№ 15119
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:***
при участието на секретаря *** Д. ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110154884 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Ц. С. Л.,
обективирано в Заповед № ***/07.08.2023г. на управителя на „***“ ЕООД и за
възстановяване на Ц. С. Л. на заеманата преди уволнението длъжност- „летец- пилот,
директор дирекция“ в „***“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор от 01.10.2016г., по силата на което заемал
длъжността „летец- пилот, директор дирекция“ в ответното дружество и което било
прекратено, считано от 08.08.2023г. със Заповед № ***/07.08.2023г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, предл. второ КТ- поради съкращаване на щата. Поддържа на първо място, че
соченото в заповедта уволнително основание не било реално осъществено, доколкото не
били извършвани промени в щатното разписание на ответното дружество по предвидения за
това в закона и във вътрешните му актове ред, данни за каквито промени не се съдържали и
в оспорената заповед. Евентуално- в случай че се установи съкращаване на щата за
заеманата от ищеца длъжност, се поддържа, че в случая работодателят бил задължен да
извърши подбор съобразно нормата на чл. 329 КТ, тъй като процесната длъжност
продължавала да съществува, като функциите й се изпълнявали от други лица, но въпреки
това подбор не бил извършен. Наред с това, ищецът поддържа, че при извършване на
уволнението му не били спазени процедурите, разписани в разпоредбите на чл. 130, ал. 4 КТ
и чл. 130в КТ, предвиждащи информиране на работниците и служителите, както и на
техните представители по чл. 7 и чл. 7а КТ за икономическите и финансови причини за
съкращаването на щата, респ. за прекратяване на конкретното трудово правоотношение,
както и провеждане на консултации с представителите на работниците и служителите. Не
била спазена и процедурата при масови уволнения, доколкото Агенцията по заетостта не
била уведомена за същите в законоустановените срокове за това. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, твърдейки, че със заповед №
1
241/12.07.2023г. управителят на „***“ ЕООД утвърдил промени в щатното разписание на
дружеството в рамките на процеса по преструктуриране на длъжностите в него, в резултат
на което било утвърдено ново щатно разписание, вкл. поименно, в сила от 01.08.2023г., от
което се установявало, че съществувалата до влизането му в сила единствена щатна бройка
за длъжността „летец- пилот, директор дирекция“ се съкращава. Поддържа, наред с това, че
доколкото се касае за единствена щатна бройка за тази длъжност, заемана преди уволнението
му от ищеца, и доколкото, противно на поддържаното в исковата молба, функциите на
длъжността не се изпълнявали, вкл. от други служители, след уволнението му, за
работодателя не съществувало задължение да извършва подбор. Счита за неотносимо към
законността на уволнението спазването на процедурите, предвидени в цитираните от ищеца
разпоредби на чл. 130, ал. 4 и чл. 130в КТ, но независимо от това поддържа, че в случая в
предприятието на работодателя няма представители на работниците и служителите по чл. 7
и чл. 7а КТ, както и че ищецът бил надлежно информиран от ръководството на дружеството
за текущото преструктуриране на длъжностите в „***“ ЕООД. Оспорва и доводите за
незаконност на уволнението поради неспазване на процедурата по информиране и
консултиране при масови уволнения, поддържайки, че в случая такива не се предприемани.
По изложените съображения счита, че искът за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна, както и обусловеният от него иск за възстановявяне на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност са неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната
действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на
субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с
конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание-
съкращаване на щата, са следните: 1/ съкращаването на длъжността или на съответната
щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и
фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред ** за
съкращаване на щата и 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в
случай че се съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой
еднородни длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.
С оглед конкретно наведените в исковата молба доводи за незаконност на уволнението
в тежест на ищеца е да установи, че се касае за хипотеза на задължителен подбор- че за
длъжността му са били предвидени повече щатни бройки от съкратените, респ. че трудовите
му функции са се запазили, като са преминали към длъжности с несъществено различаващи
се трудови функции, както и за хипотеза на масови уволнения.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ.
предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните
обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на
нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са постановените по
реда на чл. 290 ГПК ** № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; ** № 555 от
09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., ** № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г.
ІV г.о., ** № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение №
2
156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, Решение № 158/01.07.2013 г. по
гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, ** № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г. на
ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на
друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е
изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно
производство.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като
безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „летец- пилот, директор дирекция“ в ответното
дружество, както и че правоотношението е прекратено по силата на процесната заповед с
връчването й на ищеца на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- поради съкращаване
на щата.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от налдежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства: трудов договор между „***“ ООД и Ц. С. Л. от 01.10.2016г., допълнително
споразумение от 06.01.2020г. към този друдов договор, с което е изменена заеманата от
ищеца длъжност в ответното дружество на „летец- пилот, директор на дирекция“,
длъжностна характеристика за тази длъжност, заповед за прекратяване на процесното
трудово правоотношение № ***/07.08.2023г., издадена от управителя на ответника.
Установява се от представената с отговора на исковата молба заповед №
241/12.07.2023г. на управителя на ответното дружество, че ръководството на дружеството е
взело ** за съкращване на щата за посочените в заповедта длъжности, вкл. за заеманата от
ищеца към този момент длъжност „летец- пилот, директор на дирекция“, въз основа на което
с въпросната заповед субектът на работодателска власт е утвърдил ново щатно разписание, в
сила от 01.08.2023г., също представено с отговора по чл. 131 ГПК, в което не фигурира
включената в действалото до този момент щатно разписание и заемана от Ц. Л. длъжност, за
която съгласно представеното щатно разписание, актуално към 12.07.2023г., е била
предвидена една щатна бройка. С оглед на това неоснователен се явява заявеният с исковата
молба довод за липса на надлежно взето от носителя на работодателска власт ** за
съкращаване на щата, в частност за длъжността „летец- пилот, директор на дирекция“.
Съгласно неоспорената длъжностна характеристика за длъжността „летец- пилот,
директор на дирекция“ заемащият длъжността служител отговаря за възложените му
дейности по интегриране и тестване на прототип в мащаб 1:4 на самолета „***“ и двигател,
както и други съпътстващи дейности, подпомагащи работата на „***“ ЕООД, като в
документа са разписани и основните задачи на служителя, както следва: осигуряване на
насоки за производството и интегрирането на прототип в мащаб 1:4 на самолета „***“,
участие в тестването на прототипа, разработване на планове за изпитания и извършване на
изпитания на избран двигател „Ротакс“ за използване в самолета „***“, интегриране на
двигателя и разработване на процедури за стартиране, помощ при изготвянето на
техническата документация, свързана с разработките по интегрирането на прототип в мащаб
1:4 на самолета „***“.
Така установените в длъжностната характеристика задължения, включени в
съдържанието на длъжността, се установяват и конкретизират въз основа на показанията на
свидетеля Атанас Валентинов ***- вицепрезидент на продукта на ответника, както и на
инженерния екип в предприятието, който изяснява, че „Черният лебед“ е прототип на
самолет, който се управлява безпилотно и е със следните размери: 16 метра- дължина на
3
крилата, и 9 метра- дължина на тялото, че този самолет има по- малък прототип, който е ¼
модел на „***“, както и че двата самолета се ползват единствено за тестови цели. Твърди, че
отговорностите на Ц. Лазров, с когото работели заедно в „***“ ООД, включвали създаване
на план за тестването на компоненти от големия прототип „***“ и от малкия прототип на
самолета, т. е. създаването на стъпки, през които следва да бъде извършено тестването, които
стъпки впоследствие се извършвали от техници на компанията. Изяснява, че Ц. Л. отговарял
за тестването на два компонента- двигателя на големия самолет „***“ и парашута на малкия
самолет. Допълва, че ищецът ръководил процеса по тестването на посочените два
компонента, а служителите, с които работел в тази връзка, имали спомагателни функции.
Твърди, че другите компоненти от самолета се тествали от други специалисти в съответната
област. Така, например автопилотът се тествал от специалист по автопилот, радиата- от
служители, които имат познания и компетентност по отношение на тях и т.н. Свидетелят
твърди, че на 25.05.2023г. бил първият тестови полет на големия самолет „***“, като
изяснява, че това съставлява следваща фаза от проеката, респ. че тестването от ищеца Ц. Л.
на компоненти от самолетите било част от предходна фаза на проекта, която била
приключена преди този първи тестови полет. С последния проектът преминал на следващ
етап, при който целите били да се тества цялостната работа на прототипа в полет, а не на
отделни негови компоненти. *** изяснява, че при тази следващата фаза, при която се
изпробва целият продукт, се изисква по- методичен подход, а с това и специалисти,
притежаващи международни сертификати в областта на авиостроенето. Уточнява, че
проектите, по които Ц. работил, приключили няколко месеца преди първия тестови полет- в
началото на 2023г.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, при съобразяване на принципно възможната
заинтересованост на свидетеля *** от изход на спора в полза на ответника поради
икономическата му зависимост от последния, съдът намира показанията му за правдиви,
доколкото същите са последователни, ясни, житейски логични, вътрешно безпротиворечиви,
като освен това изложеното от свидетеля намира опора в писмените доказателства, в
частност в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца преди уволнението му
длъжност. Наред с това, следва да се има предвид, че твърденията му по никакъв начин не се
опровергават от останалата доказателствена съвкупност, вкл. от показанията на водената от
ищеца свидетелка- Грета Л.а- сестра на Ц. Л., която, макар и да е работила в ответното
дружество, доколкото е заемала длъжност в отдел „Човешки ресурси“, не изяснява с
категоричност и конкретика обстоятелства, касаещи същността на заеманата от брат й
длъжност (с изключение на факта, че същият е участвал в тестването на прототипа на
самолета „***“), както и евентуалното осъществяване на вменената му трудова функция и от
други служители към момента на уволнението, респ. непосредствено след преустановяване
на трудовоправната връзка.
С оглед на така възпроизведената доказателствена съвкупност следва да се приеме, че
заеманата от ищеца до прекратяване на процесното трудово правоотношение длъжност
„летец- пилот, директор на дирекция“ е включвала дейности по разработване на план и
насоки за създаването и интегрирането на прототип в мащаб 1:4 на самолета „***“,
разработване на план, стъпки за тестването на този прототип, в частност на отделни негови
компоненти, вкл. на двигател за самолета „***“, реално изпитване на прототипа и на
двигателя за самолета, както и изготвяне на съответната техническа документация във
връзка с тези дейности. Следователно, най- общо трудовите му функции в предприятието на
ответника са били ограничени до създаването на прототип на „***“ в по- малък мащаб и до
изпитването на част от компонентите на двата прототипа, които дейности съгласно
разясненията на свидетеля са се изчерпали, приключили са няколко месеца преди първия
тестови полет, когато проектът „***“ е преминал към следващата си фаза. Ето защо,
доколкото по делото безспорно се установи същността на трудовата функция на ищеца,
която с оглед специфичния предмет на дейност на ответното дружество е строго дефинирана
4
и ограничена както като вид, така и като обем, както и фактическото изчерпване на тази
трудова функция със завършването на работата по тестване на отделните компоненти на
„***“ и неговия по- малък прототип, следва да се приеме, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на Ц. Л. обективно е била отпаднала необходимостта от
вменените му трудови функции.
Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност не се установява тези
трудови функции да са извършвани и от други служители на ответното дружество, наред с
ищеца, или същите да са преминали изцяло или отчасти към други длъжности в
предприятието след уволнението му. Така, съгласно представения трудов договор със
служителя, заемащ длъжността „летец- втори пилот“, трудовата функция на този служител
включва планирането на полетите и участието в провеждането на наземни/полетни тестове
на безпилотния летателен апарат „***“ в четвърт мащаб и в пълен мащаб, както и
предоставянето на обратна връзка за техническите прегледи и обзор на безопасността на
полетите. Следователно, посочената длъжност не предполага извършване на тестове на
отделни компоненти на прототипите, каквито са били задълженията на ищеца, а извършване
на полетни тестове на летателните апарати в тяхната цялост, за които свидетелят ***
изяснява, че са следващ етап от проекта, изискващ по- тясна квалификация на служителя,
каквато не се твърди ищецът да притежава, още повече, че подобна трудова функция изобщо
не му е и вменявана. Длъжността „експерт, програми и проекти“, от своя страна, за която по
реда на чл. 190 ГПК ответното дружество е представило длъжностна характеристика,
включва разработването, тестването и подпомагането на изпълнението на пакет от програми
за обучение, както и преглед на тяхната стойност и ефективност, които дейности не само не
включват част или изцяло вменени на ищеца трудови задължения, но и съществено се
различават от последните, доколкото са насочени към подпомагане развитието, обучението,
квалификацията на служители на дружеството и на клиенти на последното. А длъжностите
„ръководител екип авионика- развой“, „ръководител екип структури“ и „ръководител екип
механичен дизайн“ съгласно представените техни длъжностни характеристики
инкорпорират отговорности по ръководство на съответния екип, както и проектиране и
разработване на електронни системи за самолета, респ. изготвяне и проверка на инженерни
технически доклади и анализи, респ. изготвяне/извършване на проекти/проверки на
документи и проекти в CATIA, като основните задачи на заемащите тези длъжности
служители са свързани освен с ръководството на подчинените им служители, включени в
съответния екип, и с разработването на проекти в съответната област, изготвянето на
доклади и други документи във връзка с проектите.
Следователно, никоя от посочените длъжности не включва в себе си дори и част от
трудовите функции за длъжността „летец- пилот, директор на дирекция“. Поради това и
доколкото от показанията на свидетеля *** се установи, че необходимостта от извършваната
от ищеца дейност в предприятието е отпаднала поради обективното изчерпване на същата
със завършване на съответния етап от проекта „***“, следва да се приеме за установено, че
трудовата му функция реално е премахната от предприятието в нейната цялост, поради
което е налице уволнителното основание, на което работодателят се е позовал в процесната
уволнителна заповед, респ. за последния не е възникнало задължение да осъществи подбор
по реда на чл. 329 КТ.
Неоснователни са и доводите на ищеца за незаконност на процесното уволнение
поради неспазване на процедурите по чл. 130, ал. 4 КТ и чл. 130в КТ, предвиждащи
информиране на работниците и служителите, както и на техните представители по чл. 7 и
чл. 7а КТ, за икономическите и финансови причини за съкращаването на щата, респ. за
прекратяване на конкретното трудово правоотношение, както и провеждане на консултации
с представителите на работниците и служителите, доколкото само по себе си неспазването
от работодателя на вменените му с тези разпоредби задължения не обосновава незаконност
на уволнението, тъй като същите не са част от фактическия състав на процесното
5
уволнително основание, предвидено в императивна правна норма, изрично и изчерпателно
предвиждаща правата и задълженията на страните по правоотношението. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК ** № 127 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009
г., IV г. о., ГК. В допълнение, следва да се изясни и, че в случая не се установи да се касае за
хипотеза на масови уволнения по смисъла на дефинитивната норма на § 1, т. 9 от ДР на КТ.
При така изложените мотиви предявените иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и обусловеният от незаконността на уволнението иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто следва да бъде присъдена сумата от 1500.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, чийто размер бе определен от съда
при съобразяване на вида на съединените неоценяеми искове, за които съгласно нормата на
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се следва едно общо възнаграждение, при това в размер на минималната
работна заплата за страната към датата на сключване на договора, на фактическата и
правната сложност на делото, чието разглеждане е приключило в три открити съдебни
заседания, в които са разпитани двама свидетели и са събрани писмени доказателства, както
и на критериите за обоснованост и справедливост на възнаграждението по смисъла на
нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, както и на изрично заявеното от името на ищеца възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от ответното дружество и реално
заплатен адвокатски хонорар. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ирелевантен
при преценката за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е начинът на
изчисляване на същото от адвоката, осъществил процесуалното представителство, който има
единствено вътрешноорганизационно значение за същия и служи за обосноваване размера
на хонорара единствено във вътрешните отношения между страните по мандантното
правоотношение, без да има обвързващ характер за насрещната страна в съдебното
производство.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС не следва да бъде присъждана
сума за държавна такса за разглеждане на предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на Ц. С. Л., ЕГН **********, обективирано в Заповед №
***/07.08.2023г. на управителя на „***“ ЕООД, ЕИК ***, и за възстановяване на Ц. С. Л.,
ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност- „летец- пилот, директор
дирекция“ в „***“ ЕООД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА Ц. С. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 1500.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
**ТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6