Решение по дело №14446/2013 на Софийски градски съд

                        

 

                         Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                              гр. София, 11.05.2016 г.

 

                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година,   в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.

 

при секретаря  И.А. като разгледа докладваното от  съдия Д. гр.д. № 14446/2013  г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от  ГПК- за съществуване на парично вземане.

В исковата молба ищецът Т. „В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище *** / с предишни наименования К.А.Б.” ЕАД и „Е.Б.- Б.” ЕАД/ претендира установяване съществуването на вземане по отношение на „А.” ЕООД с ЕИК: *****- кредитополучател и Е.К.Т. , ЕГН: **********-поръчител  по Договор за банков кредит № 3050-09 от 22.04.2009 г. в общ размер на  450 945.84 евро ,от които 378 212.82 евро неиздължена просрочена главница, ведно със законовата лихва върху нея считано от 21.06.2013 г. до изплащане на вземането, 40 985,11 евро - неиздължена изискуема договорна възнаградителна лихва за периода 25.04.2012 г. - 20.06.2013 г., 21 579.14 евро - неиздължена изискуема наказателна лихва (неустойка) за периода 25.05.2012 г. — 20.06.2013 г., както и 26 909.20 лв. - направени разноски по делото, от които 17 639.47 лв. разноски за платената държавна такса и 9 269.73 лв. разноски за дължимото юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че горните суми са присъдени   по гр. дело № 26879 / 2013 г. по описа на Софийски районен съд, II-ро г.о., 77-ми състав,по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 26.06.2013 год. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение от длъжниците.

Ето защо е предявил настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на изискуемото парично вземане срещу ответниците така,както е заявено по-горе и да му присъди разноските по делото.

Ответникът – „А.” ЕООД оспорва предявения иск,тъй като твърди,че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.Претендира разноски.

Ответникът – Е.К.Т. също счита иска за неоснователен,поради липса на предсрочна изискуемост на кредита,а също и поради това, че по отношение на него като поръчител е изтекъл към датата на подаване на заявлението в СРС преклузивния срок по чл.147,ал.1,изр. първо ЗЗД. Моли съдът да отхвърли иска и притиндира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че на 26.06.2013 год.  по гр.д. № 26879 / 2013 г. по описа на Софийски районен съд, II-ро г.о., 77-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на К.А.Б.” ЕАД *** против солидарните длъжници „А.” ЕООД и Е.К.Т. за заплащане на дължими по Договор за банков кредит № 3050-09 от 22.04.2009 г. суми , както следва: 378 212.82 евро неиздължена просрочена главница, ведно със законовата лихва върху нея считано от 21.06.2013 г. до изплащане на вземането, 40 985,11 евро - неиздължена изискуема договорна възнаградителна лихва за периода от 25.04.2012 г. до 20.06.2013 г., сумата от 21 579.14 евро - неиздължена изискуема наказателна лихва (неустойка) за периода от 25.05.2012 г. до 20.06.2013 г., такса в размер на 10168.77 евро, както и 26 909.20 лв. - направени разноски по делото, от които 17 639.47 лв. разноски за платената държавна такса и 9 269.73 лв. разноски за дължимото юрисконсултско възнаграждение.

На същата дата е издаден и изпълнителен лист за описаното вземане.

В срока по чл.414,ал.2 от ГПК е подадено възражение срещу тази заповед от длъжниците, сега ответници „А.” ЕООД и Е.К.Т., поради което СРС е указъл на банката заявител да предяви установителен иск по реда на чл.415,ал.1 ГПК.

На 25.10.2013 година в срока по чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК заявителят по горното дело е депозирал в СГС настоящата искова молба.

Видно от приложения Договор за банков кредит № 3050-09 от 22.04.2009 г. „Е.Б.- Б.” ЕАД е предоставила на „А.” ЕООД инвестиционен банков кредит в размер на 395 000 евро с цел рефинансиране на два действащи инвестиционни кредита, отпуснати на кредитополучателя от „П.Б.” АД и „Ю. И Е.Д.Б.” АД. Крайният срок за издължаване на всички суми по процесния кредит е определен до 25.04.2024 г., като погасяването е  уговорено на месечни анюитетни вноски.

В глава ІХ от договора е уредена предсрочната изискуемост на кредита. В чл.10,ал.1 са посочени две хипотези, при сбъдването  на които кредитът се счита  автоматично за изцяло предсрочно изискуем и първата от тях е при просрочване на каквото и да е парично задължение по кредита. В ал.2 на чл.10 е предвидена възможност при определени обстоятелства,банката да има право едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем.

 На същата дата- 22.04.2009 г., е подписан с Е.К.Т. и договор за поръчителство .

За обезпечение  връщането на кредита на 29.04.2009 год. „А.” ЕООД и Е.К.Т. са учредили в полза на „Е.Б.- Б.” ЕАД договорна ипотека върху два недвижими имота-първия собственост на дружеството,а втория Е.К.Т.- Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 9, том III, per. № 4483, дело № 364 / 29.04.2009 г. на нотариус И.Н. с peг. № * от регистъра на Нот. Камара с район на действие на Софийски районен съд.

Поради спиране на плащанията по кредита от 25.04.2012 г. К.А.Б.” ЕАД е изпратила до ответниците покани за доброволно изпълнение, с което ги е уведомила за просрочието, размера на задълженията към 18.03.2013 год. в общ размер от 440 204.44 евро и им е дала едноседмичен срок за платят задължението към банката.На 21.06.2013 год. е съставено Извлечение от счетоводните книги по Договор за банков кредит № 3050-09 от 22.04.2009 г. за задължение в общ размер на  450 945.84 евро както следва: главница 378 212.82 евро , договорна лихва 40 985,11 евро за периода от 25.04.2012 г. до 20.06.2013 г., наказателна лихва от 21 579.14 евро за същия период и такса управление в размер на 10168.77 евро.

Поканата до дружеството длъжник по кредита с изх. № 13-МД-0457/15.04.2013 год. е изпратена по пощата с обратна разписка, като в приложеното по делото известие за доставяне няма оТ.елязване да е доставена на адресата „А.” ЕООД. Поканата до поръчителя Е.К.Т. му е връчена лично на 14.05.2013 год.

 По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално. От същото се установяват отпуснатите от банката суми и извършените от ответника плащания по договора за кредит. Установено е,че отпуснатия кредит в размер на  395000 евро е усвоен еднократно в пълен размер на 13.05.2009 год. Обслужването на кредита не е било редовно почти от самото начало на договора, последното плащане е от 21.08.2012 г. - вноска в размер на 3700 евро по разплащателната сметка на кредитополучателя, с която са погасени 3700 евро просрочена лихва.  Размерът на паричните задължения по кредита към датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение - 21.06.2013 г. е в размер,както следва: неиздължена просрочена главница 378 212.82 евро, договорна възнаградителна лихва за периода 25.04.2012 г. - 20.06.2013 г. в размер на 40 985,11 евро , наказателна лихва (неустойка) за периода 25.05.2012 г. — 20.06.2013 г. в размер на 21 579.14 евро  и такса за управление в размер на 10168.77 евро.

Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявеният е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от  ГПК - за съществуване на вземането е процесуално допустим.

Безспорно е установен факта на сключения между „Е.Б.- Б.” ЕАД и „А.” ЕООД  Договор за банков кредит № 3050-09 от 22.04.2009 г. и усвоената на 13.05.2009 год. по него сума в размер на 395 000 евро, която е използвана за рефинансиране на два действащи инвестиционни кредита, отпуснати на „А.” ЕООД  от „П.Б.а” АД и „Ю. И Е.Д.Б.” АД. Установено е, че Е.К.Т. е сключил с банката договор за поръчителство за задължението по горния договор на кредитополучателя „А.” ЕООД  .

От заключението на ССЕ се установява, че  още в началните месеци на процесния период дължимите вноски по главница и лихва не са погасявани изцяло и редовно. На 21.08.2012 г. е направена последната вноска по разплащателната сметка на Кредитополучателя в размер на 3700 евро, с която са погасени 3700 евро просрочена лихва.

При това положение следва да се приеме,че по силата на чл.10,ал.1 от договора за кредит, предсрочната изискуемост е настъпила автоматично още при първото просрочие на суми по кредита , а видно от заключението на вещото лице това е на датата 25.11.2009 год./просрочена главница в размер на 1030.41 евро макар и за един ден/. Въпреки горното предсрочната изискуемост не е настъпила спрямо длъжника и неговия поръчител,ответници по делото.

Това е така, тъй като според задължителните указания в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата , когато предсрочна изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства /в случая каквото и да е просрочие на дължимо плащане/ кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. В случая такова уведомяване липсва, тъй като няма доказателства,че писмото – покана изпратено от банката до кредитополучателя „А.” ЕООД  е получено от последния,т.е.,че длъжника е бил уведомен за волята на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. В случая е ирелевантно,че поканата е била връчена на поръчителя , доколкото длъжниците по кредита са два отделни самостоятелни правни субекта, независимо от факта,че физическото лице е бил управител и собственик на търговското дружество.Макар и житейски логично ,юридически е незаконосъобразно главния длъжник по кредита да се уведомява по начин различен от този уговорен в договора  

Във връзка със самостоятелните възражения за недължимост на втория ответник следва да се оТ.ележи,че отговорността на поръчителя, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.В случая този срок изобщо не е започнал да тече,поради липса на доказателства,че волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до кредитополучателя „А.” ЕООД. 

 При това положение съдът намира,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК не е била настъпила предсрочна изискеумост на кредита.

Доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които може да се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение, то няма пречка вземането да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. В случая обаче видно от самото извлечение, няма данни за точния размер на месечната вноска. Размер на месечната вноска не е посочен,  както в исковата молба,така и в договора за банков кредит,а такъв не може да се установи и от заключението по ССЕ,тъй като такава задача не е поставяна. Ето защо и при липса на доказателства за размера на падежираните до датата на подаване на заявлението пред СРС вноски,такива не следва да бъдат присъждани.

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира,че тъй като пред Районния съд заявителят е претендирал в голямата си част неизискуемо вземане ,а евентуално изискуемото такова не е установено по размер, предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските: По делото са представини два отделни договора за правна помощ подписан от всеки от ответниците с посочено възнаграждение от 29 000 лв. Доказателства за плащане на такова се съдържа в писмено изявление на адв.И.И.,че е получил от „А.” ЕООД възнаграждение от 13 000 лв.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на „А.” ЕООД разноските за платен адвокатски хонорар в размер на 13 000 лв.,като съдът не възприема възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението,отчитайки цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ТБ „В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***  против  „А.-*" ЕООД, с ЕИК: ***** седалище и адрес на управление:*** и Е.К.Т. с ЕГН **********, адрес: ***  и двамата със съдебен адрес на адв.И.И. *** иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане  по Договор за банков кредит № 3050-09 от 22.04.2009 г. в общ размер на  450 945.84 евро, от които 378 212.82 евро неиздължена просрочена главница, ведно със законовата лихва върху нея считано от 21.06.2013 г. до изплащане на вземането, 40 985,11 евро - неиздължена изискуема договорна възнаградителна лихва за периода 25.04.2012 г. - 20.06.2013 г., 21 579.14 евро - неиздължена изискуема наказателна лихва (неустойка) за периода 25.05.2012 г. — 20.06.2013 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ТБ „В.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на „А.-*" ЕООД, с ЕИК: *****  сумата от 13 000 лв. представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на пред  САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: