № 425/2021 г. за това, че на 19.05.2022 г. е
продадено имущество на ответника, а именно поземлен имот в с. М.; призовка за
принудително изпълнение от 09.05.2024 г. за опис на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника, както и представена от ответника в производството декларация за
семейно, имотно и гражданско състояние; постановление за прекратяване на
наказателно производство от 19.04.2024 г. по досъдебно производство № 305/2021 г. по
писа на Второ РУП – Пловдив, както и удостоверение от Агенция по вписванията от
25.06.2023 г., Решение № 1082/12.06.2022 г. на Административен съд – Пловдив, XVI
състав, уведомление от Районна прокуратура – Пловдив и Решение № 15/05.01.2023 г.,
постановено по в. гр. дело № 2004/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V
състав; представени от ответната страна нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 03.04.2009 г., вносна бележка с получател В. А. А. и наредител А. В. А., с основание
680 лв. и основание рента земеделска земя 2022 г., както и представен договор за
паричен заем, ведно с разписка от 18.01.2023 г. между ответника А. А. и лицето А. А..;
заверено копие на уверение от 11.01.2024 г., издадено от Юридически факултет на
Софийски университет „***“; декларация за семейно, материално и имотно състояние
на ищеца В. А. А.; разпечатка на две страници на трудова книжка на ищеца; вносна
бележка за сумата от 400 лв.; квитанция № 19/10.06.2023 г. от В. А. А.; разписка от
15.09.2023 г. за сумата в размер на 97,99 лв.; поръчка и фискален бон за сума от 180
лв. от 15.10.2023 г.; фактура за сумата от 1970 лв.; 4 броя разписки за периода от
04.11.2023 г. до 17.11.2023 г., както и уведомление от Районна прокуратура – Пловдив
от 27.05.2021 г.; прието е и заверено копие на уведомление, изпратено до ответника А.
А. от ЧСИ Д. М., получено от него на 23.01.2024 г., касаещо дължими от него суми към
16.01.2024 г. в размер на 2060 лв. към ищеца в производството В. А. по стари
изпълнителни дела, касаещи неплащането на издръжка; прието е удостоверение за
постоянен адрес на ищеца В. А.; два броя разписки, от които е видно, че майката на
ищеца – Н. К., му е превеждала различни суми в периода 07.11.2023 г. – 13.11.2023 г.
по „Изи Пей“, както и един брой фактура за закупен учебник по право на името на
ищеца; приети са и решение № 985/09.07.2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, молба до
5
ЧСИ Д. М., ведно с договор за наем на земеделска земя и разписка за получени суми;
договор за заем от 02.03.2024 г., сключен между Г. А. К. и В. А. А.; разпечатка за
актуално състояние на ЕТ „А. А.“ от Търговския регистър, както и удостоверение от
Агенция по вписванията за информация за ЕТ „А. А.“; представена на един лист
разпечатка на сметка от „Пощенска банка“ на името на В. А. А.; отчет по сметка на В.
А. А. от „Майфин“ ЕАД, както и писмо – отговор от ЧСИ Д. М. във връзка с поискана
информация по нейно изпълнително дело; приети са договор за паричен заем от
22.08.2024 г., сключен между А. В. А. и А. В. А., разписка за предадена сума към него
и справка за неплатени задължения на А. В. А., издадена от НАП – Пловдив, както и
представена от ответника справка за неплатени задължения на А. В. А. и съобщение за
наложен запор по изпълнително дело от 10.03.2023 г.; приети са документ- детайли за
операцията, от който е видно, че В. А. А. е внесъл сумата от 400 лв. за платена такса за
първия семестър на учебната 2024/2025 г., за специалност „Право“; разпечатка от
„Вайбър“ и кореспонденция между страните; извлечение от трудовата книжка на
ищеца В. А. А., както и изявление, изхождащо от В. А. А. до В. А. А..
От регистрационна карта с рег. №*** от 23.01.2025 г. се установява, че
ответникът е регистриран в бюрото по труда като безработен.
В обяснения, дадени пред първата инстанция по реда на чл. 176 ГПК, ищецът
е заявил, че е чел исковата молба и знае, че искът е предявен за издръжка, която търси
от баща си от момента, в който е станал студент до завършване на образованието му.
