Решение по дело №16940/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20106
Дата: 7 ноември 2024 г. (в сила от 7 ноември 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20241110116940
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20106
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110116940 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба на П. И. Г., подадена чрез адв. Х., срещу
****************, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 486, 03 лв., представляваща обезщетение за причинените
вреди на собствения му лек автомобил ************ с рег. No ********* вследствие на
настъпило застрахователно събитие на 08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил ************

с рег. No *********, които за периода от 13.04.2023 г. до 12.04.2024 г. е застрахован по
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ответника. На 08.01.2024 г. е настъпило
застрахователно събитие, автомобилът бил паркиран в ********* в близост до магазин
*******, докато собственикът му бил на работа. Към 18.30- 18.40 часа ищецът отишъл при
автомобила и установил, че същият е надран с ключ или друг остър предмет. Увредени били
предният капак, предният десен калник, предната лява врата и предната дясна врата.
Ищецът уведомил полицията и предявил претенция за обезщетение пред застрахователя. С
писмо от 11.01.2024 г. застрахователят отказал като се позовал на т. 6.2.1 и т. 6.2.2 от Общите
условия към имуществената застраховка. Според ищеца въведените ограничения в
посочените разпоредби противоречат на чл. 408 КЗ, освен това посочените клаузи са
неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите, поради което и счита, че
нанесеното увреждане представлява покрит застрахователен риск и претендира да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпшил писмен отговор на исковата молба от ответника

*********, подадена чрез юрисконсулт П., в които искът се оспорва изцяло по основание и
по размер. Ответникът не оспорва, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“
по отношение на лек автомобил ************ с рег. No *********, както и че ищецът е
поискал да му бъде изплатено застрахователно обезщетение във връзка с увреждане на
1
автомобила от 08.01.2024 г. Оспорва настъпването на покрит застрахователен риск, както и
основание за реализиране на имуществената отговорност на застрахователя. Твърди, че
липсва данни за настъпило пътнотранспортно произшествие, както и за вината на
участниците в него. Твърди, че претенцията на ищеца представлява трета щета, базирана на
декларация на пострадалия, т.е. при която липсват надлежни доказателства относно
причините за настъпване на събитието, а застрахователят е ограничил възможността за
изплащане на обезщетение за щети, които не са придружени с предвидените в общите
условия доказателства, до две в срока на застраховката. Оспорва доводите за
неравноправност на посочените от ищеца клаузи на общите условия, ограничаващи
отговорността на застрахователя. Твърди, че в случая за отстраняване на вредите са

необходими само бояджииски услуги, поради което и размерът на претенцията е
необосновано завишен.
В открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца, който
поддържа исковата молба, претендира разноски и представя списък.
Не се явява процесуален представител на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че между ищеца П. И. Г. и
ответника **************** е сключен договор за имуществена застраховка на лек
автомобил ************ с рег. No *********, обективиран в застрахователна полица No
47042317241000966 със срок на валидност от 13.04.2023 г. до 12.04.2024 г., както и че П. И.
Г. е подал до ********* искане за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 08.01.2024 г.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените и приети
като писмени доказателства по делото документи: застрахователна полица №
47042317241000966 по застраховка Каско Стандарт и заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 11.01.2024 г.
В приложената и приета като доказателство по делото преписка по щета №
470423242402072, образувана при ********* се съдържат следните документи: опис на
претенцията № 51-01600-569/24/11.01.2024 г. от 11.01.2024 г., в който е отбелязана
необходимостта от боядисване на предния капак, предения десен калник, предния ляв
калник, предната лява врата и предната дясна врата на лек автомобил ************ с рег.
No *********, както и Удостоверение, издадено от СДВР, 08 РУ от 09.07.2024 г. за това, че
на 08.01.2024 г. П. И. Г. е съобщил за установена щета по личния си автомобил
************ с рег. No *********, който е бил паркиран в *********, **** в близост до
магазин ******* и че по случая има заведна преписка.
Приети като доказателства по делото са Общи условия към застраховка Каско
Стандарт. Видно от приетата като доказателство застрахователна полица №
47042317241000966 е уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“. Съгласно глава II,
клауза „Пълно каско“ от Общите условия застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни дни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“, както и изброени допълнителни рискове. Съгласно клауза „Пожар,
природни дни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, раздел I, т. 1. 1 злоумишлени
действия на трети лица са надраскване, пробиване, поливане на МПС с боя или други
химикали. В глава III, раздел I, т. 6, т. 6.2., т. 6.2.1 и т. 6.2.2.са предвидени следните
разпоредби: при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно
действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието
или е издаден документ от компетентните органи: на базата на декларативни показания на
2
водача; с констативен характер и не води до процесуално-следствени действия и/или
административна санкция, застрахователят обезщетява както следва: 6.1. неограничен брой
щети за стъкла, огледала и стандартно монтирани осветителни тела; 6.2. до две
застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до 6.2.1. щети по
външни основни корпусни детайли (броня, калник, врата, преден/заден капак, страница и
таван) до два пъти в срока на действие на застраховката, но не повече от осем външни
основани корпусни детайли сумарно по двете претенции; 6.2.2. щети по ходовата част на
автомобила, които са довели до обездвижване, в случаите, когато уврежданията са в резултат
на случайно настъпило преминава през предмет на пътното платно или конструктивни
елементи на пътното платно – банкет, тротоар и други.
По делото е прието като писмено доказателство писмо от **************** до П. И.
Г., в което се съдържа отказ на застрахователя по имуществената застраховка да заплати
застрахователно обезщетение по претенцията на застрахования с позоваване на т.6.2., т. 6.2.1
и т. 6.2.2 от Общите условия на застрахователя и посочване, че в рамките на срока на
действие на застрахователния договор се претендират повече от две щети при описаната
хипотеза.
Изслушана е съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е прието като
доказателство по делото като неоспорено от страните. Съдът намира заключението на
вещото лице за обективно и професионално изготвено, като го кредитира с доверие и го
поставя в основата на фактическите си изводи. В отговор на поставената задача вещото лице
е посочило, че в приложения по делото опис на щетите, извършен при огледа, е отразен
видът и степените на щетите съгласувани със собственика на застрахования автомобил
************, а стойността, необходима за отстраняване на констатираните увреждания,
определна на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1 593, 00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, която ищецът в качеството му на застрахован претендира от ответника в
качеството му на застраховател по договор за имуществена застраховка заплащане на
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено
застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен
риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият
е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Следователно предпоставките, които следва да са
налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора, което е покрит от застраховката риск, и в причинна
връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер; 3. Изпълнение на задълженията
за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между
страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако
това е предвидено в този закон. С оглед на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
3
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал.
2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите, причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с
която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.
Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на
застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези
на чл. 363 и чл. 364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при
сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ - свързана с неизпълнение задълженията
на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща
отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на
задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ, съгласно която
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други
случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че
основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на
предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на
застрахователя.
В случая по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните о договор за имуществена застраховка
„Каско“ на ************ с рег. No *********.
Ответникът оспорва да е настъпило застрахователно събитие, което да подлежи на
обезщетяване. По делото обаче са представени доказателства, че ищецът е подал
уведомление за щета. Ищецът е заявил настъпването на покрит застрахователен риск, а
именно установил е при отиване при паркирания автомобил, че с остър предмет са
надраскани детайли по него. Посочил е кои детайли са надраскани и същите са констатирани
в извършения оглед от застрахователя, за който е съставен нарочен опис, приет като
доказателство по делото. Освен това в преписката на застрахователя се съдържа и
удостоверение относно извършеното уведомяване на органите на МВР за установеното
злоумишлено действие. Доколкото се касае за твърдения за надраскани с остър предмет
детайли по автомобил и с оглед събраните доказателства, съдът не счита, че е необходимо
събиране на повече доказателства, установяващи настъпването на увреждането. Самият
ищец не твърди да е бил очевидец на това как е увреден автомобилът му, настъпилите щети
са констатирани и установени по делото, което дава основание на настоящия състав да
приеме, че е осъществен покрит застрахователен риск. Да се приеме за недоказано
настъпването му с оглед събраните доказателства, би означавало в принципен план да се
постави в тежест на застрахования да твърди и да доказва факти, за които не знае как са
настъпили. Последиците от злоумишлените действия по смисъла на Общите условия са
налице и същите са били констатирани от застрахователя, а дори и контролните органи са
уведомени за тях. Житейски обоснован е и изводът, че претендираните щети от засягане на
покривната повърхност и боята на автомобила са в причинна връзка с констатираното
увреждане.
Съдът намира, че възраженията на ответника относно наличието на клаузи в Общите
условия, представляващи валидно основание за отказ от плащане, са изцяло неоснователни.
4
На първо място следва да се подчертае, че с отговора на исковата молба ответникът е
направил оспорване, че в срока на процесния застрахователен договор вече са били налице
две щети, заявени от ищеца, базирани на декларации на пострадалия. Въпреки тези си
твърдения и въпреки разпределената доказателствена тежест в тази насока, ответникът по
никакъв начин не е посочил или ангажирал доказателства за твърденията си, поради което и
с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Освен това съдът с оглед служебното си правомощие да извършва проверка за
действителност на сделките, може да се направи извод, че клауза ограничаваща
отговорността на застрахователя е недействителна. Съгласно дадените задължителни
указания за тълкуване на закона съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства, а в случая е налице и изрично вързжание относно валидността на клаузите на
т. 6.2.1. и т. 6.2.2. от глава III на Общите условия. В посочените разпоредби на на чл. 363, чл.
364 , чл. 395, чл. 403, ал. 4 и чл. 408 КЗ изчерпателно са изброени случаите, в които
застрахователят може да откаже да изплати застрахователно обезщетение. Ето защо и според
настоящия състав клаузите, съдържащи се в глава III, раздел I, т. 6, т. 6.2. , т. 6.2.1 и т. 6.2.2,
формулирани в процесните общи условия, са нищожни тъй като противоречат на
императивните цитирани норми на закона. За да бъде действителна клаузата би следвало,
като се вземе предвид същността на застраховката „Каско“, при която застрахователя поема
застрахователния риск от погиване или увреждане на вещта или имуществото и при
отчитане на алеаторния характер на договора – от което следва, че последният е и рисков
такъв, да се направи извод, че единствено в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ може да се
уговори подобна клауза за изключване на отговорността. Но за да е действителна клаузата,
същата не може да има абсолютен характер, а трябва да държи сметка за баланса на
интереси между застрахования и застрахователя. Този баланс на интереси може да се
съхрани по различен начин – но такъв пример може да бъде задължение на застрахования да
дозастрахова, когато са налице за периода на застрахователно покритие множество
настъпили рискове при паркирано състояние на автомобила. Друг подобен пример би било
възможност застрахования да поиска за част от периода застрахователят да му възстанови
част от заплатената премия, защото практически така както е уговорено се достига до това,
че от завеждането на третата застрахователна претенция за автомобила – до края на периода
застрахователят няма да носи застрахователния риск за настъпили увреждания по
автомобила в паркирано състояние, ако не може да се установи лицето или лицата, които се
явяват делинквенти. Логиката на застрахователниния договор при застраховката "Каско"
обаче е обратна. Застрахователят винаги носи риска, но има възможности при определени
условия да откаже плащане, но само ако са налице хипотезите на на чл. 363, чл. 364 , чл. 395,
чл. 403, ал. 4 и чл. 408 КЗ или когато в клауза от договора, последната е уговорена по такъв
начин, че държи сметка за баланса на интереси между страните. Да се допусне уговорка в
договора, че след третата претенция за паркиран автомобил, практически застрахователят
няма да носи застрахователния риск, тъй като винаги може да откаже да заплати
застрахователно обезщетение, практически премахва част от един от основните елементи на
застрахователния договор – наличието на застрахователен риск, за чието поемане се заплаща
премията от застрахования /в този смисъл Решение № 10942 от 26.06.2023 г. на СРС по гр. д.
№ 13087/2023 г./. По изложените съображения настоящият състав намира, че възражението
на ответника за наличие на договорно основание, въз основа на което валидно да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка е неоснователно.
По отношение на размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че исковата
5
претенция също е основателна. В случая се претендират вреди в размер на 1 486, 03 лв., а от
заключението на вещото лице се установи, че действителния размер на обезщетението за
възстановяване на увредените детайли по средни пазарни цени е в по-голям размер – 1 593,
00 лв.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение.
Във връзка с изложените мотиви, съдът намира, че искът е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. По делото е представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, видно от
който сторените от ищеца разноски в общ размер от 753, 44 лв., представляващ сбор от
следните суми: 59, 44 лв. - държавна такса, 200 лв. - депозит за вещо лице, 494, 00 лв. -
адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства, че уговореното адвокатко
възнаграждение е заплатено по банков път, поради което и искането за присъждане на
разноски следва да бъде уважено в пълен размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
****** да заплати на П. И. Г., ЕГН **********, с адрес ****** на основание чл. 405, ал. 1
КЗ сумата 1 486, 03 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско" по щета № 470423242402072 за вреди на лек автомобил ************ с рег. No
********* от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 08.01.2024 г. в ****, вследствие
на злоумишлени действия на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба на 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
****** да заплати на П. И. Г., ЕГН **********, с адрес ****** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 753, 44 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6