Р
Е Ш Е Н И Е № 17/10.2.2022 г.
Гр.
Ямбол, 10.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в
публично заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРТИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 284
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на М. Д.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-718/24.02.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Стара Загора, с
която на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“, „б“,
„в“ и т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, чрез сваляне и отнемане на предната регистрационна табела и отнемане на
свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил „**“ с рег. № ******,
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с № ********* и контролен талон № 4886496 до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Твърди се, че оспорената
заповед е незаконосъобразна както от материалноправна,
така и от процесуалноправна гледна точка
Оспорва се фактическата обстановка, изложена в оспорената заповед, като
се сочи, че Б. не е извършвала превозваческа дейност, а е направила услуга на хора от
селото. Иска се отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката
Б., редовно призовава, участва лично и с упълномощения от нея процесуален
представител – адв. К.. Последният поддържа изцяло
депозираната жалба на основанията, изложени в същата. Счита, че са допуснати
множество нарушения на административнопроизводствените правила, като
най-същественият процесуален пропуск е липсата на какъвто и да било акт, от
който да се установява, че срещу Б. е започнало административно производство. Сочи
също, че в обжалваната заповед са изброени текстовете от закона, въз основа
на които е наложена принудителната административна мярка, но нито една от
хипотезите не е конкретизирана в диспозитива на
същата.
Ответната страна, редовно призована, не се
явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като в
постъпилото при първоначалното разглеждане на делото писмено становище с вх. №
766/25.03.2021 г. жалбата се оспорва, като се прави и възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателката Б.
адвокатско възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложената към делото Докладна
записка рег. № ЗМ-20 от 24.02.2021 г. до Началника на РУ Т., изготвена от мл.
ПИ „ТП“ при РУ Т. Г.Г., на 24.02.2021 г., за времето
от 14:05 до 14:30 часа било извършено неотложно следствено действие, изразяващо
се в разпит на свидетел. Посочено е, че е разпитан Р.Д. - служител на РУ – Т., при което било
установено, че в 09:45 часа бил спрян за проверка лек автомобил ** с рег. № ******,
чийто водач била М. Д.Б. и в който са пътували П.Т.М., В.Й.К., М.И.И. и Х.Г.М.. Проверката, видно от същата докладна записка,
е била извършена по получен в РУ – Т. сигнал за извършване на нерегламентиран
превоз на пътници. Посочено е също, че в сградата на РУ – Т. са снети писмени
сведения от пътниците. Въпросните
писмени сведения са приложени към делото и от тях се установява, че на
24.02.2021 г. действително са били превозвани от жалбоподателката
Б. *** срещу заплащане на сумата от 6 лева, за което са се уговорили
предварително. Писмени сведения е дала и Б., като същата е заявила, че
действително превозва хора от с. У. до гр. Т. и обратно, но пари от тях не е
искала, а те сами й оставяли по 6 лева, тъй като знаят каква е цената на
автобусния билет. Такива сведения е дал и Ж.М.Ж., който е подал сигнала в РУ – Т..
Всички писмени сведения са дадени в присъствието на Г.П. и Д.Х. - инспектори в РД „Автомобилна администрация“
гр. Стара Загора.
Със Заповед № РД-14-718/24.02.2021 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, по отношение на жалбоподателката Б. била приложена „следната
принудителна административна мярка:
По
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, „б“, „в“ и т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от
Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на
свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил „**“ с рег. № ******.
Отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с №
********* и контролен талон № 4886496 на М. Д.Б. с ЕГН: ********** до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.“ В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че Б. е извършила обществен превоз
на четири броя пътници срещу заплащане и икономическа облага с лекия автомобил,
за което няма издадено Удостоверение за обществен превоз на
пътници на територията на Република България или копие от Лиценз на Общността,
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, като не са изпълнени и изискванията по чл. 12б,
ал. 11 от ЗАвтПр. Именно тази заповед е предмет на
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
В изпълнение на дадените в отменителното Решение № 10810/27.10.2021 г. по адм. д. № 6819/21 г. на ВАС на РБ задължителни
указания, в качеството на свидетели са разпитани В.К. и П.М., от показанията на
които се установява, че на процесната дата действително са били превозени от Б.
***, където живеят до гр. Т., за което са й заплатили по 6 лева. Отново в изпълнение на дадените от ВАС на РБ
в горното решение указания е изискано и приложено и ДП 20/2021 по описа на РУ –
Т., като видно от Постановление от 04.06.2021 г. на РП – Ямбол, ТО – Т.,
наказателното производство е прекратено. Акт за установяване на административно
нарушение не се съдържа нито в това досъдебно производство, нито в административната преписка. Липсват и
твърдения от ответната страна, че такъв е съставян.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Както вече бе посочено по-горе, предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-718/24.02.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Стара Загора, с
която по отношение на жалбоподателката М. Б., на осн. чл. 106а,
ал. 1, т. 1, буква „а“, „б“, „в“ и т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтПр), е приложена
принудителна административна мярка временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предната регистрационна табела и отнемане на
свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил „**“ с рег. № ******,
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с № ********* и контролен талон № 4886496 до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един административен акт е
необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, да е в съответствие с
материалноправните норми и да не противоречи на целта на закона. Липсата на
някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за неговата отмяна.
В настоящия казус административният акт –
предмет на оспорване е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от чл. 107, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр и
Заповеди № РД-01-43/23.01.2020 г. и Заповед № 1308/30.07.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59 от АПК, както и
фактически и правни основания за издаването му.
Видно от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАВтПр,
„обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а съобразно
т. 56 от същия параграф, „икономическа
облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални
пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват
от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на
последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. В настоящия
казус, от събраните по делото доказателства и преди всичко от писмените
сведения и разпита на свидетелите П.М. и В.К. се установява безспорно, че
същите са заплатили за извършения им от жалбоподателката
Б. превоз, с оглед на което съдът намира, че тя е
извършила обществен превоз по смисъла на закона.
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка обаче е издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Става
въпрос за следното:
Принудителните административни мерки, визирани
в чл. 106а от ЗАвтПр се прилагат за преустановяване
на административните нарушения. Следователно, за да се приложи такава мярка е
необходимо на първо място да се установи извършването на административно
нарушение, за което е предвидена такава мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 92,
ал. 1 от ЗАвтПр, в изпълнение на задълженията си по
чл. 91 (тези по осъществяване на контрола по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари), длъжностните лица извършват
проверки и съставят актове за констатираните нарушения, като актът замества
контролния талон за срок от един месец от връчването на акта. Видно от чл. 92,
ал. 3 от ЗАвтПр, съставянето на актовете, издаването
и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за
административните нарушения и наказания. Или от казаното дотук следва, че
съставянето на акт за установяване на административното нарушение е
предпоставка за издаването на заповед за принудителна административна мярка. Същият
представлява официална констатация за извършеното нарушение, като описаните
фактически обстоятелства за административното нарушение съставляват едновременно
и фактически предпоставки за издаването на заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗАвтПр, съгласно която
в случаите по ал. 2, т. 1 и т. 2 регистрационната табела и посочените
документи се изземват със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Такъв акт в
настоящия казус не е представен от страна на ответника, а последният дори и не
твърди, че е съставян. АУАН не се намира
и в изисканото и приложеното към делото ДП № 20/2021 г. Това представлява
нарушение на процесуалните правила, което е съществено и обуславя отмяна на
акта само на това основание.
Отделно от горното, съдът констатира и
друго нарушение на административнопроизводствените правила, което също е от категорията на съществените такива. Видно
от оспорената заповед, с нея е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“, „б“, „в“ и
т. 4, б“б“ от ЗАВтПр, а
именно временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва
превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността
(б.“а“); което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване
на таксиметров превоз на пътници за съответната община (б.“б“); с което се
извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени
изискванията по чл. 12б, ал. 1, т. 10 и 11 (б.“в“). От така посоченото правно основание
за налагане на принудителната административна мярка не става ясно какво
всъщност приема административният орган и по-специално какъв превоз е извършван
от жалбоподателката Б. – обществен превоз на пътници, таксиметров
превоз на пътници или превоз за собствена сметка. Касае се за различни видове
превоз, като за всеки от тях в допълнителните разпоредби има легална
дефиниция в § 1 – в т. 1 за понятието
„обществен превоз“, в т. 4 – за превоз за „собствена сметка“ и в т. 26 – за
„таксиметрови превози“. Посочването и на
трите вида не дава възможност на съда да прецени доколко законосъобразно е
наложена принудителната административна мярка, нито
пък дава възможност на жалбоподателката
да организира адекватно защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата
е основателна, поради което оспорената Заповед № РД-14-718/24.02.2021 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора следва да бъде
отменена.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски по делото, които
възлизат на общо 210 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за
образуване на делото и 200 лева – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, първи състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на М. Д.Б. ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. М.К. Заповед №
РД-14-718/24.02.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – Стара Загора да заплати на М. Д.Б. сумата от 210
(двеста и десет) лева за направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете