№ 6239
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100507526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20103598/21.09.2023 г., постановено по гр.д. №74343/2019
г. на СРС, ГО, 52 състав, поправено с решение № 20120499/15.04.2024 г., е
признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, против Ц. С. Ц., ЕГН **********, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ, вземането за сумата от 483.09 лева, представляваща главниците за
консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от
29.01.2016 г. до 31.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК – 29.01.2019 г., до окончателното изплащане и иск
по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, вземането за сумата от 45.66
лева, представляваща сбора от мораторни лихви върху главниците за
топлинна енергия и за дялово разпределение и за периода от 14.09.2016 г. до
21.01.2019 г., като е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1190.11 лева и
за периода от 01.05.2015 г. до 28.01.2016 г., както и иска по чл. 422, ал.1 ГПК,
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 275.24 лева.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
1
производство Ц. С. Ц., в която се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Оспорва се наличието на облигационно
правоотношение между страните, като се твърди, че нямало доказателства за
публикуване и влизането в сила на Общите условия на ищеца. Въззивникът
поддържа, че по делото не били представени годни първични документи за
отчитане на потреблението на топлинна енергия.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Бруната“ ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваното част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация
София” ЕАД срещу Ц. С. Ц. за установяване съществуване на вземане за
сумата от 1178.11 лева, представляваща главница за консумирана топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2016 г. и за сумата от 12 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г.
до 31.07.2016 г., или общо сумата от 1190.11 лева, за сумата от 272.10 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 14.09.2016 г. до 21.01.2019 г. и за сумата от 3.14 лева,
2
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 30.01.2016 г. до 21.01.2019 г., или общо сумата от 275.24 лева,
както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението-
29.01.2019 г. до окончателното изплащане.
От депозираното по делото Решение от 30.10.2007 г. по гр.д. №
520/2007 г. по описа на РС-Ихтиман, се установява, че процесния недвижим
имот - апартамент 2, находящ се в гр.София, район “Надежда“, ж.к. ******* е
бил поставен в изключителен дял на ответника Ц. С. Ц. при развода му със
съпругата му М.Г. Ц.а. По делото е представен и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 40, том IV, рег.№ 5720, дело № 535/14.11.2006
г., по силата на който ответникът Ц. С. Ц. е учредил в полза на „БАНКА ДСК“
ЕАД договорна ипотека върху процесния апартамент 2, находящ се в гр.
София, район “Надежда“, ж.к. ******* за обезпечаване на получен банков
кредит. Ето защо и по делото безспорно се установява, че ответникът е
придобил правото на собственост върху целия недвижим имот, като
доколкото липсват доказателства за промяна в правото на собственост съдът
приема, че ответникът е бил собственик на имота и през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот ответникът е бил и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае
обект с абонатен № 153486, поради което и доводът във въззивната жалба за
липса на облигационно правоотношение между страните се явяват
неоснователен.
Относно наведения довод във въззивната жалба, че липсва доказателства
за влезли в сила общи условия, по силата, на които да е извършвана
продажбата на топлинна енергия, съдът намира следното: за процесния
период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В параграф 2 от
заключителните разпоредби има изрично отбелязване, че ОУ са приети с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл.150 ЗЕ
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Ето защо и
доколкото са представени доказателства за публикуването на приложимите и
3
приети ОУ, съдът приема, че същите са били влезли в сила към началото на
процесния период, поради което и наведеният довод във въззивната жалба за
липса на влезли в сила ОУ се явява неоснователен.
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесния имот е топлоснабден, като през
исковия период ФДР е изготвила три изравнителни сметки за потребена ТЕ в
имота по отчет на монтирани на радиаторите ИРРО, за сградна инсталация и
за топла вода по отчет на един водомер за топла вода. Вещото лице е
посочило, че срещу извършените отчети не са подавани възражения.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 300 лв. за депозит за особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20103598/21.09.2023 г., постановено по
гр.д. №74343/2019 г. на СРС, ГО, 52 състав, поправено с решение №
20120499/15.04.2024 г., в частта, в която е признато за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, против Ц. С. Ц.,
ЕГН **********, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, вземането за сумата от
483.09 лева, представляваща главниците за консумирана топлинна енергия и
за дялово разпределение за периода от 29.01.2016 г. до 31.07.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
29.01.2019 г., до окончателното изплащане и иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, вземането за сумата от 45.66 лева, представляваща
сбора от мораторни лихви върху главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение и за периода от 14.09.2016 г. до 21.01.2019 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
4
ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, разноски за
въззивното производство в размер от 300 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Бруната“ ООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5