РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 31.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четвърти декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7563/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 83401/20.06.2016 г., предявена от
М.П.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗАД
„А.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***
Ищцата
М.П.М.
твърди, че на 31.01.2015 г., на разклона за
Бачковския манастир, М.К.М., при управление на лек автомобил „Мерцедес“, с рег.
№** *******, нарушила
правилата за движение по пътищата и реализирала
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № СА *******
По
случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 83/2015 г. по описа на РУ
на МВР – гр. Асеновград, пр.пр. №
173/2015 г. по описа на РП – Асеновград, което с Постановление от 05.02.2016 г.
било прекратено, на основание чл. 343,
ал.2 от НПК.
Ищцата
твърди, че при настъпване на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е
била пътник в лек автомобил „Мерцедес“,
с рег. № РВ *******. След ПТП, ищцата била приета в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, където
били установени: политравма, травматичен шок, контузия на гръден кош и белите
дробове, множество счупвания на ребра, десностранен пневмоторакс, тежка тазова травма, посттравматичен дефект
на предната коремна кухина. На 06.02.2015 г., ищцата била пренасочена към
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД-София, където била приета в стабилно състояние, но с
тежка парализа на долните крайници и невъзможност за активни и пасивни движения
от кръста надолу. Била извършена кръвна репозиция на раздробения тазов пръстен с
плаки и винтове. В хода на лечение на ищцата, били диагностицирани обширни
деколмани. Многократно били и извършени инцизии и лаваж на деколманите. Били извършени множество процедури, които
наложили удължаване на болничния престой над половин година. Една години след
инцидента било извършено отстраняване на метала и частична резекция на крилото
на хълбочната кост. Ищцата твърди, че
към предявяване на исковата молба се предвижва само с инвалидна количка, с
чужда помощ и се оплаква от продължаващите силни болки в корема и таза.
Преживяната стресова реакция довела до постоянно депресивно състояние. Напълно
била в невъзможност да се обслужва самостоятелно. Ищцата претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медицински изделия.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № РВ *******,
включително и на водача М.К.М.. Застрахователната полица била със срок на
действие от 05.09.2014 г. до 04.09.2015 г.
Предвид
изложеното, ищцата моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата от 430 000
лева, представляваще обезщетение за претърпените от М.П.М. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане (31.01.2015г.) до
окончателното им изплащане (съобразно допуснато в о.с.з. на 23.10.2017 г.
увеличение в размера на иска, л. 351), както и сумата от 10 975.33 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването
на всеки разход до окончателното плащане
(съобразно уточнението, направено с молба от 10.03.2017 г., л. 283).
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗАД „А.“ е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № РВ *******, включително
и на водача М.К.М..
Ответникът оспорва
предявените искове с възражението, че са неоснователни. Ответникът оспорва
описания в исковата молба механизъм на ПТП, настъпването на твърдените вреди, както
и твърдението за причинно-следствена връзка между ПТП и посочените вреди. Излага съображения, че не е доказано виновно и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач. Твърди, че
виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил
„БМВ Х5“, с рег. № *******, който е управлявал МПС със значително превишена
скорост, много над допустимата.
Евентуално, ответникът
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради
извършено от нейна страна нарушение на чл. 137а ЗДвП, като твърди, че ищцата
като пътник в превозното средство е пътувала без поставен обезопасителен колан.
Ответникът поддържа и че претенцията
за обезщетяване на неимуществените вреди е в завишен размер, като излага
съображения, че сумата от 350 000 лева е прекомерно завишена, несъобразена
с принципа на справедливостта, с икономическата и социалната действителност,
както и със съдебната практика. Сочи, че няма данни пострадалата да не е
възстановена от получените травми, няма данни след 20.08.2015 г. да е провеждано
лечение, да има усложнения на травмите или да са извършвани прегледи и
допълнителни процедури.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете по изложените съображения
и оспорва възраженията на ответника.
В
отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа твърденията и
възраженията си.
На
08.12.2017 г., ищцата е представила по делото писмени бележки, в които се
излагат подробни съображения относно тежестта и трайния характер на получените
увреждания.
