№ 515
гр. Перник, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200871 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5122503, с който на Р. Р.
КР., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Р и А К.И”
ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв
(четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от същия закон, установено на 10.08.2021г. в 11:36 часа в гр. Перник, път
І-6, км 86+300, ПВ Църква с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Р. Р. КР., чрез
пълномощника си адв. К.П. от САК, моли процесния фиш да бъде отменен,
тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила. Иска
присъждане на направени по делото разноски.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство.
От неговия пълномощник по делото е депозирано становище, с което
релевира съображения за отмяна на обжалвания фиш.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 10.08.2021г. в 11:36 часа на път І-6, в участъка на км 86+300, ПВ
Църква, намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол
на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „БМВ
Х 3 Х Драйв 30 Д“ с рег. № ******* със скорост от 100 км/ч при разрешена
скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител
Р.Мисалев изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., който бил регистриран на 12.08.2021г. с № 1158р-7719.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „Р и А К.И” ЕООД, ЕИК
*********, чийто управител и законен представител е именно жалбоподателя.
За констатираното нарушение съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
е издаден срещу него процесния ЕФ. Със същия за след приспадане на
толеранса от минус 3%, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост до 100 км/ч отчетената скорост била редуцирана на 97
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 37 км/ч, с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1
от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят
не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП,
а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек
автомобил „БМВ Х 3 Х Драйв 30 Д“ с рег. № ******* е собственост на „Р и А
К.И” ЕООД, ЕИК *********, чийто управител и законен представител е
именно жалбоподателя. Разпечатката от показанията на автоматизираното
техническо средство-статичното изображение с № 11743D0/0389257,
установява, че на 08.10.2021г. в 11:36 часа автомобил с рег. № ******* е
засечен със скорост от 100 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 97
км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст. Съдебният състав
2
кредитира към доказателствения материал протокола с рег. № 1158Р-7719 от
12.08.2021г. за използване на автоматизираното техническо средство,
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г.
доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на мотори
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 01-С-ИСИС от
05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по
метрология, приложение издадено от производителя за техническите и
метрологични характеристика на процесната систем, заповед № 313з-310 от
14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 11-00-197 от
12.07.2022г. на Областно пътно управление Перник, ведно с извадка за
съществуващата организация на движението в процесния участък, доказващи,
че км 86+300 на Път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник и
че скоростта в участъка е регламентирана с пътен знак В26 (60 км/ч),
монтиран на км 86+000 в посока на движение към гр. София.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „БМВ Х 3 Х Драйв 30 Д“ с рег. №
******* е собственост на „Р и А К.И” ЕООД, ЕИК *********, чийто
управител и законен представител е именно жалбоподателя Р.К., поради
което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че
друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за
евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша,
на правото по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице
последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно
срещу процесния ЕФ.
Неосноватено е възражението, че от фиша не става ясно кой е
санкциониран – дали физическото лице Р. Р. КР. или юридическото лице „Р и
А К.И” ЕООД. Съдът не констатира да е налице подобна неяснота в
обжалвания ЕФ, в който е посочено, че административното наказание се
налага на Р. Р. КР., в качеството му на законен представител на дружеството,
поради което правилно е определен за адресат на санкцията на основание чл.
188, ал.2 от ЗДвП. Вписването в ЕФ на ЕИК на юридическото лице,
собственик на процесния автомобил, също не води до двусмисленост за това
на кого е наложена глобата, тъй като чрез посочване на това обстоятелство
прецизно е индивидуализирано юридическото лице, което е собственик на
моторното превозно средство. Обстоятелството, че при ангажиране на
отговорността на жалбоподателя в ЕФ не е вписана правната норма на чл. 188,
ал.2 от ЗДвП не е от категорията съществени процесуални нарушения и не
води до незаконосъобразност на ЕФ, доколкото в обжалвания фиш ясно е
3
вписано, че жалбоподателят е наказан в качеството на представител на „Р и А
К.И” ЕООД, като видът на наложеното наказание също недвусмислено води
до извод, че субект на административнонаказателната отговорност е
физическото лице, а не юридическото лице, което то представлява. Така
изложеното налага извод, че правилно е ангажираната
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. Р. КР., тъй
като, както се посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е
заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението,
поради което и като законен представител на юридическото лице собственик
на автомобила е санкциониран за извършеното нарушение.
Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, регламентирани подробно в ЗАНН. В този смисъл и разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН са неприложими по отношение на ЕФ. В конкретния
случай обжалвания фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4, изр. 2-ро от
ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна на формално
нарушение. В тази връзка е и легалната дефиниция на понятието „електронен
фиш”, което се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, което е възпроизведено и в §6,
т.63 от ДР на ЗДвП, с оглед на което и установяването на обективните
признаци на нарушението се извършва автоматизирано с удостоверяване чрез
съответното доказателствено средство – снимков материал.
Несподеляеми са възраженията за непълно описание на нарушението в
ЕФ, свързани с неотразяване на посоката на движение на автомобила, тъй
като това не е задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП, поради
което непосочването на това обстоятелство не води до незаконосъобразност.
Същевременно тази липса не съставлява и пречка за определяне точното
мястото на нарушението и за доказване чия скорост е измерена с АТСС.
В обжалвания ЕФ е отразено мястото на извършване на нарушението –
км 86+300 на път І-6, намиращ се в гр. Перник, обстоятелството, че в този
участък е имало въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта от 60
км/ч, както и установената скорост. Посочена е разликата между установената
и разрешената скорост - 37 км/ч, като преди това коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толеранса от минус 3 км/ч, който представлява
допустимата техническа грешка при измерване на скоростта. Следва да се
отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не
съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава
4
правото на защита на санкционираното лице, предвид измерената скорост от
100 км/ч, която е отразена в снимка № 11743D0/0389257 от 10.08.2021г.,
представляваща веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189,
ал.15 от ЗДвП, която в изпълнение на изискването на чл. 16, ал.5 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. е била редуцирана с 3 км/ч.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – км 86+300 на път І-6, при което е било изготвеното статичното
изображение с № 11743D0/0389257 на което е заснет процесния автомобил.
Не е спорно, че в протокола за използване на АТСС изрично са
означени обстоятелствата, че в конкретното място на контрол е извършвано
измерване на скоростта на превозните средства движещи се в посока от гр.
Радомир към гр. София, като посоката на насоченост на АТСС е била към гр.
Радомир, тъй като надлежно е отбелязано в графата за посоката за
задействане, че е била контролирана скоростта на приближаващия трафик.
Същевременно от приетото по делото писмо изх. № 11-00-197 от 12.07.2022г.
на Областно пътно управление Перник се установява, че в района на км
86+300 на път І-6 в посока на движение към гр. София е действало
ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, което изрично е вписано
в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. В конкретния случай техническото средство е работило на
определено място за контрол, като е било насочено към гр. Радомир, предвид
задействането му при приближаващ трафик на контролираните моторни
превозни средство от гр. Радомир към гр. София.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват
на посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид
констатацията за наличие на пътен знак В26, установяващ съответното
ограничение на скоростта от 60 км/ч в контролирания с АТСС участък, тъй
като е обстоятелство относимо именно към състава на посочената разпоредба
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната скорост за населено
място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че при квалифициране на
деянието не е следвало да бъде направена привръзка на нарушената
разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП с тази на чл.21, ал.1 от същия закон, но
това не е довело до нарушение от категорията на съществените, тъй като не е
поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво нарушение е
извършил и ефективно да организира защитата си, предвид изложените в
5
обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства, че се касае за
нарушение на въведена забрана да се превиши стойността от 60 км/ч, с
изрично вписания пътен знак В 26, променящ общото ограничение за дадения
участък, който попада в границите на гр. Перник, който безспорно е населено
място.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер, в
зависимост от превишената стойност на скоростта, в шест отделни точки.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.4 от ЗДвП (за превишаване от 31 до 40 kм/ч), която предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 400 лева, каквато е
била и наложена на Р.К.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган
при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5122503, с който на Р. Р.
КР., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Р и А К.И”
6
ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв
(четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
същия закон, установено на 10.08.2021г. в 11:36 часа в гр. Перник, път І-6, км
86+300, ПВ Църква с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7