Р Е Ш Е
Н И Е №260426
гр. Пловдив, 12. 02. 2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр.
състав, в открито съдебно заседание на 02.
02. 2021година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :НЕДЯЛКА
ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря Иванка Боева , като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №703/2020г. по описа на ПРС, 3ти бр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание
чл. 144,149 СК. Ищецът В. П. Ч. ЕГН **********
, е предявила иск за определяне на месечна издръжка в размер на
150лв ,която ответникът П.А.Ч. ЕГН ********** да и заплаща на основание чл 144СК –като пълнолетна негова
дъщеря ,за периода от депозиране на исковата молба пред съда -********г
занапред ,до завършване на висшето и образование ,но не по-късно от 25-годишна
възраст,както и за изминал период от време – за периода от една година преди
депозирането на исковата молба в същия размер.
Твърди се, че ищцата е
пълнолетна учаща дъщеря на ответника,
като родителите и са разведени с решение на ПРС от ********г. по бр.д. № ******г.
Родителските права по отношение на ищцата са били предоставени за упражняване
на майката, а за бащата е бил определен режим за лични отношения и месечна
издръжка в размер на 40 лв., начиная от ********г. Фактически ответникът е
заплатил издръжка на дъщеря си само за времето от ********г. до ********г. ,като
от началото на ****г. до *******г., когато е навършила пълнолетие, присъдената
издръжка ведно със законната лихва не е заплатена. Съответно ищцовата страна не
е водила дела за събиране на неплатената издръжка, нито е подавала жалби по НК.
Майката на ищцата се справяла с положението ,търпейки лишения. На ********г.
ищцата е навършила пълнолетие. Все още не била завършила средното си образование, но
започнала да работи във всяко свободно време, за да помага на майка си.
Работила както по основен, така и по допълнителен трудов договор при втори
работодател.Продължила да работи , въпреки че през ****г. по спешност й била
направена животоспасяваща операция, като препоръките на лекарите били да
избягва физически труд. През ****г. завършила средното си образование в гр.В.
Продължила образованието си в ** „******“, редовна форма на обучение,
специалност „******“. Формата за обучение е платена, като първите два семестъра
майка й е заплатила такси по 970,20лв. на семестър, а за втората година -по
1070,20лв. на семестър, както и таксата за първия семестър на тази година в
същия размер. В момента ищцата живее в гр. П., като обитава апартамент,
собственост на нейната майка. През лятото на ****г. е претърпяла втора тежка
животоспасяваща операция, която я направила физическа слаба и неиздръжлива, поради което и предвид
редовната форма на обучението й не може да започне отново работа. Лекарските
препоръки са за избягване на физически труд. Самото й здравословно състояние
към момента не позволява да работи. Поради тези причини отново издръжката й е в
тежест на нейната майка. От около година ищцата твърди ,че се моли на баща си
да им помогне, като се включи в издръжката й докато приключи обучението й, но
не среща разбиране. Предвид на факта, че в предишни периоди майката не го е
търсила за издръжка на дъщерята ,бащата счита, че двете се справят и без негово
участие. Многократно ищцата му обяснявала, колко тежка операция е преживяла, но
той не проявявал разбиране, дори не дошъл да я види в болницата, въпреки че
майка й го помолила за това. Бащата счита, че дъщеря му ,,по прищявка и каприз,,
иска да учи ,,вместо да напусне
университета и да работи, както и се прави на болна,, . Смятал, че ,,само си
губи времето в университета ,вместо да работи,,.
Твърди се месечните нужди на ищцата за храна ,при
скромно потребление са около 300лв., които майка й осигурява със затруднение .
Вън от тези разходи има нужда от дрехи,
обувки, от заплащане на консумативи по апартамента, който обитава, от учебници
и помагала . За развлечение и други подобни не мечтае. От дълги години баща й живее и
работи преимуществено в Л. Занимава се с поставяне на *****. Демонстрира добър
стандарт на живот, като никога не се е лишавал от нищо. Има собствен автомобил,
вероятно и спестявания. Твърди се, че бащата може без затруднения да заплаща
месечна издръжка на дъщеря си в размер на 150лв. Стандартът на живот и
заплащането на труда във В. несъмнено му
позволяват да реализира доход, с който без проблем да осигурява тази издръжка.
От съда се иска да осъди ответника да заплаща на своята дъщеря В.Ч. месечна издръжка в размер
на 150,00 лв., начиная от датата на завеждане на исковата молба- ********г занапред ,до навършване на 25 -годишна възраст
от нейна страна или до завършване на университета, което от тези обстоятелства
настъпи първо по време ,ведно със законната лихва върху просрочената сума от
падежа до изплащането и. Прави се искане да се осъди ответникът да заплати на
дъщеря си издръжка за минало време ,за периода от ********г. до ********г. –за една година преди депозирането на исковата
молба ,в общ размер на 1 200лв., ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до изплащане на задължението. Претендират се разноски по делото.
Прилагат се писмени доказателства.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна. Твърди се, че ответникът
признава исковете и моли съда да
ги уважи в пълен размер. Моли, при постановяване на решението да се възложат
разноските върху ищеца. Твърди се, че с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото нито за първия, нито за втория иск. Във връзка с
твърденията в исковата молба ,се прилага декларация за семейно и имотно
състояние на ответника, от която е видно, че той не реализира доходи по трудова
дейност, ******, разчита на почасова работа, каквато доскоро е полагал във В.,
но след въвеждане на извънредното положение не е работил. Към момента
ответникът живее на семейни начала с друга жена и има едно малолетно дете,към
което има задължение за издръжка . Не притежава недвижим имот. Живее под наем в
общинско жилище. Не разполага със спестявания или с други доходи. Притежава
старо МПС с първа регистрация 01.02.2005г.
От съда се иска да постанови решение при признание на
исковете и да възложи разноските на ищеца. Изразява се готовност за съдебна
спогодба.
Ищцата отказва спогодба предвид несъгласието на
ответника да поеме разноските и по воденето на делото .
В с.з. процесуалният представител на ответника заявява готовността бащата да заплаща издръжка
занапред в актуализиран размер ,съобразно промените в МРЗ за страната от
началото на 2021г .
Прилагат се писмени доказателства .
Квалификацията на исковете е чл.144 и чл.149 от СК.
Пловдивският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че ищцата е дъщеря на ответника. Видно от представеното съдебно решение, бракът
между родителите е прекратен , като
упражняването на родителските права спрямо малолетната тогава ищца, е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 40лв .
Понастоящем ищцата е навършила пълнолетие – на *********г.
Видно от представените писмени доказателства същата е
с. в *** ,,****** ,, , редовна форма на обучение .
Ответникът
признава иска занапред и за изминал период от време.Изразява съгласие занапред
да заплаща издръжка в размер на 162,50лв.
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в определен
размер следва да се установи, че същата продължава образованието си в средно
или висше учебно заведение, не е навършила 25- годишна възраст, не може да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да
дава издръжката без особени затруднения. Навършването на пълнолетие от детето
погасява специално уреденото задължение за издръжка на родителя по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца .Докато издръжката на ненавършилите пълнолетие
деца е безусловна – т .е .родителят я дължи,независимо дали детето е
трудоспособно и дали може да се издържа от имуществото си ,то при издръжката по
чл 144 СК дължимостта се обуславя от възможността на лицето да дава издръжка и
ако тя не представлява особено затруднение за него.
Предвид признанието на иска, пълномощникът на ищеца
моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.
С оглед
признанието на иска и становището на
страните в тази връзка, по делото не са събирани допълнителни доказателства
извън посочените, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадане на
насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237,
ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното
признание, уважавайки го на това основание.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 и доказателства за сторени такива в размер на
600лева –заплатено адвокатско възнаграждение .Съдът намира ,че на ответника
следва да се възложат разноските по воденото производство и той дължи
възстановяването им на ищцата ,доколкото от събраните гласни доказателства/
разпит на св. Ч. / ,които съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви ,се
установи че ищцата е помолила баща си извънсъдебно да уредят отношенията си ,в
смисъл същият да и заплаща издръжка,предвид на това,че продължава образованието
си ,че има здравословни проблеми ,но той не се е отзовал .С поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото ,поради което и дължи на
ищцата възстановяването на разноските ,сторени от нея в производството.
Ответникът дължи
и държавни такси в размер на
72лв. за иска по чл 149 СК и 234лв за иска по чл 144 СК.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.А.Ч. ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си В.П.Ч. ЕГН ********** , месечна издръжка в размер на 162,50лв/ сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки / , начиная от ********г. занапред ,до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и
изплащане .
Издръжката следва да се заплаща от 1-во до 10-то число
от месеца ,за който се отнася .
ОСЪЖДА П.А.Ч.
ЕГН **********, да заплати на дъщеря си В.П.Ч. ЕГН ********** , издръжка в размер на по 150лв. месечно/ сто и петдесет лева/за
изминал период от време – за периода ********г. до ********г.,ведно със
законната лихва върху дължимата сума от
падежа до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П.А.Ч. ЕГН **********, да заплати по сметка на ВСС СУМАТА ОТ 306 лв./триста е шест лева / ДЪРЖАВНИ ТАКСИ.
ОСЪЖДА П.А.Ч.
ЕГН **********, да заплати на дъщеря си В.П.Ч. ЕГН ********** ,сумата от 600лв
/ шестстотин лева/ разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.