Посочва, че исковата молба е подадена от адв. П., като ищецът е подписал
пълномощно. Заявява, че поддържа така подадената искова молба. Посочва, че не е
сътрудник със сочената от баща му фирма, а това е като посредник между друга банка,
в която има отворена сметка и доколкото ищецът бил запознат – през нея все едно
минавали преводите към основаната му банкова сметка в ОББ. Ищецът имал в онлайн
банка карта „Револют“, по-скоро само между „Револют“ към ОББ. Сочи, че понякога
прави разплащания с приятели, понеже в „Револют“ нямало такса за преводи и било
по-удобно да се ползва, особено за плащане на сметка към заведение. Тази фирма не
била специално към ОББ, а може би била посредник към всички банки. Ищецът
заявява, че не получава пари от работа към фирмата. Това били негови средства, които
превеждал, или пари назаем от приятели като преводи. Посочва, че последното лято и
предното 2022 г. е работил на морето. През 2022 г. бил само за около месец и
половина там, а през 2023 г. – около два месеца, където работил в хотел в ***. Работил
в един и същи хотел и двете години като ***. В самия хотел не е спал, осигурявали му
на друго място квартира. Имал осигурена и някаква храна. Посочва, че е плащал
отделно храна. Там нямали постоянно храна. Имали порцион за деня, който им се
полагал. Повечето пъти на обяд се случвало да има за целия персонал. Не било
регламентирано всеки път колко ще има. Осигурявали се 200 лв. за квартира, а
останалото го удържали от заплатата по принцип. Тази квартира, която намерили, била
6
600 лв. на месец, като удържали 400 лв. на месец за квартира. Ищецът получавал
заплащане, както е получавал по договор – двете лета по 800 лв. на месец, чисто като
заплащане, което получавал. От самия хотел не е получавал друго, като вид работа,
като **** имало бакшиши и т.н., но това не било от самия хотел. Хотелът, в който
работил бил ол инклузив, като имало свободна консумация и отделни поръчки.
Ищецът заявява, че майка му неведнъж му е изпращала пари. В началото му изпратила
около 200 лв. Сочи, че лятото на морето му била първа работа тогава. Общата цена за
самата квартира била 400 лв., като били трима човека и по около 120 лв. давал за
квартира, а не по 400 лв. Чисто получавал 800 лв. Заявява, че е получил изпратеното
му от ответника предложение за споразумение, но не го приема
По реда на чл. 176 ГПК ответникът пред първата инстанция е заявил, че в
периода от 14.10.2023 г. до 06.01.2024 г. не е пребивавал в ***. За около два месеца,
няма и три месеца, е бил в ****. Имал нагласа да отиде там поради тежкото му
финансово състояние. Заявява, че не се е установил на конкретно място в ****, тъй
като обикалял, за да си търси работа. Посочва, че дъщеря му Г. не е била с него.
Същата била в Пловдив, тъй като ходела на училище и е *** на ответника. Последният
сочи, че е осигурил присъствие на пълнолетен човек при дъщеря му. Ответникът
заявява, че не е реализирал никакви 3000 евро, а обикалял и в крайна сметка се
върнал, тъй като не успял да постигне нещо, доколкото се изисквало и език.
Поддържа, че не е работил и не е реализирал 3000 евро на месец, както и че не е
живял в ***. Посочва, че на 06.01.2024 г. е обискиран на летището в София по повод
заведена преписка от Н. К. срещу него, че не се е грижил за детето Г. А. и по този
повод бил задържан. Сочи, че при обиска е описано какви вещи и с какви пари се е
върнал от Г... Пред настоящата инстанция ответникът е заявил, че не получава помощи
като безработен, тъй като не е плащал осигуровки.
В хода на производството пред въззивната инстанция са приобщени справки
от Агенция по вписванията, покани за доброволно изпълнение. От справката в
Агенцията по вписванията се установява, че по партидата на ответника за периода
08.07.1991 г. – 13.03.2025 г. са констатирани заличавания на възбрани.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите Г. К. и Г. А..
От показанията на свидетеля Г К., която е баба по майчина линия на ищеца В.
А., се установява, че страните по делото не поддържат никаква връзка помежду си. А.
А. не поддържал никаква връзка с В., не му дава никакви средства нито за учебници,
нито за такси за университета, нищо. Откакто В. е студент, почти не му оставало време
да се обади на баща си. В Пловдив се прибирал при майка си за кратко, обикновено в
събота и в неделя се връщал обратно в София. Сочи, че ищецът учи в Софийския
университет, Юридическия факултет и когато е в сесия, учи в София. Ваканциите се
прибира при майка си. Свидетелката не знае точно кога са ваканциите на студентите и
7
колко продължават. През ваканциите ищецът се прибирал за по-дълго. Изпитите си ги
подготвял при майка си и си е взел всички изпити. При майка си живеел на квартира,
400 лв. плащала за него и за себе си за квартирата. Задачата на ищеца била да учи и да
се подготвя за изпити, нямал време за много разходки и донякъде за това не се
обаждал на баща си. Посочва, че детето било стресирано от този човек още от едно
време. Свидетелката не може да каже защо ищецът не е търсил баща си. Обяснява си
го с това, че няма време. Знае, че А. е ходил на работното място на ищеца в някакво
заведение, в което В. е работил като сервитьор и баща му го е преследвал. Доколкото
знае от внука си, последният бил изгонил баща си, защото нахалството му нямало
граници – баща да търси средства от сина. А. живеел в собствен апартамент, всъщност
разполагал с два апартамента. Имал три коли, имал къща в М.. Ответникът имал и 30
дка селскостопанска земя. Имал фирма, чрез която извършвал търговска дейност,
което според нея означава, че си набавя средства, но не знае какви. Свидетелката
посочва, че родителите на ищеца са живели заедно близо 15 години и същата била
запозната горе-долу с нещата. Земята 30 дка била дадена под аренда. Освен това
ответникът сключил договор с „Виваком“ във връзка с поставена антена в дворното
място и оттам имал месечен доход около 310 лв. Другите доходи му били от фирмата,
тъй като извършвал търговска дейност като едноличен търговец. До октомври 2023 г.
свидетелката го срещала, тъй като сутрин ходела да помага на възрастни жени. Поради
това го срещала сутрин, когато отива на работа, а вечер – когато се прибира. Това
означавало, че фирмата му е работила. Свидетелката живеела наблизо, зад
апартамента, блока, в който живее сестра му. Сочи, че той държи буса там, където е
гаражът и свидетелката имала възможност да го види. Пътищата им се кръстосвали и
го срещала. Тя не била ходила в М., но го била виждала. Свидетелката предполага, че
сутрин рано ответникът отива на работа, а вечер след 17:00 ч. се прибира. Освен това,
питала внучка си дали баща й работи. От нея знаела, че ответникът работи и излиза в
08:00 ч. Този разговор с внучката бил през октомври 2023 г., като последната
постоянно контактувала със свидетелката, както и със своята майка. От октомври 2023
г. до януари 2024 г. внучката постоянно била при тях – при майка си и при
свидетелката. Посочва, че когато ответникът бил в чужбина, детето *** при било при
нея и при майка си, като майка й е купувала храна всеки ден. Тези три месеца сякаш
по-често се случвало да е при тях, като не им идвало на ум, че ответникът е извън
страната. Той криел всичко това. Доколкото разбрала свидетелката от дъщеря си,
последната е научила по някакъв служебен начин, че А. А. е заминал в чужбина – в Г..
Според свидетелката не може ответникът да стои 3-4 месеца и някой да го издържа,
ясно било, че е работил. Г. не им била казвала, сигурно имала инструкция от баща си
да не казва нищо. Посочва, че детето е спало там, иначе било при тях през деня.
Доколкото свидетелката знае, през това време майката е давала месечно около 350 лв.
за Г.. Тя купувала и лекарства, освободили детето от часовете по физкултура, защото
8
имало здравословен проблем. Доколкото свидетелката знае, ищецът В. бил сервитьор
три месеца през лятото на З**** или С***. На морето бил, но не знае къде точно. Той
се обучавал редовна форма в Софийския университет и бил изцяло на грижите на
майка си. В. имал разходи за пътуване, за телефон, за общежитие. Изчислявали средно
разходите за месец, които били около 800 лв. Сочи, че когато ищецът отиде на морето
изкарва някакви средства, но тези средства се стопили – купил си лаптоп, който му е
нужен за обучението. Тези средства не можели да покрият разходите. Свидетелката
посочва, че внучка й Г. дори не поддържа контакт с леля си – сестрата на баща й.
Детето нямало изградено уважение към тази жена и Г. не била оставала да нощува при
нея през посочения по-горе от свидетелката период. Сега Г. не живеела при майка си, а
при баща си.
Според свидетеля Г. А.а А.а – ** която е сестра на ищеца и дъщеря на
ответника, чийто разпит е проведен пред първостепенния съд в присъствието на
педагог, от май 2021 г. свидетелката живее при баща си доброволно. Ответникът я
издържал изцяло – купувал й учебници, храна, давал й джобни, изцяло той я
отглеждал. Посочва, че с майка си рядко се е виждала. Тази година не се е виждала с
нея, миналата година – не знае. От време на време тя й купувала лекарства, но не се
виждали често. Баща й купувал дрехи, обувки, козметика, дамски принадлежности,
майка й – не. Леля й А. А. помагала. Понякога свидетелката ходела при леля си да яде
и тя също й е купувала някакви неща, давала й е и пари. През октомври свидетелката
била в апартамента на „***“, в който по принцип е живяла, както и оставала някои
вечери при леля си. При баба си само няколко пъти ходила, но не било всеки ден. В
квартирата на майка си не е ходила, виждали се навън няколко пъти. През този период
лелята на свидетелката осигурявала средства за храна, а баща й бил оставил
достатъчно пари. Заявява, че от януари досега се е виждала с баба си няколко пъти. С
майка си не е комуникирала, не е говорила с нея от края на февруари, март.
Свидетелката знае, че майка й е депозирала жалба в прокуратурата, че баща й не я
издържа. Не знае дали бащата е осъден да й заплаща издръжка. Не знае за кое дело
става въпрос. Заявява, че бащата я издържа. Знае, че от лятото на 2022 г. брат й не
общува с баща им. Посочва, че ответникът му е звънял, но ищецът отказвал да
комуникира с него. Също не му отговарял на съобщенията, които му е писал. Когато
баща му го е посещавал в *** на неговата работа като ***, ищецът също не е искал да
комуникира с ответника. Свидетелката сочи, че бащата им нищо лошо не му е
направил. Заявява, че В. рядко е писал и на нея, и от много време не са се виждали. Тя
била на абитуриентския му бал миналата година на „Новотела“, но баща им не бил
поканен и не е присъствал. Ответникът си имал профил в ****.бг и кандидатствал за
работа обаче, като ходел на интервюта, не го одобрявали. Той от доста време си търсил
работа. Преустановил е работата в М., която работи по принцип и затова си търсил
поне от 2022 г. или от миналата година, от доста време. В М. ответникът ходил през 3-
9
4 месеца да се грижи за двора на лелята на свидетелката. В М. имал магазин, но иначе
работата си я е преустановил. През един-два месеца ответникът получавал пристъпи и
пиел профилактично лекарства за заболяването, което има – подагра. Това понякога
затруднявало движенията му и пиел лекарства. Свидетелката имала добър успех в
училище. На първо място била по успех в класа. Посочва, че не ходи на уроци, само по
математика е ходила няколко пъти, като баща й е плащал уроците. Той й плащал
всичко, което може обаче бил затруднен, защото нямал работа и леля й му помагала
със средства. Свидетелката сочи, че не ходи всеки ден след училище при майка си.
Преди много години е посещавала кантората й да учи при нея, но сега – не. Майка й не
й помагала финансово, баща й я издържал. Знае, че майка й получава пари за нея.
Превеждала й преди години само два пъти по сметката, един път 50 лв., но не й ги
давала редовно всеки месец. От юни досега свидетелката сочи, че не е получавала 50
лв. на месец, които майка й получавала за нея. От В. знае, че той е ходил в ** или
миналата, или по миналата година, виждала е и снимки онлайн. В „**“ имало снимки,
че брат й е бил в *** с приятелката си. Свидетелката не знае за колко време е бил там.
След абитуриентския бал на В. свидетелката ходила на море с майка си в**** за малко
– 4 или 5 дни, където се видели два пъти с В., който бил на работа в четиризвезден
хотел. Свидетелката не е сигурна точно как се казва хотелът, но посочва „Best western
premium unity“. В началото на октомври била при майка си само за една вечер и после
се върнала. Взела си багажа, но било само за една вечер. В. й помагал да изнеса
багажа от жилището на баща им. Тогава баща й и брат й не са се видели. Свидетелката
заявява, че решението да се премести да живее при майка й било спонтанно. Когато
била останала при нея, ходила един или два пъти с нея на лекар. Майка й взела
протокола за освобождаване от физическо и след това не искала да й го даде. Бащата
на свидетелката й казал, че заминава за Г*****, за да си търси работа, но не се
получило там с работата и се върнал. Двамата са се чували, като той й е казвал, че си
търси работа там на място. Не е казвал, че си е намерил работа или да е работил. През
няколко дни се чували и си пишели през това време. Свидетелката няма информация
ответникът да е работил в Г****. Сочи, че е имал спестявания и от леля си знае, че
последната му е давала пари. Лелята на свидетелката им помагала с разходите.
Посочва, че само за баба си има спомен, че е ходила един-два пъти и са говорили по
телефона. Повече се е чувала с нея по телефона, вечер е оставала при нея. На Нова
година свидетелката била с приятелка. Не е уведомявала баба си, че баща й е в
чужбина, тъй като не изпитвала нужда да казва. Заявява, че с В. нищо не си споделят.
Той много рядко е писал на сестра си, два пъти само, а и тя не му пише. Не знае дали
ответникът е давал на ищеца някакви средства. Доколкото знае свидетелката, В. не
иска да поддържа отношения с баща си, без причина. Няма спомен В. да е идвал в
жилището на „***“, защото той не му отговаря на повикванията. Свидетелката не знае
да са събирани пари от ЧСИ, които да са дадени за нейната издръжка
10
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е налице една от
кумулативно дадените предпоставки за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, а
именно наличие на възможност за родителя да дава издръжката без особени
затруднения. Издръжка по чл. 144 СК родителят дължи, когато притежава средства над
необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на
своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от
използване на имуществото си. Това задължение не е безусловно и по тази причина
присъждането на издръжка на пълнолетно учащо се дете винаги се съпровожда с
преценка дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителя. В
настоящия случай по делото се установи, че ответникът не работи по трудово
правоотношение и не получава обезщетение за безработица. Също така се установи, че
ответникът няма участие в търговски дружества, има регистрация в Регистър Булстат
като ЕТ „А. А.“ с ЕИК ***, но на ***. е входирана декларация за прекъсване на
дейността. Ответникът е собственик на земя и сграда в с. М.; притежава 0,38 ид.ч. от
недвижим имот в гр. П., ул. „** ***, както и 0,38 ид.ч. от недвижим имот в гр. П***,
пл. „К***, ет. 3; собственик е на три моторни превозни средства- с рег. № *** с година
на производство 1992 г., МПС с рег. № ***, с година на производство 1991 г. и МПС с
рег. ***, с година производство 2005 г. От приетите по делото писмени доказателства –
договор за паричен заем, ведно с разписка от 18.01.2023 г. за сумата от 4100 лв. и
договор за паричен заем от ** г. и разписка за предадена сума от 4100 лв. към него,
сключени между А. В. А. и лицето А. В. А.а, се установява, че ответникът има
задължения към трето лице, свързани с посочените правоотношения. От постъпилите
по делото справки от ЧСИ и ДСИ се установява, че срещу А. В. А. има образувани
множество изпълнителни производства. Видно от постъпилата по делото справка от
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, актуална към 22.11.2023 г.,
ответникът има неплатени задължения за местни данъци и такси в общ размер на
483,98 лева.
Установява се ответникът притежава 23.414 дка земеделска земя, която отдава
под наем. По информация от трето за спора лице- „Крисагро“ ООД, А. В. А. е получил
от дружеството „Крисагро“ ООД рента /наем/ за отдадените от ответника под наем
земеделски земи, както следва: сумата 2197,45 лв. за стопанската 2021 г. – 2022 г. и
сумата 1218 лв. за стопанската 2022 г. – 2023 г. Тези доходи не са с постоянен
характер, а самите договори са сключени за срок от по една стопанска година.
Индиция за единствения постоянен доход за ответника е представеното по делото
допълнително споразумение към договор за наем от **От същото е видно, че между
ответника А. В. А. и лицето В. РА. А., двамата като наемодатели и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, като наемател, е налице правоотношение, по
което е уговорено, че считано от ***. срокът на договора между страните се
11
продължава за нови 10 години, до ***. Съобразно договореното между страните по
наемното правоотношение, за ползването на наетите площи, считано от 07.11.2016 г.,
наемателят заплаща на наемодателя при условията уговорени с договора месечна
наемна цена в размер на левовата равностойност на 146,50 евро. В тази връзка е и
постъпилата от трето за производството лице информация от ***., от която се
изяснява, че поради отделянето на „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД от „Виваком
България“ ЕАД с предходно наименование „Българска телекомуникационна
компания“, то дружеството „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД се явява наемателят по
договор за наем от 07.11.2006 г. с предмет наета площ от УПИ в с. М.. Изяснява още,
че платените от дружество суми за наем, дължими за 2023 г., възлизат на сума в общ
размер от 4572,50 лв. след приспадането на удържания данък. Същевременно, видно е
от цитираната справка, че дължимите на наемодателя по договора за наем суми в
периода 13.02.2023 г. – 09.06.2023 г. са постъпвали по банкова сметка на ЧСИ З. Д.
поради наложен запор на вземането на наемодателя, а за периода 10.07.2023 г. –
08.12.2023 г. – по банкова сметка, посочена от наемодателя с титуляр трето лице.
Следва да се посочи, че от една страна наемодателите по посочения по-горе договор за
наем от 07.11.2006 г. са двама, а именно ответникът и трето за настоящото
производство лице, от друга получаваната наемна цена по договора възлиза на сума от
около 300 лв. месечно, която сума е много под минималния размер на установената за
страната работна заплата (към момента МРЗ е 1077 лв.)
Това налага извода, че получавания от ответника месечен доход от наем по
възникнали наемни правоотношения е в размер около 400 лева месечно, което е
значително под минималната работна заплата за страната.
От приетия по делото амбулаторен лист № **/ 22.05.2020 г. се установява, че
ответникът е със заболяване подагра, което изисква лечение. Този факт се изясни и от
показанията на свидетеля Г. А.. Това заболяване не прави ответникът
неработоспособен, но видно от отразеното в амбулаторен лист, както и според
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. А.а, заболяването е свързано с
повтарящи се пристъпи, които ответникът получава. Това налага извода, че това
състояние изисква съответно лечение, което е свързано с допълнителни средства за
закупуване на лекарства във връзка с назначената на ответника терапия.
При така направения анализ на доказателствената съвкупност по делото и
предвид обстоятелствата относно възрастта на въззиваемия, липсата на трудова
ангажираност и липсата на доходи, водят до извод, че А. А., не би могъл да дава
издръжка на пълнолетното си дете без особено затруднение. След като ответникът не
притежава доходи, то даването на издръжка неминуемо би създало особени
затруднения за него. Това от своя страна е пречка за присъждане на издръжка на
пълнолетното му учащо дете. Във връзка с наведените във въззивната жалба
възражения следва да се посочи, че от значение в случая са обективните данни за
доходите и имуществото на ответника, а не възможността му да реализира такива.
12
Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и доходите на задълженото лице. Работоспособността на родителя и
хипотетичната възможност да реализира доход не са достатъчни, за да се приеме, че
може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение /така Решение
№ 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК/.
При така изложената конкретика, следва да бъде посочено, че спрямо
пълнолетния въззивник, който е син на въззиваемия, задължението за издръжка не е
безусловно, тъй като по съществуващата оборима житейска презумпция всеки
пълнолетен може и следва да се издържа сам. Пълнолетният има право на издръжка
при определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и
имуществото на родителя от когото я търси.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4668 от 26.11.2024 г., постановено по
гр.д. №14343/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13