№ 171
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 264859/20.07.2021 г. по гр.д. № 16421/2018 г. на СГС, I -16 състав е
отхвърлен иска на Г. Н. И. против ЗК“ Лев Инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата 90 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Т. Н. И., настъпила
вследствие на ПТП на 12.03.2015 г. по пътя между с. Войняговци и Околовръстен път –
София, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.03.2015 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата Г. Н. И. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение, като поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа, че от
събраните доказателства – свидетелски показания, психологическа консултация
заключение на СПЕ се установяват отношения между двете сестри, както и болки и
страдания на преживялата сестра, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за
родствената връзка. Интензитетът на връзката между сестрите не бил намалял и с
времето и възрастта. Съдът недопустимо коментирал неясни данни за някаква
наследственост относно полученото от ищцата заболяване, за което поддържа, че е
само поради страданията от смъртта на сестра й. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен искът й.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила.
Третото лице помагач, конституирано на страната на застрахователя – Х. Н. П.,
не е взело становище по въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищцата Г. Н. И. е твърдяла, че на 12.03.2015 г., по пътя
между с. Войняговци и Околовръстен път – София, около 8, 45 ч. настъпил пътен
инцидент с лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от Х. Н. П., който
самокатастрофирал. В резултат на ПТП, на място загинала возещата се на задната
дясна седалка в автомобила, Т. Н. И., сестра близнак на ищцата, на 18 г. С присъда на
СГС, НО, по н.о.х.д. № 296/2016 г. водачът бил признат за виновен и изтърпявал
наказание лишаване от свобода. Поддържа се още, че ищцата страда неутешимо за
изгубената си сестра, с която са имали силна, неразривна и топла връзка, характерна за
родените близнаци. Загиналата Т. И. била по-силният и доминиращ характер,
оформила се като водач, наставник и пример за Г.И., която безрезервно следвала сестра
си, разчитала е на подкрепата и покровителството й. След злополуката ищцата
изпаднала в тежка психическа криза, което наложило да бъде потърсена помощ от
квалифициран психиатър, а по-късно и от психолог. Посочено е, че Х.П. е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при „Лев Инс“ АД. Предвид
изложеното е искала застрахователят да бъде осъден да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпените във връзка със смъртта на сестра й неимуществени вреди
в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане.
Ответникът ЗК„Лев Инс“ АД е оспорвал иска по основание и размер. Оспорвал е
правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сестра си, вместо най-близкия кръг лица. Сочи, че не се установява, ищцата да е
страдала от заболяване, поради което да е зависела изключително от грижите на
пострадалата, а вече е имала свое семейство. Докато пострадалата е завършвала
гимназия е живеела при родителите си, които са предявили искове за заплащане на
парични суми за обезвреда, предмет на гр.д. № 10958/2016 г. по описа на СГС. Счита,
че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен.
Третото лице помагач на страната на ответника не взело становище по исковете.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 226, ал. 1 (отм.) КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти.
От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение
между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
2
В случая между страните не е спорно настъпването на ПТП на 12.03.2015 г.,
виновното противоправно поведение на Х. Н. П. при управление на лек автомобил
„БМВ“ с рег. № ***, както и причинената в пряка причинна връзка с него смърт на Т.
Н. И.. Тези обстоятелства се установяват и от събраните писмени доказателства –
влязла в сила присъда № 101 от 06.04.2016 г. по нохд № 296/2016 г. на СГС, 6 състав, с
която Х. Н. П. е признат за виновен в това, че на 12.03.2015 г., около 08.45 часа в гр.
София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ“ с рег. №
*** по пътя от с. Войнеговци към гр. София и на около 900 м. преди ул. „Околовръстен
път“ на гр. София, нарушил правилата на движение, а именно: чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл.
21, ал. 1 ЗДвП и чл. 150 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пътниците в
автомобила – Т. Н. И., стояща на задна седалка и Ц. Р. З., стоящ на предна дясна
седалка, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
На основание чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който
разглежда последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Когато противоправният резултат е
съставомерен, както в случая, присъдата обвързва гражданския съд и относно този
резултат и причинната му връзка с деянието.
Не е спорно между страните, а и се установява от представената извадка от
информационната система на Гаранционен фонд, че към датата на ПТП виновният
водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев
Инс“ АД.
Относно оплакването на жалбоподателката, че първоинстанционният съд в
противоречие с доказателствата необосновано приел, че ищцата има материалноправна
легитимация да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си,
настоящият състав намира следното: Причиняването на смърт носи белезите на
граждански деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и поражда право на обезщетение в полза
на определен кръг лица, които поради близката си родствена или житейска връзка с
починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятни последици, дефинирани
от закона като имуществени и неимуществени вреди. Кръгът от лица, които имат право
на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен
изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и №
2/1984 г., както и с тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК. В цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва
да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни
връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или
неимуществени вреди от неговата загуба. Такива лица на първо място са съпругът,
низходящите и възходящите. По отношение на възходящите от втора степен, каквито
са бабата и дядото посоченото Тълкувателно решение е прието, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
3
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В съдебната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, е прието че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица,
извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за
роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка
връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята
и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (така решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г.
на ВКС, II т. о., решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о. и
решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.)
В случая се установява от представените свидетелства за раждане на Г.Н. и Т.
Н., че ищцата е сестра на Т., като двете са близначки. Предвид посоченото по-горе,
освен тази родствена връзка обаче следва да бъде установена на първо място по-силна
от обичайната емоционална връзка и привързаност, а на следващо място – претърпени
вреди, чийто интензитет и продължителност са по-големи от обичайните.
За установяването на тези факти и обстоятелства са изслушани свидетелски
показания и заключение на СПЕ.
Свидетелката Л. С. Б. е посочила, че е клиничен психолог, която се занимава с
консултации и психотерапия. За първи път видяла Г. през септември 2015 г., когато
баща й помолил свидетелката да се срещне с нея, тъй като въпреки че от психиатър й
било назначено лечение, не можела да се справи с мъката по сестра си – близначката
Т.. Г. започнала да я посещава два пъти месечно. Била депресирана, плачела много
горко, така че разплаквала и свидетелката. Излъчвала много мъка и отчаяние, а по
сведение на баща й известно време я пазели, защото искала да се самоубие, защото не
желаела да живее без сестра си. Свидетелката е пояснила, че тъгата има фази, през
които се преминава, но въпреки терапията Г. достигнала фазата на депресията и не
4
могла да излезе от нея, за да влезе във фаза на приемане на факта на смъртта на сестра
й. Консултациите продължили до 2018 г., когато свидетелката посочила, че Г. има
адаптационно разстройство, причинено от стрес, тревожно-депресивен синдром, който,
съгласно Международния класификатор на болестите е невротично страдание.
Свидетелката е посочила още, че има специални интереси в посока близнаците и в
практиката си е консултирала 7-8 двойки близнаци. Правело впечатление, че връзката
между близнаци е изключително здрава, като връзка със самия себе си. Близнаците
били доминиращ близнак и подчинен близнак, като в случая Г. била подчинения
близнак. Обичала безумно сестра си, връзката им била почти телепатична, мислели по
един и същ начин, имали невероятна подкрепа една към друга. През цялото време Г.
повтаряла „искам при мен и да я прегърна, тя е моя приятелка и сестра, тя е част от мен
и ми липсва денонощно, това е парче от мен“. Свидетелката не била срещала толкова
изключително силно изразена връзка и привързаност, и невъзможност да се премине от
депресията към следващата фаза на приемане повече от пет години. Сочи, че Г. не
може да приеме смъртта на сестра си, иска я при себе си и плаче за нея. Г. е зациклила
във фаза депресия. Пиела и медикаменти – Алора и Деанксит.
