Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.Слатина, 12.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 24 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 1189 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от З. „А.Б.“, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори А.Б.А.и П.Д.П., чрез адв.Т.Г. със съдебен адрес ***, кантора № 3, против М.И.П. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с която се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2693,17 лв. представляваща главница, дължима на основание изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР при ПТП извършено на 26.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-13.11.2020г.(виж пощенското клеймо) до окончателното й изплащане, сумата от 819,93 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.11.2017г. до 13.11.2020г.(датата на подаване на и.м. по пощата), както и направените деловодни разноски в настоящето производство.
ИСКОВЕ с правно основание по
чл.411, вр.чл.410,ал.1,т.3 от КЗ вр.чл.50, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М.И.П. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същият в с.з. се явява лично и оспорва иска по основание и размер. Твърди, че той няма вина за ПТП-то извършено на процесната дата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и приета по делото САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за
установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищцовото дружество навежда доводи, че на 26.04.2016г. в с.А. настъпва ПТП, като оставане без надзор домашно животно причинява вреди на МПС „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР, собственост на И.Ц.. За процесното ПТП е съставен КП № 1519646/26.04.2016г. от органите на КАТ, в който е отразено, че причината за настъпилото ПТП е оставено животно „крава“ без надзор на платното за движение, чийто пастир и собственик е М.И.П..
Ищеца твърди, че на 26.04.2016г. в З. „А.Б.“*** е постъпило уведомление за щета на МПС, тъй като момента на настъпване на ПТП-то, увреденото МПС е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“- застрахователна полица № 15-0300-140-5000544 със срок на застрахователното покритие от 17.07.2015г. до 16.07.2016г.
Причинените от горецитираното ПТП вреди са описани в опис на вещото лице по щета № 0300-16-140-5000340, приложено по делото. Щетите са отстранени в доверен сервиз на застрахователя, чиято стойност е 2693,17 лв.
С регресна покана изх.№ 310-03-4518/18.07.2017г. е поканен М.И.П. да заплати претендираната сума, която е получена лично от него на 21.07.2017г., но до настоящият момент не е постъпило плащане.
Съгласно нормата на чл.50 ЗЗД вр.чл.410 от КЗ застрахователя изплатил обезщетението на увреденото лице, встъпва в неговите права против причинителя на вредата за изплатеното обезщетение на пострадалите лица.
Предвид на гореизложеното за ищцото дружество се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника М.И.П. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани.
Същият в с.з. се явява лично и оспорва иска по основание и размер. В обясненията си пред съда заявява, че кравата е негова собственост.
В деня на процесното ПТП бил изкарал кравата на поляната да пасе, като я бил вързал с въже за желязна жегла (клин), забита в земята. Оставил кравата сама да пасе и отишъл в селото, защото имал работа, като привечер се върнал на поляната да я прибере.
Посочва, че инцидента станал към 17:30 часа. Не присъствал на ПТП-то, но разбрал за него от съпругата му, която отишла да вземе кравата от полето и я видяла от ляво по края на шосето.
Имало полиция (КАТ), като написали протокол за ПТП-то. Той се подписал в протокола. Не знае дали има издадено наказателно постановление и посочва, че не е заплащал нищо в КАТ.
На основание чл. 176 от ГПК съдът предявил на ответника М.П. КП за ПТП № 1519646/26.04.2016г., като му поставил въпроса под кой номер в КП се е подписал и това ли е неговият подпис. Ответника отговорил, че се подписал под № 1(едно) в КП и това е неговият подпис под номер едно в КП.
На основание чл. 176 от ГПК съдът предявил на ответника М.П. АКТ № 505/2016г., АУАН бл.№ 631673/26.04.2016г. и НП № 16-0248-000485/25.05.2016г. изд.от РУ Б.Слатина(л.50-51 от делото) като му поставил въпроса той ли се е подписал за „нарушител“, както и в разписките за получаване на двата документа-АУАН и НП ?
Ответника отговорил, че не са му връчили АУАН и НП, не ги е подписвал, нито е заплащал наложената му глоба.
Не е платил парите, които са му поискали от застрахователната компания.
От представения по делото констативен протокол за ПТП № 1519646/26.04.2016г. се установява, че на съответната дата 26.04.2016 г. около 15.45 часа в с.А., обл.Враца настъпило пътно-транспортно произшествие. Участници в произшествието са били оставено без надзор домашно животно „крава“ и МПС „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР, собственост на И.Ц. управляван от В.И.П..
В обстоятелствената част на протокола е отразено, че причината за настъпилото ПТП е оставено животно „крава“ без надзор на платното за движение, чийто пастир и собственик е М.И.П., в резултат на което по автомобила са нанесени материални щети.
От представената застрахователна полица „Каско № 15-0300-140-5000544 /л.10/ е видно, че собственика на МПС „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР сключил валиден застрахователен договор със З. „А.Б.” АД. Срокът на договора и съответно на покритието е от 17.07.2015г. до 16.07.2016г. Следователно, договорът е действал към 26.04.2016 год., когато се е осъществило произшествието.
По повод настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е била образувана преписка по щета, в хода на която, след извършен опис на претенция щета № 0300-16-140-5000340/21.10.2019г./л.17 от делото/ са отразени следните повреди: калник преден десен, калник заден десен, стъкло огледало-врата-дясно предно отопляемо, врата дясна задна, врата дясна предна и дръжка врата-дясна задна. С доклад по щета № 0300-16-140-5000340 /л.31 от делото/ е определено за изплащане обезщетение в размер на 2693,17 лв.
Сумата е изплатена от ищеца на 08.07.2016 г. по банков път, видно от представеното групово преводно нареждане на автосервиз „Автотехника –ПМ“ЕООД, който въз основа на договор за извършване на авто-сервизни услуги между него и З.“А.Б.“ АД е подписан приемо-предаватален протокол по поръчка № 32992/24.06.2016г./л.30 от делото/ е ремонтирал процесния лек автомобил. Стойността на материалните щети се установяват също от САТЕ.
От изпратената регресна покана с изх.№ 310-03-4518/18.07.2017г. до ответника М.И.П., се установява, че същата е получена от него на 21.07.2017г. по пощата с обратна разписка, като ищецът е дал десетдневен срок на П. да му заплати сумата от 2693,17 лв., но плащане не е постъпило.
По делото е разпитан
свидетеля В.П. (без родство със страните по делото) който заяви, че е другият
участник в процесното ПТП.
Спомня си за ПТП настъпило
през 2016г. в населеното място на с.А..
Телето стояло отстрани на
пътя, като се опитало да пресече пътното плато. П., който управлявал автомобила
за да избегне удара, дори настъпил осевата линия, за да го заобиколи, но то в
последния момент тръгнало да пресича пътното платно и той не успял да
предотврати ПТП-то. П. заявил, че се движил с ограничена скорост от 50 км/час.
Сблъсъка станал, като телето тръгнало да пресича пътя и той виждайки го натиснал
спирачката и така настъпило ПТП-то. Нямало насрещно движещи се коли, но П.
посочи, че нямало как до избегне удара. При сблъсъка на телето странично в
автомобила, щетите по него били по преден десен калник, дясно странично
огледало, заден десен калник и задна дясна врата.
Уведомил органите на КАТ,
като полицаи от гр.Бяла Слатина пристигнали на местопроизшествието. Съставили протокол
за ПТП-то. Пристигнал и собственика на телето/кравата/, като и двамата се
подписали в КП.
На основание чл. 171 от ГПК съдът предявил на свидетеля П. КП за ПТП № 1519646/26.04.2016г.(л.9
от делото) и му поставил въпрос под кой номер в КП се е подписал и дали това е
неговият подпис. П. отговорил, че се подписал под № 2 в КП и схемата на ПТП, която е написана в КП е действително
такава. Не си спомня собственика на кравата да е оспорил КП пред полицаите.
П. депозирал уведомление в
ЗД „Алианц България“ АД за щетите.
Колата закарал на сервиз,
в който извършили ремонта и оценили щетите. Колата била собственост на ЗП Иво П.
Цветанов, който е земеделски производител и негов баща.
На основание чл. 171 от ГПК съдът предявил на свидетеля П.
доклад за щета № 0300-16-********* /на л.31 от делото/ и му поставил въпроса
дали сумата от 2693,17 лв. посочена в
доклада за щета му е изплатена в този размер и той отговорил, че тази сума му е
преведена по банков път.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че общата стойност на причинените щети по л.а. „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР, възлизат на 2693,17 лв. към 26.04.2016 г., като същите се намират в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. В заключението е отразено, относно вероятния механизъм за настъпване на ПТП, зоните на удара между кравата и МПС, както описаните по вида и степента на увреждане отделните части на МПС вследствие на ПТП, че може да се направи извод, че щетите по л.а. „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР описани в опис-щета № 0300-16-140-5000340/21.10.2019г. /л.17 от делото/ могат да бъдат причинени от ПТП отразено в КП за ПТП № 1519646/26.04.2016г.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От заявените от страните позиции и ангажирани доказателства съдът приема,че е сезиран с регресна претенция на застраховател с правно основание чл.410,ал.1,т.3 от КЗ, който след изплащане на определеното застрахователно обезщетение, встъпва в правата на застрахования, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, както предпоставките за възникване на регресното му право - валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на увреденото лице, така и предпоставките по чл. 50 от ЗЗД- наличие на вреди; връзка между тях и дадена вещ; право на собственост и упражняване на надзор спрямо вещта.
Елементите на застрахователното правоотношение са категорично установени и не се оспорват. Налице е сключена застраховка „Каско” между ищеца и пострадалият л.а. „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР, собственост на ЗП И.Ц., била е валидна по време на застрахователното събитие - 26.04.2016г., развита е процедурата по уведомяване на застрахователя, разглеждане на претенцията и определяне на размера на обезщетението. Налице са доказателства, че застрахователят е остойностил вредите в размер на 2693,17 лв., които изплатил, видно от приложено преводното нареждане, обосноваващо факта на реално извършено плащане от застрахователя на застрахования.
Съдът намира, че по делото са установени и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. с чл. 50 от ЗЗД, а именно наличие на вреди; връзка между тях и дадена вещ; право на собственост спрямо вещта. Между страните няма спор, а това се установява и от всички събрани по делото доказателства, че са налице претърпени от застрахования собственик на л.а. „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР имуществени вреди, изразяващи се в размера на тяхната стойност от 2693,17 лв.
Безспорно е по делото, че ответника не е заплатил доброволно исковата сума на застрахователното дружество, след приетата от него регресна покана.
Спорен между страните е въпросът следва ли да се ангажира отговорността на ответника за причинените щети на основание чл.50 от ЗЗД.
Съдът намира, че са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличие на типичната хипотеза на отговорност по реда на чл.50 от ЗЗД.
Както е известно касае се за обективна и безвиновна отговорност на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира животното. Предпоставките за уважаване на иска по чл.50 ЗЗД са да се установи настъпването на вреди- имуществени, респ.неимуществени, да са причинени от животното, да е доказано, че негов собственик или надзорник е лицето, срещу което е предявена претенцията и да е налице причинна връзка между действието на животното и вредите.
Ответникът П. в обясненията дадени пред съда заявява категорично, че той е собственик на кравата участник в процесното ПТП, която бил вързал с въже за желязна жегла (клин), оставил я сама да пасе на поляната и отишъл в селото, защото имал работа, а привечер се върнал да я прибере.
От доказателствата по делото може да се направи категоричен извод, че животното е негова собственост и било оставено без негов надзор. В тази насока са данните, че при пристигане на място на ПТП-то на полицейския служител и обяснението за инцидента, е потвърдил, че е собственик на животното и веднага пристигнал на мястото. Налице е и подписан от него протокол за ПТП, който факт потвърди в обясненията си пред съда по реда на чл.176 от ГПК, който макар да няма доказателствена сила за механизма на настъпване на ПТП, поради съставянето му от служител, който не е очевидец, е подписан от М.П., с което явно е изразил съгласието си с констатациите, че е собственик на кравата и с представения механизъм на ПТП-т.н.изявление за неизгодни за него факти и обстоятелства, което го обвързва.
От протокола за ПТП се установява, че на 26.04.2016г. в с.А. е възникнало ПТП, като причина за настъпването му е оставане без надзор домашно животно, собственост на М.И.П.. Установява се, че вина за настъпилото ПТП има М.И.П., който оставил без надзор кравата, която внезапно излязла на пътното платно. За извършеното него нарушение му бил съставен АКТ № 505/2016г., АУАН бл.№ 631673/26.04.2016г. и НП № 16-0248-000485/25.05.2016г. изд.от РУ Б.Слатина(л.50-51 от делото) и наложено административно наказание. Съгласно безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана например в Решение № 20 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50128/2016 г., III г. о., ГК се приема, че протоколът за ПТП „съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В настоящият казус не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради това материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще следва да бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.
Ответникът е подписал процесния протокол за ПТП като участник, което обстоятелство дава основание да се приеме, че собствената му крава била под негов надзор е излязла на пътя, като е предизвикала процесното ПТП. В настоящото производство процесния протокол за ПТП не е оспорен от ответника и не е оборена неговата материална доказателствена сила.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза е установен механизма на процесното ПТП. Описани са причинените увреждания на автомобила, като е изчислена и пазарната стойност за отстраняването им и същата съответства на изплатеното застрахователно обезщетение. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените увреждания.
Ирелеванни
за делото са твърденията на ответника, че не му били връчени АКТ № 505/2016г.,
АУАН бл.№ 631673/26.04.2016г. и НП № 16-0248-000485/25.05.2016г. изд.от РУ Б.Слатина(л.50-51
от делото), не ги подписвал, нито е заплащал наложената му глоба, тъй като те
представляват официални документи(чл.93, т.5 от НК и чл.179,ал.1 от ГПК). Следователно, за да притежава един
документ характеристиката на официален, следва да е предвиден в нормативен акт
ред за съставянето му и определена форма, като на лицето, което го съставя, да
е делегирано в служебната му функция именно съставянето на такива документи.
Доколкото тези документи формално носят подписа на ответника П. и удостоверяват неизгодни за него факти, то документите имат и материална доказателствена сила, че тези факти са се осъществили, така както са посочени. За да бъде оборена доказателствената сила на документа е следвало да бъде доказано по несъмнен начин, че положеният в него подпис не е изпълнен от ответника П..
Ирелевантно
за делото е и представеното от ответника експертно решение на ТЕЛК 0482/077 от
31.05.1983г.,тъй като същото е от 1983г. и не е актуализирано.
Съобразно гореизложеното, съдът приема, че ищеца е осъществил изискуемото пълно и главно доказване на механизма на процесното ПТП, както и виновното и противоправно поведение на ответника, съставляващо нарушение по чл.106 от ЗДвП, с което е причинил вреда на застрахования при дружеството ищец лек автомобил.
Налице е и последния елемент от фактическия състав на регресното право на ищеца, а именно изплащане на застрахователно обезщетение на застрахованото дружество, видно от нареждането за групово плащане от 08.07.2016г.
Основателен се явява и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 819,93 лв. върху главницата за периода от 12.11.2017г. до 13.11.2020г. (датата на подаване на и.м. по пощата), предвид получаването на регресната покана от ответника на 21.07.2017г. и изтичането на предвидения в нея срок, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че предявените претенции като основателни следва да бъдат уважени.
Съобразно с правилото на чл.78 от ГПК на ищеца се дължат и сторените разноски за производството, които съобразно представения списък възлизат в общ размер на 1158,83 лв., от които: 157,73 лв. заплатена държавна такса, 200,00 лв. за САТЕ, 50,00лв. депозит за свидетел и 751,10 лв. адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото на ответника не е направил разноски и такива не му се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.“, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори А.Б.А.и П.Д.П., чрез адв.Т.Г. със съдебен адрес ***, кантора № 3, сумата от 2693,17 лв./Две хиляди шестстотин деветдесет и три лева и 17 стотинки/-главница, представляваща регресна претенция по реда на чл.411, вр.чл.410,ал.1,т.3 от КЗ вр.чл.50, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско”, със застрахователна полица № 15-0300-140-5000544/16.07.2015г. за вреди, причинени в ПТП станало на 26.04.2016г., със застрахован при ищеца лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР6633ВР, причинено от животно(крава), което е собственост и било под надзора на ответника М.И.П., съгласно чл.50 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-13.11.2020г.(виж пощенското клеймо) до окончателното й изплащане, сумата от 819,93 лв./Осемстотин и деветнадесет лева и 93 стотинки/ представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.11.2017г. до 13.11.2020г.(датата на подаване на и.м. по пощата), както и направените деловодни разноски в настоящето производство в общ размер на 1158,83 лв./Хиляда сто петдесет и осем лева и 83 стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред
Врачански окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: