Решение по дело №15887/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18121
Дата: 4 ноември 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110115887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18121
гр. София, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110115887 по
описа за 2023 година
В. М. К. е предявил срещу ...а осъдителен иск с правна квалификация чл. 45, вр. чл.
49 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лева, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до
изплащане на задължението, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, следствие от непозволено увреждане, настъпило на 22.11.2022 г.
в гр. София.
Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г. около 11:00 часа минавайки през прохода,
намиращ се между трафопост на ул. „П.“ и жилищната сграда на ул. „П.“ № 114, се спънал в
неравност, образувана от разбити и повдигнати тротоарни плочки и паднал с лице към
земята, в следствие на което разбил устните си, получил кръвотечение от носа и устата и
изпитал силни болки в областта на лицето, ръцете и коленете. Вследствие на инцидента
ищецът получил кръвонасядания по долните клепачи на двете очи, на носа, на горна и долна
устна, повърхностна разкъсно-контузна рана на горната устна, хирургически обработена
рана на долната устна, охлузвания в областта на дясното коляно, кръвонасядания на лявото
коляно, болки в зъбите и разместена челюст. Излага, че причина за падането е необозначена
и необезопасена неравност на настилката на прохода, представляваща разбити и повдигнати
тротоарни плочки. Сочи, че поучил физически и душевни мъки и страдания – бил почти
обезобразен, дълго време не можел да се храни нормално заради уврежданията в устните и
челюстта, изпитвал болки в коленете при придвижване и болка в лявата ръка при движение,
движението на крайниците и главата му било затруднено и болезнено, все още имал болка в
областта на шийните прешлени, трудно се обслужвал сам, изпитвал физически болки и при
движение, и при покой, психически бил притеснен, не можел да спи нормално, живеел в
стрес. Всичко това било следствие от получените наранявания поради неизпълнението на
1
задължението на ответника да поддържа настилката в безопасно състояние.
Ответникът оспорва иска като сочи, че не е установено, че събитията са се случили на
посочената дата и място, както и че биха могли да се случат и при друг механизъм при
невнимание и несъобразяване на обстановката, както и че травмите се дължат на възрастта
на ищеца и причини, свързани със здравословното му състояние. Излага, че липсват
доказателства ответникът да не е обезопасил процесният участък. Намира претендираният
размер на обезщетението за силно завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване спорните по делото обстоятелства, а именно дали ищецът е получил
описаните в исковата молба наранявания в резултат на спъване в неравност, образувана от
разбити и повдигнати тротоарни плочки, по делото са събрани гласни и писмени
доказателства и е изслушано заключение на СМЕ.
От разпита на свид. С.Н. К.а, съпруга на ищеца, разказва, че след падане през 11.2022
г., съпругът бил буквално обезобразен – имал с оттоци под очите, носът му бил подут,
ударил си крака, изпитвал болки, не можел да говори, защото имал шевове в устата.
Впоследствие започнали да го болят зъбите и при преглед се оказало, че има спукване на
един от предните зъби и започнал лечение. Споделил, че е паднал в междублоковото
пространство на блока, където живеят - там плочките били изключително увредени и
ищецът се спънал и паднал буквално по лице. След падането бил притеснен, мълчалив,
станал по-вглъбен, не можел да излиза с обезобразеното си лице, не можел да ходи на
работа, заради шевовете и болката в зъба не можел да се храни.
Свид. П.Б.Х. колега на ищца, заявява, че инцидентът се случил една сутрин, когато
имали служебен ангажимент. Свид. чакал ищеца в „.З“, когато последният му звъннал и го
помолил да му помогне. Свид. видял, че ищецът се е пребил и бил обезобразен, бил целият в
кръв, бил направо смазан. Плочите в тунелчето, където ищецът паднал, не били оправяни с
години и се движили, когато се стъпва на тях. Свид. закарал ищеца в болница П.. От
падането лицето и краката му били обезобразени, тъй като паднал тежко. Трудно говорел,
бил целия в кръв, със скъсан панталон. Впоследствие пиел вода със сламка и идвал на
работа с тъмни очила, защото бил контузен.
Вещото лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е посочило, че
видно от медицинската документация след падане върху терена при съдебномедицинското
освидетелстване на ищеца се установяват: кръвонасядания по долните клепачи на двете очи;
кръвонасядане на носа; кръвонасядания на горната и долна устни; повърхностна разкъсно-
контузна рана на горната устна: хирургически обработена рана на долната устна: охлузвания
в областта на дясното коляно; кръвонасядане на лявото коляно. При преглед от специалист,
дентален лекар, е установено и разклащане първа степен (в предно-задна посока) на 11
(първи горен в дясно) и 21 (първи горен в ляво) зъби. Тези увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при падане върху терена по
2
време и начин, описани в исковата молба. По своята медикобиологична характеристика са
реализирали признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Тези увреждания би следвало да преминат за срок от около 3 седмици, без да
оставят последствия за живота и здравето на пострадалия.
Във основа на така събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна, че на 22.11.2022 г. в прохода, намиращ се между трафопост на ул. „П.“ и
жилищната сграда на ул. „П.“ № 114, ищецът се спънал в неравност, образувана от разбити
и повдигнати тротоарни плочки и паднал с лице към земята, в следствие на което разбил
устните си, получил кръвотечение от носа и устата. Вследствие на инцидента ищецът
получил кръвонасядания по долните клепачи на двете очи, на носа, на горна и долна устна,
повърхностна разкъсно-контузна рана на горната устна, хирургически обработена рана на
долната устна, охлузвания в областта на дясното коляно, кръвонасядания на лявото коляно,
болки в зъбите и разместена челюст. Възстановителният период продължил около 3
седмици.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
След съвкупен анализ на събраните по делото гласни, писмени доказателства и
заключение на вещо лице съдът приема, че ищецът е претърпял вреди вследствие на спъване
в неравност, образувана от разбити и повдигнати тротоарни плочки и падане в прохода,
намиращ се между трафопост на ул. „П.“ и жилищната сграда на ул. „П.“ № 114. Установено
е по делото, че произшествието е станало в населено място – гр. София. Според чл. 30, ал. 5
ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. Обезопасяването на прохода, намиращ се между
3
трафопост на ул. „П.“ и жилищната сграда на ул. „П.“ № 114 в гр. София е задължение на
...а, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на общината да отстрани повредата на
съоръжението ангажира отговорността ѝ по чл. 49 ЗЗД.
Следователно по силата на цитираните законови разпоредби на ...а е вменено
задължение да стопанисва и поддържа тротоарите и техните настилки в рамките на гр.
София. Администрацията изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените задължения, като на основание чл. 49 ЗЗД и
по аргумент от ППВС № 4/1975 г. носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност
при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа
по поддръжката на тротоарната настилка в рамките на гр. София.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че травмите се дължат
на възрастта на ищеца и причини, свързани със здравословното му състояние. От
свидетелските показания се установи, че в района, където е паднал ищеца, състоянието на
плочките е изключително лошо. Съдът намира, че не са налице доказателства за проявено от
ищеца невнимание, вследствие на което да се е стигнало до инцидента, а напротив при
нормално и обичайно движение ищецът се е спънал в разместените и изпочупени плочки на
тротоара. Не се събраха и доказателства за наличие у ищеца на здравословни проблеми,
които да са способствали причиняването на инцидента.
Въз основа на събраните по делото доказателства – медицински документи, СМЕ и
показанията на свидетелите, съдът приема за доказано и настъпването на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата болки и
страдания, обективно обусловени от настъпилите увреждания, които ищецът е търпял по
време на тяхното настъпване и след това по време на възстановителния процес. След
инцидента се е наложило ищецът да потърси медицинска помощ, получените рани да бъдат
хирургически обработени, а впоследствие да потърси и помощ от дентален лекар с оглед
уврежданията , причинени в челюстта му. Възстановителният период е продължил 3
седмици, като ищецът изпитвал затруднения в нормалния си бит и трудови навици.
Като съобразява на основание чл. 52 ЗЗД горепосочените обстоятелства, свързани с
характера на уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на лечебния
период, интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания съдът
намира, че справедливото обезщетение би било в размер на 4000 лева, което е съответно на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен до този размер.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. За оказана безплатна
правна помощ на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА в размер на 1300 лева, от което следва да бъдат присъдени 520 лева съразмерно с
уважената част от предявения иск. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50 лева, от което съобразно
отхвърлената част от иска следва да се присъдят 30 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...а, БУЛСТАТ .., да заплати на В. М. К., ЕГН **********, на основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане – кръвонасядания по
долните клепачи на двете очи; кръвонасядане на носа; кръвонасядания на горната и долна
устни; повърхностна разкъсно-контузна рана на горната устна: хирургически обработена
рана на долната устна: охлузвания в областта на дясното коляно; кръвонасядане на лявото
коляно, при падане на 22.11.2022 г. в прохода, намиращ се между трафопост на ул. „П.“ и
жилищната сграда на ул. „П.“ № 114, поради спъване в неравност, образувана от разбити и
повдигнати тротоарни плочки, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над 4000 лева до пълния претендиран размер от
10000 лева.
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, да заплати на ...а, БУЛСТАТ .., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 30 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ...а, БУЛСТАТ .., да заплати на адв. К. М. М., САК, личен № .., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5