Решение по дело №5594/2019 на Софийски градски съд

                                     

                                     

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           Гр.София,23.06.2021 г.

 

                                           В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,

в публично заседание на девети юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ МАРКОВА 

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                               Мл.с-я  МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

При секретаря Кристина Първанова

като    разгледа    В.ГР.Д.   №   5594    по    описа    за    2019  година

ДОКЛАДВАНО от  съдия  АНЕЛИЯ МАРКОВА и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

         Подадена е въззивна жалба от Д.А.Д. /заместен по реда на чл.227 ГПК от наследниците си по закон-Д.П.Д. и Р.Д.Ш./ срещу постановеното от СРС, 68 с-в, решение по гр.д.№ 22183/13 г. в частта, в която е бил отхвърлен иска за делба на дворно място, представляващо УПИ с идентификатор № 44224.5806.174.

Твърди се, че решението е неправилно, както и постановено при неизяснена фактическа и правна обстановка. СРС в разрез с константната съдебна практика на ВКС не бил допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза относно възможността да бъде поделен спорния УПИ; не бил се съобразил със спецификата на производството за делба, вкл. с разпоредбата на чл.201 ЗУТ. 

         По въззивната жалба е постъпил отговор от Л.Р., чрез особения й представител адв.И.П.. Сочи се, че същата нямала дял в собствеността на дворното място, представляващо имот пл.№  309, парцел IX, кв.26 по плана на с.Локорско, район „Нови Искър“, ул.“******, с идентификатор № 44224.5806.174, предмет на жалбата. Същата била съсобственик на имота, който е допуснат до делбата.

         Постъпил е отговор от Й.Д.Т., чрез особения й представител адв.И.П.. Изразява се становище за основателност на въззивната жалба. Счита, че делбата е допустима.

Постъпила е молба от Й.Д.Т., че се отказва от назначения й служебен защитник и същата е упълномощила адв.Д., който поддържа отговора по въззивната жалба, подаден от особения представител. В хода по същество след изслушване на заключението на съдебно-техническата експертиза изразява становище за неподеляемост на УПИ.

         Въззиваемата М.И.Д.- А.не е подала отговор по въззивната жалба. Постъпила е молба, че се отказва от назначения й служебен защитник и същата е упълномощила адв.Д.. В хода по същество пълномощникът й  адв.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в която искът за делба е отхвърлен по отношение на дворното място, представляващо УПИ с идентификатор № 44224.5806.174.

         Въззиваемата И.Д.Г., не е депозирала отговор по въззивната жалба, както и не взема становище.

         Въззиваемите  Н.Н.Н., И.Н.Н. и Ж.И.Ц., не са депозирали отговори по въззивната жалба, както и не вземат становище.

         По допустимостта на въззивната жалба:

         За обжалваното решение първоначалният въззивник е уведомен на 24.01.2019 г.

         Въззивната жалба е подадена на 07.02.2019 г.

         Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

         Налице е правен интерес от обжалване- СРС е отхвърлил иска за делба на дворно място, представляващо УПИ с идентификатор № 44224.5806.174.

         Ето защо въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС в частта, в която е допусната делбата на западната част на жилищната сграда не е било обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК поради което същото е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство. Това изрично е указано в определението от 19.01.2021 г., съобщено на страните.

         По основателността на въззивната жалба:

         За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че собствеността върху дворното място е отделна от собствеността върху сградата като се е аргументирал с чл.63 ЗС. Съгласно т.1 от ППВС № 2/04.05.1982 г. недопустима била делбата на съсобствени парцели, в които е построена сграда- етажна собственост, т.е. такава, която се състои от самостоятелни обекти в изключителна собственост на различни субекти, на съсобствени парцели, в които има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността на парцела и принадлежат на отделни съсобственици на парцела. Недопустимостта на делбата в конкретния случай се обуславяла от изричната забрана на чл.38, ал.3 ЗС според която общите части на етажната собственост не могат да се делят; касаело се за недопустимост на делбата поради несъвместимост с естеството и предназначението на имота и по разпореждане на закона./чл.34, ал.1,изр.1 ЗС/. Според мотивите на буква „г“ от т.1 на това ППВС, парцелът представлявал обща част и съсобствеността върху него била неразделно свързана с отделните обекти. С представения по делото нот.акт се установявало, че върху процесния парцел има постройка с два отделни обекта с различни собственици, както и, че собствеността върху парцела е различна от собствеността върху отделните обекти в сградата.

         Затова и искът за делба на УПИ е отхвърлен като неоснователен.

         По доводите във въззивната жалба:

         Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя мотивите на СРС относно недопустимостта на делбата на недвижимия имот- дворно място, представляващо имот пл.№  309, парцел IX, кв.26 по плана на с.Локорско, район „Нови Искър“, ул.“****** с идентификатор с идентификатор № 44224.5806.174.

         Безспорно установено е по делото, че съсобствениците на дворното място и съсобствениците на допуснатата до делбата западна част от жилищната постройка с идентификатор № 44224.5806.174.1 не съвпадат.

         Настоящият състав приема и следното:

         Допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота. Ако не съществува възможност от имота да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ, делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като дворното място има за предназначение да обслужва всички построени в него сгради и представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Ако по делото се установи, че от дворното място могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и действащият ПУП бъде изменен, всеки един от новообособените УПИ ще обслужва отделен самостоятелен обект, с оглед на което и делбата му ще бъде допустима.

Съдът е длъжен в подобна хипотеза да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, за да установи възможно ли е да се промени предназначението на имота и същият да бъде поделен между съсобствениците, т.е. възможно ли е от общия съсобствен УПИ да бъдат обособени самостоятелни имоти, съсобствеността върху които да бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 293/12.12.2011 г. на Второ ГО на ВКС, в което е прието, че делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към момента на постановяване на решението в първата фаза на делбеното производство вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на ПУП, с която се обособяват отделни УПИ за собствениците на сградите.

         От заключението на допуснатата, изслушана и приета от въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ по безспорен начин се установява, че не е налице възможност за обособяване на имот с № 44224.5806.174 в два или повече дяла, защото населеното място е със смесен терен и е приложима нормата на чл.19, ал.1, т.5 по отношение на изискването за лице- минимум 12 м лице и 250 кв.м. площ. Съгласно чл.19, ал.4 ЗУТ при делба на поземлени имоти по ал.1 реално обособените части не могат да бъдат по-малки от минимално определението по ал.1 намалени с 1/5. В конкретния случай като се има предвид, че процесния имот е в равнинната част на населеното място минималните размери на новообразуваните УПИ не могат да бъдат по-малки от 12,8 м лице и 400 кв.м. площ. В случая лицето на процесния ПИ е 28 линейни метра мерено графично и площ по кадастралната карта 854 кв.м., разделянето е допустимо, ако имота не беше застроен. Сградата в процесния имот, обаче, е разположена почти в средата на дворното място, при което при  евентуалното разделяне границата между двата новообразувани УПИ ще минава през сградата, което е недопустимо. Ако приложим правилата за стръмен терен- минимално лице 10,0 м/9,6 м/, то регулационната линия ще тангира до къщата, което също е недопустимо като се има предвид и, че сградата е съсобствена и до делба е допусната западната й част.

         Налага се извод, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

Производството по настоящето дело ще следва да бъде прекратено по отношение на Л.А.Р., която се е разпоредила със своята идеална част от поземления имот в полза на М.И.Д.-Андонова, виж нот.акт от 30.05.2012 г. /л.24 по делото пред СРС/.

                   В тази си част решението има характер на определение.

         По разноските:

         При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват.

         Въззиваемите Й.Д.Т. и М.И.Д.-А.претендират разноски и такива са сторени за адв.възнаграждение в размер на по 750 лв., които следва да им бъдат присъдени като въззивниците се осъдят да им заплатят същите.

         На особения представител адв. И.В.П. следва да бъде определено адв.възнаграждение, което съдът съобразява с определението на САС по ч.гр.д.№ 5900 по описа за 2019 г. в размер на 750 лв.

         Наследниците по закон на починалия първоначален въззивник са останали задължени за разноски за особения представител адв.И.П. поради което на основание чл.77 ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер на 750 лв.

И.Д.Г., Н.Н.Н., И.Н.Н. и Ж.И.Ц. разноски не претендират, а и такива не са били сторени. Затова и не им се присъждат.

 

         Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                           Р  Е  Ш  И :

                           

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 10738 от 14.01.2019 г. на СРС, Втора ГК, 68 състав по гр.д.№ 22183/13 г. в частта, в която е бил отхвърлен иска по чл.34, ал.1 ЗС за делба на дворно място, представляващо УПИ с идентификатор № 44224.5806.174., находящ се в с.Локорско, район „Нови Искър“, Столична община, ул.“******.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Л.А.Р., ЕГН **********.

                             

         ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН *********  и Р.Д.Ш., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, съдебен адрес:***-адв.С.К., да заплатят на Й.Д.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв. А.Д.И., сумата в размер на 750 лв.- адв. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН *********  и Р.Д.Ш., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, съдебен адрес:***-адв.С.К., да заплатят на М.И.Д.-Андонова, ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв. А.Д.И., сумата в размер на 750 лв.- адв. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН *********  и Р.Д.Ш., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, съдебен адрес:***-адв.С.К., да заплатят на основание чл.77 ГПК на адв. И.В.П., САК, със служебен адрес: ***, адв. възнаграждение в размер на 750 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция на Л.А.Р., ЕГН **********.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, а в частта, в която има характер на определение – срокът е 1-седмичен.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: