Р Е Ш Е Н И Е
260116/12.3.2021г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на девети март, през две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар:Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №85 по описа на ШРС за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20 – 0869 - 003677/24.11.2020г. на Началник група към ОДМВР -
Шумен, с което, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на
Ж.М.З., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание– „глоба“, в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Излага
твърдение, че не е допуснал описаното нарушение в АУАН и НП .
В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява лично, не изпраща процесуален представител.
Процесуалния представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага доводите
си за това.
От събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 21.10.2020г. около 17,06 часа служители в сектор
ПП при ОДМВР – Шумен извършили проверка на
товарен автомобил “Мерцедес 412 Д Спринтер”, с регистрационен № Н 70 22ВХ, движещ се по ул. „Университетска“
в посока бул. „С.Велики“, като
констатирали, че водачът управлявал автомобила, като не е поставил
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. За установеното нарушение на
ЗДвП, на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №320412, за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че като
водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3 , когато е в движение не използва
обезопасителен колан с който МПС е оборудвоно.
При предявяване на акта не са отразени
възражения от жалбоподателя. Не се е възползвал от законното си право да
депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на
съставения акт и
материалите, съдържащи се в административно– наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление № 20 –
0869 - 003677/24.11.2020г. на Началник група към ОДМВР - Шумен, с което, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на Ж.М.З., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание– „глоба“, в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите П.С.П.,
И.П.С..
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Същественото в административно – наказателното
производство е да се установи: има ли административно нарушение, извършено ли е
то лично от лицето, посочено
като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
По делото не е спорно, че на
посочените в АУАН и в НП дата и час товарният автомобил е бил управляван от жалбоподателя
и то на посоченото място. Спорно се явява
обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал МПС със или без поставен
обезопасителен колан.
Показанията на свидетелите подкрепят
изложената
в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът
кредитира изцяло показанията на актосъставителя, доколкото същите са
конкретни, ясни и последователни, изяснява в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от него действия на водача още при
движението на МПС, преди спирането му от полицейските служители. Освен това,
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността и на двамата свидетели, или да сочат на наличието на мотив
да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
Разпоредбата
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съдът приема, че жалбоподателят
действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния
обезопасителен колан, поради което е нарушил визираната разпоредба. Нарушението
правилно е квалифицирано, приложената е и съотносимата санкционна разпоредба. Нарушението е осъществено чрез бездействие, изразяващо
се в непоставяне на обезопасителния колан при предприемане на
движение и докато трае това
бездействие,
наказателно-отговорното лице е в нарушение. Когато едно административно
нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, след настъпване на съставомерния момент, в случая започване
на движението, в който момент е следвало да бъде извършено дължимото
действие - да бъде
поставен коланът, се установява едно
трайно фактическо състояние. Последното следва да се квалифицира като продължено административно
нарушение,
осъществявано чрез бездействие, което се явява довършено едва с предприемане на
дължимите действия или с преустановяване на движението на МПС.
Предвид направеното искане /в съпроводителното
писмо/ от страна на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., ЗИДЗОДОВ, е изменен
ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
ОДМВР по делото, в минималния законов размер на 80,00лв., която сума следва да
се заплати от жалбоподателя по сметка на ОДМВР – Шумен.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 –
0869-003677/24.11.2020г. на Началник група към ОДМВР - Шумен, с което, на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на Ж.М.З., ЕГН **********
***, е наложено административно наказание– „глоба“ в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ж.М.З.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ОДМВР - Шумен сумата
от 80,00лв. (осемдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен, на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Районен съдия: