№ 320
гр. Перник, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720105694 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Л. В., Г. В. Д. и И. В. Г.
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД. Ищците твърдят, че в полза на ответника
срещу техния наследодател – В. Б. В. е издаден изпълнителен лист на *****. в рамките
на ч.гр.д. № 2247/2005 г. по описа на Районен съд Перник за неплатени задължения в
размер на 1137,93 лева - главница за периода от ********** г, ведно със законна лихва
от 15.11.2005 г., сума в размер на 303,75 лева – обезщетение за забава в периода от
28.01.2001 г. до 01.11.2005 г. и сума в размер на 31,83 лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано и.д.
№ 676/2008 г. по описа на ЧСИ С. Д., по което не били извършвани действия, водещи
до прекъсване на давността. Били извършвани частични плащания от наследниците,
последното от които на 15.11.2009 г., като с общата сумата е погасено част от
задължение за разноски по изпълнението и тези по издадени изпълнителен лист.
Излага от правна страна разбирането си относно перемиране на изпълнителното
дело, след което е започнала да тече погасителна давност – 16.11.2012 г., и тъй като е
изтекъл период над 10 години, то вземането е погасено.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение поради погасяването по
давност за сумите, за които е издаден изпълнителен лист на *****. в рамките на ч.гр.д.
№ 2247/2005 г. по описа на Районен съд Перник срешу ищците в качеството им на
наследници при равни квоти от 1/3 за всеки един от тях – 379,31 лева - главница за
периода от ********** г, ведно със законна лихва от 15.11.2005 г., сума в размер на
101,25 лева – обезщетение за забава в периода от 28.01.2001 г. до 01.11.2005 г.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Признава иска. Моли съда да не
присъжда разноски на ищеца.
1
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се представлява като поддържа признанието
с писмено становище.
Ищците се представляват. Поддържат иска и акцентират върху отговорността за
разноски, която ответникът следва да понесе.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено
нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
По делото не се спори относно фактите като ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото – вземането е погасено по давност, но
доколкото изрично не е поискано от ищеца съдът да се произнесе с решение при
признание на иска, то е необходимо да бъдат изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу наследодателя на ищеца ищеца е издаден
изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба съгласно определение на
Районен съд Перник, постановено по ч.гр.д. № 2247/2005 г. на основание чл. 237 ГПК
(отм.).
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
2
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила акта на съда, както и кога е било поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от три години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
От приетите по делото доказателства се установи, че в полза на ответника срещу
наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист на основание чл. 237 ГПК
(отм.). Погасителната давност за вземането е била прекъсната с влизане в сила на
съдебния акт – най – късно на 10.10.2005 г – денят преди издаване на изпълнителен
лист. Следващото прекъсване не е доказано, въпреки признанието на ищеца, че такова
3
е направено на по - късен етап с образуване на изпълнително дело. С доклада по
делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че след 16.11.2009 г. не
са предприемани действия по изпълнение, водещи до прекъсване на погасителната
давност в рамките на и.д. 676/2008 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Ето защо съдът приема, че
това изпълнително дело е перемирано на *******, от която дата започва да тече нов
тригодишния давностен срок (по арг. от разясненията дадени в ТР № 3 от 28.03.2023 г.
по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС), който е изтекъл на 16.11.2014 г.
При тези обективни данни и правните съображения за прекъсване на давността,
предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъдат уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че за оспорените с исковата молба суми е бил издаден изпълнителен лист и е било
образувано и.д и.д. 676/2008 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Същото обаче е прекратено най
– късно на ******* (арг. чл. 433, т. 8 ГПК), след която дата липсват данни ответникът
да е възлагал или да са предприемани действия по изпълнение.
Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на
чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски. В този
смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о.,
ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК,
позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска, както и че различните правила и начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между
страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в
отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое
вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно изпълнение по правилото
на чл. 118 ЗЗД.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) срещу Н. Л. В., ЕГН **********, Г. В.
Д., ЕГН ********** и И. В. Г., ЕГН ********** в качеството им на наследници на В.
Б. В. за суми в общ размер на 1137,93 лева - главница за периода от ********** г,
ведно със законна лихва от 15.11.2005 г., сума в размер на 303,75 лева – обезщетение
за забава в периода от 28.01.2001 г. до 01.11.2005 г. и сума в размер на 31,83 лева –
4
разноски (по 379,31 лева - главница за периода от ********** г, ведно със законна
лихва от 15.11.2005 г., сума в размер на 101,25 лева – обезщетение за забава в периода
от 28.01.2001 г. до 01.11.2005 г. всеки един от тях), за които е издаден изпълнителен
лист на *****. в рамките на ч.гр.д. № 2247/2005 г. по описа на Районен съд Перник
поради изтичане на законоустановения давностен срок.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5