Свидетелката Л. Т. И., майка на ищцата е посочила, че двете сестри били
неразделни, били много близки. Въпреки че Г. отишла да живее при приятеля си, двете
се виждали всеки ден. Т. помагала на сестра си и за детето. Г. споделила на майка си,
че усетила смъртта на сестра си, като към момента на ПТП й станало лошо. След като
разбрала за смъртта й, рухнала психически. Спряла да се храни. Насила правела
всичко. Баща й я водел при професори, а свидетелката трябвало да се грижи за двете й
деца, когато се родило и второ. После се свързали с д-р Б.. Ходела при нея на
консултации до 2018 г. Имала леки подобрения. Започнала да се храни. Нямала обаче
желание за други неща. Било й тежко, плачела.
По делото е изслушано и заключение на Съдебно –психологическа експертиза,
изготвено от вещото лице Б. К.. Вещото лице е описала различни споделени й от Г.
нейни житейски проблеми. Била във влошени отношения с родителите си, те искали да
й отнемат родителските права върху двете й деца. Не одобрявала това, че родителите й
получили пари за смъртта на сестра й и вместо да ги похарчат за нещо смислено, ги
харчели за удоволствия. Заявила, че майка й е лежала в психиатрична клиника.
Разделила се била с приятеля си, имала нов приятел, когото описвала като
положителен образ. Обяснявала разпокъсано за срещите си с психолози. Искала да
говори с тях за сестра си. Твърдяла, че и в момента има чувството, че сестра й е жива и
всички я лъжат. Започвала силно да плаче при спомен за отразяване смъртта на сестра
й в медиите. Според вещото лице ищцата се опитва да се избави от проблемите, като
взима своеволни и необмислени решения. Имало опасност от безразсъдно поведение,
граничещо със самоубийство. Срещала се с големи разочарования и мечтаела да се
върне в спокойна и безпроблемна среда. Трудно постигала взаимно разбиране във
взаимоотношенията си. Лесно ранима, чувства се безсилна да се защити.
Раздразнителна, склонна към гневни изблици. Себевъзприема се като жертва, и бяга в
илюзорен свят.
Вещото лице е дала заключение, че Г.Н. е в нестабилно психологическо
състояние, което свързва тематично със смъртта на сестра си. Според вещото лице
предвид непотвърдените данни за наследственост (според ищцата майка й е лежала в
психиатрична клиника) не може еднозначно да се твърди, че причина за актуалното й
състояние е ненавременната смърт на сестра й. Г. показвала картина на психично
страдание и казвала, че е била много близка със сестра си, като не може да приеме
факта на смъртта й. Показвала обезпокоителна картина на дезадаптивно поведение.
При нея се наблюдава силна емоционална и поведенческа нестабилност. Ако
5
тревожно-депресивната симптоматика има траен характер, на ищцата следва да се
осигури квалифицирана психиатрична и психологическа помощ, най-вече заради
наблюдаваната тенденция за рисково поведение и опасност от суицид.
От така събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че на първо
място се установяват извънредно близки отношения между двете сестри. Според
тяхната майка, чиито показания са безпротиворечиви и логични, и необорени от други
доказателства по делото, двете са били ежедневно заедно, дори когато Г. е отишла да
живее при приятеля си. Свидетелката Б., която е клиничен психолог, е пояснила, че
връзката между близнаци по-принцип е по дълбока и интензивна, като е посочила и
конкретно, че при Г. и сестра й се е наблюдавала същата дълбока връзка, като Г. е била
подчиненият близнак, следващ неотклонно своята сестра. От свидетелските показания,
особено от тези на свидетелката Б., се установява също страдание от страна на Г. по
починалата й сестра, надхвърлящо по интензитет обичайното страдание за смъртта на
сестра. Същото е толкова интензивно, че не позволява на Г. да излезе с години от
фазата на депресията и да приеме смъртта на сестра си. Настоящият състав намира за
необосновано приетото от първата инстанция, че показанията на свидетелката Б. се
опровергават от заключението на вещото лице К.. В последното също е посочено, че Г.
продължава да е фиксирана в смъртта на сестра си, плаче при спомена за нея и
постоянно иска да е с нея и да я прегърне. Не е опровергано в заключението й
посоченото от свидетелката Б., че близнаците имат много силна биологична връзка
помежду си, тъй като по този въпрос вещото лице К. не е заявила нищо конкретно.
Необоснован е извода на вещото лице, за възможна наследственост в психичното
страдание на ищцата, което да прекъсва причинната връзка със смъртта на сестра й. По
делото няма обективни данни, от които действително да се установява, че майката на Г.
е лежала в психиатрична болница, това е изявление на самата Г., а и в случая за Г. не е
установено, че е психично болна. Нейното страдание е наречено от свидетелката Б.
„невротично страдание“, като предвид квалификацията й и обстоятелството, че
многократно е провеждала консултации на ищцата, правят това свидетелство
достоверно. В същото време вещото лице К. също е посочила, че ищцата е в много
нестабилно психологическо състояние, което свързва със смъртта на сестра си,
достигащо до суицидни мисли. Вярно е, че очевидно във времето при Г. са се
насложили и други житейски проблеми, които влияят на нестабилното й състояние –
раздяла с бащата на децата й, както и влошени отношения с родителите й, но те само се
наслагват към първопричината за нестабилното й състояние – ненавременната смърт
на сестра й само на 18 години.
След като са доказани изключителни по своя характер отношения на близост
между сестрите, както много интензивни и продължаващи с години болки и страдания
на ищцата, то тя има право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сестра й Т..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Указаните в постановлението общи
критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на
6
ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011
г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за
справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е
необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки
отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва
да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий
за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за
неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на
застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о.,
решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение
по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищцата и сестра й са били
изключително близки и привързани една към друга; че двете са били разделени от
нелепата смърт на едната сестра-близнак едва на 18 година възраст; обстоятелството,
че ищцата години наред не може да излезе от фазата на депресията и да приеме
смъртта на сестра си, трайно дезадаптирана е, има суицидни мисли, има нужда от
квалифицирано психиатрично и психологическо лечение; като се вземе предвид
времето на настъпване на ПТП – 2015 г. и икономическата обстановка в страната по
това време; като се съобрази установения интензитет на нейните болки и страдания;
като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
както и действащите лимити на застраховките към този момент, според настоящия
съдебен състав следва да се определи справедлив размер на обезщетението за
претърпените болки и страдания на ищцата от 50 000 лева. В този смисъл въззивната
жалба е основателна до посочения размер. Обезщетението следва да бъде присъдено
ведно със законната лихва от датата на ПТП – 12.03.2015 г. до окончателното
изплащане.
Предвид достигане от настоящата инстанция до краен извод, различен от извода
на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 50 000 лева и същите следва да бъдат
присъдени на ищцата. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски имат и двете страни
съобразно защитения материален интерес.
За въззивната инстанция жалбоподателката е направила разноски за адвокатски
хонорар в размер на 1700 лева, от които й се дължат 944.52 лева. Неоснователно е
направеното от застрахователя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
тъй като изплатените 1700 лева са под установения с Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Застрахователят не е доказал разноски, но доколкото е бил защитаван от
юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът му
определя такова по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева, които следва да му
бъдат заплатени от ищцата.
За първата инстанция на Г.Н. се дължат 2222.40 лева – адвокатски хонорар от
общо платени 4000 лева.
7
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264859/20.07.2021 г. по гр.д. № 16421/2018 г. на СГС, I -
16 състав в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Н. И. против ЗК“ Лев Инс“ АД, с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта
на Т. Н. И., настъпила вследствие на ПТП на 12.03.2015 г. по пътя между с.
Войняговци и Околовръстен път – София, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 12.03.2015 г. до окончателното изплащане и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ Ад, ЕИК ********* да заплати на Г. Н. И., ЕГН
********** сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Т. Н. И., настъпила
вследствие на ПТП на 12.03.2015 г. по пътя между с. Войняговци и Околовръстен път –
София, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.03.2015 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264859/20.07.2021 г. по гр.д. № 16421/2018 г. на
СГС, I -16 състав в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до
претендираните 90 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ Ад, ЕИК ********* да заплати на Г. Н. И., ЕГН
********** сумата 944.52 лева – разноски пред САС и сумата 2222.40 лева –
разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Г. Н. И., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ЗК
„Лев Инс“ АД - Х. Н. П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8