На
18.12.2017 г., ответникът е представил по делото писмени бележки, в които се
излагат подробни съображения, че не е установено виновно и противоправно
поведение от страна водача на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *******, евентуално –
че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е в
изключително завишен размер.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 31.01.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 02.09.2014 г. във формата на застрахователна полица № 11114002238007, валидна от 05.09.2014 г. до
04.09.2015 г., ЗАД „А.“ е застраховало гражданската отговорност на лицата,
правомерно управляващи лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № РВ *******,
включително и на водача М.К.М.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 22.02.2017 г.),
а и се установява от представената застрахователна полица и от Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 328).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
По
делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 31.01.2015
г., съставен от разследващ полицай при ОД на МВР – Пловдив, РУП – гр.
Асеновград, в
съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано ДП № 83/2015 г. по
описа на РУ „Полиция“ – гр. Асеновград, пр.пр. № 173/2015 г. по описа на РП –
Асеновград. С постановление от 05.02.2016 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Асеновград, производството по ДП №
83/2015 г. по описа на РУ „Полиция“ –
гр. Асеновград е било прекратено
на основание чл. 199, ал. 1,
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 и т. 9 НПК, вр. чл. 343, ал. 2 и
чл. 348б НК (след като е прието, че телесните повреди по чл. 343 НК са
причинени на св. М.М. от св. М. М., която е нейна дъщеря и тъжба от
пострадалата не е била депозирана и след като св. М.М.е заявила, че желае
производството да се прекрати).
Въз
основа на използваните данни от
протокола за оглед на местопроизшествието и представените и приети по делото
писмени доказателства е изготвено заключението по
автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира изцяло, и от която се установява следният
механизъм на развитие на произшествието:
На 31.01.2015 г., на път
ІІ-86 – Пловдив, Асеновград-Смолян, в зоната на км. 36+012, се е движил лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № РВ *******, управляван
от М.К.М., в посока към гр. Смолян, в дясната си пътна лента. При
наближаване на отбивката за Бачковския манастир и за паркинга към него, водачът
М. е намалила скоростта си до около 15 км/ч. и се е подготвила да извърши ляв
завой, за да паркира автомобила на паркинга. В същото време срещу нея в обратна
посока, от гр. Смолян, към гр. Асеновград, се е движил лек
автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *******, управляван от М.С.С.
със скорост 77 км/ч.. Вещото лице по АТЕ е посочило, че участъкът е прав и е
имало добра видимост. Когато л.а. БМВ Х5“ се е намирал на около 51 метра преди отбивката, водачът на л.а. „Мерцедес“ е предприела маневра „завиване на ляво“, но в този момент л.а. „Мерцедес“ вече е бил в опасната зона 62.80 метра за спиране на л.а. “БМВ
Х5“, поради което е настъпил удар между предната дясна част
на л.а. “БМВ
Х5“ и предната дясна част на дясната страна на л.а. „Мерцедес“. След удара, поради по-голяма си кинетична енергия л.а. “БМВ
Х5“ е продължил напред с остатъчна скорост около 41 км/ч. и
след 17.7 метра се е спрял в позицията, в която е намерен. Л.а. „Мерцедес“ поради ниската си скорост и малка кинетична енергия е бил отблъснат назад
със скорост около 44 км/ч. на около 15.5 метра и се е спрял в десния банкет,
считано в посока към Асеновград. В АТЕ е посочено, че скоростта на движение на
л.а. „Мерцедес“ към момента на удара е била около 15 км/ч., защото е извършвал ляв завой,
за да навлезе в паркинга до Бачковския манастир. Поради липсата на спирачни
следи от него преди удара, не е възможно да се определи скоростта му преди да
се приближи до мястото на удара и да я намали до 15 км/ч. Видно от АТЕ, тъй като участъкът в зоната на
ПТП е прав и видимостта е била добра, а водачът на л.а. „Мерцедес“ е намалил скоростта си до около 15 км/ч., той е имал възможност да види
насрещния л.а. “БМВ Х5“ и да спре в своята
лента, за да пропусне насрещния л.а. “БМВ Х5“ да премине през кръстовището. Причината за настъпване на ПТП е в
предприетата от водача на л.а. „Мерцедес“ маневра
„завиване наляво“ в опасна близост с насрещно движещия се л.а. “БМВ
Х5“. Водачът М. е имала възможност да вижда и наблюдава
насрещния л.а. “БМВ Х5“ и е имала
възможност да прецени, че левият завой е опасен, затова е трябвало да спре и да
пропусне л.а. “БМВ Х5“, след което да
извърши маневрата си ляв завой.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана.
Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № РВ ******* не е виновен за
настъпването на процесното ПТП. С оглед
установеното от фактическа страна, водачът М.К.М. е действала
противоправно, тъй като е нарушила разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачът на нерелсово пътно
превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като (….) паркинг (…) и други подобни, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Водачът на л.а. „Мерцедес“, с рег. № РВ *******
- М.К.М. е била длъжна да пропусне насрещно движещия се л.а. “БМВ Х5“, имала е
възможност да го направи (видно от АТЕ
участъкът е прав и е имало добра видимост), но не го е направила и
виновно е реализирала процесното ПТП.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че виновен за настъпване на процесното ПТП е бил
водачът на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № СА *******
По
делото са представени писмо с изх. № 53-00-7462/26.09.2017 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Чертеж на проект за ВОБД, Заповед от 22.12.2014 г. на и.д. директор
на Областно пътно управление – Пловдив и Протокол от 05.01.2015 г. От представените документи се установява, че по
път ІІ-86 „Асеновград-Смолян“ са били извършвани строително – монтажни
дейности, от месец август 2011г. Участъкът: от км. 36+012
до разклона за „Бачковския манастир“ е бил част от строителен обект: ЛОТ 14
„Рехабилитация на път ІІ-86 Асеновград – Смолян от км. 27+700 до км. 76+306.70“.
По време на строително-монтажните работи е била въведена временна организация
на движението на скоростта 40 км/ч. Със Заповедта от 22.12.2014 г. е наредено
да се организира движението на МПС при изпълнението на СМР във връзка с
изпълнението на проект ЛОТ 14 „Рехабилитация на път ІІ-86 Асеновград – Смолян
от км. 27+700 до км. 76+306.70“,
а видно от Протокола от 05.01.2015 г., е била извършена проверка и е
установено, че са били монтирани пътните знаци за въвеждане на временна
организация на движението по време на изпълнение на ремонтните работи на път
ІІ-86 „Асеновград-Смолян“, в участъка от км. 27+700
до км. 53+960. Видно, обаче, от Чертеж на проект за ВОБД,
знаци за въвеждане на временна организация са били поставени след мястото на
процесното ПТП – и по отношение и на двамата водачи.
Лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № РВ ******* (управляван от М.К.М.) се е
движил в посока от север на юг (от гр.
Асеновград към гр. Смолян). Видно от чертежа, в неговата посока на движение има
отбелязани знаци за въвеждане на временна организация след отбивката за за
Бачковския манастир.
Лек
автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ******* се е движил в посока от юг на север (от гр. Смолян към
гр. Асеновград). Видно от чертежа, в неговата посока на движение има отбелязани
знаци за въвеждане на временна организация, но на км. 34+600, което в неговата посока на движение, също е след
отбивката за Бачковския манастир. Преди отбивката за Бачковския манастир, в
посоката на движение на л.а. „БМВ Х5“, няма отбелязване на поставени знаци за
въвеждане на временна организация, респ. е нямало ограничени на скоростта 40
км/ч.
Видно
от АТЕ, водачът на л.а. „БМВ Х5“ не е имал възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати произшествието. Видно от допълнителното заключение по
АТЕ, при установената скорост и разположение на двата автомобила, ако водачът
на л.а. „БМВ Х5“ беше предприел своевременно спиране, ударът щеше да се
премести директно в предната дясна врата на л.а. „Мерцедес“ (която е с по-малка
здравина) и в този случай, ударът щеше да е по-опасен и по – вредоносен, защото
би ударил директното предната дясна врата, където се намира пътникът от предна
дясна седалка (ищцата).
Поради
изложеното, съдът приема, че водачът на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *******, не е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, респ. не е допринесъл
за настъпване на вредоносните последици.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ЗАД „А.“ дължи да заплати обезщетение
за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява М.П.М. (чл. 265, ал. 2 и ал.
1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
От
събраните по делото писмени доказателства епикризи, болнични листа,
изследвания) и от заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), което
не е оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното
ПТП, М.П.М. е претърпяла
следните увреждания: политравма; травматичен шок; контузия на гръдния кош и
белите дробове; счупване на II, III, IV, V, VI и VII ребра в дясно; пневмоторакс
в дясно с изразен подкожен емфизем; счупване на таза /крилото и тялото на дясната илиачна кост,
срамните кости двустранно и седалищната кост в дясно/ - нестабилен тип; счупване
на сакрума в дясно; Видно от СМЕ, налице
е причинна връзка между получените травматични увреждания и процесното ПТП.
Политравмата е довела до развитие на травматичен шок - състояние опасно за
живота. Контузията на гръдния кош и белите дробове е било съпроводено с
нарушение на дишането - състояние опасно за живота. Счупването на ІІ, ІІІ, IV,
V, VI и VII ребра в дясно е довело до трайно затруднение в дишането за период
по - голям от 30 дни. Пневмотораксът в дясно с изразен подкожен емфизем е довел
до нарушение на дишането, опасно за живота. Счупването на таза (крилото
и тялото на дясната илиачна кост, срамните кости двустранно и седалищната кост
в дясно/ - нестабилен тип е довело до трайно нарушение във функцията на долните
крайници за период по - голям от 30 дни. Счупване то на сакрума в дясно е
довело до трайно нарушение във функцията на долните крайници за период по-голям
от 30 дни. Вещото лице е посочило, че е било проведено болнично лечение по
спешност, което има етапност. В хода на лечението са настъпили усложнения, като
се е развил локален възпалителен процес на таза, който е довел до възпаление на
горните части на двете бедрени области, развитие на сепсис, некротичен фасциит
и остеит на дясната хълбочна кост, флегмон на дясната седалищна област, гноен
артрит на дясната тазобедрена става, кожен дефект по коремната стена, перианален
абсцес с фистула, обилна гноевидна секреция от раните и тежка интоксикация на
организма. Вещото лице е посочило, че раната все още секретира и е налице
десцендирала предна стена на влагалището и инконтиненция на урината. В
заключението по СМЕ е посочено, че неудобствата и страданията са били големи и
са продължили дълго. Безбройните превръзки с анестезия са били свързани с остри
болки в постоперативните периоди. Болничният престой е бил много продължителен,
с принудителен постелен режим, невъзможност за активно раздвижване поради
естеството на травмата, продължилата дълго ексудация на раните, развитието на
флегмон и некротичен фасциит, артрит и остеит, тежкото септично състояние и
фебрилитет. Наложило се е дълго време да бъде носен уретрален катетър. Към
момента на изготвяне на експертизата (заключението е представено в
деловодството на СГС на 20.10.2017 г.), неудобствата и страданията са в резултат на невъзможността
да се задържа уринирането, секретиращата рана и положението на
влагалището. Вещото лице е посочило, че
счупването на тазовия пръстен е зараснало с деформация и тя има траен характер.
Асиметрията на таза води до куцаща походка и болки при движения в дясната
тазобедрена става. За възстановяване на ищцата вероятно ще се наложат нови
операции. На 07.11.2017 г., вещото лице
е извършило личен преглед на ищцата, след което е представило по делото
Допълнително заключение към СМЕ. В същото е посочено, че при ищцата е налице
куцаща походка с наклоняване на дясно. Десният долен крайник е скъсен с 2 см.
Не може да клекне сама. Има изтръпване на дясното бедро и на дясната
аподбедрица. Вещото е лице е посочило, че поставянето на памперси до 2016 г.,
проблемите с уринирането и дефекацията, ходенето с патерици, козметичният
дефект, секретиращите рани и постоянното куцане, са увеличавали болките и
страданията. Пораженията на ДТБС в средносрочен план ще доведат до коксартроза
и необходимост от оперативно лечение. В открито съдебно заседание на 04.12.2017
г., вещото лице по СМЕ уточнява, че оздравителният процес като цяло се е развил
благоприятно, целта на лечението е била постигната. С пожизнен характер са
деформацията на тазовия пръстен, коксартрозата на дясната тазобедрена става и
големия кожен дефект с доста притеснителен естетичен вид в областта на дясната
половина на корема и ингвиналната гънка.
По делото е прието заключението по извършената
съдебнопсихологична експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира. В заключението е посочено, че ищцата е преживяла травматично
продължителното лечение и възстановителния период, който продължава и към
„настоящия момент“ (заключението е представено в деловодството на СГС на
03.05.2017 г.) с провеждане на рехабилитация. Изпитвала е силни болки, до
степен на пориви за самоубийство, неудобство, притеснения. Вещото лице е
констатирало е отдръпване от социалните контакти, ограничаване на обичайната
житейска активност, емоционална потиснатост, лабилност, напрежение,
безпокойство, тревожност, депресивитет, изострена чувствителност за стимулите
на средата, емоционално затваряне, повишена раздразнителност, понижен
фрустрационен толеранс. Вещото лице е посочило още, че динамиката на
емоционалните преживявания на ищцата е с тенденция към намаляване на техния
интензитет, но тя е относително слаба, доколкото е свързана с физическото
възстановяване, което продължава. Преживяванията на ищцата имат характер на
тежка психотравма, нарушаваща емоционалното и житейско благополучие за
продължителен период от време. Тенденцията е към преодоляване на негативните
последици, като събитието ще остане траен травматичен спомен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите К.М.М.и С.Й.Д..
Съдът прецени със засилена критичност показанията
на свидетеля М.. (същият е съпруг на ищцата). След като взе предвид, че същите
са последователни, почиват на непосредствени впечатления и са дадени под страх
от наказателна отговорност, съдът даде вяра и кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел. Свидетелят сочи, че след ПТП, ищцата била в кома
2 дни, не знаели дали ще оживее. На третия ден, ищцата дошла в съзнание. Била в
много тежко положение. В „Пирогов“ й била направена операция. Два месеца след
операцията, ищцата била изписана. Свидетелят сочи, че ищцата не можела да се
обслужва сама, включително не можела да се храни сама, изпитвала болки, викала,
казвала, че иска да се хвърли. Ищцата все още се оплаквала от болки (свидетелят
е разпитан в открито съдебно заседание на 05.06.2017 г.), още имала „дупка в
корема, дълбока около 20 см.“ и от „железата“, започнало загнояване. Тялото на
ищцата било деформирано, вече не била пълноценен човек. Променил се
приятелският й кръг, социалните й контакти.
Свидетелката Й..също сочи, че състоянието на ищцата
след ПТП било много тежко. Ищцата била в кома, след това говорела само, че
много я боли и й е много лошо, не можела да се движи. Свидетелката сочи, че
това произшествие много е променила ищцата. Преди него ищцата била весел,
жизнен и контактен човек. След произшествието, ищцата се затворила в себе си,
говорела само за катастрофата, за болката, за раната от операцията. Сега ищцата
се предвижвала с бастун, походката й била клатеща, единият й крак бил скъсен.
Ищцата имала проблем с това, не искала да излиза, не искала да контактува
(свидетелката е разпитана в открито съдебно заседание на 05.06.2017 г.)
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи, и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпяла и продължава
да търпи пострадалата, възрастта на М.П.М. към датата на ПТП – 39 г., извършените
е оперативни интервенции, необходимостта от чужда помощ за задоволяване на
елементарни битови потребности на ищцата; козметичният дефект, прогнозата
за здравословното състояние на ищцата, начина, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищцата (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2015 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на М.П.М., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 120 000 лева
Относно иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
По
делото са представени
фактури и фискални бонове, установяващи извършването на разходи
за медикаменти, санитарни материали, медицински изделия и др. От заключението по СМЕ се
установява, че представените по делото фискални бонове и фактури са за
консумативи и лекарства, използвани за лечението на ищцата. Не се установява
извършването на разходи в размер на 145 лева – „протокол за отговорно
пазене-УМБАЛСМ „Пирогов“ (позиция 96 в справката на л. 287) и в размер на 7
лева – санитарни материали (позиция 72). Поради
това, искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 10
823.33 лева, а за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В
настоящия случай съдът приема, че ответникът не доказа възражението си за
съпричиняване. Ответникът твърди, че ищцата като пътник в превозното средство е пътувала
без поставен обезопасителен колан. В
приетото по делото заключение по СМЕ е посочено, че ищцата най-вероятно е била с
правилно поставен предпазен колан. А в заключението по АТЕ е посочено, че при
ПТП, деформираната предна дясна врата е навлязла в купето и е достигнала
предната дясна седалка (ищцата) и пътуващия на тази седалка пътник е бил ударен
директно от нея, независимо дали е бил с предпазен колан или без него. Освен
това, предната дясна колана на автомобила е била силно огъната назад и навътре
в купето. Свидетелят М.. (съпруг на
ищцата) сочи, че е отишъл на мястото около 15 минути след катастрофата. Пожарникарите
рязали колата, за да могат да извадят ищцата, която била с поставен
обезопасителен колан, който дори пречел да бъде изнесена от колата.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалата не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална
и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното
увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на
ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 31.01.2015 г., а за имуществени
вреди – от настъпването им.
Следователно,
сумата от 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, е дължима
ведно със законната лихва, считано от 31.01.2015 г. до окончателното плащане. За разликата до
пълния предявен размер от 430 000 лева, искът е неоснователен.
Обезщетението
за имуществени вреди е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата
настъпването на вредите – от извършването на разходите. Поради това, ответникът
следва да бъде осъден на законната лихва върху всеки един от разходите,
формиращи сумата от 10823.33 лева, както следва: върху 6.00 лв. от
24.02.2015 г., върху 11.38 лв. от 21.02.2015 г., върху 2.79 лв. от 23.02.2015 г., върху 8.30 лв. от 22.02.2015 г., върху 7.80
лв. от 22.02.2015 г., върху 2.36 лв. от 28.02.2015 г., върху 4.32 лв. от
20.02.2015 г., върху 2.23 лв. от 30.03.2015 г., върху 26.62 лв. от 06.03.2015
г., върху 5.39 лв. от 07.03.2015 г., върху 23.44 лв. от 10.03.2015 г., върху 4.83
лв. от 14.03.2015 г., върху 4.73 лв. от 13.03.2015 г., върху 3.15 лв. от
18.03.2015 г., върху 30.98 лв. от 19.03.2015 г., върху 6.72 лв. от 23.03.2015
г., върху 14.98 лв. от 22.03.2015 г., върху 10.22 лв. от 20.03.2015 г., върху 11.09
лв. от 24.03.2015 г., върху 37.91 лв. от 25.03.2015 г., върху 10.97 лв. от
21.03.2015 г., върху 24.90 лв. от 14.03.2015 г., върху 25.35 лв. от 16.03.2015
г., върху 25.35 лв. от 19.03.2015 г., върху 21.84 лв. от 15.04.2015 г., върху 19.99
лв. от 27.04.2015 г., върху 15.83 лв. от 25.04.2015 г., върху 15.75 лв. от
03.04.2015 г., върху 4.20 лв. от 11.04.2015 г., върху 9.90 лв. от 12.04.2015
г., върху 7.00 лв. от 09.04.2015 г., върху 11.50 лв. от 08.04.2015 г., върху 7.25
лв. от 22.04.2015 г., върху 60.10 лв. от 20.04.2015 г., върху 15.80 лв. от
07.04.2015 г., върху 8.55 лв. от 05.04.2015 г., върху 18.00 лв. от 16.04.2015
г., върху 18.33 лв. от 09.05.2015 г., върху 20.51 лв. от 15.05.2015 г., върху 18.45
лв. от 01.05.2015 г., върху 10.56 лв. от 02.05.2015 г., върху 4.60 лв. от
18.05.2015 г., върху 9.40 лв. от 12.05.2015 г., върху 19.95 лв. от 30.06.2015
г., върху 33.36 лв. от 07.06.2015 г., върху 17.47 лв. от 14.06.2015 г., върху 22.60
лв. от 02.06.2015 г., върху 16.70 лв. от 10.06.2015 г., върху 9.50 лв. от 21.06.2015
г., върху 12.50 лв. от 26.06.2015 г., върху 2.66 лв. от 25.06.2015 г., върху 6.96
лв. от 23.06.2015 г., върху 17.70 лв. от 22.06.2015 г., върху 1.00 лв. от
04.06.2015 г., върху 19.58 лв. от 07.07.2015 г., върху 17.77 лв. от 03.07.2015
г., върху 13.46 лв. от 25.07.2015 г., върху 12.58 лв. от 27.07.2015 г., върху 13.80
лв. от 29.07.2015 г., върху 9.00 лв. от 23.07.2015 г., върху 16.95 лв. от
17.07.2015 г., върху 12.83 лв. от 12.07.2015 г., върху 4.60 лв. от 11.07.2015
г., върху 1.10 лв. от 10.07.2015 г., върху 188.00 лв. от 31.07.2015 г., върху 54.92
лв. от 29.07.2015 г., върху 16.00 лв. от 07.08.2015 г., върху 11.80 лв. от 15.08.2015
г., върху 4.80 лв. от 23.08.2015 г., върху 4.80 лв. от 06.08.2015 г., върху 16.00
лв. от 18.08.2015 г., върху 8.30 лв. от 03.08.2015 г., върху 3.00 лв. от 20.09.2015
г., върху 34.70 лв. от 20.09.2015 г., върху
11.10 лв. от 08.09.2015 г., върху 1.40 лв. от 20.09.2015 г., върху 58.00 лв. от
19.02.2015 г., върху 33.24 лв. от 21.05.2015 г., върху 24.66 лв. от 04.05.2015
г., върху 30.19 лв. от 30.05.2015 г., върху 6.40 лв. от 08.05.2015 г., върху 2811.00
лв. от 24.02.2015 г., върху 113.31 лв. от 28.02.2015 г., върху 226.42 лв. от 28.02.2015
г., върху 416.00 лв. от 05.03.2015 г., върху 416.30 лв. от 16.03.2015 г., върху
339.62 лв. от 27.03.2015 г., върху 948.88 лв. от 30.03.2015 г., върху 2010.00
лв. от 01.06.2015 г., върху 815.00 лв. от 15.06.2015 г., върху 1147.61 лв. от 23.07.2015
г., върху 38.00 лв. от 01.07.2015 г., върху 135.00 лв. от 29.07.2015 г., върху 7.44
лв. от 29.07.2015 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 300 лева от общо
направените от ищцата разноски в размер на 1000 лева (100 лв. х 0.30), в т.ч.:
платена ДТ (300 лева) и депозити за експертизи
(700 лв.)
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 199.50 лева от
общо направените разноски в размер на 285 лева (285 лв. х 0.70), вкл. депозит
за АТЕ и СМЕ и ДТ за издаване на съдебно удостоверение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
/изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300
лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 210 лева (300 х 0.70) за
юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. С.С.Ч., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска в размер на 3726
лева (12 420 лв. (с вкл. ДДС) х 0.30). Съгласно Определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 5 142.93
лева –
държавна такса (130 823.33 лева х 4%) – (300 лв. х
0.30, която е присъдена в полза на ищеца).
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД "А.", с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
-
сумата
от 120 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от М.П.М. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 31.01.2015 г., на разклона за Бачковския манастир, ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2015 г. до окончателното плащане,
-
сумата
от 10 823.33 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП, реализирано на 31.01.2015
г., на разклона за Бачковския манастир, ведно със
-
законната лихва върху всеки
един от разходите, формиращи сумата от 10823.33 лева, както следва: върху 6.00 лв. от
24.02.2015 г., върху 11.38 лв. от 21.02.2015 г., върху 2.79 лв. от 23.02.2015 г., върху 8.30 лв. от 22.02.2015 г., върху 7.80
лв. от 22.02.2015 г., върху 2.36 лв. от 28.02.2015 г., върху 4.32 лв. от
20.02.2015 г., върху 2.23 лв. от 30.03.2015 г., върху 26.62 лв. от 06.03.2015
г., върху 5.39 лв. от 07.03.2015 г., върху 23.44 лв. от 10.03.2015 г., върху
4.83 лв. от 14.03.2015 г., върху 4.73 лв. от 13.03.2015 г., върху 3.15 лв. от
18.03.2015 г., върху 30.98 лв. от 19.03.2015 г., върху 6.72 лв. от 23.03.2015
г., върху 14.98 лв. от 22.03.2015 г., върху 10.22 лв. от 20.03.2015 г., върху
11.09 лв. от 24.03.2015 г., върху 37.91 лв. от 25.03.2015 г., върху 10.97 лв.
от 21.03.2015 г., върху 24.90 лв. от 14.03.2015 г., върху 25.35 лв. от
16.03.2015 г., върху 25.35 лв. от 19.03.2015 г., върху 21.84 лв. от 15.04.2015
г., върху 19.99 лв. от 27.04.2015 г., върху 15.83 лв. от 25.04.2015 г., върху
15.75 лв. от 03.04.2015 г., върху 4.20 лв. от 11.04.2015 г., върху 9.90 лв. от
12.04.2015 г., върху 7.00 лв. от 09.04.2015 г., върху 11.50 лв. от 08.04.2015
г., върху 7.25 лв. от 22.04.2015 г., върху 60.10 лв. от 20.04.2015 г., върху
15.80 лв. от 07.04.2015 г., върху 8.55 лв. от 05.04.2015 г., върху 18.00 лв. от
16.04.2015 г., върху 18.33 лв. от 09.05.2015 г., върху 20.51 лв. от 15.05.2015
г., върху 18.45 лв. от 01.05.2015 г., върху 10.56 лв. от 02.05.2015 г., върху
4.60 лв. от 18.05.2015 г., върху 9.40 лв. от 12.05.2015 г., върху 19.95 лв. от
30.06.2015 г., върху 33.36 лв. от 07.06.2015 г., върху 17.47 лв. от 14.06.2015
г., върху 22.60 лв. от 02.06.2015 г., върху 16.70 лв. от 10.06.2015 г., върху
9.50 лв. от 21.06.2015 г., върху 12.50 лв. от 26.06.2015 г., върху 2.66 лв. от
25.06.2015 г., върху 6.96 лв. от 23.06.2015 г., върху 17.70 лв. от 22.06.2015
г., върху 1.00 лв. от 04.06.2015 г., върху 19.58 лв. от 07.07.2015 г., върху
17.77 лв. от 03.07.2015 г., върху 13.46 лв. от 25.07.2015 г., върху 12.58 лв.
от 27.07.2015 г., върху 13.80 лв. от 29.07.2015 г., върху 9.00 лв. от
23.07.2015 г., върху 16.95 лв. от 17.07.2015 г., върху 12.83 лв. от 12.07.2015
г., върху 4.60 лв. от 11.07.2015 г., върху 1.10 лв. от 10.07.2015 г., върху
188.00 лв. от 31.07.2015 г., върху 54.92 лв. от 29.07.2015 г., върху 16.00 лв.
от 07.08.2015 г., върху 11.80 лв. от 15.08.2015 г., върху 4.80 лв. от
23.08.2015 г., върху 4.80 лв. от 06.08.2015 г., върху 16.00 лв. от 18.08.2015
г., върху 8.30 лв. от 03.08.2015 г., върху 3.00 лв. от 20.09.2015 г., върху
34.70 лв. от 20.09.2015 г., върху 11.10
лв. от 08.09.2015 г., върху 1.40 лв. от 20.09.2015 г., върху 58.00 лв. от
19.02.2015 г., върху 33.24 лв. от 21.05.2015 г., върху 24.66 лв. от 04.05.2015
г., върху 30.19 лв. от 30.05.2015 г., върху 6.40 лв. от 08.05.2015 г., върху
2811.00 лв. от 24.02.2015 г., върху 113.31 лв. от 28.02.2015 г., върху 226.42
лв. от 28.02.2015 г., върху 416.00 лв. от 05.03.2015 г., върху 416.30 лв. от
16.03.2015 г., върху 339.62 лв. от 27.03.2015 г., върху 948.88 лв. от
30.03.2015 г., върху 2010.00 лв. от 01.06.2015 г., върху 815.00 лв. от
15.06.2015 г., върху 1147.61 лв. от 23.07.2015 г., върху 38.00 лв. от
01.07.2015 г., върху 135.00 лв. от 29.07.2015 г., върху 7.44 лв. от 29.07.2015
г., до окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 267, ал.1, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 120 000 лева до пълния
предявен размер от 430 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и за
разликата над 10823.33 лева до пълния предявен размер от 10 975.33 лева –
обезщетение за имуществени вреди, кат неоснователни.
ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗАД "А.", с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 199.50 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 210 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "А.", с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат адв. С.С.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3726 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "А.", с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 5142.93
лева – разноски по делото, представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: