№ 3023
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110215899 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. М. Т., ЕГН **********, чрез адв. Д. К.- АК
Видин, срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-022614/03.10.2023
г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, както и компетентността на
актосъставителя и АНО. Твърди се, че при съставяне на АУАН на
жалбоподателя не е разяснено в извършването на какво нарушение е обвинен.
От съда се иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Представлява се от адв. К., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна
на НП, тъй като фактите изложени в АУАН не били потвърден изцяло от
събраните в хода на делото доказателства. Счита, че са налице съществени
разминавания между АУАН и талона за медицинско изследване относно
посочения час. Отново се прави искане за отмяна на наказателното
1
постановление.
Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител
въззиваемата страна се аргументира законосъобразността на издаденото
наказателно постановление и се прави искане същото да бъде потвърдено.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 10.09.2023 г. около 01:50 часа в гр. София жалбоподателят Р. М. Т.
управлявал лек автомобил марка „***“, модел *** с рег. № ***, движейки се
по ул. „***“ с посока на движение от ул. „**“ към ул. „***“, когато бил спрян
за проверка от полицейски служители при отдел „Специализирани
полицейски сили“ в СДВР сред които бил и свидетелят С. К.. Поради
съмнение, че водачът е употребил наркотични вещества на място бил повикан
екип на ОПП-СДВР, част от който бил свидетелят Г. П. П.. Жалбоподателят
отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, поради което на Т. бил издаден талон за медицинско изследване
№ 113843 с отбелязване, че следва да се яви в ВМА до 45 минути от
връчването му. Талонът бил връчен на Т. в 03:10 часа на 10.09.2023 г. До
посочения в талона за медицинско изследване час – 03:55 часа жалбоподателят
не се явил в болничното заведение, за да бъде изследван за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози.
Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя Р. М. Т. да
бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози
свидетелят Г. П. П., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-
СДВР съставил против Т. акт за установяване на административно нарушение
със серия GA №1074929/10.09.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. На основание чл. 44, ал.1
от ЗАНН били депозирани възражения срещу така съставения АУАН.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 03.10.2023 г. началник група в отдел „Пътна
полиция” при СДВР издал обжалваното НП, екземпляр от който бил връчен на
упълномощено от жалбоподателя лице на 03.11.2023 г., а на 04.11.2023 г. била
депозирана жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Г. П. П., С. Б. К., ** П.а, както и събраните по
надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за
медицинско изследване № 113843, справка „Картон на водача“, копие от
заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност, заповед № 513з-4803/30.05.2023 г. на директора на
СДВР, Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи,
писмо от Военномедицинска академия с рег. №И-173/08.01.2024 г.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
2
безкритично на свидетеля Г. П. П., който е служителят на ОПП- СДВР,
изпратен за оказване на съдействие на колегите му от ОСПС- СДВР.
Показанията на свидетеля са в значителна степен подробни, детайлни и
информативни и същите се явяват източник на преки доказателства относно
отказа на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози. Свидетелят подробно разказа пред съда за извършената
проверка, категоричният отказ на водача да бъде изпробван с дръг тест, както
и дадените от него обяснения на причината за това – употреба на лекарствени
препарати, които биха позитивирали фалшиво при евентуален тест.
Свидетелят добросъвестно посочи, че водачът е бил изпробван за употреба на
алкохол, която проба е била отрицателна.
Показанията на свидетеля П. намират пълна опора в заявеното от
свидетеля С. Б. К., който е пряк свидетел на извършената проверка. К.
потвърди заявеното от свидетеля П., че водачът на автомобила е отказал
категорично да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози. От показанията на свидетеля К. се извеждат данни, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало спрения за проверка
автомобил.
В синхрон с посочените гласни доказателствени средства са и писмените
доказателства по делото – талонът за медицинско изследване, в което е
отразено, че водачът Р. М. Т. е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и изборът му да бъде тестван с
медицинско и химическо изследване и под което отбелязване жалбоподателят
е положил подпис. По делото е приобщено и писмо от заместник-началника на
Военномедицинска академия, видно от което на 10.09.2023г., в периода от
03.00 до 04.00 часа, Р. М. Т. не е регистриран в информационните масиви на
ВМА и няма данни същият да се е явил на посочената дата за медицинско
изследване по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г.
По отношение на свидетеля ** П.а съдът отчете, че същата се е намирала
в управлявания от жалбоподателя автомобил и показанията й относно датата,
приблизителния час, мястото на проверката, както и че жалбоподателят Т. е
бил водач на спрения за проверка автомобил следва да се възприемат с
доверие, предвид обстоятелството, че същите се подкрепят от останалия
доказателствен материал. В останалата им част, в която свидетелката сочи, че
жалбоподателят не е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози съдът намери, че са опит за изграждане на
защитна версия на жалбоподателя, тъй като въпреки многократното
повтаряне, че жалбоподателят не е отказал да бъде проверен това твърдение се
опровергава от показанията на свидетелите *** и П. и талона за медицинско
изследване, като заявеното от П.а в тази част не отразява достоверно
осъществилите се събития. Свидетелката многократно заяви пред съда, че
жалбоподателят не е отказал да даде проба и че е дал проба, но същевременно
посочи, че се е намирала в автомобила, не е присъствала в непосредствена
близост по време на даване на пробата, респ. не може да посочи дали същата е
била за алкохол или за наркотични вещества. С оглед изложеното твърденията
на П.а не оборват фактическия извод на съда, че жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван за употреба именно на наркотични вещества и/или техни
аналози.
От представените по делото заповед № 8121к-13180/2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед №
3
513з-4803/30.05.2023 г. на столична дирекция на вътрешните работи, Заповед
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал..1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи, противно на
възражението на адв. К. - видно от представената по делото заповед № 513з-
4803/30.05.2023 г., издадена от директора на СДВР и т. 1.3.2 вр. т. 2.1 от
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
актосъставителят Г. П. в качеството си на „младши автоконтрольор” е бил
компетентен да съставя АУАН на ЗДвП. Действително в наказателното
постановление е посочено единствено, че същото се издава от *** „началник
група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От
представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че
считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в длъжността началник на група
„Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна
към 03.10.2023 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване
на нарушението, а НП е издадено 23 дни по – късно.
Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано ясно, точно и
конкретно, като му е дадена съответстваща на описанието правна
квалификация. Възражението на адв. К. относно съществуващи разминавания
във времето/часа, посочени в АУАН и талона за медицинско изследване съдът
намира за неоснователно. Както в АУАН, така и в НП ясно, еднозначно и
безпротиворечиво е посочено, че на 10.09.2023 г. в 01:50 часа водачът е
управлявал МПС и е бил спрян за проверка. Действително в талона за
медицинско изследване като начален час на проверката е посочено 02:15 часа.
Това обстоятелство е лесно обяснимо, предвид заявеното от свидетеля К., че
тъй като екипа на ОСПС- СДВР не разполага с техника за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества, то е било необходимо оказване
на съдействие от техни колеги от ОПП- СДВР. Именно това обяснява
посочването в талона за медицинско изследване на час на проверката, който е
с 25 минути по-късен от часа на спиране на жалбоподателя. В талона е
посочено, че същият е връчен на жалбоподателя на 03:10 часа на 10.09.2023 г.
със срок за явяване във ВМА до 45 минути от връчването, в който период
както вече беше посочено жалбоподателят не се е явил и не е дал биологични
проби за изследване. Тук е мястото съдът изрично да подчертае, че е
ирелевантно в колко точно часа жалбоподателят е обективирал отказа си да
4
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества – същественото е, че на
конкретната дата 10.09.2023 г. при конкретно извършената проверка въпреки,
че е бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
и/или техни аналози с дрът тест същият е отказал и не е дал проба.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива след употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. За установяване употребата им от водачите,
контролните органи имат правомощия да изпробват същите с технически
средства, респ. да издават талони за провеждане на медицинско изследване с
цел установяване наличието на горепосочените вещества в кръвта на водачите.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна, на посочените в
процесното НП дата и място жалбоподателят Р. М. Т. е осъществил състава на
нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се
установява (от показанията на свидетелите П. и К., както и от талона за
медицинско изследване и писмото от ВМА), че жалбоподателят Т. в
качеството си на водач на МПС е отказал да бъде проверен с тест за употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна, жалбоподателят Р. М. Т. е извършил нарушението
при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози, но съзнателно е отказал да стори
това.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се
направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Законодателят е предвидил висок
размер на наказанието за това нарушение, доколкото може да се предположи,
че чрез отказа да бъде изпробван водач за употреба на алкохол, наркотични
вещества или техни аналози се прикрива извършено друго нарушение,
/управление на МПС след употреба на посочените вещества/, което пък от
своя страна сериозно застрашава здравето и живота на участниците в
движението по пътищата.
Санкционната част на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда при осъществен
състав на нарушението по цитирания законов текст кумулативното налагане
на две административни наказания „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 2 години и „глоба” в размер на 2000 лева.
Законодателят е определил размерите на административните наказания в
5
абсолютен размер, поради което АНО не е допуснал нарушение на закона като
е наложил именно този размер на лишаването от право да управлява МПС и
глоба, поради което въпрос за намаляването им не може да се поставя.
На основание изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушенията са безспорно доказани, а наложените административни
наказания законосъобразни, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител
дейност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
022614/03.10.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в
СДВР, с което на жалбоподателя Р. М. Т., ЕГН ********** на основание чл.
174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Р. М. Т., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6