РЕШЕНИЕ
№ 1579
Ямбол, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
| Членове: | ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА СТОЯН ВЪЛЧЕВ |
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора РЕНИ ТОДОРОВА ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА канд № 20257280600357 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от А. Ф. К., чрез адвокат М. Х., против Решение № 82 от 11.06.2025 г. по АНД № 291/2025 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № 47-0000172 от 25.03.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Ямбол, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на касатора К. е наложена „глоба“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. прил. 5, част II, раздел I, т. III, б. Б, т. 3 от същата.
В касационната жалба като основания се навеждат съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от съда, изразяващо се в непризоваване на касатора за проведеното в Районен съд съдебно заседание на 03.06.2025 г. и нарушение на закона. Излага се становище за необоснованост на изводите на съда досежно съставомерността на вмененото нарушение, оспорва се авторството на нарушението; твърди се, че техническият преглед в случая е коректно извършен, но това не е отчетено от системите за заснемане на прегледите. Навеждат се и съображения за приложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът и ответникът по касацията, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Същите не вземат и писмено становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 82 от 11.06.2025 г. по АНД № 291/2025 г. на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № 47-0000172 от 25.03.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Ямбол, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на касатора А. Ф. К. е наложена „глоба“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. прил. 5, част II, раздел I, т. III, б. Б, т. 3 от същата.
За да постанови съдебния си акт, съдът е въприел от фактическа страна, че на 19.02.2025 г. инспектор от ООАА - Ямбол извършвал мониторинг на осъществяваните годишни технически прегледи на МПС на територията на областния отдел, като чрез информационната система на „Автомобилна администрация“ проследил извършването на прегледа на лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], извършен в контролно технически пункт на ЕТ „Д. Т. - С. Д.“ в [населено място]. Прегледът бил извършен от член на комисията С. П. П., а председател на комисията била касатора К.. Проверяващият установил, че макар автомобилът да бил регистриран като работещ с два вида гориво (бензин и втечнен нефтен газ), при извършване на прегледа не било осъществено замерване от техническия специалист на отработените газове при работа на двигателя с втечнен нефтен газ. За така установеното нарушение бил съставен АУАН на К. за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“, вр. прил. 5, част II, раздел I, т. III, б. Б, т. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Актът бил подписан от адресата без възражения, а въз основа на него впоследствие било издадено процесното Наказателно постановление № 47-0000172 от 25.03.2025 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Ямбол, с което, на основание чл. основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на К. е наложена „глоба“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. прил. 5, част II, раздел I, т. III, б. Б, т. 3 от същата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от обективна и субективна страна, че А. К. е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната й отговорност, и счел, че в хода на производството не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила; издаденото НП е напълно законосъобразно, обосновано и мотивирано. Обсъдени са подробно направените от жалбоподателя възражения досежно незаконосъобразността на издадения санкционен акт.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови решението си, районният съд приема, че не се констатира наличие на процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на НП, което е издадено в съответствие с разписаните правила и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като извършеното нарушение е безспорно установено от показанията на разпитания по делото свидетел и от приложения и приобщен към доказателствата видеозапис от процесния технически преглед на автомобила. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти, което при правилно прилагане на материалния закон води до законосъобразност на санкционния акт. Обсъдени са в пълнота направените от жалбоподателя възражения и същите са аргументирано отхвърлени.
Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение намира, че не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.
В мотивите на решението си районният съд е направил пълен анализ на всички относими доводи и съображения, наведени от санкционираното лице по повод твърденията му за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на производството по издаване на оспореното наказателно постановление, които настоящият касационен състав напълно споделя и поради което същите не следва да се дублират и в настоящия акт. В допълнение следва да се посочи, че съдът е събрал относимите към правния спор доказателства, които по никакъв начин не променят възприетата фактическа обстановка и не водят до различни правни изводи.
Налице са всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение. Наложеното наказание по вид и размер е определено в съответствие с разписаното в санкционната норма. Размерът на глобата е фиксиран и без възможност за промяна от съда. Не са налице и предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото административно нарушение е типично за вида си, като не са налице обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП. Нарушението засяга обществените отношения, свързани с безопасността на движението и тези, свързани със спазването на екологичните норми и здравословните условия на живот и в този смисъл не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Що се отнася до твърдението, че К. не била призована за проведеното на 03.06.3035 г. съдебно заседание, с което правото й на защита било нарушено, следва да се посочи следното:
Видно от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителя, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. В ал. 4 от същия член е посочено, че съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. В настоящия казус, видно от приложената към делото призовка, А. К. е търсена три пъти на адреса, който е посочила в жалбата си – на 23.05.2025 г., на 27.05.2025 г. и на 29.05.2025 г., но не е намерена на този адрес. Поради което съдът напълно законосъобразно е дал ход на делото и е разгледал същото в нейно отсъствие. Нещо повече, няма данни жалбоподателката да е поискала доказателства, които да не са били допуснати от съда или да е имала доказателствени искания, които е била лишена от възможността да направи. Липсват дори твърдения в тази насока.
Водим от горното, ЯАС, касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 11.06.2025 г. по АНД № 291/2025 г. на Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |