Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 860
15.12.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Гергана
Мазгалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 393 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), вр. с чл. 215, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на М.М.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А.С. ***, против
Решение по точка 6 от Протокол №7/29.01.2019г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ,
назначена със заповед на Кмета на Община Хасково, с което е определено
еднократното обезщетение за сервитут за право на прокарване и преминаване на
трасе на „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п-ст „Неа Санта“
(Република Гърция), в частта за № 2 от т. 6 - за сервитута в имот 36.19, с площ 0.785 дка и площ на
стъпката на стълба 0.082 дка, в землището на с. С., общ.Х., в размер на 393.00
лева.
В
жалбата се посочва, че изготвената оценка е материално незаконосъобразна, а
оттам и определеното обезщетение несправедливо. Иска се изготвяне на ново
заключение, което да определи справедлива пазарна стойност на размера на
дължимото обезщетение и изменение на решението, съобразно новата стойност.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по жалбата - Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В
представени писмени бележки излага подробни съображения, въз основа на които
моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, а атакуваното Решение по
т.6 от Протокол №7/29.01.2019г. - №2 на Комисията по чл.210 от ЗУТ да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр. С., в писмено становище сочи,
че счита жалбата за неоснователна. Намира, че оспореното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №36, том III, рег.№2840, дело №371 от 2014г., вписан в Служба
по вписванията на 18.06.2014г. под вх.№4181, акт 68, том 14, дело №1734/2014 от
съдия по вписванията, на 18.06.2014г., Т. И. С. и М. И. П.продават на М.М.М., чрез
пълномощника му Г. М. Ф. своите съсобствени наследствени недвижими имоти,
подробно описани в нотариалния акт, сред които и Нива от 13,000 дка (тринадесет
дка), пета категория, местност Ч., представляваща имот № 036019 /тридесет и
шест хиляди и деветнадесет/ по плана за земеразделяне на с. С. ЕКНМ 68692, общ.
Х., обл. Х., при граници (съседи): № 036018 нива на насл. на А. А.К.,*** полски
път на общ. Х., №191065 полски път на общ. Х.. Ограничения при ползване на
имота, основания: Електропровод 20 kV. На 10 м. от двете страни до крайните
проводници или на 11 м. от оста на
електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност.
Видно
от Регистър на засегнатите имоти в землище с. С. (ЕКАТТЕ 68692), общ. Х., обл.
Х., от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, площта, заета
от сервитута на имот № 36.19, представляващ селско стопанство, с начин на
трайно ползване „ниви /орна земя/“, категория V, в местността „Ч.“, с обща площ
13.000 дка, собственост на М.М.М., е 0.785 дка, съответно площта на стъпката на
стълба е 0.082 дка.
От
доказателствата по делото става ясно, че Министерският съвет на Република
България е приел решение, с което е обявил линеен енергиен обект „Нова въздушна
електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV между п/ст „Марица изток“, Република
България и п/ст „Неа Санта“, Република Гърция, в отсечката, която ще бъде
изградена на територията на Република България, за национален обект и за обект
с национално значение.
Със
Заповед № 1731/21.11.2018г., с оглед ефективната работа на Община Хасково,
Решение № 276/06.03.2009 г. на Общински съвет за определяне на размера на
еднократните обезщетения за право на прокарване и преминаване в полза на Община
Хасково, чл.287 от Закона за електронните съобщения, чл.64 от Закона за
енергетиката, чл.103, ал.1 и ал.2 от Закона за водите, чл.192, ал.6 и чл.193,
ал.8 от Закона за устройство на територията и чл.44, ал.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, във връзка с чл.110 от ЗУТ, кметът на
Община Хасково назначил четиричленна комисия с председател, секретар и двама
членове, за определяне на размера на еднократните обезщетения относно
сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти.
Видно
от Протокол № 7/29.01.2019г., назначената със Заповед № 1731/21.11.2018г. на
кмета на Община Хасково Комисия при Община Хасково заседавала на 29.01.2019г.,
като с решение по т. 6 от дневния ред определила размер на еднократното
обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на
въздушна линия 400kV, в т. ч. трайно заета площ от стъпките на ел. стълбове върху
поземлени имоти в земеделска територия в землището на с. С., общ. Х., през
поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, за строеж
„ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“
(Република Гърция), на територията на Община Хасково, с възложител
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.София, измежду които поземлени имоти
е и имотът, собственост на жалбоподателя. Комисията посочва, че площта на
сервитута на засегнатите имоти – частна собственост на физически и юридически
лица, находящи се в землището на с. С., общ.Х., съгласно одобрения със Заповед
№ РД-02-15-20/09.03.2018г. на Министъра на регионалното развитие ПУП – ПП, е
съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно чл.64, ал.6 от ЗЕ,
определянето на обезщетенията се извършва по чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията приела
пазарните оценки
за определяне размера на еднократното обезщетение относно сервитута на
поземлени имоти под опис, като под т. 2 от списъка, за поземлен имот с № 36.19, собственост на М.М.М. и с площ на
сервитута от 0.785 дка и площ на стъпката на стълба от 0.082 дка, определила
стойността на обезщетението в размер на 393.00
лева. Посочено е че така определената оценка е съобразена с изготвената
експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. А. К. (рег. № ********* от
11.02.2015г.)
С
писмо с изх. № 53 Е-450-2/14.04.2020г. оспореното решение на Комисията по
чл.210 от ЗУТ е било съобщено на М.М.М. на 18.03.2020г., видно от известие за
доставяне с баркод ИД PS 6300 012U44 V.
Жалбата
на М.М.М. срещу решението в оспорената му част, е подадена до Административен
съд - Хасково чрез Община Хасково и заведена с рег. индекс 94 М-3672-3 на 30.04.2020г.
По
делото е представена използваната от Комисията Експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител инж. Е. А. К. (рег.
№ *********), в която поземлен имот
№36.19, находящ се в землището на с. С., общ.Х., не е конкретизиран като обект на самостоятелна оценка. Като такъв
общо е посочен „безсрочно сервитутно право върху поземлени имоти в земеделска
територия - държавна, общинска и частна (на физически и юридически лица)
собственост, засегнати от трасето на обект: „ВЛ 400 kV п/ст „Марица Изток“ (Р
България) – п/ст „Неа Санта“ (Р Гърция) на територията на община Х., област Х.,
землище с. С.“. Като приложения към доклада са били представени: Приложение № А
- Регистър на засегнатите имоти в землище с. С., Приложение № Б - Извадка от
информация за продажни цени на земеделски земи, Приложение №В – Определяне на
Среден пазарен множител – ПМср, Приложение №1.1 – Определяне на Ссерв/ниви,
Приложение №1.2 – Определяне на Ссерв/пасища, мери, Приложение №2 – Определяне
Ссерв землище с. С..
По
делото беше назначена и изслушана съдебно-оценителна
експертиза. Видно от заключението, в отговор на поставените въпроси,
експертизата дава следното заключение: Размерът на сервитутно право на имотите
с ограничителен режим на ползване, засегнати от ПУП-ПП за обект „Нова въздушна
електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст „Марица изток“ (Република България) –
п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), в землището на с. С., общ. Х., собственост
на М.М.М., е както следва: Нива с площ 13,000 дка, пета категория, местност
„Чатръка“, представляваща имот №036019 по плана за земеразделяне на с. С., общ.
Х., обл. Х., при граници: имот №036018 – нива на н-ци на А. А.К., имот №191024
– полски път на общ. Хасково, имот №191023 – полски път на общ. Хасково, имот
№191065 – полски път на общ. Х., с нов идентификатор №68692.36.19, със сервитут
0,785 дка и площ на стъпка на стълб 0,082 дка – оценка на обезщетението – 1110,15 лв.
При така
установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168
от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна –
собственик на имота, предмет на решението в оспорената му част, чийто права и
законни интереси са засегнати, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, и същата е
процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Оспорваният
административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно
назначен със заповед на кмета на Община Хасково, съобразно предоставените му
със закона правомощия.
Независимо
от горното, настоящият състав намира оспорения акт за издаден в противоречие с
материалния закон.
Съгласно
чл.64, ал.1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект възникват сервитути.
По
смисъла на ал.2 на чл.64 от ЗЕ, сервитутите по този закон са: 1. право на
преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал.1; 2. право на прокарване
на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1; 3. ограничаване в
ползването на засегнатите поземлени имоти.
Според
ал.4 от чл.64 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват, когато:1. има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на
сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2.
титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6
на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот, а съгласно ал.6 определянето на размера и изплащането на
обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на
чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на
страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на
обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на
сервитутните права от лицата по ал.1.
Безспорно
е, че обектът „Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица
изток“ Република България – п/ст „Неа Санта“ Република Гърция“ представлява
енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето
на този обект преминава през посочените поземлени имоти, находящи се в
землището на с. С., общ. Х., и в частност през този на жалбоподателя, както и
страните не спорят и относно сервитутната площ, определена за частта от имота
на оспорващия, попадаща в трасето на електропроводната линия.
Спорът
между страните се свежда до определения от органа размер на обезщетението за
възникналото сервитутно право и дали същият е съобразен със справедливата
пазарна стойност.
Според
правилото на чл.210, ал.1 ЗУТ, размерът на обезщетението, в т. ч. и за
предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по
пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са
тези, съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при
сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно
местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на
обезщетението са и въведените с чл.65, ал.1 ЗЕ, критерии: площта на чуждия
поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения
на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от
него, която попада в границите на сервитута.
Предвид
горното, съдът прие изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза.
Съгласно същата, справедливата оценка на площта на сервитута на жалбоподателя
от 0,785 дка и площ на стъпка на стълб 0,082
дка е 1110,15 лв.
В
случая, правилно при изготвянето на заключението си експертът е взел предвид
метода на пазарния аналог и метода на поземлената рента, поради което съдът
намира заключението за обективно, отговарящо на действителните пазарни цени на
земи от този тип и в землището на с. С., общ. Х.. Така приложените от вещото
лице методи дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на
частта от имота, която попада в границите на сервитута, като същата се явява
съобразена и с видовете ограничения на ползването, съобразно чл.65, ал.1 от ЗЕ.
Определената от вещото лице стойност на обезщетението отчита безсрочността на
сервитута и причиняваните от него ограничения върху имота на жалбоподателя. Ето
защо настоящата съдебна инстанция дава вяра на представеното по делото
заключение, като компетентно и обективно отговарящо на поставените задачи.
Предвид
изложеното, съдът намира, че дадената със заключението по назначената съдебно-оценителна
експертиза оценка, като определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и
чл.65, ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени и респ. при която са приложени приходния
метод (поземлена рента) и метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва
да бъде възприета изцяло.
Отделно
от това следва да се има предвид, че видно от представената по делото и използвана от Комисията Експертна оценка,
изготвена от лицензиран оценител инж. Е.А. К., като приложения към доклада е
било представено Приложение № А - Регистър на засегнатите имоти в землище с. С.,
но в него липсва процесният поземлен имот №36.19, находящ се в землището на с.
С., общ.Х.. По делото не са ангажирани други доказателства, от които да се
установи, че възприетата от Комисията по чл.210 от ЗУТ стойност на обезщетението
за имот №36.19, собственост на М.М.М., действително е определена с експертна
пазарна оценка от лицензиран оценител. Липсата на такива доказателства, както и
непосочването на имота в представената по делото Експертна оценка, изготвена от
инж. Е. А. К., води на извода за абсолютно произволно определяне на оценката на
обезщетението от страна на Комисията, при неясни критерии и методи за
определяне на пазарната цена.
Като
е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имот № 36.19, землището на с. С., общ. Х., с площ
на имота 13.000 дка и площ на сервитута 0,785 дка и площ на стъпка на стълб
0,082 дка, е в размер на 393.00 лева, Комисията е постановила акта си при
нарушение на материалното право, тъй като определената стойност не съответства
на действителната пазарна цена.
Горното
налага изменение на решението в обжалваната му част и увеличаване на определеното обезщетение от 393.00 лева на 1110,15 лева.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по
делото разноски в размер на 810 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса, 200
лв. внесен депозит за вещо лице и 600 лв. заплатено в брой възнаграждение за
един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие №5/23.04.2020г.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение от
29.01.2019г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със
Заповед №1731/21.11.2018г. на Кмета на Община Хасково, в частта му,
обективирана по точка 6 от Протокол №7/29.01.2019г., касаеща посочения под
пореден №2 имот №36.19, собственик – М.М.М., с площ на сервитута на ВЛ 0.785 дка и площ на стъпката на стълба
0.082 дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за
този имот стойност на обезщетение от 393.00 лева на 1110,15 лева (хиляда сто
и десет лева и петнадесет стотинки).
ОСЪЖДА Община Хасково
да заплати на М.М.М., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 810. 00 (осемстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: