№ 203
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500434 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. А. Л.а от с.
Студенец, общ. Лозница, обл. Разград против решение № 260010/22.06.22г. по
гр.д. № 250/18г. на ОС-Разград. След влизане в сила на постановеното по
настоящото дело определение № 545/03.10.22г. за частично прекратяване на
въззивното производство, предмет на въззивното производство
представлява подадената от Д. А. Х. (бивша фамилия Л.а) въззивна жалба,
насочена против първоинстанционното решение в частите му, с които съдът е
уважил предявените от КПКОНПИ искове и е отнел от ответницата в полза
на държавата имущество (за които части за въззивницата е налице правен
интерес от обжалването), а именно:
1. за отнемането до ½ ид.ч. от следните недвижими и движими вещи:
- от самостоятелно обособен обект в жилищна сграда – жилище № 9,
находящо се в гр. Лозница, обл. Разград, ул. „Дружба“, № 14, вх. Б, ет. 2. със
застроена площ от 56.26 кв.м., състоящо се от спалня, хол, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 9, с площ от 10.81 кв.м., заедно с
2.62 % идеални части от общите части на сградата и 3.73% от правото на
строеж върху мястото, при граници на жилището: долу магазин на М.Д.Г.,
горе - жилище № 6, ляво - жилище № 2, при граници на избеното помещение:
ляво -избено помещение № 8, дясно - избено помещение № 10, горе -
търговски обекти;
- от поземлен имот с площ от 2.057 дка, съставляващ урегулиран парцел
1
ІІ-67, образуван от имот 67 по плана на с. Студенец, общ. Лозница, обл.
Разград, ул. „Камчия“ № 5, при граници и съседи: улица, УПИ № III от
квартал 6, УПИ № IV от квартал 6, улица и УПИ № I от квартал 6, заедно с
построените в него: полумасивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от
две стаи и кухня на два етажа, строена през 1935 г., със застроена площ от 62
кв.м.; полумасивна двуетажна лятна кухня, състояща се от две стаи и
коридор, строена през 1935г., със застроена площ от 36 кв.м.; полумасивна
стопанска сграда, състояща се от едно помещение, строена през 1935г., със
застроена площ от 59 кв.м.; полумасивна стопанска сграда, състояща се от
едно помещение, строена през 1935 г., със застроена площ от 74 кв.м.;
- от поземлен имот с площ от 787 кв.м., незастроен, съставляващ
урегулиран парцел IV-68, в квартал 6, образуван от имот 68 по плана на с.
Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул. „Камчия“, № 5, при граници и
съседи: УПИ № III от квартал 6, УПИ № II от квартал 6 и улица;
- от лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д“, рег.№ РР 3749 ВС,
рама №WBANC71000В620918, двигател №306D2;
2. за отнемането по ½ ид.ч. от следните парични суми:
- от сумата от 7 404лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване 06.05.2014г. на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № РР 2306
ВА;
- от сумата от 12 275лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на 29.02.2016г. на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320
Д“, рег.№ РР 7760 ВА;
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като по делото е установено, че в края на
проверявания период ответниците са притежавали имущество на стойност от
116 382.83 лв. (стойността на три недвижими имота и един лек автомобил). В
два от вариантите на изслушаната по делото СИЕ се установило, че
несъответствието между нетни доходи и имущество е в размер под 150 000
лв. и в един от вариантите – над тази стойност. Счита се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че следва да участват при
определяне размера на несъответствието и получените от проверяваното лице
парични средства с неустановен законен източник, независимо, че същите не
са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и
че подлежат на отнемане в полза на държавата и паричните равностойности
на неналично имущество. Счита се, че за разлика от приетото от
първоинстанционния съд, преобладаващата съдебна практика на ВКС е в
обратния смисъл – че незаконно може да е само имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания
период, което е налично в края на този период и само то участва при
преценката за наличието на значително несъответствие, както и че не може да
се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през
патримониума на проверяваното лице (вкл. и паричните средства, преминали
2
през банковите сметки) и не е налично в края на изследвания период. По тези
съображения се претендира отмяната на атакуваното решение и отхвърляне
на предявените от КПКОНПИ искове за отнемане на имущество от
жалбоподателката.
Срещу така подадената въззивна жалба е депозиран отговор от
КПКОНПИ, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че
решението е обосновано и правилно и не страда от посочените в жалбата
пороци. Съобразно нормата на чл. 141 от ЗПКОНПИ на отнемане в полза на
държавата подлежи незаконно придобитото имущество през проверявания
период, като не разграничава налично от неналично, а освен това, когато
имуществото липсва или е отчуждено – отнема се неговата равностойност
(чл. 151 от същия закон). Изложената теза е подробно обоснована, вкл. и чрез
посочени решения на ВКС. Предвид наличието на всички предпоставки на
материалния закон, то обжалваното решение се явява законосъобразно и се
претендира да бъде потвърдено.
С цитираното по-горе определение № 545/03.10.22г. и на осн. чл. 265,
ал. 2 от ГПК въззивният съд е конституирал С. Л. Л. като страна /въззивник/
във въззивното производство в допустимата част на въззивната жалба по
делото. Същият не изразява становище по настоящото дело.
Поради необжалването му и след влизането в сила на определение №
545/03.10.22г. по настоящото дело, първоинстанционното решение е влязло в
сила в частите, с които от С. Л. Л. са отнети в полза на държавата:
1. до по ½ ид.ч. от следните недвижими и движими вещи:
-самостоятелно обособен обект в жилищна сграда – жилище № 9,
находящо се в гр. Лозница, обл. Разград, ул. „Дружба“, № 14, вх. Б, ет. 2. със
застроена площ от 56.26 кв.м., състоящо се от спалня, хол, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 9, с площ от 10.81 кв.м., заедно с
2.62 % идеални части от общите части на сградата и 3.73% от правото на
строеж върху мястото, при граници на жилището: долу магазин на М.Д.Г.,
горе - жилище № 6, ляво - жилище № 2, при граници на избеното помещение:
ляво -избено помещение № 8, дясно - избено помещение № 10, горе -
търговски обекти;
-поземлен имот с площ от 2.057 дка, съставляващ урегулиран парцел ІІ-
67, образуван от имот 67 по плана на с. Студенец, общ. Лозница, обл. Разград,
ул. „Камчия“ № 5, при граници и съседи: улица, УПИ № III от квартал 6,
УПИ № IV от квартал 6, улица и УПИ № I от квартал 6, заедно с построените
в него: полумасивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи и
кухня на два етажа, строена през 1935 г., със застроена площ от 62 кв.м.;
полумасивна двуетажна лятна кухня, състояща се от две стаи и коридор,
строена през 1935г., със застроена площ от 36 кв.м.; полумасивна стопанска
сграда, състояща се от едно помещение, строена през 1935г., със застроена
площ от 59 кв.м.; полумасивна стопанска сграда, състояща се от едно
помещение, строена през 1935 г., със застроена площ от 74 кв.м.;
3
- поземлен имот с площ от 787 кв.м., незастроен, съставляващ урегулиран
парцел IV-68, в квартал 6, образуван от имот 68 по плана на с. Студенец, общ.
Лозница, обл. Разград, ул. „Камчия“, № 5, при граници и съседи: УПИ № III
от квартал 6, УПИ № II от квартал 6 и улица;
- лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д“, рег.№ РР 3749 ВС, рама
№WBANC71000В620918, двигател №306D2;
2. до по ½ ид.ч. от:
- сумата от 7 404лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване 06.05.2014г. на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № РР 2306 ВА;
- сумата от 12 275лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на 29.02.2016г. на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 Д“,
рег.№ РР 7760 ВА;
3. на следните парични суми:
- сумата от 42 833.73 лв., представляваща средства от получени парични
преводи чрез системите на „Уестърн Юниън“ и „Мъни Грам“;
- сумата от 44 466.36 лв., представляваща вноски по банкови сметки по
депозитна сметка в евро BG42 СЕСВ 9790 24F46487 00, открита в „Централна
Кооперативна Банка“ АД;
- сумата от 22 513.08 лв., представляваща непреобразуваната част от
направените вноски на каса през 2015 г., по депозитна сметка в евро BG42
СЕСВ 9790 24F46487 00, открита в „Централна Кооперативна Банка“ АД,
КАКТО И в частта, с която е отхвърлен иска против С. Л. Л. и Д. А.
Л.а за отнемане в полза на държавата на сумата от 3 000 лв., претендирана
като непреобразувана част от получените парични средства от продажбата на
лек автомобил, марка „Опел“, модел „Антара“, рег. № РР 4101 АХ.
В с.з. пред въззивната инстанция Комисията чрез процесуален
представител поддържа становището, изразено в отговора на въззивната
жалба.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на
26.09.18г. искова молба, с която Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/,
съгласно редакцията на действащата към посочения момент норма на § 5, ал.
1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, е предявила на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.)
искове за отнемане на имущество от С. Л. Л. и Д. А. Л.а, за което се твърди,
че е незаконно придобито през периода на извършената проверка - от
27.05.2011г. до 18.11.2016г. (уточнен с депозираната пред въззивната
инстанция молба с вх. № 6841/07.11.22г. и съгласно изявление на
процесуалния представител на ищеца в с.з. на 07.12.22г., в което е изложено
още, че за периода преди навършването на пълнолетие от ответника Л. на
4
27.05.11г., проверка на неговите доходи не е била извършвана). В исковата
молба Комисията е посочила, че въз основа на постъпило на 07.11.16г.
уведомление в ТД на КОНПИ-Варна, изпратено от ОП-Разград /приложено е
на л 54 от първоинстанционното дело/, касаещо внасянето на обвинителен
акт против ответника Л. по ДП № 57/15г. по описа на ОСлО при ОП-Разград,
поркурорска преписка № 891/15г. по описа на ОП-Разград, за извършено
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК във вр.с чл. 26, ал.1 от НК,
попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм), с Протокол №
ТД 04ВА/УВ-18933/18.11.16г. на директора на ТД на КОНПИ-Варна
/приложен на л. 67 от първоинстанционното дело/, е била образувана
проверка за установяване на несъответствие в имуществото на С. Л. Л.. С
решение № 289/31.05.18г. на КПКОНПИ е образувано производство за
отнемане на незаконно придобито имущество, а искането за отнемане в полза
на държавата на имущество от ответника е внесено в съда въз основа на
Решение № 740/19.09.18г. /приложено на л. 31-52 от първоинстанционното
дело/. Наведените в исковата молба твърдения са, че през периода на
проверката ответникът е сключил граждански брак на 09.08.12г. с Д. А. Л.а,
от който са се родили и децата им С. Л.а (р. на 30.10.12г.) и Ч.С. Л. (р. на
27.06.16г.) - това се установява и от представените разпечатки на данни от
НБД „Население“ (л. 65-68 от първоинстанционното дело). Комисията е
твърдяла още, че през проверявания период ответниците по време на брака си
са придобили възмездно следните недвижими имоти и движими вещи:
-с НА № 90, т. 4, рег. № 4009, дело № 513/20.11.13г. двамата са
закупили самостоятелно обособен обект в жилищна сграда – жилище № 9 ,
находящо се в гр. Лозница, обл. Разград, ул. „Дружба“, № 14, вх. Б, ет. 2. със
застроена площ от 56.26 кв.м., състоящо се от спалня, хол, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 9, с площ от 10.81 кв.м., заедно с
2.62 % идеални части от общите части на сградата и 3.73% от правото на
строеж върху мястото, при граници на жилището: долу магазин на М.Д.Г.,
горе - жилище № 6, ляво - жилище № 2, при граници на избеното помещение:
ляво -избено помещение № 8, дясно - избено помещение № 10, горе -
търговски обекти. Посочената в акта покупна цена е била в размер на 4 000
лв. (копие на документа е на л. 75-76 от първоинстанционното дело ).
Комисията е твърдяла, че пазарната стойност на имота към датата на
придобиването му е била 15 000 лв., която частично е била платена с
получената покупна цена от продажбата на л.а. „Ауди А6“, описан по-долу, в
размер на 10 000 лв.;
- с НА № 78, т. 2, рег. № 1224, дело № 189/04.06.15г. Д. Л.а е закупила
поземлен имот с площ от 2.057 дка, съставляващ урегулиран парцел ІІ-67,
образуван от имот 67 по плана на с. Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул.
„Камчия“ № 5, при граници и съседи: улица, УПИ № III от квартал 6, УПИ №
IV от квартал 6, улица и УПИ № I от квартал 6, заедно с построените в него:
полумасивна двуетажна жилищна сграда , състояща се от две стаи и кухня
на два етажа, строена през 1935 г., със застроена площ от 62 кв.м.;
5
полумасивна двуетажна лятна кухня , състояща се от две стаи и коридор,
строена през 1935г., със застроена площ от 36 кв.м.; полумасивна стопанска
сграда, състояща се от едно помещение, строена през 1935г., със застроена
площ от 59 кв.м.; полумасивна стопанска сграда, състояща се от едно
помещение, строена през 1935 г., със застроена площ от 74 кв.м.; както и
поземлен имот с площ от 787 кв.м., незастроен, съставляващ урегулиран
парцел IV-68, в квартал 6, образуван от имот 68 по плана на с. Студенец, общ.
Лозница, обл. Разград, ул. „Камчия“, № 5, при граници и съседи: УПИ № III
от квартал 6, УПИ № II от квартал 6 и улиц. Посочената в акта покупна цена е
била в размер на 7 600 лв. (копие на документа е на л. 73-74 от
първоинстанционното дело). Комисията е твърдяла, че пазарната стойност на
имотите към датата на придобиването им е била 25 000 лв., която частично е
била заплатена с парични средства от вноски от 22.05.15г. и от 26.05.15г. по
депозитна сметка в евро на Л. в „ЦКБ“ АД, до размер на 7 550 евро, или
14 766.52 лв.;
- на 11.05.12г. (преди брака) Л. е закупил л.а. „Ауди А6 Авант“ с рег. №
РР7497АТ от Италия за сумата от 1 000 евро, равняващи се на 1 955.83 лв. (л.
95-96 от делото), който той е продал с договор от 20.11.13г. за сумата от 500
лв. (л. 109) Комисията счита, че пазарната стойност към момента на
отчуждаването е била 10 000 лв.;
- на 05.04.13г. Л. е закупил л.а. „Опел Астра“, рег. № РР 2306 ВА за
сумата от 1 000 лв. (л. 102-103), който е бил отчужден на 06.05.2014г. за
сумата от 9 500 лв. (л. 105) Комисията счита, че пазарната стойност към
момента на отчуждаването е била 10 500 лв.;
- на 11.04.14г. Л. е закупил л.а. марка „БМВ“, модел „320 Д“, рег.№ РР
7760 ВА за сумата от 13 000 лв. (л. 100), който е бил отчужден на 29.02.2016г.
за сумата от 1 200 лв. (л. 106) Комисията счита, че пазарната стойност към
момента на отчуждаването е била 17 000 лв.;
- на 24.02.15г. Л. е закупил л.а. марка „Опел“, модел „Антара“, рег.№
РР4101АХ за сумата от 1 070 лв. (л. 101), който е бил отчужден на
10.06.2016г. за сумата от 400 лв. (л. 108). Комисията счита, че пазарната
стойност към момента на отчуждаването е била 13 000 лв. Част от тази цена в
размер на 10 000 лв. била изразходвана за закупуването на следващия
автомобил:
- лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д“, рег.№ РР 3749 ВС бил
закупен от Л. на 10.06.16г. (л. 97-98) за сумата от 400 лв., но Комисията счита,
че при пазарна цена от 10 000 лв. Автомобилът не е отчуждаван.
Освен това Комисията е твърдяла, че от мотивите на Присъда №
58/17.11.16г. по НОХД № 310/16г. на ОС-Разград е било установено, че за
периода от 21.06.11г. до 24.10.15г. Л. е получил парични средства във валута
от Германия и Македония чрез международната система за експресни
парични преводи „Уестърн Юниън“ и „Мъни Грам“ общо в размер на 22 862
евро и 50 щатски долара с левова равностойност от общо 44 789.55 лв. (копие
6
от присъдата е на л. 61-64). Наред с горното при проследяване на
движението на парични суми по разкритите от ответника банкови сметки
Комисията е установила, че за извършените от него вноски и депозити не е
налице установен законен източник на средствата. Наведено е твърдение, че
крайните салда по срочните банкови депозити на ответника в „Банка ДСК“
ЕАД към 18.11.16г. са съответно от: 3.99 лв. (депозит с № 888207); 4.35 лв.
(депозит № 888250); 8.35 лв. (депозит № 8883610). Крайното салдо по
депозитна сметка в евро в „ЦКБ“ АД № BG42 IEIB 9790 24F46487 00 към
18.11.16г. е 20.96 евро, или 40.99 лв. Установени били и множество
задгранични пътувания на ответниците и техните деца през проверявания
период (подробно изложени в исковата молба по дати и дестинации с
представени доказателства на л. 137-141), които са остойностени като
разходи въз основа на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина.
След като по години е направен анализ на доходите, приходите или
източниците на финансиране, Комисията твърди, че същите възлизат на нула
лева за целия проверяван период, а обичайните и извънредните разходи на
ответниците за този период са в общ размер от 119 925.96 лв. (55 620.83 лв. за
издръжка на домакинството, 1 122.05 лв. за заплащане на местни данъци и
такси и 63 183.08 лв. за задгранични пътувания). При това положение
нетният доход е в отрицателен размер от 119 925.96 лв. Същевременно се
твърди, че придобитото от ответниците имущество през проверявания
период възлиза на обща стойност от 186 768.95 лв. (разходи след
преобразуване за придобиване на недвижими имоти в размер на 15 233.48 лв.;
разходи след преобразуване за придобиване на МПС в размер на 46 955.83
лв.; непреобразувана част от парични преводи в размер на 42 833.73 лв. и
вноски по банкови сметки в размер на 81 745.91 лв.). Поради това се
поддържа в исковата молба, че несъответствието между придобитото
имущество и нетният доход е равно на 306 694.92 лв. (сбора на 186 768.95
лв. и нетния доход в отрицателен размер от 119 925.96 лв.), което е
значително см. на § 1, т. 7 от ПЗР на ЗОПДНПИ (отм.). Последното пък
налагало извода, че е налице обосновано предположение, че имуществото е
незаконно придобито. Претендирало се е за отнемане в полза на държавата на
наличните в патримониума на ответниците недвижими имоти, придобити в
режим на СИО (описаните по-горе), както и наличния лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „530 Д“, рег.№ РР 3749 ВС; сумите, представляващи
равностойността на отчуждените леки автомобили, чиято цена Комисията е
посочила, че не е била преобразувана в придобиването на други вещи; както и
сумите, представляващи получени като преводи от ответника Л. чрез
системите „Уестърн Юниън“ и „Мъни Грам“, чиято обща стойност е в размер
на 109 813.12 лв.
Отговор на исковата молба е бил подаден само от ответницата Д. Л.а.
В същия са изложени съображения, обосноваващи нередовност на исковата
молба, едно от които е липсата на твърдение на Комисията дали
7
претендираното за отнемане имущество е в патримониума на ответниците,
както и дали към началото на проверявания период те са имали имущество.
Евентуално се счита, че исковата молба е неоснователна, тъй като не отговаря
на действителността, че ответниците не са имали никакви доходи през
проверявания период. В тази връзка се твърди, че са получавани доходи в
Германия от ответника Л., което се установява въз основа на уведомления от
германска данъчна служба за дължими данъци върху доходите и данък
„Солидарност“ през 2011г. (в размер на 6 135 евро), през 2012г. (чист доход
от 11 166 евро), през 2013г. (в размер на 3 242 евро) и през 2014г. (в размер на
17 435 евро). Освен това са оспорени изчислените размери на разходите за
задгранични пътувания по реда на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина като се твърди, че при пътуванията си Л. и
членовете на семейството не са ползвали квартира, а са отсядали у техни
роднини и приятели, живеещи в чужбина, поради което и сумите за квартира
следва да бъдат приспаднати. Относно парите за закупуване на л.а. „Ауди“,
модел „А6 Авант“ е посочено, че парите за закупуването са били дадени от
бащата на ответницата А. Х. А. като подарък на семейството по повод
сватбените тържества, които са били две – едно в България и едно в
Германия. На същите тържества ответниците са получили като подарък от
родителите на ответника сумата от 5 000 евро за покупка на жилище, а от
всички останали роднини и гости на сватбата – общо сумата от 20 000 лв.
Отделно от това е оспорена и посочената от Комисията пазарна цена на
недвижимите имоти и МПС като се твърди, че действителната такава е
вписаната в съответния акт. Относно получените чрез преводи парични суми
от ответника Л. се поддържа, че същите имат законен източник, след като
върху получените суми е заплатен съответния данък върху доходите.
Получените преводи на парични суми от Македония са били възнаграждения
за положения от Л. труд в Сърбия и Македония по извършване на строително-
ремонтни работи, поради което имат законен произход. Отделно от това се
твърди, че получените от Л. парични суми чрез системите за парични преводи
са били внасяни в банковите му сметки, поради което и не може една и съща
сума да се счита за получена в двоен размер и да се иска отнемането й отново
в двоен размер. Поддържа се и тезата, че съгласно съдебната практика на
ВКС не подлежат на отнемане по този закон паричните суми, които са били
внесени, получени или преминали през банковите сметки на проверяваните
лица през проверявания период, но които не са налични към края на същия. В
тази насока се твърди, че и към момента на подаване на отговора на исковата
молба сумите по посочените от Комисията банкови сметки на ответниците не
са налични. В обобщение се сочи, че получените за проверявания период
доходи, приходи или източници на финансиране от ответниците възлизат в
общ размер на 179 455.75 лв., обичайните и извънредни разходи възлизат на
75 430.77 лв. и нетният доход е положителна величина от 104 024.98 лв.
В с.з. на 01.03.22г. ( л 349) представителят на Комисията е оспорил
представените от ответницата документи, преведени от немски език,
8
считайки, че това са предварително одобрени и определени данъци, ставки,
съгласно базова тарифа – това не са реално реализирани доходи от С. Л..
В с.з. на 25.01.22г. съдът е приел за безспорно между страните, че
задграничните пътувания на ответниците не са били свързани с командировки
(л. 304).
В с.з. на 01.03.22г. съдът е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че претендираните за отнемане от ответника Л. парични
суми, представляващи 42 833.73 лв. (получени преводи чрез системите
„Уестърн Юниън“ и „Мъни Грам“), 44 466.36 лв. (вноски по банкови сметки,
по депозитна сметка в евро в „ЦКБ“ АД) и сумата от 22 513.08 лв. по
депозитна сметка в евро в „ЦКБ“ АД, не са налични към края на проверката и
към датата на предявяване на исковата молба (л. 351).
Видно от извършената справка в НБД „Население“ относно данните за
ответника С. Л., че считано от 06.07.21г. е налице развод с ответницата Д.,
която е възстановила и фамилното си име на Х. (л. 404 и л. 342 ).
Пред първоинстанциния съд е изслушано заключението на СТЕ относно
определянето на пазарните цени на придобитите от ответниците по време на
брака им и през проверявания период недвижими имоти. Според същото
пазарната стойност на самостоятелно обособен обект в жилищна сграда –
жилище № 9, находящо се в гр. Лозница, обл. Разград, ул. „Дружба“, № 14,
вх. Б, ет. 2. със застроена площ от 56.26 кв.м., ведно с избено помещение № 9,
с площ от 10.81 кв.м., заедно с 2.62 % идеални части от общите части на
сградата и 3.73% от правото на строеж върху мястото, към датата на неговото
придобиване на 20.11.13г. е била в размер на 17 600 лв. Пазарната стойности
на поземлен имот с площ от 2.057 дка, съставляващ урегулиран парцел ІІ-67,
образуван от имот 67 по плана на с. Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул.
„Камчия“ № 5, заедно с построените в него: полумасивна двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 62 кв.м.; полумасивна двуетажна лятна кухня,
със застроена площ от 36 кв.м.; полумасивна стопанска сграда, със застроена
площ от 59 кв.м.; полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 74
кв.м., към датата на неговото придобиване на 04.06.15г. е била в размер на
25 700 лв., а на поземлен имот с площ от 787 кв.м., незастроен, съставляващ
урегулиран парцел IV-68, в квартал 6, образуван от имот 68 по плана на с.
Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул. „Камчия“, № 5, към датата на
придобиването му на 04.06.15г. е била в размер на 1 800 лв.
Посредством изслушване на заключението на САТЕ пред
първоинстанционния съд са били определени и пазарните стойности на
придобитите през проверявания период от ответниците МПС към момента на
тяхното закупуване и към момента на тяхната продажба. Така пазарните
стойности са следните:
- л.а. „Ауди А6 Авант“ с рег. № РР7497АТ – към 11.05.12г. – в размер на
8 979 лв. и към 20.11.13г. – 6 864 лв.;
9
- л.а. „Опел Астра“, рег. № РР 2306 ВА – към 05.04.13г. – 9 464 лв. и
към 06.05.14г. – 7 404 лв.;
- л.а. марка „БМВ“, модел „320 Д“, рег.№ РР 7760 ВА – към дата
11.04.14г. – 18 264 лв. и към 29.02.2016г. – 12 275 лв.;
- л.а. марка „Опел“, модел „Антара“, рег.№ РР4101АХ – към дата
24.02.15г. – 13 297 лв. и към 10.06.2016г. – 9 927 лв.;
- лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д“, рег.№ РР 3749 ВС – към
дата 10.06.16г. – 10 702 лв.
Според разпитания като свидетел първи братовчед на ответницата – Кр.
А., С. и Д. се оженили през 2012г. и правили сватбено тържество в гр.
Търговище, на което присъствал самият свидетел и имало още около 180-200
гости (роднини, приятели, съседи). Сочи, че бащата на С. им е подарил 5 000
евро за къща и кола, а родителите на Д. подарили 10 000 лв. – отново за къща
или кола. Гостите и те давали парични дарения – по 100-200 лв., а по-
близките и повече. По данни на младоженците, събраната от гостите сума
възлизала на 20 000 лв. Правено било и второ сватбено тържество в Германия
за роднините и приятелите на С., на което свидетелят не е присъствал, но там
пък дарените суми били около 20 000 – 25 000 евро (по думи на
младоженците). Сочи, че с тези пари са били закупувани автомобилите.
Споделя още, че С. е работел в строителството за по 1-2 месеца в Македония
през 2012г., 2013г. и 2014г. Апартаментът в гр. Лозница е бил закупен с
парите от даренията на сватбата.
Разпитана като свидетел е съпругата на свидетеля Кр. А. – М. А., която
сочи, че сватбата на ответниците е била през м. май 2012г. в гр. Търговище и
на тържеството присъствали 100-200 гости. Всеки от родителите на
младоженците подарил по 5 000 евро, а от гостите били събрани около 20 000
лв. На второто тържество в Германия не знае каква е събраната сума.
Според заключението на СИЕ, изслушано пред първоинстанционния
съд се установява, че по делото не е установено през проверявания период
ответниците да са получавали доходи в страната от трудови или приравнени
на тях правоотношения, доходи за извършени с личен труд услуги или
упражнявана свободна професия, доходи от селскостопанска дейност и др.
