№ 66
гр. Бургас, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000088 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Н.
Р., гражданин на Р Турция, представляван от упълномощен адвокат Г.М., със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Ц. С.“ №111, вх.Б, ет.1, против решение
№81/05.04.2022 год. по т.д.№368/21 год. по описа на Бургаски окръжен съд, с
което е отхвърлен иска му против „Д. Б.“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.З., общ.Р., представлявано от управителите
М. Й. и М. А. за осъждане на дружеството да възстанови достъпа на А. Н. Р.
до фирмената документация – търговски договори, дружествени книги и
счетоводни документи.
Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че част от установените от
съда факти не почиват на събраните доказателства, а формираните въз основа
на тях изводи са неправилни.
Заявява се, че от фактическа страна от съда е установено, че
пълномощници на въззивника и посочени от него експерти са искали достъп,
но не са били допускани до търговската и счетоводна документация на
дружеството, въпреки легитимацията им с мандат, оправомощаващ ги за
1
достъп до документацията. Тези фактически констатации е следвало да
мотивират съда да уважи претенцията като доказана. Заявява се, че в ТЗ не се
съдържа забрана за упълномощаване на трето лице, което съвместно със
съдружника да извърши преглед на търговската и счетоводна документация
самостоятелно или съвместно с упълномощителя. В чл.137 ал.6 от ТЗ е
предвидена възможност съдружникът да гласува в общото събрание чрез
пълномощник – право, далеч по-съществено от правото на достъп до
информация. Поддържа се, че съдружникът има право да упълномощи
експерти, които да му разяснят различни въпроси от правно или финансово
естество, за които той не притежава необходимите знания. Изразява се
становище, че ограничаването достъпа до документация на легитимирано с
мандат на съдружник лице представлява нарушение на правото на
съдружника за достъп. Твърди се, че ограничаването на легитимираните с
пълномощно лица да присъстват на срещите между ищеца и
представляващите дружеството е целяло възпрепятстване на възможността
на въззивника да докаже отказа за предоставяне на информация чрез гласни
доказателства. Освен това, чрез показанията на св.И. се установило, че на
самия ищец е било отказано предоставяне на достъп до информация.
Заявява се от въззивника, че съвсем формално искането за
предоставяне на информация по електронен път е приравнено от съда на
искане за предоставяне на документи. Поддържа се, че съдебната практика по
въпроса за правото на достъп до информация не отговаря на съвременните
средства за комуникация и на създалите се ограничения във връзка с ковид-
пандемията. Заявява се, че не съществува пречка достъпа на съдружника до
информация да бъде осъществен по електронен път, дистанционно, чрез
достъп до електронни документи или база данни. Сочи се, че този достъп не
бива да се приравнява на искане за предоставяне на копия от документи,
както е сторил съдът.
В жалбата се съдържа оплакване, че от съда не е преценена крайната
заинтересованост на свидетелите, водени от насрещната страна – св.Н.
извършва счетоводно обслужване на дружеството и има интерес от
запазването му като клиент, а отделно, има интерес да не предостави данни за
счетоводни операции, които не са в съответствие със закона. Другият
свидетел е прокурист и има интерес да удовлетвори мнозинството на
2
съдружниците, като създава пречки на ищеца да получава информация.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да се уважи
предявения иск и в полза на въззивника да се присъдят сторените разноски.
Постъпил е отговор в срока по чл.263 от ГПК от „Д. Б.“ ООД, чрез
упълномощен адвокат С. Н. със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Ц. С.“ №102,
ет.1, ат.1. Изразява се становище, че депозираната жалба е процесуално
допустима, но неоснователна, а обжалваното решение на БОС следва да бъде
потвърдено. Сочи се, че в жалбата са изложени неверни фактически
твърдения и че по делото несъмнено е установено, че не е било отказано
предоставяне на достъп до исканите документи от съдружника Р. и
пълномощника му Х., както преди провеждане на общото събрание на
съдружниците на 28.06.2021 год., така и на самото общо събрание на
29.06.2021 год.
Твърди се, че с действията си и с поведението си съдружникът Р.
злоупотребява с института на упълномощаването, тъй като не желае да
контактува с другите съдружници, но предоставя изключително голям обем
на правомощия на три напълно външни за дружеството лица през 2020 год. и
дори им възлага да извършат проверка на счетоводната документация за
последните 5 години. Изразява се становище за неоснователност на довода за
нарушено право на съдружника да упълномощи експерти, които да му
разяснят въпроси от правно и финансово естество. Твърди се, че винаги са му
били давани подробни разяснения от лицата, осъществяващи външното
счетоводно обслужване на дружеството, вкл.на турски език.
Сочи се, че дружеството не е задължено да изпраща на
съдружниците документи, а контролът на дружествените книжа следва да се
осъществява по седалището на юридическото лице. Заявява се, че
въззивникът е искал, основно чрез пълномощниците си и по-рядко – лично, да
му бъдат предоставяни счетоводни документи в електронен вид, с
оправданието, че е гражданин на РТурция и при усложнената епидемична
обстановка не може да влиза в РБългария. Сочи се, че именно горните
причини са продиктували необходимостта общото събрание на съдружниците
през 2020 год. да се проведе в РТурция, но въпреки това съдружникът Р. не
упражнил правото си да се запознае с подготвените материали и да участва в
събранието лично, а упълномощил с тези права друго лице. Заявява се, че
3
поведението му във връзка със събранието през 2021 год. е идентично и това
представлява злоупотреба с правото на упълномощаване.
Оспорват се оплакванията в жалбата за заинтересованост на
свидетелите Н. и Али.
Поддържа се, че между интересите на отделните съдружници и
интересите на дружеството следва да се постигне баланс и дори правото на
съдружника на информация може да бъде ограничено при нарушаване
задължението за лоялност и при поведение, застрашаващо дружествените
интереси. Според въззиваемото дружество, въззивникът е предприел
нелоялно поведение, с което се стреми да подрони авторитета му и внася
разстройство в отношенията между съдружниците, но въпреки това до
момента не са предприемани действия за ограничаване правото му на
информация.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск с правно основание чл.71
от ТЗ, за осъждане на „Д. Б.“ ООД да възстанови достъпа на съдружника А.Р.
до фирмената документация. В исковата си молба до Окръжен съд Бургас,
ищецът Р. е поддържал, че извежда правния си интерес за предявяване на
иска от качеството си на съдружник с нарушени членствени права поради
осуетен достъп до търговските договори, дружествените книги и счетоводни
документи от управителя. Изложил е фактически твърдения, че поискал да му
бъдат изпратени на електронна поща счетоводните документи, които ще се
разискват по време на общото събрание на съдружниците, свикано за
29.06.2021 год. След като не му били предоставени, на 28.06.2021 год. посетил
офиса на дружеството заедно със свой консултант и тогава му били
предоставени само част от документите, а на консултантът, упълномощен с
изрично пълномощно, изобщо бил отказан достъп. Отново посетил офиса на
29.07.2021 и 30.07.2021 год., но съдружникът и управител Й. му попречил да
упражни правото си по чл.13 от дружествения договор и чл.123 от ТЗ.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че на ищеца лично
са били предоставени и разяснени счетоводни документи в офиса на
4
дружеството на 28.06.21 год., а в деня на събранието – 29.06.2021 год. всички
документи са били предоставени и на пълномощника му за участие в ОС. На
пълномощника било отказано предоставяне на копия от документите.
Поддържал е, че съдружникът има право на достъп до дружествените книжа,
а за дружеството не съществува задължение за предаване на оригинали или
предоставяне на копия. За датите 29.07. и 30.07.2021 год. ответникът е заявил,
че не е отказан достъп, тъй като от съдружника са изискани отчети, баланси и
оборотни ведомости към 31.06.2021 год., за съставянето на които се е
изисквало технологично време. Такива документи били изготвени, но не били
потърсени по-късно.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена, като е прието от
БОС, че не е установено неизпълнение на задължението на дружеството
съобразно основанията на предявения иск. Съдът е посочил, че за
дружеството съществува задължение да предостави на съдружника си достъп
до документацията, но не и задължение за създаване или предаване на
паралелна документация или за предаване на оригинали или копия от самата
документация, ето защо претенциите на ищеца за получаване по имейл лично
или чрез пълномощници на счетоводни документи или за получаване на
оригинали или копия извън канцеларията, са неоснователни. Приел е, че в
деня, предшестващ общото събрание, както и в деня на общото събрание, на
съдружника лично и на негов пълномощник е бил предоставен достъп до
счетоводните документи и са били дадени разяснения. Следващото искане за
предоставяне на документи било отправено внезапно, било необходимо
технологично време за изготвяне на поисканите отчети и ищецът не доказал,
че му е бил отказан достъп до други, налични документи.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
допълнение, във връзка с оплакванията в жалбата, излага и следното:
С тълкувателно решение №1/06.12.2002 год. по т.д.№1/2002 год. на
ОСГК ВКС се приема, че според вида на търсената защита искът по чл.71 от
ТЗ за защита на членствените права на съдружника може да бъде
установителен, осъдителен и конститутивен, като отликата му от иска по
чл.74 от ТЗ е единствено в зависимост от това кой орган на дружеството е
5
взел атакуваните решения, а не от тяхното естество – т.ІV. Въззиваемото
дружество не отрича правото на въззивника, закрепено в чл.123 от ТЗ и чл.13
от дружествения договор, за достъп до дружествените книжа. Трайно
установената съдебна практика по приложението на чл.123 от ТЗ приема, че
на правото на съдружника на достъп съответства задължението на
дружеството да предостави възможност за преглед на документацията в
канцеларията/адреса на управление, но не и задължение за предоставяне на
оригинали извън канцеларията или за снабдяване с копия от документите и
предаването им на съдружника. Граматическото тълкуване на израза
„преглежда книжата на дружеството“, употребен в чл.123 от ТЗ, изключва
възможността за снабдяване с преписи или изпращане на електронни копия
от документите. С дружествения договор не са уредени права на съдружника,
по-широки от тези по чл.123 от ТЗ – според чл.13 б.г, съдружникът може да
извърши проверка на счетоводните документи, без възможност да получи
копия от тях за лично ползване. Действително в последните години, поради
развилата се в световен мащаб пандемия, електронната комуникация
претърпя бурен възход, но следва да се отбележи, че въззивникът е отправил
искане за предоставяне на копия от счетоводните документи на електронната
си поща (а не достъп до база данни) без да се аргументира с пречки за
личното им преглеждане и даже е подновил искането си за предоставяне на
копия в момента на личното си посещение в канцеларията на 28.06.2021 год.
(т.2 и т.4 от протокола на л.8 от първоинстанционното дело). От
съдържанието на гореспоменатия протокол, от протокола от общото събрание
на съдружниците, проведено на 29.06.2021 год., и от показанията на св.Н. се
налага извод, че на 28.06.2021 год. лично на въззивника е бил предоставен
достъп до счетоводната документация и съдържанието й му е било разяснено.
На събранието на 29.06.21 год. въззивникът е бил представляван от
пълномощник, който е направил изявления, вписани в протокола, че на
28.06.21 год. съдружникът Р. лично се е запознал с финансовите документи в
офиса на дружеството, но не му било разрешено да вземе копията и да ги
изнесе от канцеларията. Или от доказателствата се налага извод, че правото
на достъп до книжата на дружеството е упражнено лично на 28.06.21 год. и не
е възпрепятствано. Недопускането на придружителя на въззивника до
фирмените книжа на 28.06.21 год. не представлява нарушение на правото на
съдружника по чл.123 от ТЗ. Въззивникът поддържа, че има право да
6
упълномощи експерти, които да му разяснят въпроси от финансово и правно
естество, които да проверят първичната счетоводна документация и
информацията, залегнала в ГФО. Действително не може да се очаква от
съдружника да има специални счетоводни познания, но в настоящия случай
се установява, че св.Н. съвсем добросъвестно е отговорила на всичките му
въпроси и му разяснила счетоводните документи. Нейните показания не са
поставени под съмнение от първоинстанционния съд и според въззивния съд
липсват основания по чл.172 от ГПК за игнорирането им поради
заинтересованост. Изгубените отношения на доверие между съдружниците не
са основание да се приеме, че консултанти на съдружника Р. могат да правят
цялостен одит на дружеството, още повече, че между интересите на
дружеството и тези на съдружника следва да бъде постигнат баланс, при
който в сферата никоя от страните да не се стига до крайна интервенция.
Упълномощеният представител е допуснат до участие в общото събрание,
предоставени са му подготвените във връзка с приемането на ГФО документи
и му е дадена възможност да изрази мнение и да гласува.
В обобщение въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, ето
защо обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, в
полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 800 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №81/05.04.2022 год. по т.д.№368/21 год.
по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Н. Р., гражданин на Р Турция, роден на ********** год.,
притежаващ паспорт S *********, издаден на 13.12.2019 год. в гр.И. , да
заплати на „Д. Б.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.З., общ.Р., представлявано от управителите М. Й. и М. А.
разноски във въззивното производство в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8