Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.12.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

30.11.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

407

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.  

Депозирана е жалба от В.С.К. от ***, действаща чрез адв. С.Д., против Заповед № ЗСПД-/Д-К/6068 от 27.09.2023 г., издадена от директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, с която е постановен отказ за отпускане на еднократна помощ за ученика Е. В. К., записан в *** клас.

Счита оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

В тази връзка твърди, че отказът бил мотивиран с това, че не били налице условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която разпоредба право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. В конкретния случай лицето било със статут на чужденец с временна закрила и РБългария нямала договор сключен с *** за получаване на помощи по реда на ЗСПД.

Излага съображения, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомагало от държавата. Освен това Конституцията била прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, по силата на чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивавали в Република България имали всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците определял условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично било предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквато била предоставена на жалбоподателката и на сина й) имат право на социално подпомагане.

Счита, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябвало да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, били част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

На следващо място намира, че обжалваният акт се явявал в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз, а именно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица. Съгласно чл. 13, т. 2 от Директивата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържали именно в цитирания ЗСПД (според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което не е направил.

Моли съда да постановите решение, с което да отмените Заповед №ЗСПД/Д-К/6068/27.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, след което делото да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление -декларация с вх. № №ЗСПД/Д-К/6068/20.09.2023 г., за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от В.К., *** гражданка, с ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ***, издадена на 14.03.2023 г. от Държавна агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на *** Е. К., при съблюдаване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закон.

Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв. С.Д. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Ответникът по жалбата, директорът на дирекция “Социално подпомагане” – Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт В. Д., която оспорва депозираната жалба и излага съображения в подкрепа на оспорената заповед. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваната заповед. Представя писмена защита, в която са развити подробни съображения относно законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт. В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на минимален размер, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На В.К., гражданин на ***, е предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС, за което е издадена регистрационна карта на чужденец № ***, със срок до 04.03.2024 г./л. 8/. В регистрационната карта като *** е посочен Е. К., роден на *** г. с ЛНЧ № ***.

На 20.09.2023 г. В.С.К. е депозирала Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето Е. В. К., ученик в *** клас/вх. № ЗСПД/Д-К/6068 – л. 21/.

 Със Заповед № ЗСПД/Д-К/6068 от 27.09.2023 г./л. 19/, издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, е отказал отпускането на еднократна помощ на детето Е. В. К., излагайки следните мотиви: „Не са налице условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Право на семейни помощи за деца имат: бременни жени-чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Лицето със статут на чужденец с предоставена временна закрила и Република България няма договор, сключен с *** за получаване на помощи по реда на ЗСПД“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Съдът счита, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата се явява в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, респ. налице са отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в *** клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Безспорно е, че по отношение на В.К. не е налице някоя от хипотезите на чл. 3 от ЗСПД, предвиждащ, че семейни помощи за деца се отпускат на: (т. 1)бременните жени - български граждани; (т. 2) семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; (т. 3) семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; (т. 4) семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; ( т. 5) бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В конкретния случай обаче на В.К. и детето Е. К. е предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС, за което е издадена регистрационна карта на чужденец № ***. Съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. С оглед предоставената временна закрила на жалбоподателката, то приложима е и нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, по силата на която чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Съгласно §1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, глава пета на Директива 2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и Директива 2005/85/ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки.

На следващо място относно исканата помощ за детето Е. К. е приложима Конвенцията за правата на детето/ратифицирана с решение на ВНС, в сила за РБългария от 03.07.1991 г.), ползваща се с приоритет пред нормите на  вътрешното законодателство, които й противоречат - чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Разпоредбата на чл. 27, т. 1 от Конвенцията регламентира, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а съгласно т. 3 на посочената разпоредба, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В конкретния случай е приложима и Директива 2011/95/ЕС от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 29, §. 1 от Директивата, държавите-членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. В § 2 на нормата изрично е предвидено, че чрез дерогация от общото правило, установено в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им. Според съда, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива помощи се предоставят на гражданите, съгласно националното право. С други думи, семейните помощи за деца са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да бъдат ограничавани по отношение на лица с международна закрила.

По изложените съображения съдът намира, че след като не се е съобразил с горепосочените норми и е постановил отказ за отпускане на еднократна помощ за детето К., ученик в *** клас, позовавайки се на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, явяващ се в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основния по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Следва оспорената Заповед № ЗСПД/Д-К/6068 от 27.09.2023 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, е отказано отпускането на еднократна помощ на детето Е. В. К., като незаконосъобразна.

 Следва на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да се изпрати на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали за ново произнасяне по подаденото от В.С.К. с ЛНЧ **********, Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето Е. В. К., ученик в *** клас с вх. № ЗСПД/Д-К/6068 от 20.09.2023 г., в съответствие с горе дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъдена Агенция за социално подпомагане гр.София да заплати на адв. С.Д., в качеството й на пълномощник на жалбоподателката, адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 1000 лв. Следва АСП да бъде осъдена и да заплати на В.С.К. деловодни разноски в размер на 10 лв., произтичащи от внесена държавна такса.  

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-К/6068 от 27.09.2023 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, е отказано отпускането на еднократна помощ на детето Е. В. К., като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, за ново произнасяне в законоустановения срок по подаденото от В.С.К. с ЛНЧ **********, Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето Е. В. К., ученик в *** клас с вх. № ЗСПД/Д-К/6068 от 20.09.2023 г., в съответствие с горе дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София, ***, да заплати на адвокат С.П.Д. от АК-***, с адрес на упражняване на дейността: ***, сумата в размер на 1 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София, ***, да заплати на В.С.К. с ЛНЧ **********, с адрес: ***, деловодни разноски в размер на 10 лв.  

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                              Председател: