Р Е
Ш Е Н
И Е
№58
гр.Силистра 10.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.АНА
АВРАМОВА
при участието на секретаря ЕЛИ НИКОЛОВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ
ВНЧХ дело №207 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда №115 от 01.07.2019г. постановена по НЧХД
№372/2018г., Тутракански районен съд е признал подсъдимия К.Р.Р. за невиновен в
това, че на 15.08.2018г. в с.Старо село, обл.Силистра, е причинил на В.С.П. от
с.с. леки телесни увреждания, поради което го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл.130, ал.1 НК.
Оставил е без уважение предявения от тъжителката В.П.
граждански иск срещу подс.Р., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е тъжителя В.П. да заплати на подс.Р. направените от
него разходи за адвокатски хонорар.
Недоволна от постановената присъда е останала частната
тъжителка В.С.П., която чрез адв.Р. я оспорва, като счита, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и в пълен разрез с доказателствата. Предвид на
това, жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени
първоинсатнционната присъда и постанови нова, с която да осъди подсъдимия за
извършено срещу нея престъпление. Претендира се уважаване на предявения иск и
направените разноски в двете инстанции.
Редовно призована, тъжителката П. не се явява в съдебно
заседание, за нея се явява адв.Р., която поддържа предявената жалба и отново
излага съображения, досежно наличието на достатъчно доказателства
удостоверяващи, както характера на получените увреждания, така и авторството
им.
Подс.К.Р.Р. редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и заедно с адв.Д., който иска от въззивната инстанция да остави
жалбата без уважение. Адв.Д. счита също така, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна, и от събрания доказателствен материал не може да се
докаже по несъмнен и безспорен начин, че именно подс.Р. е автор на деянието и
на причинените телесни увреждания. Адв.Д. претендира за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
Силистренски окръжен съд на основание чл.214, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите
изнесени в жалбата, становището на страните, както и доказателствата по делото,
констатира следното:
Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че
тъжителката П. заедно със съпруга си-св.Ц. и подс.Р. заедно със съпругата
си-св.Р. притежавали съседни жилищни имоти в с.Старо село, общ.Тутракан.
Стената на къщата на подсъдимия, която е представлявала и граница между двата
имота, станала причина за влошаване на отношенията между двете семейства.
На 15.08.2018г. около 10.30ч. между св.Р. и тъжителката
отново възникнал словесен конфликт, при който двете си разменили обидни думи. В
един момент в конфликта се намесил и подсъдимия, който избутал тъжителката с
ръце.
За случилото се тъжителката уведомила св.Ц. и му казала, че
била пребита от подсъдимия. Понеже св.Ц. бил в гр.Тутракан, той се обадил на
св.П.-кмет на с.Старо село, и го помолил да отиде на место и да окаже
съдействие на съпругата му. Пристигайки на место, св.П. установил, че
подсъдимия и тъжителката продължават да си отправят обидни думи, но физически
контакт между тях не е видял. Св.П. има впечатлението, че е видял едно червено
петно, но не е сигурен в коя част на лицето на тъжителката се е намирало то.
Той уведомил на тел.112 за инцидента, а междувременно на место пристигнал и
св.Цанков.
На место пристигнали и полицейските служители, свидетелите С.
и М., които взели писмени обяснения от тъжителката и подсъдимия и им съставили
предупредителни протоколи. Полицейските служители не установили очевидци на
инцидента и преценили, че няма необходимост от медицински екип.
Св.М. мисли, че е видял синина над лявото око на тъжителката,
като не е сигурен за това обстоятелство, а св.С. не е видял увреждания по
лицето на тъжителката. Последната поискала да му покаже следи от удар, намиращ
се на бедрото под роклята й, но той я възпрял.
На 16.08.2018г. тъжителката П. посетила съдебна медицина в
УМБАЛ-Русе, където св.М. я освидетелствала. Тя установила охлузвания на челото,
носа и ляво бедро. За констатациите било издадено съдебномедицинско
удостоверение.
В периода от 21.08.2018г. до 15.11.2018г. тъжителката
посетила редица медицински специалисти, пред които се е оплакала за усложнения
в дишането и зрението, като е посочила, че това е вследствие на нанесения й
побой на инкриминираната дата.
По делото е назначена СМЕ, която установила, че на
тъжителката са й причинени уврежданията установени от СМУ, а именно: охлузвания
на челото и носа, както и контузия на ляво бедро с охлузвания. СМЕ не е
установила увреждания по гръдния кош и окосмената част на главата. Според
вещите лица тези увреждания обуславят наличието на болка и страдание.
Според въззивната инстанция, при разглеждане на делото,
първоинстанционният съд обективно и последователно е изяснил всички значими за
правилното решаване на делото обстоятелства, обхващащи се от предмета на
доказване. Възприетата от Тутракански районен съд фактическа обстановка е била установена,
в следствие на анализ на доказателствената съвкупност, като са изложени
убедителни правни съображения. Същите се споделят изцяло от настоящата
инстанция, поради което не се налага тяхното повторение.
В тази връзка, въззивния съд намира жалбата за неоснователна.
Достигнатия от първоинстанционния съд извод, за недоказаност
на авторството на деянието от страна на частното обвинение, в чиято тежест е
възложено именно доказване на обвинението е основан, както на преценката на
вътрешната убедителност на гласните доказателствени средства, така и на
съответствието им с останалия събран доказателствен материал.
В този смисъл се явяват неоснователни твърденията на защитата
на тъжителката, за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният съд е събрал необходимите и относими за
основния факт на доказване доказателства, които е анализирал поотделно и в
съвкупност, излагайки съображенията си кои от тях кредитира и кои не, като е
посочил въз основа на кои доказателствени източници гради изводите си, досежно
установеното от фактическа и правна страна.
Действително, в случая е налице пряко доказателство-тъжбата
на пострадалата, в която се сочи именно подсъдимия като автор на нанесения
побой, но твърденията изложени там досежно механизма, интензитета и засегнатите
зони са дискредитирани от останалите доказателствени източници.
Така например, в тъжбата се описва един механизъм на нанасяне
на множество удари в различни области на тялото, като в обобщен вид се посочват
и получените вследствие на това увреждания, а именно: „наранявания в областта
на челото, бедрото, коленете, силни болки в лявата страна на гръден кош,
затруднено дишане, ограничени движения при навеждане, лягане, обръщане, така
също и в областта на ляво око и ляво слепоочие, наличие на черни петна, паяжина
и светкавици в ляво око“.
На първо място, твърденията за подобни увреждания категорично
се опровергава от заключението на изготвената СМЕ, която е установила
единствено контузия на главата с охлузвания на челото и носа, контузия на ляво
бедро с охлузване. Други травматични увреждания вещите лица не са установили.
Те допускат също така, че тези увреждания могат да бъдат получени при контакт
между ръцете на подсъдимия и кожната повърхност на челото, носа и лявото бедро
на тъжителката, като уточняват, че могат да са причинени от нокти или други
тъпоръбести предмети с ограничена контактна повърхност поставени на ръцете,
като часовник, пръстен, дръжката от метлата и др. В разпита им в съдебно
заседание вещите лица са изяснили, че това са повърхностни травми, които
засягат кожната повърхност, не в дълбочина кости и/или вътрешни органи. Вещите
лица категорично отхвърлят възможността, установените находки да доведат до
твърдяното от тъжителката увреждане на зрението. Освен това, д-р И. не допуска,
че е нанасян удар с юмрук, като получените увреждания са вследствие на
протриване, а не на директен силен удар. Д-р К. допълва, че в случая са налице
изолирани ожулвания и няма наранявания.
На следващо място, твърденията на тъжителката не са
подкрепени от надежден доказателствен източник. В нейна полза са показанията на
свидетелите П. /съпруг на тъжителката/ и А., която претендира, че е очевидец на
инцидента.
Св.П. не е присъствал на конфликта, и неговите възприятия са
след прекратяването му. Той споменава за наличието на кръв по главата на
тъжителката, затруднено дишане, изместено коляно, изкълчени два пръста на
ръката. Както бе посочено, СМЕ не е установила подобни увреждания, а кръв по
лицето или главата на тъжителката не е забелязана от никой друг свидетел.
Св.А. не е посочена като свидетел от тъжителката и
процесуалния й представител, при първоначалното съдебно заседание, независимо,
че претендира да е била очевидец, и тъжителката е знаела за това обстоятелство:
„На другия ден като отивам за хляб я видях превързана. Попитах я какво стана.
Тя каза „Нали видя какво стана, преби ме“. В показанията си на 07.02.2019г.
св.Атанасова твърди, че подсъдимия е нанасял побой на тъжителката в период от
10-15мин., като според нея „той й попиля главата, и у крака, и у гърба, дето
свари“.
Тази апокалиптична картина не кореспондира с травмените
находки констатирани от СМЕ, а освен това, пристигналите на място полицейски
служители-свидетелите М. и С. не са установили очевидци.
След като твърденията касаещи характера и тежестта на
уврежданията по тъжителката, изложени от свидетелите П. и А. противоречат
категорично на заключението на изготвената СМЕ, както и на показанията на
свидетелите М., С., П., А., М. и Л., правилно първоинстанционният съд е
поставил под съмнение тяхната достоверност и обективност, още повече и с оглед
установените между тях и тъжителката зависимости.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ТРС по
отношение на преценката на тези доказателства, както и изложените в тази връзка
доводи и аргументи.
Ето защо, според въззивната инстанция, след всестранния и
пълен анализ на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е
достигнал до правилен, обоснован и законосъоразен извод, че липсват категорични
доказателства, които сочат подс.Р. като автор на вмененото му престъпление, а в
това производство това е в тежест на доказване от тъжителя.
А дори и да се приеме, че подсъдимия е осъществил някакъв
физически контакт с тъжителката, то с оглед характера и тежестта на
уврежданията /получени вследствие на протриване, а не на директен удар/ и
заключението на вещите лица досежно вероятността за средствата, с които те са
причинени /посредством нокти или други тъпоръбести предмети с ограничена
контактна повърхност поставени на ръцете, като часовник, пръстен, дръжката от метлата/,
се налага извода, че те не са вследствие на умишлени и целенасочени действия от
страна на подсъдимия.
Предвид на горното, въззивната инстанция счита, че по
отношение на това, извършено ли е престъпление по чл.130 НК, какво е участието
на подсъдимия в него, и налице ли е причинно-следствена връзка между умишлено
противоправно поведение на подсъдимия, и установените от СМЕ увреждания на
тъжителката, както и досежно другите обстоятелства, които имат значение за
отговорността на дееца, съществуват сериозни съмнения.
Съгласно чл.303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на
предположения, а в случая събраните доказателства в своята съвкупност не
представляват система от факти, която да води до единствено възможен извод,
изключващ всички останали, че именно подс.Р. е причинил умишлено, установените
от СМЕ увреждания на тъжителката.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
При този изход на процеса, тъжителката П. следва да заплати
на подс.Р. направените от него разходи пред настоящата инстанция за адвокатски
хонорар, в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №115 от 01.07.2019г. постановена по НЧХД
№372/2018г. на Тутракански районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.