Решение по дело №16767/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,23.03.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ                                                     

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 16767 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                

            С решение от 28.10.2019 г. по гр.д. №20248/18 г., СРС, ГО, 43 с-в  ПРИЗНАВА ,на основание чл.194, ал.З, вр.ал.2 ГПК, че протокол обр.19 за установяване завършването и за заплащане на строително-монтажни работи към 24.09.2015 г. представлява неистински документ, в частност неавтентичен документ по отношение на подписа за „възложител: Р.Е.“, поради което на основание чл.194, ал.2, изр.2-ро ГПК го изключва от доказателствата по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** против „Д.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, чр.чл.258 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18 000,00 лева, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство от 13.07.2015 г. и фактура №                            **********/24.09.2015        г.,     както и сумата от 3041,07 лева,представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.2015 г. до 26.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 42131/2017 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З ГПК „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски по настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.

  Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон Изводите на съда били неверни.В писмения отговор ответникът твърдял единствено за спор относно обем на СМР,но доказателства за такъв спор нямало.Не са постъпили възражения по отношение на количество или качество на изпълнените работи,не е оспорено получаването на протокол обр.19 от 24.09.2015 г.Няма изискване кой служител ще подпише протокол обр.19. Фактурата,дали е включена в декларацията по ЗДДС е ирелевантен факт за признаване на задължението.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се отмени първоинстанционото решение и да се уважи иска.

По въззивната жалба  е постъпил отговор.

              Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,разгледана по същество е неоснователна.

             На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС .

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага за пълнота следните мотиви:

           Безспорно е в производството, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение , възникнало от сключен помежду им Договор за строителство  от 13.07.2015 г.

            В т.6 от договора страните са постигнали съгласие отчитането и заплащането на извършените работи да се извършва поседмично, за което се съставят, одобряват и подписват двустранно протокол обр.19 за извършените и подлежащи на заплащане СМР /изготвя се от изпълнителя седмично и се представя на възложителя за приемане/ и фактура за стойността на извършените работи, съгласно приетия протокол.

Ищецът е представил протокол обр.19 от 24.09.2015 г. и фактура от същата дата, от които обуславя претенцията си в размер на 18 000 лева - главница. Представеният протокол не е подписан двустранно и е оспорен от ответника и със заключението на  допусната съдебно-графологична експертиза е оборена формална доказателствена сила на частния документ,  признат, на основание чл.194, ал.2 ГПК, за неистински (неавтентичен) документ – не е подписан от лицето ,посочено като възложител.Ищецът не е доказал,че е извършил работата и че същата е приета.

          От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че фактура № **********/24.09.2015 г. е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества. Единствено осчетоводяването на процесната фактура, по която ответното дружество е заплатило сумата от 6 221,26 лева, в конкретния случай не води до основателност и доказаност на исковата претенция в претендирания размер от 18 000 лева. По отношение на доказателствената сила на фактурите е установена съдебна практика със задължителен характер,съобразно указанията по т.2 от ТР на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.

           Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата -представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч.  решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., което е постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК,решение  №42 от 19.04.2010 г.по т.д.№593/09г.,ТК,ІІ ТО и др. Съдебно-счетоводната експертиза не е установила дали ответното дружество е ползвало данъчен кредит по процесната фактура.

          Съгласно процесния договор от 13.07.2015 г. страните са постигнали съгласие за поседмично заплащане на извършените работи, за което е необходимо кумулативно наличие на двустранно подписан протокол обр.19 и фактура, съобразена с други клаузи по този договор. При така постигнатите уговорки от страните по договора, на може да се обуслови дължимост на процесната сума. По делото не са представени доказателства, че ищецът е извършил описаните в процесния протокол СМР, въпреки изричните указания на съда, че в негова тежест е да стори това.

 

                      Не се доказаха твърдяните пороци на обжалваното решение ,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                       С оглед този изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1230 лв.

               Водим от гореизложеното, съдът

                                     

                                                Р   Е   Ш   И :

           

              ПОТВЪРЖДАВА  решението от  28.10.2019 г. по гр.д. №20248/18 г., СРС, ГО, 43 с-в .

             ОСЪЖДА ,на основание чл.78, ал.З ГПК, „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1230 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

            РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване .

           

              ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

          

 

                         ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

         

 

                                            2.