Според броя на членовете на семейството в рамките на проверявания период
и съобразно данните на НСИ разходите за издръжката за периода от
27.05.11г. до 18.11.16г. възлиза на 55 199.72 лв. Общият размер на
заплатените през проверявания период местни данъци и такси от ответниците
възлиза на 1 122.05 лв. Разходите за пътуванията в чужбина на ответниците за
проверявания период, изчислени на базата на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, са в общ размер на 63 114.63 лв., а
изчислени без включването на квартирни суми, възлизат на общо 18 619.50
лв. Така общо направените разходи за периода от ответниците възлизат на
119 436.40 лв. (при разходи за пътуванията в чужбина, взети по НСКСЧ).
Стойностите на придобитите недвижими имоти и стойността на МПС (по
10
пазарна оценка към датата на разпореждането за тези от тях, които са
продадени ) от ответниците през проверявания период по данните на СТЕ и
на САТЕ възлизат съответно на общо 45 100 лв. и на 47 172 лв. След
извършено преобразуване на получените от ответника Л. през проверявания
период парични суми от трети лица чрез системи за международни
разплащания „Уестърн Юниън“ и „Мъни Грам“, вещото лице е посочило, че
те възлизат на общо 42 833.72 лв., а общият размер на направените вноски по
банковите му сметки възлиза на левовата равностойност от 81 747.20 лв. При
вземане предвид на представените от ответницата документи от данъчна
служба в Берлин, издадени на ответника Л. за определяне на данъка върху
доходите и данък „Солидарност“, същият е декларирал и получил доходи от
стопанска дейност по занятие като едноличен търговец в общ размер на
левова равностойност от 73 816.94 лв.
С оглед на наведените от Комисията твърдения по фактите, отправените
до съда искания, както и от установеното по-горе, съдът приема, че
приложимият закон за преценка на допустимостта и основателността на
предявения от Комисията осъдителен иск, е ЗПКОНПИ по арг. от нормата на
§ 5, ал. 2 от ПЗР на същия, в редакцията на тази норма след изменението й с
ДВ, бр. 1 от 2019г., тъй като проверката и производството пред съда са
започнали по ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.12г. и отменен, считано от
23.01.18г./, но следва да се довършат по реда на ЗПКОНПИ. Съобразно
нормата на § 1, т. 3 от ДР на приложимия ЗПКОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период,
дори, когато проверката и производството за отнемане на незаконно
придобито имущество са започнали по реда на ЗОПДНПИ /отм./ (в този см.
виж Решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о.,
ГК).
Съдебното производство се явява допустимо и с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответника като обвиняем в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./
(понастоящем - чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ), за постановяването на надлежни
актове за образуване на проверка за установяване на незаконно придобито
имущество, за образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество и за внасяне на искане за отнемане на такова
имущество от ответниците.
По приложението на ЗПКОНПИ е налице понастоящем противоречива
съдебна практика на ВКС по въпросите относно това:
- дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
11
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период?, и
- подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество?
По тези въпроси е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на
ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира, че следва да сподели по-новата и
преобладаваща съдебна практика, изразена в Решение № 97/18.05.18 г. по гр.
д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21 г. по гр. д. № 4768/19 г.,
Решение № 147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 263/18.12.20 по
гр. д. № 1293/20 и др., че незаконно придобито може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период , респективно че
значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на
наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля
стойността, определена в закона. По втория въпрос съдът възприема трайно
застъпваното вече разрешение от ВКС, че не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания
период; „преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т.ч. на
пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са
останали в съответния патримониум в края на изследвания период /Решение
№ 97/18.05.18 г., по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 200/14.02.19 г., по
гр. д. № 4143/17 г., Решение № 191/15.02.21 по гр. д. № 4768/19 г., Решение №
263/18.12.20 по гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. и др./.
Така по-специално в последното цитирано Решение № 263/18.12.20 по
гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че на „отнемане на основание
чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) подлежи налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в
края изследвания период, към който момент може да бъде установено
съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако бъде
установено превишение и релевантно несъответствие, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице не може да бъде отнето от него: ако имуществото се
намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на
трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото
имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако
12
отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема
от „приобретателя“.
Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания
от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи,
тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи.
Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и
подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки.
Разбира се, в тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период. Не е
в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените
плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване
на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено,
обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.
Наличното в края на изследвания период имущество е придобито
незаконно, ако неговата придобивна стойност превишава с повече от 150 000
лева сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в
началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след
приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му
издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети
за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства,
които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на
неговото придобиване. Цялото имущество, извън посоченото, е законно
придобито.
Ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно придобито
имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба,
погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена
по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност
към този момент.
Видно от изложеното паричните средства преминали по банкови
сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формират
превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради
което не подлежат на отнемане.
Предпоставка за отнемането по този закон е наличието на превишение и
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на
проверявания период; като на отнемане подлежи имущество, а не доход
(доход може да бъде отнет само по наказателнопроцесуален ред)“.
В по-рано постановеното Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17
г., IV ГО е прието, че „притежавано имущество е придобито имущество,
което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е
13
отчуждено или изоставено нито е потребено, обезценено (в т.ч. повредено
или изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което
е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното имущество има
придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за
неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва
какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на
разходите за подобрения)“. И още, „В § 1, т. 5 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е
посочено значението на понятието „нетни доходи“ - доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
което се вижда, че законодателят влага в това понятие значението на
„източници за увеличаване на имуществото“. Доколкото в обикновения говор
не се прави разлика между приход и доход, „брутен доход“ са приходите от
една дейност, а „нетен доход“ е превишението на приходите над разходите за
осъществяването на същата дейност - т. е. обогатяването от дейността.“
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „нетен доход“,
определено в ЗОПДНПИ /отм./, с идентична дефиниция и в § 1, т. 8 от ДР на
ЗПКОНПИ, следва да се приеме, че не може да има „нетен доход“ с
отрицателен размер, който следва да се „прибавя“ към установеното налично
имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при
изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни
доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за
неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и
семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявените искове по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в
техния патримониум към края на периода или е отчуждено по
непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от
ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното
трансформирано имущество; респ. паричната равностойност на
отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на
държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Преминалите през банковите сметки
парични средства, които не са налични в края на проверявания период не са
част от имуществото. Поради това част от имуществото не може да
представлява и отрицателен размер на „нетен доход“.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответниците имущество през целия проверяван период е на
обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите,
приходите или източниците на финансиране на ответниците, както и техните
14
обичайни и извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй
като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ.
Ответниците не са оспорили твърденията на ищеца за вида на
придобитото от тях през проверявания период имущество, представляващо
недвижими имоти и МПС. Тези факти бяха установени чрез представените от
Комисията писмени доказателства, коментирани по-горе.
Настоящият съд приема, че придобитото от ответниците през
проверявания период имущество /недвижими имоти и движими вещи/ следва
да се оценяват съобразно нормата на чл. 148, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ГПК - по
пазарната им стойност към момента на тяхното придобиване (за вещите,
които са останали в патримониума на ответниците) или отчуждаване (за
вещите, които са били отчуждени по противопоставим за държавата
начин).
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че придобитото през
проверявания период от ответниците имущество (налично или равностойност
на отчуждените по противопоставим за държавата начин вещи) възлиза на
обща стойност от 92 329.68 лв. - сбор от пазарните стойности по
заключението на вещите лица по двете оценителни експертизи на наличните в
патримониума на ответниците недвижими вещи (на обща стойност от 45 100
лв.) и един автомобил (на стойност от 10 702 лв.), както и пазарните
стойности на отчуждените МПС към датите на тяхното отчуждаване (на обща
стойност от 36 470 лв.), както и наличните суми по банковите сметки на
ответника към 18.11.16г. (в общ размер на 57.68 лв.). Съобразно приетото в
съдебната практика на ВКС, цитирана по-горе, в имуществото на ответниците
не следва да се включват паричните суми, преминали през банковите сметки,
които не са налични в края на изследвания период (както е поддържала и
Комисията пред първата инстанция по делото).
Горното сочи, че стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв. и при това положение не е необходимо да се извършва изследване
на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през
проверявания период, за да са установи дали е налице „значително
несъответствие“, защото, както се посочи и по-горе – евентуална
отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се
„добавя“ към стойността на придобитото имущество.
Само на това основание предявените против въззивницата искове се
явяват неоснователни и решението в обжалваните от същата части следва да
се отмени и предявените искове за отнемане на незаконно придобито
имущество до обема на придобитото от нея след прекратяването на
съпружеската имуществена общност, следва да се отхвърлят.
По разноските.
На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ /идентичен на чл. 78, ал. 2 от
15
ЗОПДНПИ /отм.// при отхвърляне на исковете на Комисията, същата следва
да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство (4% върху цената на исковете против
ответницата) и за въззивното производство в размер на 2% върху
обжалваемия интерес. В случая цената на исковете против ответницата (които
са пренесени и пред настоящата инстанция), както и обжалваемият интерес
възлизат на общо 35 089.50 лв. (по цената на иска, предявен против
ответницата, посочена от ищеца с исковата молба относно вещите и сумите,
предмет на настоящото производство), поради което дължимата ДТ за
първата инстанция е в размер на 1 403.58 лв., а дължимата ДТ за въззивното
производство е в размер на 701.79 лв.
За първата инстанция в полза на ответницата се дължат разноските в
пълен размер, предвид отхвърлянето на иска против нея изцяло. Същите
възлизат на общо 5 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да
се присъди сума в размер на още 4 716.45 лв. (разликата над присъдения
размер от 283.55 лв. до дължимия размер от 5 000 лв.).
Въпреки отправеното във въззивната жалба искане за присъждане на
разноски, въззивницата не е представила доказателства за извършването на
такива пред въззивната инстанция, поради което и разноски не следва да й се
присъждат за настоящото производство.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която
ответницата е била осъдена да заплати разноски в полза на ищеца, възлизащи
на ½ от присъдената сума от общо 1920.07 лв., предвид изхода на делото по
предявените против същата искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260010/22.06.22г. по гр.д. № 250/18г. на ОС-
Разград В ЧАСТИТЕ МУ, с които е постановено отнемане в полза на
държавата, представлявана от Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, на следното
имущество от Д. А. Л.а (с настояща фамилия Х.), ЕГН ********** от с.
Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул. „Осогово“, № 1, а именно:
1. притежаваната от нея след прекратяване на съпружеската
имуществена общност ½ ид.ч. от следните недвижими и движими вещи:
- от самостоятелно обособен обект в жилищна сграда – жилище № 9,
находящо се в гр. Лозница, обл. Разград, ул. „Дружба“, № 14, вх. Б, ет. 2. със
застроена площ от 56.26 кв.м., състоящо се от спалня, хол, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 9, с площ от 10.81 кв.м., заедно с
2.62 % идеални части от общите части на сградата и 3.73% от правото на
строеж върху мястото, при граници на жилището: долу магазин на М.Д.Г.,
16
горе - жилище № 6, ляво - жилище № 2, при граници на избеното помещение:
ляво -избено помещение № 8, дясно - избено помещение № 10, горе -
търговски обекти;
- от поземлен имот с площ от 2.057 дка, съставляващ урегулиран парцел
ІІ-67, образуван от имот 67 по плана на с. Студенец, общ. Лозница, обл.
Разград, ул. „Камчия“ № 5, при граници и съседи: улица, УПИ № III от
квартал 6, УПИ № IV от квартал 6, улица и УПИ № I от квартал 6, заедно с
построените в него: полумасивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от
две стаи и кухня на два етажа, строена през 1935 г., със застроена площ от 62
кв.м.; полумасивна двуетажна лятна кухня, състояща се от две стаи и
коридор, строена през 1935г., със застроена площ от 36 кв.м.; полумасивна
стопанска сграда, състояща се от едно помещение, строена през 1935г., със
застроена площ от 59 кв.м.; полумасивна стопанска сграда, състояща се от
едно помещение, строена през 1935 г., със застроена площ от 74 кв.м.;
- от поземлен имот с площ от 787 кв.м., незастроен, съставляващ
урегулиран парцел IV-68, в квартал 6, образуван от имот 68 по плана на с.
Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул. „Камчия“, № 5, при граници и
съседи: УПИ № III от квартал 6, УПИ № II от квартал 6 и улица;
- от лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д“, рег.№ РР 3749 ВС,
рама №WBANC71000В620918, двигател №306D2;
2. притежаваната от нея след прекратяване на съпружеската
имуществена общност ½ ид.ч. от следните парични суми:
- от сумата от 7 404лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване 06.05.2014г. на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № РР 2306
ВА;
- от сумата от 12 275лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на 29.02.2016г. на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320
Д“, рег.№ РР 7760 ВА,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, за отнемане в
полза на държавата на следното имущество от Д. А. Л.а (с настояща фамилия
Х.), ЕГН ********** от с. Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул.
„Осогово“, № 1, на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 и чл. 151 от ЗПКОНПИ,
а именно:
1. притежаваната от нея след прекратяване на съпружеската
имуществена общност ½ ид.ч. от следните недвижими и движими вещи:
- от самостоятелно обособен обект в жилищна сграда – жилище № 9,
находящо се в гр. Лозница, обл. Разград, ул. „Дружба“, № 14, вх. Б, ет. 2. със
застроена площ от 56.26 кв.м., състоящо се от спалня, хол, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 9, с площ от 10.81 кв.м., заедно с
2.62 % идеални части от общите части на сградата и 3.73% от правото на
17
строеж върху мястото, при граници на жилището: долу магазин на М.Д.Г.,
горе - жилище № 6, ляво - жилище № 2, при граници на избеното помещение:
ляво -избено помещение № 8, дясно - избено помещение № 10, горе -
търговски обекти;
- от поземлен имот с площ от 2.057 дка, съставляващ урегулиран парцел
ІІ-67, образуван от имот 67 по плана на с. Студенец, общ. Лозница, обл.
Разград, ул. „Камчия“ № 5, при граници и съседи: улица, УПИ № III от
квартал 6, УПИ № IV от квартал 6, улица и УПИ № I от квартал 6, заедно с
построените в него: полумасивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от
две стаи и кухня на два етажа, строена през 1935 г., със застроена площ от 62
кв.м.; полумасивна двуетажна лятна кухня, състояща се от две стаи и
коридор, строена през 1935г., със застроена площ от 36 кв.м.; полумасивна
стопанска сграда, състояща се от едно помещение, строена през 1935г., със
застроена площ от 59 кв.м.; полумасивна стопанска сграда, състояща се от
едно помещение, строена през 1935 г., със застроена площ от 74 кв.м.;
- от поземлен имот с площ от 787 кв.м., незастроен, съставляващ
урегулиран парцел IV-68, в квартал 6, образуван от имот 68 по плана на с.
Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул. „Камчия“, № 5, при граници и
съседи: УПИ № III от квартал 6, УПИ № II от квартал 6 и улица;
- от лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д“, рег.№ РР 3749 ВС,
рама №WBANC71000В620918, двигател №306D2;
2. притежаваната от нея след прекратяване на съпружеската
имуществена общност ½ ид.ч. от следните парични суми:
- от сумата от 7 404лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване 06.05.2014г. на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № РР 2306
ВА;
- от сумата от 12 275лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на 29.02.2016г. на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320
Д“, рег.№ РР7760 ВА.
ОТМЕНЯ решение № 260010/22.06.22г. по гр.д. № 250/18г. на ОС-
Разград в частта му, с която Д. А. Л.а (с настояща фамилия Х.), ЕГН
********** от с. Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул. „Осогово“, № 1 е
осъдена да заплати в полза на Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, сума в размер на
960.04 лв., представляваща половината от присъдената общо в тежест на
ответниците сума от 1 920.07 лв. като разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, БУЛСТАТ
********* да заплати на Д. А. Л.а (с настояща фамилия Х.), ЕГН **********
от с. Студенец, общ. Лозница, обл. Разград, ул. „Осогово“, № 1 сума в размер
на още 4 716.45 (четири хиляди седемстотин и шестнадесет лева и
четиридесет и пет ст.) лв., представляваща разноски за първата инстанция,
18
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, БУЛСТАТ
*********, да заплати в полза на Окръжен съд-Разград, по бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 1 403.58 (хиляда четиристотин и три
лева и петдесет и осем ст.) лева и в полза на Апелативен съд-Варна, по
бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 701.79лв. (седемстотин и
един лева и седемдесет и девет ст.), представляващи дължими ДТ съответно
за първоинстанционното и за въззивното производство, на осн. чл. 157, ал. 2
от ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19